Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при секретаря Мая
Вълева и с участието на прокурора Тони Томов, като разгледа докладваното от
съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2281/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.С.Д.
ЕГН **********, против Решение № 260042/20.08.2020 г. на Районен съд - Варна, постановено по НАХД № 2233/2020г. по описа на
същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №18-0819-001004/27.04.2018
г. на Началник група към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, с което за
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Касаторът
твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и при неспазване на съдопроизводствените правила. Намира, че
приетата от въззивния съд фактическа обстановка не е доказана от свидетеля С.,
защото в мотивите е посочено, че същите „не са източник на доказателства за
съставомерните факти“. Като процесуално нарушение се твърди, че въззивният съд
е отхвърлил възраженията за описанието на ПТП в схемата по протокола за ПТП,
защото не кореспондират с фактически реализираното ПТП. Твърди се, че в
опровержение на установената фактическа обстановка с протокола, са били
представени 2 бр. снимки. Навеждат се доводи, че въпросните снимки не са били
коментирани от въззивния съд, съобразно събраните доказателства. Изложени са
доводи, че съдът не е обсъдил твърдението в жалбата срещу наказателното
постановление, че „за описания случай не съм извършил твърдяното нарушение,
както от обективна, така и от субективна страна“. Нарушението е неправилно
квалифицирано, с което е нарушено правото му на защита. В разпоредбите на
чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, не е посочено коя от всички
визирани хипотези е приложима. Отправено
е искане за отмяна на оспореното решение и НП.
Ответник – Началник
на група към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, чрез юрисконсулт оспорва
жалбата в писмени бележки от 17.11.2020 г. Намира, че от събраните
доказателства се установява извършеното нарушение, поради което решението на
Районен съд – Варна следва да се остави в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила
оспореното решение.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Районният съд е
приел за установено следното: на 22.01.2018 г. около 10.55 часа Д.Д. управлявал
лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № **** в гр. Варна, по ул. „Екзарх
Йосиф“, в посока ул. „27 юли“. Докато излизал от реда на паркираните превозни
средства не пропуснал и блъснал движещия се от лявата му страна лек автомобил с
рег. № ****. Мястото на произшествието било посетено от мл. инспектор Т.Т. (мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна), който съставил
протокол за ПТП. Приемайки, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 25,
ал. 1 ЗДвП, на същата дата св. С. С. (мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна) съставил срещу Д.Д. акт за установяване на административно
нарушение, който последният подписал без възражения. В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е било депозирано писмено
възражение срещу съставения АУАН. Приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в АУАН, АНО издал обжалваното наказателно постановление.
За да потвърди
наказателното постановление Районният съд е приел, че
административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по
чл.34 от ЗАНН, спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Установил е, че Д., преди да започне извършването на маневрата – излизане от
реда на паркираните превозни средства, не се е убедил, че няма да създаде
опасност за друг участник в движението. В АУАН и НП са посочени всички
съставомерни елементи. От поведението на лицето, последователността на
действията, въззивният съд е приел, че от субективна страна нарушението е
извършено виновно. Посочил е, че предвид факта, че наказателното постановление
не е влязло в законна сила, то не следва да се обсъжда изтекла ли е давността
по чл.80, ал.1, т.2 от НК, както и че не подлежи на преценка в производството
пред въззивния съд. Приел е, че е ирелевантно допуснато ли е нарушение на
процесуалните правила при съставяне на протокола за ПТП, защото административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение. Протоколът за ПТП не е документ, който се съставя в
хода на административнонаказателното производство, поради което и нарушенията
допуснати при неговото съставяне, са без значение за преценка наличието или не
на процесуални нарушения при ангажиране на административнонаказателна
отговорност. Съдът извежда фактическата обстановка от съставения АУАН, който се
ползва с презумптивна доказателствена сила, а не от съставения протокол за ПТП,
който само потвърждава удостоверените от актосъставителя факти. Посочено е, че
правилно АНО е квалифицирал нарушението, като е посочено, че наказаното лице се
защитава срещу фактите, а не срещу правото. Не са налице предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид това, че нарушението касае безопасността
на движението по пътищата, където се формира сравнително висока обществена
опасност. По тези съображения наказателното постановление е потвърдено.
Оспореното решение е законосъобразно. Същото е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Съдът се е
произнесъл по всички съображения за незаконосъобразност на жалбоподателя,
поради което доводът за допуснато процесуално нарушение – немотивираност и
непълнота на доказателствата не са налице.
