Р Е
Ш Е Н
И Е
№515
13.10.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 638
по описа на съда за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба
на „Едди КИДС“ ЕООД, ЕИК : 20*******, адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за
кореспонденция: гp.Х., ул.„С. № **, представлявано от управителя М.С.Й., чрез
адв. И. М., срещу Ревизионен акт № Р-16002620005440- 091-001/14.04.2021 г.,
потвърден с Решение № 307 от 03.06.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив
при ЦУ на НАП.
В жалбата се посочва,
че обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен и необоснован, като
постановен в нарушение на ЗДДС, ППЗДДС, ДОПК и Директива 2006/112/ЕО в следните
му части:
1. В частта, в която не се признава
данъчен кредит за получени услуги, за които се начислява ДДС на основание чл. 82,
ал. 2 от ЗДДС за данъчни периоди 01.2020 - 05.2020 г. общо в размер на 61 321.25
лв.
2. В частта, в която са променени
резултатите по справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди, в
резултат на което на дружеството е определен ДДС за внасяне в размер на 61 321.25
лв. и лихви в размер на 7 222.81 лв.
Жалбоподателят заявява,
че ревизионният акт бил издаден при допуснати нарушения на ДОПК, включително и
при нарушение на чл. 2, чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК, в резултат на което актът
бил незаконосъобразен, тъй като с оглед чл. 2, чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК
органите по приходите били длъжни обективно и служебно да установят всички
факти и обстоятелства от значение за ревизията. В тази връзка, за да бъде
законосъобразен и обоснован РА, органът по приходите бил длъжен да събере
всички относими доказателства и едва след това да пристъпи към установяване на
задълженията. Това произтичало и от разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ДОПК,
съгласно който доказателствата в административното производство се събират
служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Наред с това, чл.
37, ал. 1 от ДОПК задължавал органа по приходите да направи обективна преценка
и анализ на всички събрани доказателства, което в конкретния случай не било сторено.
В обжалвания РА органите по приходите не признавали данъчен кредит за
начисления от тях ДДС за получени услуги, въпреки че констатирали, че
дружеството ги използва за дейността си.
Незаконосъобразно и
необосновано с решението си Директорът на Дирекция ОДОП гp.Пловдив потвърдил отказаното
с РА право на приспадане на данъчен кредит, без да посочи основание и мотиви
относно този отказ, а преповторил изложеното в обжалвания РА.
В Ревизионния доклад,
послужил като мотиви на обжалвания РА, било начислено ДДС на основание чл. 86,
ал. 1 и 2 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 5 от ЗДДС за получени услуги както
следва:
ДДС в размер на 60 429.03
лв. върху данъчна основа 30 2145.17 лв. по доставка на нестандартен софтуер от
Индивидуален предприемач Щ. М. Ю., Русия по Фактура № 1 от 28.01.2020 г.
По фактура №
LS933531/29.02.2020 г., издадена на дружеството от DSV Solutions A/S,
DK26366321 за доставка до щанд, разопаковане и транспортни разходи във връзка с
изложение в Дания в размер на 1 565.13 лв. /800.24 евро/, бил начислен ДДС
в размер на 313.03 лв.
По Фактура № 631873 от
17.03.2020 г., издадена на дружеството от CONDE NAST, GB5******** за реклама в
размер на 947.52 лв. /440.00 GBP/, бил начислен ДДС в размер на 189.50 лв.
По Фактура № 634398 от
16.04.2020 г., издадена на дружеството от CONDE NAST, GB5******** за реклама в
размер на 987.31 лв. /440.00 GBP/, бил начислен ДДС в размер на 197.46 лв.
По Фактура № 635723 от
19.05.2020 г., издадена на дружеството от CONDE NAST, GB5******** за реклама в
размер на 961.15 лв. /440.00 GBP/, бил начислен ДДС в размер на 192.23 лв.
На основание чл. 102,
ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 26, ал. 1, ал. 4 от ЗДДС при ревизията бил
начислен ДДС за тези получени услуги. В случая жалбоподателят не оспорва, че за
тях като получател трябвало да самоначисли ДДС, но оспорва отказа да бъде признато
право на данъчен кредит за съответните периоди в същия размер.
