№ 278
гр. Благоевград , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500367 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Л.Н. А., в качеството си на пълномощник
на Б. Г. Б., ЕГН **********, от гр.Б., ул.“Г.Д.“ №9, Р. Г. С., ЕГН **********, от гр.Б.,
ул.“Г.Д.“ №9, М. Й. СТ., ЕГН **********, от гр.Пл., ул.“М.“ №7, Н. ИВ. Б., ЕГН
**********, от гр.С., ж.к.“Д.“ №1 и Г. ИВ. Б., ЕГН 59101262621, от гр.С., ж.к.“Б.б.“ №21,
против Решение №500558 от 31.01.2021 г., постановено по гр.д.№1115/2017 г. по описа на
РС-Разлог.
В жалбата се поддържат съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение.
Твърди се, че решението, предмет на жалбата, противоречи на материалния закон – чл.108
ЗС. Посочва се, че по делото е безспорно установено, че за имота или за част от него няма
акт за общинска собственост, поради което неоснователно община Б. е вписана като
собственик на неопределена част от имота в кадастъра, като се твърди, че по този начин
общината пречи на жалбоподателите да упражняват правото си на собственост върху имота.
Твърди се, че до 2016 г. жалбоподателите са били вписани като единствени собственици на
процесния имот, а Община Б. била вписана през 2016 г. като собственик на неопределена
част от имота без правно основание. Посочва се, че Община Б. е издала актове за общинска
собственост на тези сгради без надлежно учредено право на строеж и по този начин
общината пречи на жалбоподателите да упражняват правото си на собственост върху имота.
В този смисъл, жалбоподателите считат, че съдът е допуснал неправилно приложение на
1
материалния закон – чл.108 ЗС, като е признал право на собственост на Община Б. върху
процесния имот за разликата над 316 кв.м. до 1774 кв.м., без наличие на акт за общинска
собственост върху този терен в полза на Община Б.. На следващо място, в жалбата се
навежда, че съдът неправилно е приложил и разпоредбите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б,
ал.1 ЗСПЗЗ. В тази насока се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
извършил косвен съдебен контрол върху решението на ПК Б.. Посочва се, че косвен съдебен
контрол бил допустим само по отношение на необжалвани административни актове, а в
случая решението на ПК е било издадено въз основа на решение на ОС-Благоевград, с което
е отменен отказа на ПК да възстанови имота. Твърди се още, че неправилно е прието, че
Община Б. не е участвала в реституционното производство. Посочва се, че Община Б. е
участвала в производството по реституция с издаването на удостоверение по чл.13 ЗСПЗЗ
още през 2002 г. и е имала възможност и правен интерес да встъпи тогава като
заинтересована страна, но не го е сторила, поради което косвен съдебен контрол едва сега не
бил допустим, още повече, че се касаело и за такъв върху съдебно решение на ОС-
Благоевград. В жалбата се посочва още, че в случая се касае не за одържавени, а за завзети
от държавата имоти, както е в случая, те би следвало да се върнат на собствениците им
заедно с допълнително построеното в тях по силата на общия придобивен способ на чл.92
ЗС – приращението, докато предвиждането, че това следва да стане с реституционен закон
означавало, че трябва да бъдат съобразени промените в имота с оглед допустимостта на
тяхното реституиране, като се прави позоваване на ТР №6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т.гр.д.
№6/2005 г. ОСГК. Твърди се, че в този контекст следвало да се изтълкува и разпоредбата на
чл.2, ал.6 ЗОСОИ, която разграничавала незаконните от законните строежи или други
промени, извършени в такива имоти като условие за възстановяване собствеността върху
земята, което по аргумент от противното изключвало реституцията й, когато в нея е
осъществено законно строителство, т.е. обектът е променен и не съществува до размера, в
който макар и да не е бил отчужден, е бил отнет от държавата. В жалбата се твърди, че в
случая от изготвеното и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза се
установявало, че нямало строителни книжа и документи за построяването на трите сгради,
поради което процесният терен подлежал изцяло на реституция на жалбоподателите. В
заключение на изложеното, жалбоподателите молят за отмяна на атакуваното решение и
уважаване на предявения от тях иск.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на жалбата от другата
страна по делото – Община Б., представлявана от кмета Р.Р..