Неоснователно
се твърди в касационната жалба, че като не е обсъдил представените два броя
снимки, въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, във връзка счл.107, ал.1 от НПК, Органите на
досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на
заинтересованите лица и ал.2 съдът събира доказателствата по направените от
страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на
обективната истина. Въпросните доказателства – два броя снимки не са събрани по
предвидения в НПК ред, следвало е да бъдат направени от лицето съставило
протокола за ПТП или актосъставителя. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,
във връзка с чл.105, ал.2 от НПК, не се допускат доказателствени средства,
които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този
кодекс. Въпреки изложеното, настоящият касационен състав намира за необходимо
да отбележи, че представените снимки пред въззивния съд от Д., потвърждават
фактическата обстановка отразена в протокол за ПТП и съставения АУАН. Пред
автомобила на касатора има спрял/паркирал автомобил, което е идентично в
снимките и протокола от ПТП, както и че автомобила на касатора е искал да премине
от дясна пътна лента в лява пътна лента, с което е предизвикано ПТП. В този
смисъл неоснователни са твърденията в касационната жалба, че въззивният съд,
като не е обсъдил представените снимки е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, с което е нарушил правото на защита на лицето.
Неоснователно
се твърди в касационната жалба, като допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила, че показанията на актосъставителя не са източник
за съставомерните факти, както и че представените два броя снимки не са били
оспорени от органа. Следва да се отбележи, че показанията на актосъставителя
могат да служат, като доказателство за изясняване на спора,
извършване/неизвършване на установеното нарушение, но въззивният съд следва да
изложи своите мотиви на база всички събрани доказателства по делото, а не
единствено на показанията на актосъставителя. В случая, от събраните
доказателства по делото, включително и показанията на актосъставителя,
въззивният съд е направил правилен и обоснован извод, че именно касатора е
извършил нарушението на ЗДвП, за което му е наложена глоба. Снимките не
материализират с писмени знаци изявления, а представляват веществени
доказателства, които в случая не са приобщени към доказателствата, поради това,
че не са събрани по надлежен ред. В този смисъл не е било необходимо да бъдат
оспорени от ответника. Поради това липсата на оспорване от ответника на
посочените снимки не води до извод за наличие на фактическа обстановка различна
от установената от АНО и приета от районния съд.
Фактът дали
превозното средство е било паркирано или се е движило е ирелевантен, защото ПТП
е настъпило в движение на автомобила, при преминаване от дясна в лява пътна лента.
Релевантен е момента, когато автомобила е бил в движение, а не в какво
състояние е бил преди да настъпи инцидента, т.е. дали е бил паркиран. Касаторът
твърди, че автомобила, който е управлявал не е бил паркиран, който довод
потвърждава с това, че се е намирал в кръгово движение. Теоретично това
твърдение би могло да се приеме за вярно, но следва да се отбележи, че както от
съставения Протокол за ПТП, така и от снимковия материал се вижда ясно, че пред
автомобила на касатора има друг автомобил, който също е спрял/паркирал. Именно
поради тази причина, дори и да се приеме, че касатора също е бил спрял/паркирал
зад този автомобил, то при маневра да излезе от това „паркомясто“ в лява пътна
лента е предизвикал ПТП, защото не е пропуснал движещият се от ляво автомобил.
Касаторът
посочва, че оспорва описанието на нарушението в НП и приетата от АНО правна
квалификация. Следва да се отбележи, че нарушението е много точно и ясно
описано – посочено е мястото, каква е маневрата – при излизане от реда за
паркирани превозни средства, какво е нарушението – не пропуска и блъска
движещият се от лявата му страна лек автомобил. В разпоредбата на чл.25, ал.1
от ЗДвП действително са посочени множество хипотези, но административнонаказващия
орган изрично е посочил, че касатора е предприел маневра, като не се е убедил,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай
него – „не пропуска“. Жалбоподателят се защитава срещу фактите, а не срещу посочената
правна норма, поради което не е налице допуснато нарушение от АНО.
НП не е влязло
в сила, поради което не e започнал да тече срокът за изпълнението ми,
следователно и давността за изпълнението му предвидена в чл. 82 от ЗАНН не е
изтекла.
Абсолютната погасителна давност за
административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3 във
връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, задължително
по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт/ е четири години и половина, считано от датата на
извършване на нарушението – 22.01.2018 г. В случая абсолютната погасителна
давност не е изтекла, поради което
административнонаказателната отговорност не е погасена по давност.
Протоколът за
ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно наличието или
не на виновно поведение на участвало в ПТП лице. При оспорване съдържанието на
протокола, предвид характера му на официален свидетелстващ документ,
доказателствената тежест за установяване на неговата невярност се носи от
оспорващата го страна. Същото важи и относно акта за установяване на
административно нарушение. В случая касаторът не опровергава с факти установената
от мл. инспектор и административнонаказващия орган фактическа обстановка по
извършване на нарушението.
Предвид изложеното, съдът намира, че
наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно
и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
От
юрисконсулт е извършено процесуално представителство, чрез представяне на
писмено становище по спора. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради
което Д.С.Д., на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва да бъде осъдена да заплати на ОД
МВР – Варна възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 80 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260042/20.08.2020
г., постановено по НАХД № 2233/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН
********** да заплати в полза на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.