При издаването на
обжалвания РА органите по приходите не се съобразили с Решение на СЕС от
15.11.2017 г. по дело С-507/16. В цитираното Решение СЕС приел, че Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162/ЕС на Съвета от
22 декември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
законодателство на държава членка, съгласно което установено на територията на
тази държава членка данъчнозадължено лице не може да приспада дължимия или
платен в нея данък върху добавената стойност за услуги, получени от установени
в други държави членки данъчнозадължени лица, които се използват за доставки на
услуги в държави членки, различни от държавата членка, в която е установено
това данъчнозадължено лице, тъй като то е идентифицирано за целите на данъка
върху добавената стойност в рамките на една от двете хипотези по член 214,
параграф 1, съответно букви г) и д) от Директива 2006/112, изменена с Директива
2009/162. Това означавало, че дори лицата, регистрирани по ЗДДС на основание
чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, следва да имат право на данъчен кредит за
самоначисления данък за получените услуги. Нещо повече, ако дружеството се било
регистрирало по желание по ЗДДС, то щяло да има право на данъчен кредит за
начисления ДДС за получените услуги, защото доставките, които извършвало, били
приравнени на облагаеми съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗДДС.
В обжалвания РА
следвало да се приложи чл. 73а от ЗДДС и да бъде признато правото на данъчен
кредит за тези получени услуги. Разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС била въведена в
българското законодателство, за да се спази практиката на СЕС относно правото
на данъчен кредит за самоначисления ДДС. С Решение по съединени дела С-95/07 и
С-96/07, СЕС отговорил на две преюдициални запитвания във връзка с прилагането
на механизма на самоначисляване на ДДС и по-специално за наличието на
определени формалности и срокове за упражняване на право на данъчен кредит при
приложимо самоначисляване на ДДС. В това Решение СЕС приемал, че неизпълнението
на задълженията, произтичащи от чл. 18, ал. 1, б. „г“ от Шеста директива
(въвеждане на формалности, които данъчно задълженото лице следва да спази, за
да може да упражни правото си на данъчен кредит при самоначисляване) не може да
лиши данъчно задълженото лице от право на данъчен кредит. Това се изисквало от
принципа на данъчен неутралитет, който налагал признаването на право на данъчен
кредит, когато са налице изискванията по същество, дори да са налице пропуски
във формалните изисквания. Ако данъчните власти разполагали с необходимата
счетоводна информация, същите не можело да налагат допълнителни условия във
връзка с правото на данъчен кредит, които могат да доведат до осуетяване на
упражняването на това право. Практика, която санкционира неспазването от
данъчно задълженото лице на задълженията за отчетност и деклариране с лишаване
от право на данъчен кредит, очевидно надхвърляла необходимото за постигане на
целта за правилното прилагане на задълженията, след като общностното право не
препятствало държавите-членки да налагат при необходимост глоба съразмерно на
тежестта на нарушението. Неспазването на формалните изисквания на закона
следвало да бъде санкционирано с глоба, а не с отказ на правото на данъчен
кредит. С оглед цитираната практика на СЕС, изцяло незаконосъобразно и
необосновано било непризнаването на данъчен кредит в обжалвания РА за
начисления ДДС за получени услуги от чуждестранни доставчици.
След като
незаконосъобразно не било признато правото на жалбоподателя на данъчен кредит
за получените услуги, незаконосъобразно в обжалвания РА били определени
задължения за ДДС — главница и лихви за данъчни периоди м. 01.2020 - м. 05.2020
г. (Таблица 1 на РА).
С оглед на гореизложеното
жалбоподателят счита, че отказаното право на приспадане на данъчен кредит и в
резултат на това допълнително определеният ДДС за внасяне и лихви били
незаконосъобразни и необосновани. Моли за постановяване на решение, с което да бъде
отменен Ревизионен акт № Р-16002620005440-091-001/14.04.2021 г., като
незаконосъобразен и необоснован в обжалваната му част. Моли за присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата -
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив, в
депозирано чрез процесуален представител писмено становище, моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърден изцяло обжалвания
ревизионен акт като правилен и законосъоразен, предвид подробно изложените
съображения в решението на Директора на ДОДОП - Пловдив. Претендира присъждане
на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че РА бъде
отменен и се претендира възнаграждение за адвокат над минимума, се прави
възражение за прекомерност на възнаграждението.
