№ 77
гр. гр.Н., 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150100339
по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Банка ДСК“АД, ЕИК
********, против А. Н. С., ЕГН **********. Твърди се, че на 20.05.2022 г., от страна на
„Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор, до Районен съд- Н. е подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните книги, по което е
образувано ч.гр.д. № .../2022 г., срещу ответника за заплащане на дължими към Банката
суми, както следва: 2 713,17 лева- неплатена главница, дължима въз основа на Договор за
издаване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК АД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.05.2022 г.- датата на подаване на заявлението в съда,
до окончателното плащане, сумата от 2 334,67 лева - лихва за периода от 20.09.2017г. до
19.09.2019г. вкл., сумата от 908,19 лева - лихва за периода от 20.09.2019г. - 19.05.2022г.,
сумата от 119,12 лева - държавна такса, сумата от 50,00 лева- възнаграждение на
юрисконсулт. Била е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.08.2022г.
въз основа на документ по чл.417 ГПК за цялото вземане. Предвид връчването на заповедта
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, се предявявала настоящата искова молба.
Твърди се от ищеца, че съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с ревловиращ ефект за физически лица от 20.09.2007г., сключен между страните, на
ответника бил предоставен банков кредит за сумата от 5 000 лева, със срок за издължаване
от 36 месеца, считано от датата на разрешаване /отпускане/ на кредита. Кредитът бил усвоен
по посочената в чл. 1 от Договора за кредит разплащателна сметка на А. Н. С. с
вътрешнобанков № 02/14525080, и обслужван по кредитна сметка № 13/25026827. Сочи се,
че за предоставения заем, кредитополучателят следвало да заплаща възнаградителна лихва,
1
обективирана в чл. 1, ал. 2 от Договора и в раздел III от Общите условия, които били
неразделна част от договора. Кредитът се погасявал с месечни вноски с падежна дата 20-то
/двадесето/ число на текущия месец. След отпускането на кредита, по разплащателната
сметка на кредита в Банка ДСК били постъпвали суми за погасяване на същия, като от
м.август 2017г. минимални суми за револвиране не били постъпвали, поради което правото
за ползване на кредита било спряно. Към датата на депозиране на заявлението в съда-
20.05.2022г., бил настъпил крайният падеж на договора за кредит- 20.09.2019г., към която
дата били налице частично непогасени минимални суми за револвиране до датата на
преустановяване на ползване на кредитния лимит, както следва: 20.09.2017 г.- 177,23 лева;
20.10.2017 г.- 265,34 лева: 20.11.2017 г.- 221,80 лева; 20.12.2017г.- 308,64 лева. С оглед
настъпване на крайният падеж и предвид неплащане на сочените суми се предявява
настоящата претенция за приемане за установено съществуването на вземане в размерите,
посочени по- горе, за които е издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ .../2022 г. по
описа на РС- Н..
В месечният срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответната страна, с който се считат предявените претенции за неоснователни. Оспорва се
обстоятелството, че ответника бил сключил договора; че е подписвал документите във
връзка с него; че е получил кредитна карта, както и последващи карти. Моли да бъде
задължен ответника да представи цялото кредитно досие в оригинал включително договора,
посочен в исковата молба, и всички последващи преиздавания на кредитни карти, като
заявява оспорване в тази насока. Сочи се оспорване и на размера на претендираната
главница. Прави се възражение, че клаузите, с които са уговорени претендираните лихви и
такси, са нищожни и неравноправни, тъй като не били индивидуално уговорени, както и че
нарушавали морала и добрите нрави.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 20222150100... по описа на Районен съд -
Н. се установява, че е издадена заповед № *** от 22.08.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която е разпоредено
длъжникът А. С. да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата в размер на 2713.17 лв.,
представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит на Банка ДСК (Master Card Galany, Visa Galaxy, Master Card Gold, Visa
Gold) от 20.09.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022 г. до окончателното
изплащане на главницата, сумата в размер на 2334.67 лв., представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 20.09.2017 г. до 19.09.2019 г., сумата в размер на
908.19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 19.05.2022 г.,
сумата в размер на 119.12 лв., представляваща направени разноски за платена държавна
такса и сумата в размер на 50 лв., за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което на заявителя е
2
указано, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК.
Предмет на установителният иск е установяване съществуване на вземане на заявителя
против длъжника по издадената заповед за изпълнение. Тежестта на доказване на страните е
указана с определение № 1293 от 07.11.2023 г., постановено по настоящото дело, а именно
ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, по силата на което той е предоставил кредит на ответника; получаване на сумата
от ответника, начина на формиране на сумите, както и техните размери. Ответникът следва
да докаже заплащане или недължимост на претендираните суми на посочените в отговора
основания.
С оглед оспорванията на ответника, с протоколно определение от 18.01.2024 г., на
ищеца е било указано, че в 3-дневен срок от уведомяването му следва да представи цялото
кредитно досие в оригинал. Срокът е бил продължен със 7 дни съгласно определение № 110
от 31.01.2024 г., като на ищеца изрично са указани последиците при неизпълнение.
Процесуалният представител на ищеца е бил редовно уведомен за задължението му за
представяне на оригиналите от кредитното досие, но в указания срок оригиналите не са
представени. Нещо повече, с депозирани от ищеца молби се сочи, че не разполага с
оригиналите на документите, както и че оригинал на договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 20.09.2007 г. се намира в кориците на ч.гр.д. № .../2022 г. по описа на
НсРС. При преглед на материалите по проведеното заповедно производство не се
констатира наличието на оригинал на сочения договор, което е било констатирано в съдебно
заседание от 18.01.2024 г., като е била дадена повторна възможност на ищеца да ги
представи. С оглед непредставяне на същите, както и предвид изричното изявление, че
ищеца не разполага с оригинали, с протоколно определение от 19.02.2024 г., на основание
чл.183 от ГПК, от доказателствения материал по делото бяха изключени представените като
копия искане за издаване на банкова карта, договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит от 20.09.2007 г., както и условия за издаване и обслужване с
кредитни карти, и общите условия към договора.
С решение № 362/15.07.2010 г., постановено по гр.д. № 536/2010 г. по описа на
ВКС, II г.о., е прието, че разпоредбата на чл. 183 от ГПК допуска представянето на писмено
доказателство, в заверено от страната, която го представя копие. При поискване от
участваща в процеса страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа или
официално заверен препис от него. Когато документът е издаден от орган на държавна
власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, при поискване от противната
страна, с оглед процесуалната възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 183 от ГПК е
достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази
заверка има характер на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл. 183 от ГПК.
При всички случаи, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал
по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на
оригинал на писмен документ на основание чл. 183 от ГПК, както и последвало
3
непредставяне на оригиналите в дадения срок. Такова изрично искане е било направено от
ответника.
В случая от така установената фактическа обстановка по делото и с оглед
приложимостта на последиците на чл. 183 от ГПК, настоящата инстанция приема, че по
делото не се установи наличието на сключено между страните валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът да е предоставил кредит на ответника, при
условията, посочени в исковата молба. Депозираното по делото заключение на вещото лице
не може да послужи като основание да се приеме за доказан факта на сключване на
процесния договор. Вещото лице е посочило, че е изготвило заключението след анализ на
приложените по делото документи, както и допълнително представени такива от ищеца.
Към датата на изготвяне на заключението представените от ищеца копия на кредитното
досие на ответника, включая и договора, не са били изключени от доказателствения
материал. В тази връзка и предвид изричното признание за липса на оригинала на писмените
доказателства, съдът намира, че заключението почива на документи, неприети като
доказателство по делото. Липсата им не може да бъде заместена от заключението на вещото
лице, съответно от него не може да се установи по категоричен начин какъв е бил предмета
на договора, подписан ли е същия от ответника, какви са били уговорките по съглашението,
какви задължения е поел ответника, начина и срока на погасяване, дължимост или не на
лихви и други суми, настъпване на падеж, изискуемост и други основни параметри, които се
твърдят от ищеца.
С оглед на така изложеното по- горе предявената претенция се явява недоказана,
поради което следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „М.“ № 19, представлявана от изпълнителните
директори Д.М. и Д.Н.И., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК за
приемане на установено по отношение на А. Н. С., ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. „Н.“
№ *****, съществуването на вземането на „Банка ДСК“ АД за сумата в размер на 2713.17
лв., представляваща неплатена главница по договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит на Банка ДСК (Master Card Galany, Visa Galaxy, Master Card
Gold, Visa Gold) от 20.09.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022 г. до
окончателното изплащане на главницата, сумата в размер на 2334.67 лв., представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.09.2017 г. до 19.09.2019 г., сумата в
размер на 908.19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до
19.05.2022 г., сумата в размер на 119.12 лв., за които е издадена заповед № *** от 22.08.2022
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ .../2022 г. по описа на НсРС.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5