Решение по КНАХД №676/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Б. 2018“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, [улица] против Решение № 25 от 24.04.2025 г., постановено по АНД № 20255550200028 по описа за 2025 г. на Районен съд Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление №НП-КД-9/17.12.2024 г. на Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неизясняване на действителната фактическа обстановка и съответно до неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че за предоставената социална услуга по отношение на лицата, посочени в НП, притежава валидно издаден лиценз, доколкото тези лица попадат в целевата група „Пълнолетни лица с психични разстройства“. С подробно изложени в жалбата съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно издаденото наказателно постановление или същото да бъде изменено като се намали наложената имуществена санкция до законоустановения минимален размер. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представения по делото писмен отговор излага съображения за неоснователност на подадената касационна жалба и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление №НП-КД-9/17.12.2024 г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Производството пред Районен съд Гълъбово се е развило по жалба на Б. 2018 ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, [улица] против Наказателно постановление №НП-КД-9/17.12.2024 г. на Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с наложена на Б. 2018 ООД гр. Гълъбово имуществена санкция в размер на 7000лв. за нарушение на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗСУ, за това че на 22.10.2024 г. при извършена проверка на адрес: [улица], гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, е установено, че дружеството Б. 2018 ООД, ЕИК ********* предоставя без издаден лиценз от Изпълнителния директор на АКСУ социалната услуга „Резидента грижа“ по смисъла на чл. 15, т. 8 от ЗСУ за целева група „Пълнолетни лица с увреждания“ по смисъла на чл. 14, ал. 2, т. 4 от същия закон, на следните лица: 1. В. С. В., [ЕГН], ЕР на ТЕЛК №2042/089 от 12.06.2019 г., с определена степен на увреждане 100% с чужда помощ, със срок пожизнен, водеща диагноза „Тежка умствена изостаналост“; 2. С. Н. П., [ЕГН], ЕР на ТЕЛК №0447/030 от 21.02.2013 г., с определена степен на увреждане 100% с чужда помощ, със срок пожизнен, водеща диагноза „Тежка умствена изостаналост“ и 3. К. Г. К., [ЕГН], ЕР на ТЕЛК №0750/052 от 05.04.1993 г., „Втора група“, със срок пожизнен, водеща диагноза „Детска церебрална парализа – Дестостранна хемипареза. Олигофрения. Глухонемота.“

Въззивният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Приел е, че към 22.01.2024г дружеството реално предоставя социалната услуга по отношение на трите лица въз основа на посочените от АНО договори, констативен протокол за проверка и показанията на разпитаните по делото свидетели. Издаденият на „Б. 2018“ ООД Лиценз за предоставяне на социалната услуга резидентна грижа на пълнолетни лица с психични разстройства не отрича фактическото обвинение за нарушение на чл.31, ал.1 и ал.2 от Закона за социалното подпомагане.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно наведеното в касационната жалба оплакване за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая съдът е изследвал обективно, пълно и всестранно релевантните обстоятелства, като са събрани всички допустими, относими и необходими доказателства за преценката на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно чл.31, ал.1 и ал.2 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/, за нарушение на които е санкциониран ответникът по касация, социалните услуги се предоставят от лицата по чл.29, ал.3, т.3 и чл.30 от ЗСУ, т.е. и от частните доставчици на такива, едва след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги /АКСУ/ и единствено за социалните услуги по лиценза.

Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че санкционираното дружество „Б. 2018“ ООД притежава Лиценз № Л-3129-1101, издаден от Агенцията за качеството на социалните услуги на 28.04.2022г. и валиден до 27.04.2027г., за предоставяне на социалната услуга „Резидентна грижа“ за целева група „Пълнолетни лица с психични разстройства“. Не спорно и че към датата на проверката, извършена от служители на Агенцията за качество на социалните услуги – 22.10.2024г., дружеството е предоставяло социалната услуга „резидентна грижа“ по отношение на посочените в НП три лица.

Спорно е дали тези лица попадат в целевата група „Пълнолетни лица с психични увреждания“ и съотв. има ли право доставчикът на социалната услуга да полага резидентни грижи за тях въз основа на притежавания лиценз.

В чл.14 от ЗСУ са уредени видовете социални услуги в зависимост от специфичните нужди на потребителите, като съгласно чл.15 от същия закон в зависимост от основните групи дейности, видовете социални услуги се разделят на: 1. Информиране и консултиране; 2. Застъпничество и посредничество; 3. Общностна работа; 4. Терапия и рехабилитация; 5. Обучение за придобиване на умения; 6. Подкрепа за придобиване на трудови умения; 7. Дневна грижа; 8. Резидентна грижа; 9. Осигуряване на подслон и 10. асистентска подкрепа.

В Националната карта на социалните услуги, приета от министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика са конкретизирани регламентираните в чл.15 от ЗСУ видове социални услуги, съобразно критериите, определени в Наредбата за планирането на социалните услуги /НПСУ/. Видно от Глава втора „КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ И ИНТЕГРИРАНИТЕ ЗДРАВНО-СОЦИАЛНИ УСЛУГИ И НА МАКСИМАЛНИЯ ИМ БРОЙ ПОТРЕБИТЕЛИ В НАЦИОНАЛНАТА КАРТА НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ“ на НПСУ, социалната услуга по чл.15, т.8 от ЗСУ – „резидентна грижа“, е диференцирана съобразно целевата група по отношение на която се предоставя и съответно в Картата на социалните услуги са определени като отделни услуги: „резидентна грижа за деца без увреждания“ /чл.20 НПСУ/; „резидентна грижа за деца с трайни увреждания“ /чл.21 НПСУ/; „резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства“ /чл.22 НПСУ/; „резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения“ /чл.23 НПСУ/; „резидентна грижа за пълнолетни лица с физически увреждания“ /чл.24 НПСУ/; „резидентна грижа за пълнолетни лица с деменция“ /чл.25 НПСУ/; „резидентна грижа за пълнолетни лица със сетивни увреждания“ /чл.26 НПСУ/; „резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст без увреждания“ /чл.27 НПСУ/; „резидентна грижа за деца с трайни увреждания с потребност от постоянни медицински грижи“ /чл.28 НПСУ/; „резидентна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания с потребност от постоянни медицински грижи“ /чл.29 НПСУ/ и „резидентна грижа за възрастни хора в невъзможност за самообслужване с потребност от постоянни медицински грижи“ /чл.30 НПСУ/. За предоставянето на всяка една от изброените социални услуги се изисква да бъде издаден съответния лиценз, съобразно изричната разпоредба на чл.31, ал.2 от ЗСУ.