Съдът, след като
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „Едди Кидс“ ЕООД гр.Хасково
е търговско дружество, регистрирано в Търговския регистър на Агенция по
вписванията на 25.04.2019 г. и на същата дата по реда на ДОПК в ТД на НАП - гр.
Пловдив с ЕИК : 20*******. Капиталът на дружеството е в размер на 1 500.00
лв., собственост на М.С. И. - български гражданин, който е и управител на
дружеството.
Производството по издаване на оспорения
в настоящото производство ревизионен акт е инициирано със Заповед за възлагане
на ревизия № Р-16002620005440-020-001/09.09.2020 г. (л. 219) на
И. К. К. – в качеството му на заместник на Г. Н. Ч.- Началник на сектор
„Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с която заповед е
възложено извършване на ревизия на „Едди Кидс“ ЕООД, ЕИК : 20*******, гр.Хасково,
представлявано от М.С.Й., с обхват на ревизията – Корпоративен данък за периода
25.04.2019 - 31.12.2019 г., Данък върху добавената стойност за периода 24.01.2020
- 31.05.2020 г. Определен е срок за приключване на ревизионното производство -
три месеца от датата на връчване на заповедта, като посочената заповед е
надлежно връчена по електронен път на ревизираното лице на 14.09.2020 г. (л. 222). Заповедта е изменяна със Заповеди
№ Р- 16002620005440-020-002/11.12.2020 г. (л. 216), № Р-16002620005440-020-003/14.01.2021
г. (л. 212), № Р-16002620005440-020- 004/05.02.2021 г. (л.
207). Ревизионното производство е спряно със Заповед №
Р-16002620005440-023-001/12.02.2021 г. (л. 203) и съответно възобновено със
Заповед № Р-16002620005440-143-001/02.03.2021 г. (л. 196), като с последната
заповед е определен срок на приключване на ревизията 02.03.2021 г.
В хода на ревизията с Протокол № КД-73
№ Р-16002620005440-ППД-001/07.12.2020 г., от досието на дружеството в НАП, към
ревизионното производство са присъединени документи и доказателства, събрани в
хода на предходно производство, приключило с издаване на Протокол №
П-16002620093762-073-001/30.07.2020 г.
На дружеството са връчени Искания
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
Р-16002620005440-040-001/07.12.2020 г. и № Р-16002620005440-040-002/05.02.2021
г., с които са изискани документи, справки и писмени обяснения.
След
завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК,
резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад №
Р-16002620005440-092-001/16.03.2021 г. (л. 40 и сл.), в който са изложени следните
констатации:
В
хода на ревизията е установено, че дружеството е следвало да се регистрира по
ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1, чрез подаване на заявление за регистрация най-късно
до 20.01.2020 г. За да установи обстоятелствата за регистрация на
горепосоченото основание, органът по приходите се е мотивирал с наличието на
закупен от „Едди Кидс“ ЕООД софтуер с Фактура № 1/28.01.2020 г., издадена от Щ.
М. Ю. - индивидуален предприемач от Русия, на стойност 170 010 щ. д. /302 145.17
лв./, платена по банков път, както следва: 50 010 щ. д. на 14.02.2020 г. и 51
280 щ. д. на 16.06.2020 г. Съгласно дадени писмени обяснения от представляващия
дружеството, прехвърлянето на софтуера е извършено онлайн, без използването на
магнитен носител.
Органите
по приходите са посочили, че закупеният софтуер е „нестандартен“, тъй като не
отговаря на условието, посочено в § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС, а именно:
„стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който
е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на
конкретния потребител“. В тази връзка е посочено, че същият не следва да се
разглежда като стока по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС - „стока по смисъла на
този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия,
газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният
софтуер“. Направен е извод, че в конкретния случай, приложима е разпоредбата на
§ 1, т. 14 от ДР на ЗДДС - услуги, извършвани по електронен път. Съгласно § 1,
т. 14 и чл. 7, т. 1 и т. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета
от 15 март 2011 г., доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път
е дефинирано като „услуги, извършвани по електронен път“. При така описаната
фактическа обстановка е констатирано, че в конкретния случай е налице доставка
на услуга от лице, което е установено извън територията на Общността (Русия) с получател по доставката -
българското дружество. Ревизиращият екип е намерил за приложима разпоредбата на
чл. 21, ал. 5 от ЗДДС. Посочено е, че мястото на изпълнение е на територията на
Република България. Цитиран е чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, съгласно който, когато
доставчикът е данъчно задължено лице и не е установен на територията на
страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на
услуги, когато получателят е данъчно задължено лице, тоест от „Едди Кидс“ ЕООД.
С
оглед тези констатации, органите по приходите са приели, че дружеството е
следвало да подаде на основание чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС заявление за регистрация
по ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив най-късно до 20.01.2020 г. и върху сумата от 302 145.17
лв. /170 010 щ. д./ да начисли ДДС в размер на 60 429.03 лв. за получена
доставка на нестандартен софтуер. Посочено е, че като не е подало заявление за
регистрация по ЗДДС до 20.01.2020 г. „Едди Кидс“ ЕООД е нарушило разпоредбата
на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС и за това му нарушение е съставен АУАН № F549811/29.05.2020
г.
Предвид
гореизложеното, на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал.
2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 60 429.03 лв. върху данъчна основа
302 145.17 лв. по доставка на нестандартен софтуер от индивидуален
предприемач Щ. М. Ю., Русия по Фактура № 1/28.01.2020 г. На основание чл. 175
от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок данък е определена
лихва в размер на 7 134.55 лв.
В
хода на ревизията е установено още, че за ревизирания период „Едди кидс“ ЕООД е
получател на услуги /транспортни разходи и реклама/ от регистрирани по ЗДДС
лица в Дания и Великобритания, документирани с фактури, както следва:
№
LS933531/29.02.2020 г., издадена от DSV Solutions A/S, DK26366321 /валиден/ на
стойност 800.24 евро /1 565.13 лв./.
№
631873/17.03.2020 г., издадена от CONDE NAST, GB5******** /валиден/ на стойност
440.00 британски лири /947.52 лв./;
№
634398/16.04.2020 г., издадена от CONDE NAST, GB5******** на стойност 440.00
британски лири /987.31 лв./;
№
635723/19.05.2020 г., издадена на дружеството от CONDE NAST, GB5********
стойност 440.00 британски лири /961.15 лв./
Предвид
обстоятелството, че към датите на съответните доставки ревизираното лице е
следвало да бъде регистрирано по ЗДДС лице и получените услуги са облагаеми с
място на изпълнение на територията на страната, органите по приходите са
начислили ДДС със ставка 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, върху
данъчните основи на гореописаните фактури и по периоди, както следва:
за
м.02.2020 г. – 313.03 лв. /1 565.13 лв. х 20 % - за фактура от Дания/;
за
м.03.2020 г. – 189.50 лв./947.52 лв. х 20 % - за фактура от Великобритания/;
за
м.04.2020 г. – 197.46 лв. /987.31 лв. х 20 % - за фактура от Великобритания/;
за
м.05.2020 г. – 192.23лв. /961,15 лв. х 20 % - за фактура от Великобритания/;
На
основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за дължимия и
невнесен в срок данък е определена лихва общо в размер на 88.26 лева.
След
преценка на извършените при ревизията действия, на гореустановените факти и
обстоятелства, както и на
допълнително представените доказателства и изложени възражения, органът, възложил ревизията, и
ръководителят на ревизията са постановили процесния Ревизионен акт № Р-16002620005440-091-001/14.04.2021
г. (стр.
