Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 563
03.05.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №784/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
Б. А.
Х. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. С.
М., против Решение №964 от 11.03.2019г., постановено по
гр.д. №14292/2018г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ІV бр.с., с което
е задължен да
се въздържа от извършване на актове на домашно насилие
спрямо М. А. П., ЕГН **********, и М. П. П., ЕГН **********, забранено
му е да приближава
тях, жилищата им, местоработата
на първата и училището на втората, както и местата им за социални контакти и отдих,
за срок от осемнадесет месеца,
считано от 11.03.2019г.
и му е наложена глоба
в размер на 300 лв. на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН. С
жалбата се излагат
доводи за неправилност на
решението, като се
иска отмяната му
и отхвърляне на
молбата за защита.
Ответната страна
по жалбата- М. А. П., ЕГН **********,
чрез пълномощника си
по делото адв. С.
И., в подаден
писмен отговор на
същата иска обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Ответната страна
по жалбата- М. П. П., ЕГН **********, не взема
становище по нея.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с
молба за защита
по ЗЗДН, подадена
от М. А. П.,
ЕГН **********, и нейната дъщеря
М. П. П.,
ЕГН **********, с която
е поискана защита
по реда на ЗЗДН
поради извършено спрямо тях
домашно насилие от
страна на ответника
Б. А. Х.- лице, с което
М. А. П. се
е намирала във фактическо съпружеско
съжителство. С молбата е
поискана защита поради
следните подробно описани в молбата
актове на домашно
насилие, извършени от
ответника- нанесен на М. А. П.
побой на 24.08.2018г., изразяващ се
в удряне на шамари,
скубане на косата, удари
с юмруци в главата и
гърба, ритане по
бедрата, както и
отправяне на заплахи за убийство по отношение на
нея и дъщеря
й М. П.;
отправени на 02.09.2018г.
заплахи за физическо насилие
спрямо М. А. П. и М. П. П.; отправени
на 04.09.2018г. заплахи по
телефона за физическо насилие
спрямо М. П. П. и
над 50 телефонни
позвънявания на същата.
С обжалваното решение
съдът е приел,
че ответникът е
извършил описаните в молбата за защита
актове на домашно
насилие спрямо молителките,
поради което е
уважил подадената молба
за защита и е
наложил мерки за
защита на пострадалите по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3
от ЗЗДН, както
и глоба на
ответника в размер
на 300 лв.
на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно и
допустимо и при
постановяването му не
са били допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми.
По отношение
на правилността на
решението и съобразно
изложените във въззивната
жалба доводи съдът
намира следното:
Настоящата инстанция
изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, че ответникът
по молбата за
защита Б. А. Х. е
извършил описаните в
нея актове на
домашно насилие спрямо молителките М. А. П.- лице,
с което се е намирал във фактическо съпружеско
съжителство, и нейната
дъщеря М. П. П.. По
делото са представени
декларации от молителките по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, в които са
описани отделните действия
на ответника, и които съгласно
чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН
съставляват доказателствено средство
в производството по издаване
на заповед за
защита. Твърденията на молителките,
изложени в молбата им
за защита и
в декларациите, се потвърждават и от
представения по делото протокол от
25.08.2018г., 00,40ч., за
прием на молителката М.А. П. в Първо районно управление на МВР- Пловдив, където
тя се е
оплакала, че е била
бита и
заплашвана от Б. А. Х.,
от показанията на
свидетелката М. И.- майка
на М. П.
и баба на М. П.,
която има непосредствени впечатления
от състоянието на М. П.
веднага след инцидента от 24.08.2018г.,
и на която М. П. е
споделила за отправените
й заплахи по телефона, както и
от показанията на св. Н.
Б., който има непосредствени впечатления
за многобройните телефонни
позвънявания от ответника и
отправените заплахи спрямо М. П.. Така
установените от тези
доказателствени средства обстоятелства
не се опровергават
от ангажираните от ответника
свидетели Г. Р. и Б. Н.,
тъй като първият свидетел няма никакви преки
впечатления за описаните
в молбата за защита деяния,
а вторият свидетел
е възприел само откъслечно срещата
между молителката М. П. и
ответника на 02.09.2018г.
Ето защо подадената
молба за защита
правилно е била приета за
основателна и за
защита на пострадалите
са били предприети
мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗЗДН, като срокът
им е съобразен с
характера и интензивността на упражненото спрямо
тях насилие. С оглед
извършените от ответника актове
на домашно насилие
на същия правилно е била
наложена и глоба в размер
на 300 лв. на
основание чл.5, ал.4 от
ЗЗДН.
Предвид горното
обжалваното решение следва
да се потвърди,
като на основание
чл.272 от ГПК се
препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №964
от 11.03.2019г., постановено по гр.д. №14292/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ІV бр.с.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.