За решаване на правния въпрос в коя целева група попадат лицата, на които санкционираното дружество е предоставяло резидентна грижа следва да се извлече информация от представената по делото медицинска документация на лицата В. С. В., С. Н. П. и К. Г. К.. Според ЕР на ТЕЛК от 12.06.2019г. за В. С. В. водещата диагноза е тежка умствена изостаналост с наслоена шизофрения емфиомена, установена от лекар психиатър. Това заболяване, съгласно общоприетата класификация за кодиране на медицински диагнози, разработена от Световната здравна организация - МКБ-10, е включено в раздел V Психични и поведенчески разстройства (F00–F99) и е с код F72, което доказва попадане на това лице в целевата група, за която дружеството притежава лиценз – „пълнолетни лица с психични разстройства“. За С. Н. П. на 21.02.2013г. е издадено ЕР на ТЕЛК при Център за психично здраве Стара Загора ЕООД със същата водеща диагноза - тежка умствена изостаналост и констатирано психично разстройство. Следователно дружеството може да предоставя резидентна грижа въз основа на издадения му лиценз и по отношение на лицето С. П.. В ЕР на ТЕЛК за К. Г. К. водещата диагноза е Детска церебрална парализа с налична неврологична симптоматика, придружена с олигофрения и глухонемота, които правят лицето нетрудоспособно. Кодът на заболяването по МКБ 10 е G80 от раздел Болести на нервната система (G00–G99). В ЕР на ТЕЛК не е описан психичен статус и липсва професионално заключение за психично разстройство. Вместо това заключението е, че лицето е с неврологична симптоматика, която е придружена с глухонемота и олигофрения като последното сочи със сигурност на интелектуално затруднения към физическото увреждане. В допълнително представения от дружеството АЛ от 07.02.2025г. за преглед на лицето от специалист – психиатър, се потвърждава, че се касае за жена с изоставане в нервно-психичното развитие, която е с глехонемота, със забавен темп на мислене, но без актуални налудности, като паметта и интелекта сочат на лека към умерена умствена изостаналост. За вписаната в АЛ основна диагноза „биполярно афективно разстройство, сега в ремисия“, липсват заключения на лекари – специалисти, защото в самия АЛ, част анамнеза, се сочи ЕР на ТЕЛК от 1994г., в което тази диагноза отсъства. Въз основа на тези факти, установени от събраните в хода на административнонаказателното производство и на съдебното производство писмени доказателства се налага извода, че чрез предоставяне на услугата резидентна грижа по отношение на лицето К. Г. К., за което няма ЕР на ТЕЛК, потвърждаващо попадането му в целевата група на пълнолетните лица с психични разстройства, дружеството е извършило на 22.10.2024г нарушение на чл.30, ал.1 и ал.2 от ЗСУ, с което е осъществен състава на чл. 166 от същия закон.

Размерът на имуществената санкция, предвиден в разпоредбата на чл. 166 от ЗСУ е в границите от 5000 до 7000 лева, като в случая административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция в максималния размер. Според настоящия касационен състав предвиденият в закона минимален размер на имуществената санкция от 5000лв. е съответен на тежестта на конкретното нарушение, тъй като се установява, че е нарушена забраната за предоставяне на социална услуга без лиценз за съответния вид по Националната карта на социалните услуги само по отношение на едно лице и липсват данни за извършени предходни нарушения от същия вид. При съобразяване разпоредбите на чл.27 и чл.12 от ЗАНН съдът намира, че Наказателно постановление № НП-КД-9/ 17.12.2024г. на Изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги следва да бъде изменено, като се намали размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимален размер от 5000лв.

Дружеството - касатор претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат за двете съдебни инстанции, което му се дължи в размер, съответен на уважената част от искането за отмяна на НП, а именно в размер на 269лв. от договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 940лв., съгласно представения по АНД № 28/ 2025г. по описа на РС-Гълъбово, Договор за правна помощ и съдействие. Пред касационната инстанция е представено пълномощно за същия адвокат, но без уговорено възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ Решение № 25/24.04.2025г постановено по АНД № 28/ 2025г по описа на Районен съд - Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-КД-9 от 17.12.2024г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услугите за наложена на основание чл.166 от Закона за социалните услуги имуществена санкция на „Б. 2018“ ООД в размер на 7 000лв, за извършено нарушение на чл.31, ал.1 и ал.2 от Закона за социалните услуги и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-КД-9 от 17.12.2024г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услугите като НАМАЛЯВА наложената на основание чл.166 от Закона за социалните услуги имуществена санкция на „Б. 2018“ ООД от 7 000лв на 5 000лв. за извършено нарушение на чл.31, ал.1 и ал.2 от Закона за социалните услуги.

ОСЪЖДА Агенция за качеството на социалните услуги да заплати на „Б. 2018“ ООД, ЕИК *********, сумата от 269лв / двеста шестдесет девет лева/, представляваща възнаграждение за един адвокат по АНД № 28/25г по описа на Районен съд - Гълъбово.