№ 186
гр. Разград, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330101415 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по подадена искова молба от "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1303,
общ. Столична, обл. София, район Възраждане, ул. „Гюешево“ № 14,
представлявано от изпълнителните директори К.В.А. и И.В.С., чрез
упълномощен процесуален представител, със съдебен адрес: град Варна, ул.
“Бдин” № 21а, етаж 1, офис 4, срещу И. С. С. с ЕГН ********** от град
Разград, улица "Априлско въстание” № 23, ет. 2, aп. 14. Моли се съда да
приеме за установено, че ответника им дължи при условията на солидарност с
кредитополучателя „АГРО КОСТРУКШАН“ ООД с ЕИК ********* следните
суми: 3 887,93 лева, представляващи просрочена главница по Договор за
финансов лизинг за движимо имущество № 133915/09.04.2019 година,
дължима за периода от 09.07.2021 година до 09.01.2022 г.; 31,69 лева,
представляващи просрочена възнаградителна лихва, дължима за периода
от 09.08.2021 година до 09.01.2022 година; 575,73 лева, представляващи
неустойка за забава, начислена за периода от 01.06.2021 година до 12.04.2022
г.; 467,18 лева, представляващи други задължения (от които 227,18 лева,
представляващи сбор от дължими застрахователни премии по сключена по
отношение на лизинговото имущество Застрахователна полица №
3310220100000038 и Застрахователна полица № 3310220100000039, дължими
на основание чл. 14.1.5 във вр. с чл. 18.1 от Договора за лизинг, както и
сумата от 240,00 лева, представляващи сторени разноски за връчване на
уведомителни писма до лизингополучателя и солидарния длъжник), дължими
на основание чл. 19.2.1.5 от договора), начислени за периода от 01.01.2022 г.
до 24.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4 386,80 лева,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и
1
изплащане.
Твърди се, че по силата на сключения между лизингодателя „Уникредит
лизинг“ ЕАД и лизингополучателя „АГРО КОСТРУКШАН“ ООД с ЕИК
********* Договор за финансов лизинг за движимо имущество №
133915/09.04.2019 година и приложенията към него, лизингоподателят се
задължил да придобие в собственост следните лизингови вещи: нова машина
за заглаждане на бетон и колесар за транспортиране, марка: Faslverdini,
модел: DUPLEX1000, сериен номер: Р158; нова машина за заглаждане на
бетон, марка: ENAR, модел: TIFON 900НК, сериен номер: 1858281, както да
предостави същите за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение
и при всички други условия на сключения между страните договор за
финансов лизинг. Сочи се, че лизингополучателят се задължил да изплаща
при условията на Приложение № 2 погасителен план с посочени стойности в
лева към договора за финансов лизинг лизинговите обекти, описани по-горе.
Твърди се, че е уговорена лизингова цена в размер на 23 125,48 лева с
включен ДДС (19 345.48 лева. без ДДС) и срок на договора от 09.04.2019 г. до
09.04.2021 г., погасяване чрез заплащане на 24 броя месечни лизингови
вноски, считано от 09.05.2019 г., подробно посочени в погасителен план към
договора. Ищецът посочва, че на 12.05.2020 година между страните било
сключено Споразумение към договора за лизинг, с което срокът на договора
за лизинг бил удължен с шест месеца, а страните подписали и нов
погасителен план (Приложение № 2.1 към договора за лизинг). На 26.01.2021
г. между страните било сключено друго споразумение, с което срокът на
договора за лизинг бил удължен с още три месеца, а именно до 09.01.2022 г., а
страните подписали и нов погасителен план (Приложение № 2.2 към договора
за лизинг). Твърди се, че с договора освен дължимите лизингови вноски
лизинга, получателят се задължил да заплаща и всички други разходи за
застрахователни премии, както и всякакви друг и разноски, свързани със
сключването, обслужването, изпълнението и прекратяването па договора за
лизинг до момента на прехвърляне на собствеността на обекта на лизинга,
респективно до момента, в който лизингодателят си възстанови владението
върху лизинговия обект, независимо от това дали срокът на договора за
лизинг с изтекъл или не, съгласно чл. 14.1.5 във вр. с чл. 18.1 и чл. 19.2.1.5 от
Договор за финансов лизинг за движимо имущество № 133915/09.04.2019 г.
Ищецът сочи, че на основание чл. 24.3 от договор за лизинг и чл. 101 във
връзка с чл. 121 - чл. 127 ЗЗД като солидарен длъжник по договора за лизинг
се е задължил и ответника И. С. С. с ЕГН **********. Сочи се, че към днешна
дата срока на договора е изтекъл, но лизинговото имущество продължава да
се ползва от лизингополучателя, като собствеността не му е прехвърлена.
Поради неплащане на задълженията по лизинговия договор на 28.04.2022
година ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК в Районен съд Разград за следните суми:
просрочена главница по падежирали и непогасени от лизингополучателя в
срок лизингови вноски съгласно погасителния план (от вноска 27 до вноска
33 включително) за периода от 09.07.2021 година до 09.01.2022 година
включително в общ размер на 3 887,93 лв., дължима по Договор за финансов
лизинг за движимо имущество № 133915/09.04.201 9 година, формирана както
следва: вноска № 27/09.07.2021 г. – частично за сумата от 500,72 лева; вноска
№ 28/09.08.2021 г. – 560,78 лв.; вноска № 29/09.09.2021 г. – 562,27 лв.; вноска
№ 30/09.10.2021 г. – 563,77 лв.; вноска № 31/09.11.2021 г. – 565,28 лв.; вноска
№ 32/09.12.2021 г. – 566,78 лв.; вноска № 33/09.12.2021 г. – 568,33 лв., общо в
2
размер на 3887,93 лева;
просрочена възнаградителна лихва по падежиралите и непогасени от
лизпнгополучателя в срок лизингови вноски съгласно погасителния план от
09.08.2021 година до 09.01.2022 година в размер на 31,69 лева, формирана
както следва: вноска № 28/09.08.2021 г. – 9,03 лв.; вноска № 29/09.09.2021 г. –
7,54 лв.; вноска № 30/09.10.2021 г. – 6,04 лв.; вноска № 31/09.11.2021 г. – 4,53
лв.; вноска № 32/09.12.2021 г. – 3,03 лв.; вноска № 33/09.12.2021 г. – 1,52 лв.;
общ размер 31,69 лева;
неустойка за забава и размер на 575,73 лева, претендирана на основание чл.
8.1 от Договор за финансов лизинг за движимо имущество №
133915/09.04.2019 година, дължима за периода от 01.06.2021 година до
12.04.2022 година; Други задължения в размер на 467,18 лева, начислени за
периода от 01.01.2022 г. до 24.04.2022 г., претендирани за застрахователни
премии и разноски във връзка с договора, претендирани на основание чл.
14.1.5 във вр. с чл. 18.1 и чл. 19.2.1.5 от договора;
законна лихва за забава върху сумата 4386,80 лева, представляваща сбор от
задълженията.
Сочи се, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и по
образуваното частно гражданско дело съдът е издал заповед по чл. 410 от
ГПК. Ищецът сочи, че на 29.06.2022 г. били уведомени, че издадената заповед
е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и им е указано, че в
едномесечен срок имат право да заведат иск за установяване на вземането си.
В подадения писмен отговор ответникът чрез назначения му особен
представител изразява становище за допустимост на предявените искове.
Счита искове за основателни по основание. Не оспорва представените
писмени доказателства. Сочи, че доколкото цитирания договор е с нотариална
заверка на подписите, е налице облигационно отношение, респективно
последиците от него. Посочва като основателно искането за допускане
изслушването на вещо лице и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
което счита за единствен възможен начин за установяване размера на
платените и дължими суми. Посочва, че едва след това ще изрази
становището си по отношение на размера на претенциите.