33 и сл.),
издаден от Г. Н. Ч., Началник на сектор, възложил ревизията, и Д. Х. Г.-И.,
Главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. С цитирания ревизионен
акт е установен размерът на следните задължения по видове и периоди и лихвите
за просрочие към тях, изчислени към 14.01.2021 г.: ДДС в размер на 60 429.03
лв. и лихва в размер на 7 134.55 лв. за ревизиран период м. 01.2020 г., ДДС в
размер на 313.03 лв. и лихва в размер на 34.44 лв. за м. 02.2020 г., ДДС в размер на 189.50
лв. и лихва в размер на 19.21 лв. за ревизиран период м. 03.2020 г., ДДС в
размер на 197.46 лв. и лихва в размер на
18.38 лв. за ревизиран период м. 04.2020 г., ДДС
в размер на 192.23 лв. и лихва в размер на 16.23 лв. за ревизиран период м. 05.2020
г., или общо дължима сума в размер на 68 544.06 лева
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с
жалба вх. № 20-28-156/07.05.2021 г. (стр. 20 и сл.) по описа на ТД на НАП – Пловдив (подадена на 28.04.2021 г. в
деловодството на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково под вх.№ 70-00-4888/28.04.2021
г.),
ревизираното лице е оспорило констатациите, обективирани в ревизионния акт,
пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД
на НАП – Пловдив. По повод така подадената жалба, с Решение № 307 от 03.06.2021
г. (стр.
14 и сл.),
решаващият орган е потвърдил изцяло ревизионния акт. В законоустановения срок е
последвало подаване на жалбата до съда чрез Директора на Дирекция „ОДОП“ -
Пловдив, входирана с вх. № 96-00-162/14.06.2021 г. (стр. 8 и сл.), подадена на 11.06.2021 г., видно
от куриерска разписка
(л.
13).
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция намира, че жалбата до съда е процесуално
допустима, като подадена в предвидения за това срок, против подлежащ на съдебен
контрол административен акт, след надлежно изчерпан административен ред за
неговото оспорване, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.
Преценявайки събрания по делото
доказателствен материал, както и валидността, законосъобразността и
обосноваността на обжалвания ревизионен акт, с оглед основанията, визирани в
разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът счита жалбата за неоснователна
поради следните съображения:
Обжалваният Ревизионен акт №
Р-16002620005440-091-001/14.04.2021 г. е издаден от компетентни органи по
приходите, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, и в предвидената за
това форма. Ревизионното производство е образувано с издаването на заповед за
възлагане на ревизия на И. К. К. – в качеството му на заместник на Г. Н. Ч.-
Началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, като
по делото не се спори относно надлежното делегиране на същия на правомощията по
чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК.
Ревизионен доклад № Р-16002620005440-092-001/16.03.2021
г. е съставен от определените със Заповедта за възлагане на ревизията
ревизиращи орган на 16.03.2021 г., при спазване на предвидения в чл. 117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения в Заповед за ЗВР № Р-16002620005440-020-001/09.09.2020
г., изменена със Заповеди № Р- 16002620005440-020-002/11.12.2020 г., №
Р-16002620005440-020-003/14.01.2021 г., № Р-16002620005440-020- 004/05.02.2021
г., срок за приключване на ревизията - 02.03.2021 г. В съответствие с
изискването на чл. 117, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, ревизионният доклад е връчен на
ревизираното лице на 17.03.2021 г. и
на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение.
Процесният Ревизионен акт е издаден от
органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 14.04.2021 г.,
тоест в 14-дневен срок от изтичането на срока за подаване на възражение,
съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, като ревизионният акт е
съставен в писмена форма и има определеното в чл. 120, ал. 1 от ДОПК
съдържание.
Данъчният субект е обжалвал ревизионния
акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция
"ОДОП" – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване
на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК -
60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването на жалба с вх. №
20-28-156/07.05.2021 г., се е произнесъл с Решение № 307 от 03.06.2021 г., с
което е потвърдил изцяло обжалвания ревизионен акт.
Поради изложеното съдът приема, че
оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията
за това материално компетентен административен орган, при спазване на
установената процедура и властническото волеизявление е обективирано в
изискваната от закона форма.
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, срещу потвърден от решаващия орган ревизионен акт, след изчерпване
на фазата на административния контрол, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е
процесуално допустима за разглеждане по същество.
От събраните по делото доказателства не
се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при извършването
на ревизията. Не е накърнена възможността за участие на ревизираното лице в
производството и не са нарушени основните принципи в данъчно-осигурителното
производство. На дружеството-жалбоподател е била предоставена възможност да
представи изисканите му документи и сведения, представител на "Едди Кидс"
ЕООД е бил редовно уведомяван както за откриването на ревизионното
производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а
също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на
данъчните задължения на жалбоподателя. Настоящият състав намира, че процедурата
по издаване на оспорения РА е съобразена с приложимите за случая процесуални
норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи
законосъобразността му в цялост.
По отношение съответствието на РА с
материалноправните разпоредби на ЗДДС.
От наличните в делото доказателства се
установява и между страните не се спори, че „Едди Кидс“ ЕООД гр.Хасково е вписано
в Търговския регистър на Агенция по вписванията на 25.04.2019 г. Едноличен
собственик на капитала на дружеството е М.С. И. - български гражданин, който е
и управител на дружеството. На 28.01.2020 г. от индивидуален предприемач от
Русия Щ. М. Ю. е издадена Фактура № 1/28.01.2020 г. към „Едди Кидс“ ЕООД на стойност 170 010 щ. д.
/302 145.17 лв./. Предмет на доставката е прехвърляне на софтуер. В този момент
дружеството-получател не е било регистрирано по ЗДДС, съответно същото не е
отразило доставката в отчетни регистри и в СД по ЗДДС.
При извършената ревизия от органите по
приходите е прието, че фактурираната към "Едди Кидс" ЕООД доставка е
такава на услуги, с получател данъчно задължено лице, по които данъкът е
изискуем от получателя, на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Същевременно
е било преценено, че за ревизираното дружество е възникнало задължение за
регистрация на основание по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, че то е следвало да подаде
заявление за такава в срока по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС и да начисли дължимия
данък.
Жалбоподателят не оспорва факта, че дружеството
е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а, но счита, че дружеството
има право да приспадне данъчен кредит за получените услуги, съответно оспорва
отказа от страна на данъчните органи да бъде признато право на данъчен кредит
за съответните периоди в същия размер.
В тази връзка настоящата инстанция взе
предвид следното:
Според разпоредбите на ЗДДС, режимът на
облагане се прилага по отношение на всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Данъчно задължените
лица могат да се регистрират по ЗДДС задължително и по избор (чл. 94, ал. 3 от ЗДДС). На задължителна регистрация
подлежат лицата с оборот над 50 000 лв. Останалите лица, с оборот по-малък от посочения в чл. 96, ал. 1
от ЗДДС не подлежат на регистрация. Те осъществяват сделки, които не се облагат
с косвен данък и поради тази причина се ползват с режим на
"освобождаване". По силата на това освобождаване лицата, които не са
регистрирани по ЗДДС, макар да осъществяват облагаеми доставки по смисъла на
този закон, не начисляват такъв данък и издават фактури, без да вписват на
отделен ред дължимия ДДС.
В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС
е посочено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон. Следователно
правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от режима, при който
данъчно задълженото лице осъществява дейност. Установеният ред за регистрация
на данъчно задължените лица по ЗДДС поставя изискване за наличие на оборот или
заявено желание от страна на търговеца (чл. 96 от ЗДДС). За "Eдди Кидс" ЕООД е съществувала
възможността да се регистрира по ЗДДС по избор, което би му дало възможност да
претендира признаване на право на данъчен кредит. В конкретния случай обаче не
е налице искане за регистрация по избор, а оборот за задължителна регистрация
не е достигнат на територията на страната.
При тези факти правилно е прието от
органите по приходите, че при липса на оборот на територията на страната,
дружеството не може да се упражни надлежно право на данъчен кредит. Регистрацията
на дружеството по чл. 97а от ЗДДС се прави само за конкретно посочени в нормата
сделки. От своя страна, разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от ЗДДС категорично
въвежда забрана за ползване на данъчен кредит на лица с такава специална
регистрация. Това означава, че когато извършват доставки извън специалната
регистрация по повод на вътреобщностните придобивания по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС,
тези лица нито начисляват ДДС, нито пък имат право на приспадане на данъчен
кредит по доставки като получатели, тъй като те нямат обща регистрация по същия
закон. В настоящия случай се касае за сделки, представляващи самостоятелно
основание за извършване на задължителна регистрация и съответно изрично
подчинени на специалния режим на тази регистрация, до момента на извършването
на доброволната такава, поради което те са изключени от обхвата на общите
разпоредби на ЗДДС. Регистрацията по реда на чл. 97а от ЗДДС е самостоятелна и
не обхваща всички видове регистрации по ЗДДС, както например е регистрацията
при достигнат оборот, а е само по отношение на доставките на услуги, за които
данъкът е изискуем от получател. Аргумент в тази насока дава и разпоредбата на
чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС, съгласно която при настъпването на основания за другите
видове задължителна регистрации или регистрация по избор, лицето на общо
основание е задължено за подаване на съответното заявление за регистрация.
Безспорно е, че даденото в редица
решения на СЕО/СЕС тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, е за
недопустимост отказване на право на данъчен кредит при доставки, по които
данъкът се начислява от получателя, на основание неспазване на въведени от
държавата членка формални изисквания за регистрация или начисляване на данъка
или пропускане на срокове за упражняването на правото на данъчен кредит. Същото
е ръководено от разбирането, че съобразно принципа на данъчния неутралитет,
когато получателят е задължен за начисляване на ДДС, по доставка на стока или
услуга, но не е изпълнил това си задължение и впоследствие приходната
администрация начисли този данък, тя не може същевременно да не му признае
правото на данъчен кредит, позовавайки се на неспазване на формални изисквания,
въведени в националното законодателство. Също така обаче е безспорно, че в постановените
в тази връзка решения, както и в редица други (касаещи основни производства с
предмет на спора реалност на доставките), СЕС неотстъпно посочва, че за да
се преотстъпи претендираното от задълженото лице право на данъчен кредит и при
самоначисляване, следва да са изпълнени съответните материалноправни изисквания
на закона. С разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, по отношение на лицата,
регистрирани на основание чл. 97а от същия закон, изрично е отречено правото на
данъчен кредит по получените от тях доставки на услуги с място на изпълнение на
територията на страната. Тоест в случая не става въпрос единствено за
неизпълнението на формални изисквания на закона от страна на получателя по чл.
82, ал. 2 от ЗДДС, а за изначално изключване получаването на доставката и
начисляването на данъка, като материалноправни основания за възникване на
претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит. Както се каза по-горе,
в случаите по чл. 97а от ЗДДС става въпрос за специална регистрация, при която
данъчният субект не е носител на пълния обем от права и задължения, даващи
регистрациите по чл. 96, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, включително и на
правото на приспадане на начисления данък. В тази връзка следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, съгласно която регистрираните
на основание чл. 97, ал. 1 и ал. 2 лица, нямат право да посочват данъка в
издаваните от тях фактури или известия към фактури. Тоест, за целите на
облагането, законът приравнява регистрираните на това основание лица към
статута на такива, които нямат регистрация по ЗДДС. Същите начисляват данък
единствено за получените от тях доставки на услуги, без право нито да
начисляват ДДС по другите си сделки, нито да упражняват право на данъчен
кредит, тоест по отношение на всички останали сделки те да действат като
нерегистрирани по ЗДДС лица. Настоящият състав счита, че въпросното
законодателно решение е с оглед характера на доставките, даващи основание за
извършването на специалната регистрация и общото правило, че заплащането на
косвения данък се извършва от крайния получател. Така или иначе, налице е
изрично изключване по силата на закона на лицата - получатели по доставки от
вида на процесните, от кръга на имащите право на приспадане на данъчен кредит.
Извършеният от приходната администрация отказ да бъде признато на задълженото
лице такова право, е в съответствие с разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от ЗДДС и
според настоящия състав не е в противоречие с даденото в решенията на СЕС
тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета.
С оглед така изложените съображения
настоящата инстанция приема, че оспореният ревизионен акт е издаден при
законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗДДС и не страда
от твърдените от жалбоподателя пороци, съответно жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото разноски на
жалбоподателя не следва да се присъждат. На ответника - Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив следва да
се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, в размер на 2 586.32
лв., който размер е определен съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕДДИ
КИДС“ ЕООД, ЕИК : 20*******, гp.Х., ул.„С. № **, представлявано от управителя М.С.Й.,
срещу Ревизионен акт № Р-16002620005440-091-001/14.04.2021 г., потвърден с Решение
№ 307 от 03.06.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ЕДДИ КИДС“
ЕООД, ЕИК : 20*******, гp.Х., ул.„С. № **, представлявано от управителя М.С.Й.,
да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при Национална
агенция по приходите – София сумата от 2 586.32 лева (две хиляди петстотин
осемдесет и шест лева и 32 ст.), представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: