№ 202
гр. Момчилград , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I СЪСТАВ в публично заседание на
осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Йордан И. Геров
Секретар:Хюсние Ю. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан И. Геров Гражданско дело №
20205150100320 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата М. Ю. М. в исковата си молба твърди, че с ответника Ф. Н. М.
сключили граждански брак на **** год. След сключване на гражданския брак
започнали да живеят в гр.Момчилград ул.******, в четири етажна къща
собственост на родителите на ответника, като тя и съпруга й живеели на
третия етаж. От брака си имали две родени деца: Ю.Ф.М., роден на ******г.,
с ЕГН:****** и Н.Ф.М., роден на ****г., с ЕГН:******. В началото се
разбирали добре. Проблемите по между им се появили след като ответникът
започнал да я обижда и унижава, тъй като родителите му се намесили в
отношенията им, като го настройвали срещу нея. Твърди, че е злоупотребявал
с алкохола, след което я пребивал. Когато била бременна съпругът на сестра
й М. я спасил да не бъда пребита за пореден път. Ответникът и забранявал да
отива на гости у родителите си. Твърди, че непрекъснато е била положена на
обиди и заплахи. Ответникът заминал за Германия преди шест години и си
идвал един или два пъти годишно. В началото на 2019 год. синът им се
разболял от диабет, но ответникът изобщо не се е интересувал от състоянието
му. Твърди, че на 04.08.2020 год. ответника й казал, че не му е съпруга вече и
не желае да живее в къщата на родителите му и от 04.08.2020 год. живеела
при родителите си в с.Лале и оттогава са били във фактическа раздяла.
1
Твърди, че всички необходими грижи за отглеждане на децата се полагали
само и единствено от нейна страна. Моли съда да постанови решение, е което
да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по
изключителна вина на ответника, на нея да се предоставят упражняването на
родителските права над родените от брака деца: Ю.Ф.М., роден на ******г., с
ЕГН:****** и Н.Ф.М., роден на ****г., с ЕГН:******, като ответника да бъде
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лева за детето Ю. и
в размер на 350 лв. за детето Н., ведно със законната лихва при забава,
платими на нея като тяхна майка и законен представител. На ответника да се
определи режим на лични отношения с децата, съгласно закона. На основание
чл.56, ал.1 и ал.5 от СК описаното семейно жилище, да й бъде предоставено
за ползване. След прекратяване на брака желае да носи предбрачното си
фамилно име А.. Претендира за направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител адв.С. М..
Подържа исковете си, така както са предявени. Твърди, че откакто се
оженили е имало тормоз, като ответника е употребявал алкохол и я обиждал.
Пълномощника на същата моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове.
В законоустановения едномесечния срок ответника Ф. Н. М. чрез
пълномощник адв.М.Ч. е депозирал писмен отговор, който отговаря на
изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за допустим, но
неоснователен по отношение на твърденията за вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, по отношение на претенцията за
родителските права и размера на издръжката за децата Ю. и Н. и по
отношение на искането за ползване на жилището-собственост на родителите
му, като подробни съображения за това излага в отговора. На основание
чл.49, ал.4 от СК моли да бъде постановено решение, с което сключеният
между тях граждански брак да бъде прекратен поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, изцяло по вина на ищцата. Родителските права
над децата Ю. и Н. да бъдат предоставени на него, като техен баща и законен
представител, а на ищцата да бъде определен режим на лични отношения с
тях. Издръжката да бъде определена по справедливост и преценка на съда,
съобразно възрастта и нуждите на децата и съобразно възможностите, които
2
ищцата има за това. Алтернативно при обратната хипотеза, ако съдът
предостави родителските права на ищцата, то съдът да постанови разширен
режим на лични отношения с тях посочен подробно в отговора.
В съдебно заседание чрез пълномощник адв.М.Ч. поддържа
становището си в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Алтернативно
родителските права над двете деца да бъдат предоставени на него.
Допълнителни съображения излага в хода по същество.
Заинтересованата страна Д”СП”, гр.Кърджали, редовно призована не
се представлява. От същите е постъпил социален доклад, изготвен от отдел
„ЗД” Кърджали за децата Ю.Ф.М. и Н.Ф.М..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото копие от удостоверение за сключен
граждански брак се установява, че на **** год. в с.Лале, общ.Момчилград е
сключен граждански брак между Ф. Н. М. и М. Ю. А., за което е съставен Акт
за граждански брак №03/**** год., като след брака съпругата е приела да
носи фамилното име на съпруга си М.
От заверено копие на удостоверение за раждане издадено въз основа
на акт за раждане № **** от **** год. от Община Момчилград се установява,
че страните по делото имат родено дете Н.Ф.М. роден на **** год.
