РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 22.02.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав в публично заседание на единадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 425 по описа за 2020 година на
Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе съобрази:
Производството е по чл.62 ал.1 т.3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с
чл.144 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.
Административното
дело е образувано по жалба на Г.Е.Д. понастоящем изтърпяващ наказание в ЗОЗТ Атлант
гр. Троян към Затвора гр.Ловеч срещу Заповед № Л-3865 от 16.09.2020 година
на зам. главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ гр. София, с която е наредено същия
да бъде преведен в затвора гр.Белене за доизтърпяване на наложеното наказание.
В жалбата се твърди, че в затвора в Белене има големи
проблеми с посочените лишени от свобода, поради което иска да остане в ЗОЗТ
Атлант гр.Троян да доизтърпи остатъка от присъдата си. Излага, че работи във
фирма Еврокварт, както и че не създава проблеми.
В съдебно заседание оспорващият лично поддържа жалбата по изложените
съображения и моли за отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна. Счита,
че няма да се чуства добре в
Затвора Белене, защото имало трима лишени от
свобода, които го заплашвали
да го бият.
В
съдебно заседание ответникът не се явява, чрез процесуалният си представител,
излага аргументи, че жалбата е неоснователна, респ. оспорената заповед правилна
и законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
съобразяване с материалния, процесуалния закон и с целта на закона. Излага, че
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
приложимия закон - ЗИНЗС, доводите на страните, и след извършена проверка на акта по чл.168 АПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата срещу оспорената заповед е подписана, подадена е срещу подлежащ
на обжалване акт и пред местно компетентния административен съд, от лице с
активна процесуална легитимация, в срока за обжалване, установен от чл.149 ал.1
от АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, Ловешки административен съд, четвърти
административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Предмет на административноправния спор е Заповед № Л-3865 от 16.09.2020
година на зам. главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ гр.София, упълномощен със
заповед № Л-1069/27.02.2020 г. от главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган, в законоустановената писмена форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за издаването му, позволяващо осъществяването
на съдебен контрол. Не се установяват допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, водещи на това основание до
отмяна на акта.
От процесната Заповед № Л-3865 от 16.09.2020 година на зам. главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ гр.София, упълномощен със заповед № Л-1069/27.02.2020 г. от Гл. директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и приобщените по делото доказателства
се установява, че лишеният от свобода Г.Е.Д. изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 6 /шест/ години, наложено по НОХД 2245/17 г. на Pайонен съд гр.Велико Търново, с начало 07.06.2017 г. и предвид настоящият му адрес е наредено
преместването му в затвора Белене.
Лицето е било с постоянен адрес:***,
поради което на основание чл.58 т.2 от ЗИНЗС и т.4.1 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на
ГДИН е разпоредено да бъде преведен в затвора гр.Плевен за доизтърпяване на
наложеното наказание.
Разпоредбата на чл.58 ЗИНЗС, в
раздела „Разпределение на лишените от свобода по затвори, затворнически
общежития и поправителни домове“, нормативно урежда въпроса за първоначалното
разпределение на осъдените, регламентирайки, както чия е компетентността да
определи реда за разпределението, така и условията, които следва да се спазват
при него /осъдените да се разпределят по видовете места за лишаване от свобода съобразно
първоначално определения им режим за изтърпяване на наказанието при
съобразяване на възможността за изтърпяване най-близко до постоянния им адрес и
при съблюдаване изискването на чл.43 ал. 4/.
За да издаде оспорената заповед административният орган се е позовал на
чл.58 от ЗИНЗС при съобразяване със заповед № Л-919
от 08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, съгласно т.4, от която осъдените
лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически
общежития изчерпателно изброени в подточки от 1 до 11, с изрично посочване на
местоживеене на лишените от свобода, които следва да бъдат настанени в
конкретния затвор или затворническо общежитие. Разпределението на лишените от
свобода по заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН е на териториален
принцип. Съгласно т.4.1 от заповед №
Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН в затвора в Белене се настаняват лишени от свобода от област Русе, Разград, Добрич и Силистра.
Оспорващият Г.Е.Д. ***, за да учи в училището
на Затвора Ловеч. По заявено от него желание да продължи образованието си и
повиши образователното си ниво е включен в образователен процес. Бил е ученик в
осми клас през учебната 2019/2020 година и разпределен в 5 затворническа група.
След направен от Д. отказ от учебна
дейност, който е обективиран в Декларация за отказ от учебна дейност /на лист
10 от делото/, представено становище от инспектор социална дейност и
възпитателна работа, съгласувано с началника на сектор „Социална дейност и
възпитателна работа“, и протокол от
проведено заседание на педагогическия съвет при СУ „Димитър Митев“ към затвора
град Ловеч, в съответствие с нормативните правила на чл.43 от Правилата за
условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от
свобода, е издадена оспорената по настоящото дело заповед, с която лишения от
свобода е разпределен по постоянен адрес в Затвора Белене на основание т.4.1 от
Заповед № Л-919/08.03.2017 година на Главният директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Според съдържанието та представените по делото становище
на инспектор социална дейност и възпитателна работа, протокол № 14/01.09.2020
г. от заседание на педагогическия съвет при СУ „Димитър Митев“ към затвора град
Ловеч и декларация за отказ от учебна дейност, оспорващият по лични причини е отказъл
да продължи образованието си.
По делото не се спори по фактите, а и това се
установява от събраните по делото доказателства,
че оспорващият Г.Е.Д. ***, за да учи в училището на
Затвора Ловеч и след направен от него отказ от учебна дейност, в Декларация за
отказ от учебна дейност, е изведен на 29.06.2020г. от ученическата група и
настанен в ЗОЗТ Атлант Троян, както
и че Д. към датата на издаване на заповедта е с
постоянен адрес ***.
Редът и условията за настаняване на лишените
от свобода в затвор или затворническо общежитие е уреден в раздел ІІІ на Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл.58 ал.1 от ЗИНЗС Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред,
определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си
адрес и изискването на чл.43 ал.4. Съгласно заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на
Главния директор на ГДИН настаняването на лишението от свобода в затворите и
затворническите общежития е на териториален принцип.
Следва да се съобрази, че Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния
директор на ГДИН е акт, влязъл в сила и задължителен за зам.гл.директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/ гр.София, по аргумент от чл.58 ал.1 от ЗИЗНС, тъй като определя реда за
настаняване на лишените от свобода в затворите и в затворническите общежития, възложено
му със заповед № Л-1069/27.02.2020 г. от Гл. директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“,съгласно Раздел Втори от същата / на л.44 от
делото/.
Зам.гл.директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” /ГДИН/ гр.София при издаване на оспорения административен акт е
съобразил общите критерии на чл.58 от ЗИНЗС и императивната за него заповед №
Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН за настаняване на лицата за
изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес на
жалбоподателя.
С
оглед на изложеното съдът намира, че с оспорената заповед е спазено изискването
на разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС, според която
осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред,
определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да
изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл.43
ал.4 от ЗИНЗС. В случая липсват данни, а и не е релевирано твърдение от
жалбоподателя, че при настаняването му в затвора Белене ще бъдат нарушени критериите по чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, императивно изискващи
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от
Съгласно разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС
сочените от жалбоподателят конфликтни отношения с лишени от свобода при
предходно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в затвора Белене се явяват
ирелевантни за органа извършващ настаняването на
лишения от свобода в затвор или затворническо общежитие. Административният
орган следва по аргумент на чл.58 ал.1 от ЗИНЗС при настаняването на лишен от
свобода да извърши преценка само на обстоятелствата досежно адресна регистрация
по постоянен адрес, минимална площ на помещенията и вида на изтърпяваното
наказание. Тази преценка е извършена в оспорената заповед, съобразно
императивните правила на чл.58 ал.1 от ЗИНЗС и заповед № Л-919 от 08.03.2017 г.
на Главния директор на ГДИН.
Съгласно чл.142 ал.1 АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл и
при липса на спор по делото между страните, че л.св.Д. се е отказъл от учебна дейност по
собствено желание и че постоянния
адрес на лишения от свобода към датата на издаване на заповедта е на територията на област Русе, то правилно при спазване на горепосочения
териториален принцип зам.гл.директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ гр.София е определил
жалбоподателя да бъде преведен в затвора гр.Белене за доизтърпяване на наложеното наказание.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на
административнопроизводствените правила, както и на материалноправните
разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и
липсата на искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника, съдът не дължи произнасяне по същите.
По аргумент от разпоредбата на чл.62 ал.3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража решението е
окончателно и не подлежи на оспорване.
Мотивиран така и на основание чл.64 ал.4 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл.172 ал.1 и ал.2 от Административно-процесуалният
кодекс, Ловешки административен съд, четвърти административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Е.Д., понастоящем изтърпяващ наказание в
ЗОЗТ Атлант гр.Троян към Затвора гр.Ловеч срещу Заповед № Л-3865 от 16.09.2020
година на зам. главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/ гр.София.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: