№ 5374
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110162587 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
В срока за обжалване на постановеното решение по делото е постъпила молба с
вх.№ 85154/11.03.2025 г. от ответника „***“ ЕООД, с която се иска решението да бъде
допълнено като бъде посочена банковата сметка, по която да се заплатят присъдените
на ищеца разноски. Позовава се на чл.236, ал.1, т.7 ГПК.
В срока по чл.250, ал.2 ГПК по делото е постъпил отговор от ищеца, в който се
изразява становище за неоснователност на искането.
Настоящият съд намира, че за изясняване на спора не е необходимо призоваване
на страните за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл.250, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК предвижда възможност страната да поиска да
бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
В конкретния случай не е налице горепосочената хипотеза. Предявеният иск е с
правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 ГПК. В мотивите си съдът е обсъдил всички
правнорелевантни факти и изведените от тях доводи на страните, като постановения
диспозитив съответства на формираната воля на съда и покрива отправеното искане.
Искането на ответника за допълване на решението с посочване на банковата
сметка, по която следва да се платят дължимите разноски не попада в разпоредбата на
1
чл.250 ГПК. Изискването за посочване на банкова сметка е въведено с нормата на
чл.127, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК, в сила към датата на подаване на
исковата молба, съгласно която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва
банкова сметка или друг начин за плащане. Неизпълнението на това процесуално
задължение обаче не е скрепено със санкция – съдът е адресат на задължение да
извърши проверка само на съдържанието на исковата молба, посочено в чл.127, ал.1
ГПК, и на приложенията на исковата молба по чл.128 ГПК (чл.129, ал.2 ГПК). Ето
защо и като се изхожда от правомощията на съда, се налага заключението, че ищецът
може да посочи банкова сметка по делото или друг начин на плащане с оглед
изпълнението на претендираното от него парично вземане, но няма основание да бъде
задължен да стори това, т.е. не е предвидена в закона неизгодна правна последица в
случай на непосочване на банкова сметка или друг начин на плащане. При положение,
че такава банкова сметка (съотв. друг начин на плащане) се посочи в хода на
производството и при уважаване на иска, съдът ще посочи същата и в решението си
(чл.236, ал.1, т.7 ГПК)- в този смисъл е определение № 2054/07.02.2018 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 2204/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК 4 с-в.
Предвид гореизложеното поради липса на основание за допълване на решението,
искането на ответника следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл.250, ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№ 85154/11.03.2025 г. от ответника „***“ ЕООД за
допълване на решение № 2403/13.02.2025г., постановено по гр.д.№ 62587/2024 г. по
описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2