От заверено копие на удостоверение за раждане издадено въз основа
на акт за раждане № **** от **** год. от Община Момчилград се установява,
че страните по делото имат родено дете Ю.Ф.М. роден на ****** год.
От приложените писмени доказателства, а именно: Заверено копие от
Експертно решение №2710 от 23.07.2019г.; Заверено копие от Епикриза от
27.02.2019г.; Заверено копие от Епикриза от 18.07.2019 год. се установява, че
на детето Н.Ф.М. е поставена диагноза: Е 10.9 инсулинозависим захарен
диабет, без усложнения.
3
От заверено копие от Удостоверение с изх.№405 от 07.08.2020г.
издадено от СУ „Н.Й.Вапцаров“ гр.Момчилград се установява, че детето Н. е
ученик в десети клас през учебната 2020/2021 год. дневна форма на обучение.
От заверено копие от Удостоверение с изх.№406 от 07.08.2020г.
издадено от СУ „Н.Й.Вапцаров“ гр.Момчилград се установява, че детето Ю. е
ученик в шести клас през учебната 2020/2021 год. дневна форма на обучение.
От изготвения социален доклад, Дирекция СП Кърджали за децата
Ю.Ф.М. и Н.Ф.М. се установява, че основни грижи за децата се полагат от
тяхната майка М. М. От един месец, майката и двете й деца живеят в
гр.Кърджали на квартира, като жилището се състои от две стаи, коридор,
баня и тоалетна и тераса. Жилището е било обзаведено с уреди и мебели,
които са били закупени от двете сестри на ищцата, които винаги са им
помагали. Детето Н. е бил записан ученик в ПГ по селско стопанство
гр.Момчилград в десети клас. Ю. е бил ученик в СУ „Владимир Димитров –
Майстора“ гр.Кърджали, в шести клас. Между майката и двамата й синове е
било налице силна емоционална връзка. Децата казват, че с майка си се
чувстват добре. За баща си са казали, че от шест години живее в чужбина,
като в България се връща периодично за по един месец. Последно е заминал
за Германия месец март тази година. От последното му заминаване, до сега не
ги е търсил по телефона за да разговаря с тях. От както са в гр.Кърджали не
им е изпращал пари. От извършеното социално проучване е установено, че М.
М се стреми да задоволява потребностите на децата. Между нея и тях има
изградена емоционална връзка.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.М. Ю. Али сестра на ищцата, безспорно се
установява, че сестра й и Ф. се разделили, защото е имало постоянен тормоз
от страна на Ф. над сестра й, който употребявал алкохол и я биел. Даже,
когато е била бременна. Твърди, че и когато са били женени те постоянно са й
помагали финансово. Ф. постоянно пиел, не се интересувал от децата. От
както са били разделени, от четири месеца, той нито се е интересувал от
децата, нито им звънял по телефона, не е изпращал и никакви пари. Твърди,
че още когато сестра й била бременна и живеела в Момчилград, тя често
отивала при нея, за да не й посягат и да не я бият. Твърди, че от както е
4
омъжена, сестра й винаги е работила. Също така, знае, че той не е пращал
никакви пари от чужбина.
Св.Е. Ю. М., сестра на ищцата, също твърди, че още от началото,
откакто се оженили, той я удрял, унижавал, слушал родителите си. Даже
когато била бременна на първото дете я набил. Пари изобщо не изкарвал, все
те им помагали. Последните 5-6 години заминал за Германия, но откакто
заминал изобщо не й пращал никакви пари. Същата твърди, че чули, че от там
взимал детски набавки. Също така твърди, че постоянно те й помагали
финансова. Голямото им дете получил диабет, а баща му изобщо не е дошъл.
Тя с нейния мъж закарали детето на лекар в Пловдив. Твърди, че от както са
разделени, от четири месеца, той не се е обаждал изобщо, и не се е
интересувал от децата.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като се
установи, че същите имат непосредствени впечатления от отношенията
между страните.
По делото са разпитани и свидетели от страна на ответника.
От показанията на св.Н. А. М баща на ответника, не се установи по
безспорен начин за отношенията между страните по делото. Същият дава
общи показания и съдът намира, че същият като баща на ответника е и
заинтересован от изхода на делото.
Св.Нериман Осман леля на ответника твърди, че не е виждала Ф. да
употребява алкохол. Същата не знае причината, поради която Ф. и М. са
разделени. Твърди, че родителите на Ф. се грижили за децата, която ищцата е
била осем години на сезонна работа в Белгия. Същата е била чувала, че Ф.
пращал пари на ищцата и децата.
Св.Наджие Демирсан първа братовчедка на ответника, заяви, че
отношенията между страните не са добри, като същата не можа да каже
причината за това.
От правна страна :
При така събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че е
5
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От всичко
изложено до тук е видно, че съпрузите не живеят заедно от 04.08.2020 год.,
като съпругата с двете деца е напуснала семейното жилище в гр.Момчилград,
но това й действие не следва да се счита за брачно провинение, тъй като от
доказателствата по делото се налага безспорно извода, че тя е била принудена
от поведението на съпруга да се изнесе от семейното жилище и да заживее
понастоящем в гр.Кърджали, в жилище под наем. Съгласно показанията на
св.М. Ю. Али и Е. Ю. М., ответника злоупотребявал с алкохола, като под
негово влияние правил скандали, тормозил семейството си, оказвал
физически тормоз над ищцата, не работил. Именно това му поведение съда
намира за укоримо, довело до дълбокото и непоправимо разстройство на
брака на страните.
Брачната връзка е само формална, а брачните отношения са лишени от
взаимно уважение и заинтересованост. С оглед на което, съдът намира, че
брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното й от закона и
добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава
връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като
настоящото фактическо състояние в отношенията между съпрузите е
несъвместимо с целите и функциите на брака и не е в интерес на същите. По
тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 СК, което обуславя извод за
основателност на иска за развод и същият следва да бъде допуснат от съда.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, при допускане на развода
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой
от съпрузите е поискал това. Ищцата е заявила искане съдът да прекрати
гражданския брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
в него по вина на ответника, а ответника обратното – по вина на ищцата. От
събраните по делото гласни доказателства за съда се налага извода, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът Ф.
Н. М., който е проявил безотговорно отношение към брака и
незаинтересованост към семейството си. Употребявал алкохол, прилагал
физическо насилие над ищцата. Според съда, именно това поведение на
6
ответника е обусловило и станало причина за настъпилото отчуждаване
между страните, като е допринесло за окончателния разрив на съпружеските
им отношения. Така установените брачни провинения на ответника –
безотговорно отношение към брака, злоупотребата му с алкохол, за което си
поведение същият няма как да не знае, че руши основите на брака,
безусловно ангажират брачната му вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Поради което, за съда се налага извода,
че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има
ответника, в какъвто смисъл следва да се произнесе със съдебния си акт.
Предвид това, че не е постигнато споразумение по чл.59, ал. 1 от СК,
съдът следва да се произнесе и по въпросите: при кого от родителите да
живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата.
Съдът, предвид обстоятелството, че ответника е виновен за
разстройството на брака; че поведението му сочи на липса на възпитателски
качества; като съобрази, че понастоящем непосредствените грижи за децата
се полагат от майката, че тя е с добър родителски капацитет; като взе в
предвид и представения социален доклад по делото изготвен от Дирекция
„СП“ отдел „ЗД“ гр.Кърджали, намира, че родителските права спрямо
родените от брака непълнолетни деца следва да бъдат предоставени на
майката, като на бащата бъде определен режим на лични отношения с децата.
Съгласно чл.124, ал.2 от СК, децата имат право на лични отношения с
двамата родители. След като те няма да живеят заедно, следва да се даде
възможност за поддържането на лични отношения с родителя, при когото то
не живее. При определяне режима на лични контакти, съдът взема предвид
интересите на детето. Ето защо следва да им се даде възможност да
контактуват и с баща си, с когото няма да живеят заедно, а именно: да има
право да взима децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9.00 часа до 18.00 часа в неделя с преспиване, един месец в
годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и
седем дни по време на Коледните празници, а именно: от 20.12. до 27.12. с
преспиване в домът на бащата, като вземането и връщането на децата да става
7
от домът на майката.
Тъй като ищцата ще упражнява родителските права, ответника като
пряко неангажираният в отглеждането и възпитанието на децата родител
следва да бъде осъден да заплаща издръжки.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като те дължат
издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице".
Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от
общото им задължение да се грижат за децата си.
Двете деца са на 16, съответно на 12 години, поради което предвид
възрастта им потребностите им от гледна точка на обичайните разходи за
облекло, храна, отопление и други подобни са по-ниски от тези на възрастен.
Следва да се отчете и обстоятелството, че децата са ученици, поради което в
нуждите им от средства за издръжка се включват и такива за закупуване на
учебници и учебни пособия, заплащане на учебни и други такси. Ето защо
съдът намира, че ответника следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето
Ю. в размер на 250 лв., а за детето Н. в размер на 350 лв. с оглед на
заболяването му, за което са налице достатъчни писмени доказателства по
делото.
Наред с всички обстоятелства, обуславящи размера на дължимата
издръжка, относими към нуждите на лицето, на което се дължи издръжка,
разпоредбата на чл.142, ал. 1 СК въвежда като критерий за определянето на
размера на дължимата издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
По отношение на възможностите на родителите, по делото се установи,
че бащата работи в чужбина, същият не е на постоянна работа, липсват данни
за доходите му, но това не е основание за неплащането на издръжка. Съдът
при определяне на така посочения размер на издръжката на децата отчита, че
преките и непосредствени грижи за отглеждането на децата се осъществява от
майката, както и взе предвид и обстоятелството, че минималната издръжка на
едно дете, съгласно чл.142, ал.2 от СК, от 01.01.2020 год. е определена
8
минимална работна заплата за страната в размер на 610 лв. е 152.50 лв.
С оглед всички доказателства следва ответника да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на детето Ю. в размер на 250 лева и месечна
издръжка на детето Н. в размер на 350 лв., считано от датата на предявяване
на исковата молба, а именно 19.08.2020 год., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на причина за изменяне или
прекратяване на същата, чрез майката и законен представител М. Ю. М..
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта му за издръжката.
Страните са работоспособни, поради което издръжка помежду им не
следва да се дължи.
Искането на ищцата да бъде присъдено ползването на семейното
жилище с правно основание чл.56, ал.1 и ал.5 от СК1 съдът намира за
основателно.
Установи се по делото, че семейното жилище на страните е третия етаж
от къща находяща се в гр.Момчилград, ул.******. Тази къща е собственост на
св.Н. А. М – баща на ответника. Тъй като е безспорно, че от брака има
ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки
на единия съпруг, съдът следва да предостави ползването му на другия, на
когото е предоставено упражняването на родителските права за срок до една
година.
Относно фамилното име на съпругата:
Предвид допускането на развода и на основание чл.53 СК, съдът намира
за основателна претенцията на ищцата за възстановяване на фамилното й име
преди брака. В този смисъл, с решението следва да се постанови след
прекратяването на брака ищцата М. Ю. М. да възстанови предбрачното си
фамилно име „А.“.
По разноските:
При този изход на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените от нея деловодни разноски в размер на 625 лв., от
9
които 25 лв. д.т. и 600 лв. адвокатски хонорар.
При това положение ответника следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС гр.Момчилград сумата в размер на 40,00 лева държавна такса за
окончателно решаване на делото, както и сумата от 864.00 лева държавна
такса върху определените размери на издръжките.
Водим от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49 ал.1 от СК БРАКА, сключен на
**** год. с Акт за граждански брак № 03/**** год. в с.Лале,
общ.Момчилград, обл.Кърджали между М. Ю. М., с ЕГН:**********, с
адрес: гр.Момчилград, ул.****** и Ф. Н. М., с ЕГН:**********, с адрес:
гр.Момчилград, ул.******, ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО НА СЪЩИЯ.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има ответника Ф. Н. М..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
родените от брака деца: Ю.Ф.М., с ЕГН:****** и Н.Ф.М., с ЕГН:****** на
майката М. Ю. М. с ЕГН:**********, като определя режим на лични
отношения на бащата Ф. Н. М. с децата както следва: да има право да взима
децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа
до 18.00 часа в неделя с преспиване; един месец в годината, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; както и седем дни по време
на Коледните празници, а именно: от 20.12. до 27.12. с преспиване в домът на
бащата, като вземането и връщането на децата да става от домът на майката.
ОСЪЖДА Ф. Н. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр.Момчилград,
ул.****** да плаща на детето Н.Ф.М., роден на **** г., с ЕГН:****** месечна
издръжка в размер на 350 лв., считано от 19.08.2020 год., ведно със законата
лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини променящи или
прекратяващи същата, чрез майката и законен представител на детето М. Ю.
10
М., с ЕГН:**********.
ОСЪЖДА Ф. Н. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр.Момчилград,
ул.****** да плаща на детето Ю.Ф.М., роден на ****** г., с ЕГН:******
месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 19.08.2020 год., ведно със
законата лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини
променящи или прекратяващи същата, чрез майката и законен представител
на детето М. Ю. М., с ЕГН:**********.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо
трети етаж от къща в гр.Момчилград, ул.******, собственост на Н. А. М, на
М. Ю. М., с ЕГН:********** за срок от една година на основание чл.56, ал.3
вр.с ал.1 от СК.
ДОПУСКА след прекратяване на брака съпругата М. Ю. М. да носи
предбрачното си фамилно име А..
ОСЪЖДА Ф. Н. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр.Момчилград,
ул.****** да заплати на М. Ю. М., с ЕГН:********** сумата от 625 лв.,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА Ф. Н. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр.Момчилград,
ул.****** да заплати по сметка на РС Момчилград сумата в размер на 904.00
лв., от които - 40,00 лева държавна такса за окончателно решаване на делото
и сумата в размер на 864.00 лева държавна такса върху определения размер на
издръжките.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
11