Като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 09.04.2019 година между лизингодателя „Уникредит лизинг“ ЕАД и
лизингополучателя „АГРО КОСТРУКШАН“ ООД с ЕИК ********* бил
сключен Договор за финансов лизинг за движимо имущество № 133915
година и приложенията към него. Лизингоподателят се задължил да придобие
в собственост следните лизингови вещи: нова машина за заглаждане на бетон
и колесар за транспортиране, марка: Faslverdini, модел: DUPLEX1000, сериен
номер: Р158; нова машина за заглаждане на бетон, марка: ENAR, модел:
TIFON 900НК, сериен номер: 1858281, както да предостави същите за
ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение и при всички други
условия на сключения между страните договор за финансов лизинг.
Лизингополучателят се задължил да изплаща при условията на Приложение
№ 2 погасителен план с посочени стойности в лева към договора за финансов
лизинг лизинговите обекти, описани по-горе. Уговорена била лизингова цена
в размер на 23 125,48 лева с включен ДДС (19 345.48 лева. без ДДС) и срок на
договора от 09.04.2019 г. до 09.04.2021 г., погасяване чрез заплащане на 24
3
броя месечни лизингови вноски, считано от 09.05.2019 г., подробно посочени
в погасителен план към договора. На 12.05.2020 година между страните било
сключено споразумение към договора за лизинг, с което срока на договора за
лизинг бил удължен с шест месеца, а страните подписали и нов погасителен
план (Приложение № 2.1 към договора за лизинг). На 26.01.2021 г. между
страните било сключено друго споразумение, с което срока на договора за
лизинг бил удължен с още три месеца, а именно до 09.01.2022 г., а страните
подписали и нов погасителен план (Приложение № 2.2 към договора за
лизинг). С договора освен дължимите лизингови вноски лизинга, получателят
се задължил да заплаща и всички други разходи за застрахователни премии,
както и всякакви друг и разноски, свързани със сключването, обслужването,
изпълнението и прекратяването па договора за лизинг до момента на
прехвърляне на собствеността на обекта на лизинга, респективно до момента,
в който лизингодателят си възстанови владението върху лизинговия обект,
независимо от това дали срокът на договора за лизинг с изтекъл или не,
съгласно чл. 14.1.5 във вр. с чл. 18.1 и чл. 19.2.1.5 от Договор за финансов
лизинг за движимо имущество № 133915/09.04.2019 г. На основание чл. 24.3
от договор за лизинг и чл. 101 във връзка с чл. 121 - чл. 127 ЗЗД като
солидарен длъжник по договора за лизинг се задължил и ответника И. С. С. с
ЕГН **********. По делото ответната страна не спори, че и до момента,
въпреки изтичането срока на договора, лизинговото имущество продължава
да се ползва от лизингополучателя, а собствеността не е прехвърлена.
Според заключението по назначената ССЧЕ към момента по договора не са
погасени следните суми: 3887,93 лева главница, 31,69 лева договорна лихва,
договорената наказателна лихва – неустойка в размер на 619,38 лв., законната
лихва в размер на 214,21 лв. от датата на спиране на плащанията 27.07.2021 г.
до датата на подаване на заявлението. Според експертизата съобразно
договора се дължат 227,18 лева за направени застраховки на
специализираната мобилна техника и 240,00 лева за връчване на
уведомителни писма.
Поради неплащане на задълженията по лизинговия договор на 28.04.2022
година ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК в Районен съд Разград за следните суми: просрочена
главница по падежирали и непогасени от лизингополучателя в срок
лизингови вноски съгласно погасителния план (от вноска 27 до вноска 33
включително) за периода от 09.07.2021 година до 09.01.2022 година
включително в общ размер на 3 887,93 лв., дължима по Договор за финансов
лизинг за движимо имущество № 133915/09.04.201 9 година, формирана както
следва: вноска № 27/09.07.2021 г. – частично за сумата от 500,72 лева; вноска
№ 28/09.08.2021 г. – 560,78 лв.; вноска № 29/09.09.2021 г. – 562,27 лв.; вноска
№ 30/09.10.2021 г. – 563,77 лв.; вноска № 31/09.11.2021 г. – 565,28 лв.; вноска
№ 32/09.12.2021 г. – 566,78 лв.; вноска № 33/09.12.2021 г. – 568,33 лв., общо в
размер на 3887,93 лева; просрочена възнаградителна лихва по падежиралите и
непогасени от лизпнгополучателя в срок лизингови вноски съгласно
погасителния план от 09.08.2021 година до 09.01.2022 година в размер на
31,69 лева, формирана както следва: вноска № 28/09.08.2021 г. – 9,03 лв.;
вноска № 29/09.09.2021 г. – 7,54 лв.; вноска № 30/09.10.2021 г. – 6,04 лв.;
вноска № 31/09.11.2021 г. – 4,53 лв.; вноска № 32/09.12.2021 г. – 3,03 лв.;
вноска № 33/09.12.2021 г. – 1,52 лв.; общ размер 31,69 лева; неустойка за
забава и размер па 575,73 лева, претендирана на основание чл. 8.1 от Договор
за финансов лизинг за движимо имущество № 133915/09.04.2019 година,
4
дължима за периода от 01.06.2021 година до 12.04.2022 година; Други
задължения в размер на 467,18 лева, начислени за периода от 01.01.2022 г. до
24.04.2022 г., претендирани за застрахователни премии и разноски във
връзка с договора, претендирани на основание чл. 14.1.5 във вр. с чл. 18.1 и
чл. 19.2.1.5 от договора; законна лихва за забава върху сумата 4386,80 лева,
представляваща сбор от задълженията. След издаването на заповедта,
съобразно връчването и по чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК указал на заявителя, че може да предяви вземането си, а
именно да предяви срещу ответника иск за установяване на вземането в
едномесечен срок.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от
правна страна:
Приложената заповед по ЧГД № 818 от 2022 г. е издадена за вземането -
предмет на иска, с оглед връчването на заповедта по чл. 47, ал. 5 от ГПК
искът е предявен в указания на ищеца срок, поради което е допустим.
Видно от съдържанието на представения договор за за финансов лизинг,
ищцовото дружество-лизингодател е предоставило на лизингополучателя
лизингови вещи срещу задължението на заплащане на лизингова цена,
платима на лизингови вноски. Съгласно клаузите на договора ответникът се
е задължил солидарно с лизингополучателя относно изпълнението на
всички негови задължения по договора. По своя характер сключеният
Договор за финансов лизинг представлява търговска сделка, уредена в чл.
342 от ТЗ и следващите. Доколкото липсва възражение, че ищецът не е
изпълнил договорното си задължение да предаде лизинговата вещ, а са
налице извършени лизингови вноски, за което са издавани съответни
фактури, съдът приема, че лизингодателят е изправна страна по договора. От
друга страна, от заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че лизингополучателят е неизправна
страна по договора. По делото ответната страна не спори, че и до момента,
въпреки изтичането срока на договора, лизинговото имущество продължава
да се ползва от лизингополучателя, а собствеността не е прехвърлена.
Ищецът претендира падежирали и непогасени вноски за главница съгласно
погасителния план (от вноска 27 до вноска 33 включително) за периода от
09.07.2021 година до 09.01.2022 година включително в общ размер на 3
887,93 лв., както следва: вноска № 27/09.07.2021 г. – частично за сумата от
500,72 лева; вноска № 28/09.08.2021 г. – 560,78 лв.; вноска № 29/09.09.2021 г.
– 562,27 лв.; вноска № 30/09.10.2021 г. – 563,77 лв.; вноска № 31/09.11.2021 г.
– 565,28 лв.; вноска № 32/09.12.2021 г. – 566,78 лв.; вноска № 33/09.12.2021 г.
– 568,33 лв. По делото не се ангажираха доказателства за плащането на
лизинговите вноски в пълен размер или за връщането на лизинговите вещи,
което установяване е в тежест на ответната страна, а към момента падежът на
посочените вноски е настъпил. Ответникът дължи и възнаградителната лихва
по падежиралите и непогасени от лизингополучателя в срок лизингови
вноски съгласно погасителния план от 09.08.2021 година до 09.01.2022 година
в размер общо на 31,69 лева. По отношение на неустойката за забава, същата
се дължи с оглед уговореното и доказателствата за периода на забавата.
Претендират се застрахователни премии и други разноски на основание чл.
14.1.5 (за застрахователните премии на лизинговите вещи) във вр. с чл. 18.1 и
чл. 19.2.1.5 от договора (разноски). Според екпертизата такива са направени.
В този смисъл ответникът дължи заплащането на 467,18 лева,
5
представляващи други задължения (от които 227,18 лева дължими
застрахователни премии по сключена по отношение на лизинговото
имущество Застрахователна полица № 3310220100000038 и Застрахователна
полица № 3310220100000039, дължими на основание чл. 14.1.5 във вр. с чл.
18.1 от Договора за лизинг), както и сумата от 240,00 лева, представляващи
сторени разноски за връчване на уведомителни писма до лизингополучателя и
солидарния длъжник), дължими на основание чл. 19.2.1.5 от договора). За
посочените разноски са представени доказателства, а съгласно чл. 309а от ТЗ
ищецът може да търси в тези случаи обезщетение за действително
претърпените от него вреди и направени разноски за събиране в по-висок
размер.
Горното води до извод за основателност на исковите претенции.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно
уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 206,27 лева – държавна такса, 692,40 лева – за заплатено
адвокатско възнаграждение, 400 лева – депозит за експертиза и 350,00 лева за
възнаграждението за особен представител, т. е. направените разноски са в
общ размер на 1648,67 лева, които поради уважаването на претенциите на
ищеца се дължат от ответника.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва:
99,25 лева за държавна такса и 483,60 лева за адвокатско възнаграждение,
които с оглед уважаването на ищовата претенция също се дължат от
ответника.
Така мотивиран, Районен съд - Разград
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение
на И. С. С. с ЕГН ********** от град Разград, улица "Априлско въстание” №
23, ет. 2, aп. 14, че същият дължи на "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1303, общ.
Столична, обл. София, район Възраждане, ул. „Гюешево“ № 14,
представлявано от изпълнителните директори К.В.А. и И.В.С., чрез
упълномощен процесуален представител, със съдебен адрес: град Варна, ул.
“Бдин” № 21а, етаж 1, офис 4, следните суми, за които са издадени Заповед
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 444, издадена на
03.05.2022 г. по Частно гражданско дело № 818/2022 г. по описа на Районен
съд – Разград и допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка в
заповедта: 3887,93 лева, представляващи просрочена главница по Договор за
финансов лизинг за движимо имущество № 133915/09.04.2019 година,
дължима за периода от 09.07.2021 година до 09.01.2022 г.; 31,69 лева,
представляващи просрочена възнаградителна лихва, дължима за периода
от 09.08.2021 година до 09.01.2022 година; 575,73 лева, представляващи
неустойка за забава, начислена за периода от 01.06.2021 година до 12.04.2022
г.; 467,18 лева, представляващи други задължения (от които 227,18 лева,
6
представляващи сбор от дължими застрахователни премии по сключена по
отношение на лизинговото имущество Застрахователна полица №
3310220100000038 и Застрахователна полица № 3310220100000039, дължими
на основание чл. 14.1.5 във вр. с чл. 18.1 от Договора за лизинг, както и
сумата от 240,00 лева, представляващи сторени разноски за връчване на
уведомителни писма до лизингополучателя и солидарния длъжник), дължими
на основание чл. 19.2.1.5 от договора), начислени за периода от 01.01.2022 г.
до 24.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4 386,80 лева,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. С. С. с ЕГН ********** от
град Разград, улица "Априлско въстание” № 23, ет. 2, aп. 14, ДА ЗАПЛАТИ
на "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1303, общ. Столична, обл. София, район
Възраждане, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от изпълнителните
директори К.В.А. и И.В.С., чрез упълномощен процесуален представител, със
съдебен адрес: град Варна, ул. “Бдин” № 21а, етаж 1, офис 4, следните суми:
- 1648,67 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и осем лева и 67 стотинки),
представляващи разноски по делото;
- 99,25 лева за държавна такса и 483,60 лева за адвокатско възнаграждение,
представляващи разноски по Частно гражданско дело № 818/2022 г. по описа
на Районен съд – Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението да бъде докладвано на съдията-докладчик
по Частно гражданско дело № 818/2022 г. по описа на Районен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7