ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град Ловеч, ..06 януари 2021 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ
ДАВИДОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря
……….……………и в присъствието на………………
……като разгледа докладваното от
съдията…ДАВИДОВ въззивно…гражданско дело………№ 687.....…….. по описа за 2020
година, и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл, 435, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№
3587/08.10.2020 година и жалба вх.№ 3589/08.10.2020 година от П.В.П. *** против
действията на ДСИ при Районен съд Ловеч,изразяващи се налагане на запор върху
вземане от възнаграждение за труд,което същия счита за несеквестеруемо. Двете
жалби са с напълно идентично съдържание и петитум,но с различен адресат –
първата е адресирана по Председателя на Окръжен съд Ловеч,а втората до ДСИ при
Районен съд Ловеч.
В срока по член 436,ал.2 от ГПК са постъпили
писменни мотиви от ДСИ при Районен съд Ловеч,в които се сочи,че жалбите са
подадени от надлежно легитимирана страна,като поддържаното възражение за
несеквестеруемост ги прави по принцип допустими за разглеждане,но същите са
просрочени с близо година и седем месеца.В мотивите си ЧСИ подробно излага
възражение,че жалбите са по същество неоснователни.Сочи,
че в СИС - Ловеч е образувано изп. дело № 78/2018 по молба на Министерство на правосъдието на Р България,
чрез пълномощника Любомир Димов - гл.юрисконсулт в Дирекция „Правни
дейности" в МП и представен оригинален изпълнителен лист от 12.01.2018г.
издаден по гр.д.№844/2017г. по описа на Районен съд-Ловеч за парично вземане в
размер на 6 121,58лв. към деня на образуване на делото, както и разноски в изпълнителното
производство и д.такса на осн. чл.53 от ТДТССГПК в размер на 603,61лв. срещу П.В.П.
ЕГН ********** с адрес по место изтърпяване наказанието „лишаване от
свобода" Затвора Ловеч. Изпратена е покана за доброволно изпълнение на длъжника
връчена лично на него на 08.03.2018г.По молба на взискателя е разпоредено пълно
проучване имущественото състояние на длъжника, като е направено и запитване до
Затвора - Ловеч, дали същият полага труд. На 29.05.2018г. е получен отговор
/л.68/, видно от който същият полага труд и с разпореждане от 30.05.2018г. на
ДСИ в изпълнение на искане от взискателя МП, обективирано в молбата за
образуване на изпълнителното дело е наложен запор върху получаваното от
длъжника възнаграждение. Взискателят МП е уведомен със съобщение на 08.06.2018г
Първата постъпила сума от Затвора Ловеч е от 28.06.2018г.ДСИ сочи в мотивите
си,че съгласно чл.77, ал.1 от ЗИНЗС „по време на изтърпяване на наказанието
лишените от свобода имат право на подходяща работа, като съгласно чл.78, ал.1 и
ал.2 от ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по
поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част
определена със заповед на Министъра на правосъдието, но не по-малко от 30 на
сто от възнаграждението за изработеното". В конкретния случай,по мнение на
съдебния изпълнител не е налице трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на
труда, доколкото в ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в
трудова дейност има за цел поправяне на осъдените лица и тяхното
ресоциализиране.Сочи също,че полагането на труд от лишените от свобода се
извършва не само за да получат възнаграждение, а има и други изрично предвидени
последици, различни от тези присъщи на едно трудово правоотношение - така например
при изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни се смятат за три
дни лишаване от свобода, строгият режим може да бъде заменен с общ при добро
поведение и положително отношение към труда. Позовава се на разпоредбата на
чл.78, ал.З от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят
удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им
се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по
задължение за издръжка. По мнение на ДСИ с тази разпоредба законодателя изрично
е предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от
свобода възнаграждение. Сочи,че съгласно чл.57, ал.1 ППЗИНЗС удръжките по
чл.78, ал.З от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл.446 ГПК от цялото възнаграждение
за положен труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която
съгласно заповедта по чл.78, ал.2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода , след
като от нея се приспаднат данъците.В допълнение сочи, че законодателя е
предвидил, че определен доход е несеквестируем, за да се гарантира възможността
на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло.
В чл.84, ал.2 и ал.З от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат
право на: безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно
таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието съгласувано с Министъра на
здравеопазването; самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални
принадлежности по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието; здравно
осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода
са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на
правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с
характера на извършената работа. Изразява становище,че с оглед така
предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в
която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите
жизнени нужди.Затова и по отношение на тях не съществува законово изискване и
съответно законова гаранция реално да получават възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната, а за извършване на удръжки от
възнаграждението за положен труд са приложими цитираните специални норми.Счита,с
оглед поддържаното в жалбите възражение за несеквестеруемост, че след като
сумите не попадат в изрично предвидените
от законодателя изключения и няма пречка върху тях да бъде наложена
обезпечителна мярка и те да служат за погасяване на установените задължения, то
администрацията на Затвора Ловеч / като трето задължено лице/ е длъжна да
превежда 2/3 от възнаграждението за положен труд и няма прано да прави по -
малки или по-големи удръжки.
Съдът,след като съобрази материалите по изпълнителното дело,доводите на
жалбоподателя и мотивите на ДСИ при Районен съд Ловеч счита двете жалби на П.В.П.
за процесуално недопустими за разглеждане,като просрочени.Видно от материалите
по делото, в СИС - Ловеч е образувано изп. дело № 78/2018 по молба на Министерство на правосъдието на Р България,
чрез пълномощника Любомир Димов - гл.юрисконсулт в Дирекция „Правни
дейности" в МП и представен оригинален изпълнителен лист от 12.01.2018г.
издаден по гр.д.№844/2017г. по описа на Районен съд-Ловеч за парично вземане в
размер на 6 121,58лв. към деня на образуване на делото, както и разноски в
изпълнителното производство и д.такса на осн. чл.53 от ТДТССГПК в размер на
603,61лв. срещу П.В.П. ЕГН ********** с адрес по место изтърпяване наказанието
„лишаване от свобода" Затвора Ловеч. Изпратена е покана за доброволно
изпълнение на длъжника връчена лично на него на 08.03.2018г.По молба на
взискателя е разпоредено пълно проучване имущественото състояние на длъжника,
като е направено и запитване до Затвора - Ловеч, дали същият полага труд. На
29.05.2018г. е получен отговор /л.68/, видно от който същият полага труд и с
разпореждане от 30.05.2018г. на ДСИ в изпълнение на искане от взискателя МП,
обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело е наложен запор
върху получаваното от длъжника възнаграждение. Взискателят МП е уведомен със
съобщение на 08.06.2018г Първата постъпила сума от Затвора Ловеч е от
28.06.2018 година.
Съдебния състав счита,че поначало жалбите
са подадени от надлежна страна - длъжник по делото, срещу действие което
подлежи на съдебен контрол съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК - насочване на
изпълнението, което длъжникът смята за несеквестируемо, а именно получаваното
от същия възнаграждение за положен труд, но са подадени далеч след изтичане на
срока за обжалване.Съгласно член 436,ал.1 от ГПК жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен
срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването
му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За
третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.Запорът върху
получаваното от П.В.П. възнаграждение за труд е наложен с разпореждане от
30.05.2018г., ЗС е получено от главен счетоводител на Затвора Ловеч и първият
превод по делото е направен на 28.06.2018г.Видно от доказателствата по делото и
приложени платежни документи суми са постъпвали периодично, макар и на малки
вноски и видно от молба на длъжника вх.№ 244/21.01.2020г. във връзка с насрочен
опис на негова 1/9 ид.част от недвижим имот, съшият е знаел за запора и не е
възразил приблизително една година и седем месеца.Двете жалби на П. са с дата
10.08.2020 година.Дори ако се приеме,че на 21.01.2020 година жалбоподателя е
узнал за запора/ това е датата,на която е подадена молба вх.№ 244/21.01.2020
година/,то двуседмичния срок за обжалване е изтекъл за жалбоподателя на
04.02.2020 година,поради което жалбите следва да се оставят без разглеждане,а
производството по делото да се прекрати.
Водим от
гореизложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№
3587/08.10.2020 година и жалба вх.№ 3589/08.10.2020 година от П.В.П. *** против
действията на ДСИ при Районен съд Ловеч по изпълнително дело № 78/2018
година,изразяващи се налагане на запор върху вземане от възнаграждение за
труд,което същия счита за несеквестеруемо.
ПРЕКРАТЯВА въззивно гражданско дело № 687/2020
година по описа на Окръжен съд Ловеч
Определението подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщението,че е
изготвено,пред Апелативен съд Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ.................................
ЧЛЕНОВЕ:1/................................
2/...............................