№ 48
гр. София , 07.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Васил Ал. Василев
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500381 по описа за 2021 година
Образувано е по частна жалба на Н. Г. Т. с ЕГН ********** от с.В.
против определението от 13.04.2021г. по ч.гр.д.№ 119/2021г. на РС-Ихтиман,
с което е отхвърлена молбата му за спиране на изпълнението на заповед №
260085/02.02.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК.Релевират се оплаквания за необоснованост и
нарушение на процесуалния закон.Неправилно съдът приел,че молбата за
спиране не е подкрепена с писмени доказателства и не отговаря на
изискванията на чл.420,ал.1 и ал.2 от ГПК.Приложеното решение ЕР № 0455
от 067/08.04.2016г. на ТЕЛК ,с което е определена пожизнено 50%
нетрудоспособност с диагноза“Лека умствена изостаналост и епилепсия-
редки големи припадъци“ представлявала убедително доказателство ,че
вземането не съществува,тъй като бил „използван от недобросъвестни хора“
които го „обременявали финансово“.С решение от 04.02.2021г. по гр.д.№
245/2020г. на СОС жалбоподателят бил поставен под ограничено
запрещение.Договорът,сключен с „Б. „ЕАД на 11.02.2020г. бил нищожен на
основание чл.26,ал.2,предл 2 от ЗЗД.На второ място-договорът бил
унищожаем на осн.чл.27 ЗЗД, тъй като бил сключен при измама.Към момента
на сключване на договора близките на ищеца вече депозирали молбата за
поставяне под запрещение.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,Софийски окръжен съд намира жалбата процесуално
допустима,но неоснователна.
Заповедното производство е образувано по заявление на Б. „ДСК“ АД С.
от 28.01.2021г. въз основа на извлечение от сметка по договор за кредит за
текущо потребление ,сключен на 11.02.2020г.Видно от приложения договор
на жалбоподателя е отпуснат кредит в размер на 20 000лв. за срок от 120
1
месеца,усвоен в деня на сключването.Кредитополучателят е подписал лично
договора и Общите условия.подписал е и заявка за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „Партньори плюс“,в който с
курсив е написано печатно „Подал съм искане за кредит за текущо
потребление по електронен път“.На 10.02.2020г. е подписал декларация във
връзка с обработването на личните данни.Видно от
справката,кредитополучателят е регистриран на адрес в с.В. С.П.Е. № 30 от
24.02.2017г.Прави впечатление,че кредитът е н е о б е з п е ч е н,
включително чрез поръчители.Банката е изпратила покана-уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита същия адрес чрез ЧСИ .От извлечението
е видно,че още на 12.04.2020г. длъжникът е изпаднал в забава.Претендира се
19 564.33 лв. главница,38.74 лв. лихва санкционна, 64.34 лв. законна лихва,
120 лв. „разходи“ и законната лихва от 29.01.2021г. до изплащане на
вземането ,както и 419.93 лв. държавна такса и 150 лв. адвокатски хонорар по
заповедното производство.видно от разписката, поканата-уведомление е
връчена на 27.10.2020г. на бабата Анна Димитрова Владимирова ,която е
намерена на горния адрес и се е съгласила да предаде книжата на адресата.От
мотивите на решението за поставяне под ограничено запрещение е видно,че
ищецът теглил кредити освен от Б., така също от У.к.ф. ЕАД,“ПИБ“ АД,“Б.-
а.к.б.“ ЕАД,по които не погасявал вноските.Работел по трудов договор в
„Т.Ф.“ ЕООД.Липсват данни за притежавани движими и движими вещи и
твърдения в този смисъл.Следва да се подчертае,че пълномощното за
иницииране на производството по ч.гр.д.№ 119/2021г. е подписано лично от
Н.Т..
Видно от молба вх.№ 261680/05.04.21г. на ИРС, молителят иска спиране
на изпълнението на осн.чл.420, ал.2 ГПК с доводи,аналогични на изложените
в частната жалба.Приложена е покана за доброволно изпълнение №
2882824.03.3021г.от ЧСИ Магдалена Стоянова рег.№ 928 на КЧСИ,по изп.д.
№ 202119280400125,от което е видно,че е наложен запор върху банковите
сметки на Т. в БАКБ,ООБББ АД, Б. АД,Т.Б.А.Б. ЕАД,ЦКБ АД и
ТВ,превеждано от работодателя.
За да отхвърли искането, съдът е приел,че липсват
твърдения,подкрепени с писмени доказателства,които да бъдат субсумирани
под т.1 до 3 на чл.420, ал.2 ГПК.;не се твърди представяне на надлежно
обезпечение по чл.420, ал.1 ГПК.
Настоящият състав споделя изводите на заповедния съд.Поставянето
под ограничено запрещение постфактум не доказва ,че сумите по сключения
договор за кредит не се дължат.Дали е налице порок на волята или изобщо
липса на валидно волеизявление може да се приеме само въз основа на влязло
в сила решение по иск за прогласяване на нищожност или унищожаване
,респ. по иск за изпълнение или установителен иск,по който е направено
възражение в горния смисъл.Твърдените от молителя обстоятелства могат да
бъдат индиция за злоупотреби с волята на молителя,но също така е възможно
той съзнателно да е участвал в схема за увреждане интересите на банките-
2
кредитори.Несериозно е да се твърди,че всички посочени банки са
„недобросъвестни лица“.В молбата се твръди,че по случая е възбудено
наказателно производство. Тези индиции не могат да удовлетворят
изискванията на ГПК за спиране на изпълнението на влязла в сила заповед за
незабавно изпълнение.Те са предназначени за охрана на интересите на
длъжника по изпълнението,а не на кредитора.Налагането на запор върху
трудово възнаграждение е ограничено от правилата за несеквестируемост и
няма твърдения,че имущество на молителя е застрашено от публична продан
или превеждане на суми,които действително съществуват в банковите
сметки.Отделен въпрос е,че чрез запориране на суми,произтичащи от
отпуснат кредит от съответните банки и превеждането им по сметка на трето
лице –взискател може теоретично да бъде схема на злоупотреби във вреда на
кредиторите.Тези хипотези са предмет на разследване в наказателно
производство.По делото няма доказателства,че вземането не се дължи,тъй
като чл.420,ал.1,т.1 ГПК не може да се тълкува разширително или да се
интерпретира чрез презумпции.Дори поставянето под запрещение не е
въведено от законодателя в законова презумпция, а може само косвено По
изложените съображения Софийски окръжен съд да обоснове молба за
обезпечение на иск с предмет установяване нищожност или унищожаемост
на волеизявлението.
По изложените съображения Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 13.04.2021г. по ч.гр.д.№ 119/2021г.
на РС-Ихтиман.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4