В открито съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция, жалбоподателите,
редовно призовани, не се явяват, вместо всички тях се явява адв.А.а, която по съществото на
делото поддържа въззивната жалба и моли за постановяване на решение, с което да се уважи
предявеният срещу Община Б. ревандикационен иск. Моли се също и за присъждане на
сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция, за Община Б.,
2
редовно призована, не се явява представител. В становище, подадено преди съдебното
заседание, въззиваемият, чрез адв.Селма Падарева, поддържа, че депозираната жалба е
неоснователна, моли за потвърждаване на атакуваното решение, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение, поради което съдът я намира за допустима и
следва да се разгледа по същество.
Във връзка с предмета на обжалване, съдът намира за необходимо да отбележи, че съдът
приема, че предмет на обжалване е решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен
предявения иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на
процесния имот за разликата над 316 кв.м. до 1698 кв.м. и в частта, с която е отхвърлен иска
в осъдителната част, за осъждане на Община Б. да предаде на ищците владението върху
целия имот. Именно в тези части жалбоподателите имат интерес от обжалване на
решението, поради което съдът намира, че с жалбата се атакува решението само в
споменатите части, макар и формално същата да е насочена срещу цялото решение.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
БлОС намира, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо в споменатите по-горе обжалвани
части, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваните части е и правилно, а жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд правилно, поради което
съдът препраща на основание чл.272 ГПК към изложената от районния съд фактическа
обстановка.
Липсва спор по делото, че ищците Б. Г. Б., Р. Г. С., М. Й. СТ., Н. ИВ. Б. и Г. ИВ. Б., са
наследници на С. И. Б.а, б.ж. на гр.Б., починала на 14.05.1985 г. Не е спорно, че преди
3
кооперирането на земите в ТКЗС наследодателката на ищците е била собственик на нива с
площ от 2019 кв.м в м.”Л.то”, землището на гр.Б., която е внесена в земеделската
кооперация. Със заявление, подадено през 1991 г. след влизане в сила на ЗСПЗЗ,
наследниците на С. Б.а чрез един от тях-Б. Г. Б., са поискали възстановяване на
собствеността върху посочената нива по реда на ЗСПЗЗ. Към момента на влизане в сила на
ЗСПЗЗ имотът е бил в регулационните граници на гр.Б.. Видно от удостоверение
№83/26.02.2001 г. на ПК-гр.Б., тъй като за имота не са представени удостоверения и скици
от техническата служба на Общината, Поземлената комисия се е произнесла с
предварително решение №353/19.01.1993 г. за признаване за възстановяване на 0,4 дка от
имота, а за останалата част от имота е постановен отказ, тъй като е застроена със сграда-
работилница и център на СБА. Установява се от заключението за извършената СТЕ, че
първият КРП на гр.Б. е от 1962 г. и по този план нивата на С. Б.а попада в регулация-кв.73,
като от нея са образувани три парцела: парцел IX-отреден за завод за пластмасови
изделия, и парцели III и II – отредени като резервни терени за завода. В експертното
заключение е констатирано, че в процесния имот има две сгради, построени преди
07.04.1987 г., за които са издадени удостоверения за търпими строежи. Парцел III, кв.73 по
КРП от 1962 г., с площ от 1012 кв.м е бил предназначен за коларо-железарска работилница
в промишлената зона на ТКЗС /скица на л.138 от първоинстанционното дело, коментирана
от вещото лице в заключението/. Вещото лице заявява в съд.заседание, че сградите в
процесния имот са построени преди 1991 г. и са масивни. За първи път сградите са отразени
в КРП през 2001 г. Със заповед №РД-15-21/11.03.2001 г. – л.290 от първоинстанционното
дело, е одобрено попълването на КП с някогашната нива на наследодателката на ищците,
отразена с пл.№1287, кв.73. Попълването на КП е извършено след констативен акт за
непълнота на КП, съставен на 15.02.2002г.-на л.70 от първоинстанционното дело. Вещото
лице дава констатация в заключението, че със заповед №2069/27.11.2001 г. на кмета на
Община-Б. е одобрен следващия КРП, по който попълнения в КП имот с пл.№1287, е заснет
с три планоснимачни номера: пл.№1287, за който е отреден УПИ VIII /незастроен/ -с площ
от 345 кв.м; пл.№1256, в кв.73, за който е отреден УПИ IX /застроен/, с площ от 672кв.м, и
пл.№1281, кв.73, за който е отреден УПИ XI-застроен, с площ от 900 кв.м. 102 кв.м от
имота са предвидени за улица, която ограничава края на регулацията, според заключението
на в.л. и скица №135/07.05.2002г.-на л.310 от първоинстанционното дело.
През 2002 г. ищците са се снабдили с удостоверение изх.№АО-249/09.05.2002 г. по чл.13,
ал.4 ППЗСПЗЗ, в което е удостоверено, че от имот пл.№1287, с който е заснета някогашната
нива на наследодателката им, при попълването на КП, одобрено със заповед №РД-15-21
/11.03.2001 г. са образувани горепосочените три парцела, описани в експертното
заключение, от които парцел VIII с площ от 345 кв.м е незастроен, а парцели IX-672 кв.м и
XI-900 кв.м са застроени. Удостоверява се площ за възстановяване-345 кв.м, колкото е
площта на незастроения парцел VIII и е посочено, че за разликата – 1674 кв.м до площта на
заявения за възстановяване имот, правоимащите следва да бъдат обезщетени съгласно
чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ по приложената към удостоверението скица №135/07.05.2002 г.- л.310 от
4
първоинстанционното дело.
Въз основа на така издаденото удостоверение по чл.13 ал.4 ППЗСПЗЗ и скицата към него, с
решение №353А/09.05.2002 г. /на л.299 и сл. от първоинстанционното дело/- р.I пункт 18 на
ОСЗГ-гр.Б. е признато на ищците като наследници на С. Б.а правото на собственост върху
нива от 2019 кв.м /2.019 дка/ в строителните граници на гр.Б., м.”Л.”, имот пл.№1287,
парцели VIII, IX и XI по КРП, възстановява се в реални граници /р.II-пункт 17 на същото
решение/ част от имота с площ 0,345дка, представляващ парцел VIII, пл.№1287, и е
постановен отказ да се възстанови собствеността върху 1,674 дка /р.III,пункт 2 от
решението/ –площта, попадаща в застроените парцели IX, XI и в улица. Ищците са
обжалвали горепосоченото решение на ОСЗГ по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ и с влязло в сила
решение на ОС-Благоевград по адм.д.№103/2003г. отказът да се възстанови 1.674 кв.м от
имота е отменен. Следва да се отбележи, че в съдебното решение по производството по
чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ погрешно е посочено, че отказът на ОСЗГ е за 1,774 дка, като е
постановено в полза на ищците реално възстановяване на 1,774 дка от имот пл.№1287
м.”Л.”. Очевидно е допусната фактическа грешка в така посоченото решение, тъй като
отказът на ОСЗГ по горепосоченото решение е за 1,674 дка, а отделно от това сборът на
възстановената площ -0,345 дка в парцел VIII, пл.№1287 по позитивната част на
решението на ОСЗГ и възстановената по съдебното решение площ от 1,774 дка превишава
със 100кв.м площта на заявената за възстановяване нива-2,019 дка. След проведеното
производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, ОСЗГ-гр.Б. е постановила решение №353АА/14.08.2003
г., с което на ищците като наследници на С. Б.а е възстановено правото на собственост
върху нива с площ от 2.019 дка, м.”Л.”, находяща се в строителните граници на гр.Б.,
представляваща имот пл.№12871 парцели VIII, IX и XI по КРП към 2002 г. Така
постановено ново решение на ОСЗГ приповтаря възстановяването на частта от имота,
попадаща в парцел VIII-0,345 дка съгласно позитивната и влязла в сила част на
предходното решение № 353А/09.05.2002 г.
В одобрената през 2008 г. кадастрална карта на гр.Б. спорният УПИ XI-1281 по КРП от
2001г. е заснет с идентификатор 03504.404.1281 с площ от 1698 кв.м, трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване - за ремонт и
поддържане на транспортни средства /скица на ПИ №15-376384/07.08.2017г.,изд.от СГКК-
Благоевград-л.9 от първоинстанционното дело/. В КР за собственици на имота са записани
Община Б. и С. Б.а/ очевидно се имат предвид наследниците й/, без за да посочени данни за
притежаваните ид.ч. от имота в съсобственост. За изградените в процесния имот две сгради,
заснети по КК с идентификатори 03504.404.1281.1 и 03504.404.1281.2 са съставени актове
за частна общинска собственост №729/27.01.2016г. и № 728/27.01.2016г.,вписани в
Службата по вписванията на 28.01.2016 г.
По молба на ищцата Р.С., заведена в Община-Б. с вх.№94-00-1211/06.07.2016 г. - л.127 от
първоинстанционното дело, е инициирано административно производство за издаване на
заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, удостоверение по чл.13 ал.4,5 и 6 ППЗСПЗЗ и скица за
5
определяне прилежащи площи към сградите в ПИ с идентификатор 03504.404.1281 по КК и
КР. По така подаденото искане и последващото такова от същата ищца-вх.№94-00-
1650/14.09.2016г.-л.134 от първоинстанционното дело, е издадена заповед №РД-15-
303/07.10.2016 г. на кмета на Община-Б. за назначаване на комисия за разглеждане и
приемане на помощен план по чл.13а, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ. На ищцата Р.С. е съобщено
неприемането на изработения помощен КП, видно от съобщението на л.141 от
първоинстанционното дело и обратна разписка на л.142 от същото за връчването му. На
11.05.2017 г. с молба вх.№91-00-34 ищцата Р.С. е инициирала повторно административно
производство за издаване на адм.акт-заповед за определяне свободната, незастроена площ от
бившия имот пл.№1287, м.”Л.”. Със заповед №РД-15-172/01.06.2017 г. на кмета на Община-
Б., изд.на основание чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ е одобрено решението на специално назначената
комисия за определяне на незастроената площ на бившия имот пл.№1287, кв.73 /м.”Л.” /,
описан в решението на ОЗСГ като нива с площ от 2,019 дка. С посочената заповед е
определено, че в процесния ПИ с идентификатор 03504.404.1281 по КК и КР,
представляващ УПИ XI-1281,кв.73 по ПУП-ПР, одобрен с решение №52 по протокол
№9/29.03.2011г. на ОбС-гр.Б., застроената площ е 182 кв.м ; площта, отредена за
техн.работилница на СБА-492 кв.м /вкл.застроената от 182 кв.м/,а незастроената част ,извън
прилежащите площи към сградите е 316 кв.м ,която незастроена част може да бъде
възстановена на н-ци на С. Б.а. Останалата площ -309 кв.м, определена като прилежаща към
сградите, е собственост на Община Б., а 189 кв.м попадат в улица.
С атакуваното решение РС-Разлог е приел, че искът по чл.108 ЗС следва да се уважи в
установителната му част до размер на 316 кв.м. от процесния имот с идентификатор
03504.404.1281 по КК и КР на гр.Б., представляваща реална част, обозначена като част В
съобразно идентификацията по скицата на л.107 от първоинстанционното дело. Прието е, че
в останалата част за разликата до площта на целия имот искът е неоснователен и следва да
се отхвърли поради наличието на застрояване със сгради – пречка за възстановяването му по
чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. РС е приел още, че в осъдителната част – за предаване на владението,
искът е неоснователен и следва да се отхвърли. В тази насока районният съд е посочил, че
не са ангажирани доказателства за владение на ответника относно незастроената площ от
316 кв.м. в югоизточната част на имота, за която няма пречка да се зачете легитимиращия
ефект на решение №353АА/14.08.2003 г. на ОСЗГ-Б., нито че ответникът създава
неоснователно пречки на ищците да влязат във владение на тази реална част. Поради това е
прието, че искът за собственост в осъдителната част за предаване на владение следва да се
отхвърли като неоснователен.
Решението в атакуваната част е правилно.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно районният съд e отхвърлил предявения иск с
правно основание чл.108 ЗС в установителната му част за разликата над 316 кв.м. до 1698
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 03504.404.1281 по КК и КР на гр.Б., както и в
осъдителната му част по отношение на целия недвижим имот. Изложените в тази връзка
6
съображения на районния съд се споделят изцяло от настоящия състав на съда, който
препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Неоснователно се поддържа в жалбата, че съдът порочно е допуснал косвен съдебен контрол
върху решението на поземлената комисия, с което имотът е възстановен на ищците, тъй като
решението на ПК било издадено въз основа на решение на ОС-Благоевград. Тук следва да се
посочи, че както административните актове за възстановяване на собствеността, така и
съдебните решения, постановени по обжалването им, в което производство е осъществен
пряк съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на административния
акт, а също и съдебните решения, постановени в искови производства по чл.11, ал.2 от
ЗСПЗЗ, са непротивопоставими на трети лица, които не са били страни или правоприемници
на страни в административното производство, в съдебното производство по оспорване на
административния акт или в исковото производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ (каквото трето
лице се явява Община Б.). Те могат да противопоставят на насрещната страна, позоваваща
се на земеделска реституция, възражения, свързани с възстановяването на собствеността,
включително и такива, които го изключват - чл.10б, ал.1 и чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ (така
изрично и Решение № 114 от 06.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3933/2016 г., I г. о., ГК,
докладчик председателят Ж.С., Решение № 39 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр.д.№3394/2016
г., II г. о., ГК, докладчик съдията К.М., Решение №194 от 04.11.2016 г. на ВКС по гр.д.№
2072/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В. А.а, Решение №161 от 29.07.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 6153/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц., Решение № 26 от 30.04.2014 г. на
ВКС по гр.д.№ 4341/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Ст.П., и др.). Страна в
административното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е държавата (Тълкувателно решение
№5/14.01.2013 г. по т.д.№5/2011 г. на ОСГК на ВКС) и Община Б., като юридическо лице и
носител на вещни права не е обвързана от постановеното решение по адм.д.№103/2003 г. по
описа на ОС-Благоевград. След като Община Б. не е била страна в производството по пряк
съдебен контрол върху административните актове в реституционното производство следва,
че по настоящото дело е допустимо осъществяване на косвен съдебен контрол. В този
смисъл възраженията за неправилно упражнен от районния съд косвен съдебен контрол
върху възстановителното решение на ОСЗГ са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение от страна на районния съд на
чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. В тази насока следва да се посочи, че по въпроса
застрояването пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл.10б, ал.1
ЗСПЗЗ, приложима по делото, и има ли изискване за законност на строителството или е
достатъчно да се установи завареното фактическо състояние на имота към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ е формирана трайна и непротиворечива практика на тричленните
състави на ВКС. В постановените по реда на чл.290 ГПК решения (решение
№70/22.06.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№674/2009г.; решение №108/25.07.2012г. на
Първо ГО на ВКС по гр.д.№1291/2010г.; решение №147/19.07.2010г. на Първо ГО на ВКС
по гр.д.№7/2009г.; решение №226/19.11.2013г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№3136/2013г.;
решение №277/12.01.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1140/2010г.; решение
7
№329/11.10.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1277/2010г.; решение №77/09.03.2010г. на
Първо ГО на ВКС по гр.д.№4209/2008г.; решение №301/24.06.2010г. на Първо ГО на ВКС
по гр.д.№494/2009г. и решение №565/15.10.2010г. на Трето ГО на ВКС) е прието, че
разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите
по отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за
законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите
съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено
изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на
прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или за
осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за
възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ.
Изискване за законност на сградите се поставя в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, когато
имотът е включен в строителните граници на населеното място и се застроява въз основа на
отстъпено право на строеж, като масовите случаи са свързани със застрояване за жилищни
нужди. В хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така и в
чертите на регулацията, застоени или засегнати от предвидено мероприятие. Разпоредбата
на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10, ал.7 от същия закон, има предвид не строеж на
единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които
представляват комплекс от строителни дейности. Така осъщественото комплексно
благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ
представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за възстановяване на
собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в
сила на реституционния закон, като преценката проведено ли е мероприятие, което не
позволява възстановяване на собствеността, се извършва въз основа на легалните
определения в §1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ. В случая несъмнено в процесния и съседните
имоти са реализирани строежи на сгради преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, които са пречка за
възстановяване на собствеността върху целия имот. При постановяването на
възстановителното решение №353АА/14.08.2003 г. ОСЗГ не се е съобразила с изискванията
на чл.11, ал.1 и 4 и чл.13а, ал.2 ППЗСПЗЗ. Помощният план по визираните разпоредби е
приет след постановяване на решението – на 15.05.2017 г., като се установява, че пред 2016
г. по искане на ищцата Р.С. е започнало административно производство по чл.11, ал.4
ППЗСПЗЗ, финализирано със Заповед №РД-15-172/01.06.2017 г. на кмета на Община Б..
Предвид посочения административен акт правилно е прието от районния съд, че
конститутивния ефект на решението следва да бъде зачетен до размера на 316 кв.м. от
процесния имот, която площ е реална част в незастроената част на имота извън
определената със заповедта по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ прилежаща площ към сградите.
Правилно в този смисъл искът в установителната му част е отхвърлен за разликата над 316
кв.м. до 1698 кв.м., поради наличие на застрояване със сгради – пречка по смисъла на чл.10б,
ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на процесния имот.
На следващо място, правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил иска в
8
осъдителната му част. По делото не са налични доказателства ответната Община да създава
пречки за ищците да влязат във владение на собствената на ищците реална площ от
процесния имот от 316 кв.м., поради което искът в осъдителната част подлежи на
отхвърляне.
С оглед изложеното, атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен в обжалваната
отхвърлителна част, поради което в тази част следва да се потвърди.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №500558 от 31.01.2021 г., постановено по гр.д.№1115/2017 г.
по описа на РС-Разлог, в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.108 ЗС в частта – за установяване по отношение на Община Б., с адрес в гр.Б., ул.„Г.А.“
№15, представлявана от Кмета Р.Р., че Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул.„Г.Д.“
№9, Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул.„Г.Д. №9, М. Й. СТ., ЕГН **********, с
адрес в гр.Пл., ул.„М.“ №7, Н. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Д.“ № 1 и Г.
ИВ. Б., ЕГН 59101262621, гр. С., ж.к.„Б.б.“ № 21, като наследници на С. И. Б.а, починала на
14.05.1985г. са собственици на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ на разликата
над 316кв.м (триста и шестнадесет квадратни метра) до 1 698 кв. м. (хиляда шестстотин
деветдесет и осем квадратни метра) от поземлен имот с идентификатор 03504.404.1281 по
КК и КР на гр.Б. ,одобрени със заповед № РД-18-53 от 1.04.2008 година на изпълнителния
директор на АГКК, целият с площ от 1698 кв.м. ,с номер по предходен план № 1281, кв. 73,
парцел XI, при съседи: имоти с идентификатори 03504.183.3, 03504.192.829, 03504.403.2088,
03504.404.1283, 03504.403.1334, 03504.404.1256 и 03504.404, и за осъждане на Община-Б. да
предаде владението върху целия имот, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му, пред
Върховния касационен съд на Република България, при наличието на основанията по чл.280,
ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10