№ 56
гр. Бургас, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242000600078 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.В. П. -
служебния защитник на подс. Г. К. Б., против присъда № 65 от 12.12.2024г.,
постановена по НОХД № 1438/2023г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
С посочената присъда подсъдимият Г. К. Б., ЕГН **********, е признат
за виновен в това, че на 14.08.2023г., около 21:30ч. в к.к.“Сл.бряг“,
общ.Несебър, на Главен път Варна-Бургас, пред апарт хотел „Форт Нокс
Холидей“, действайки в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи: 1 бр.дамска чанта на стойност 3,65 лв., 1 бр. кожен портфейл на
стойност 38,00лв., сумата от 400лв. и 50 щатски долара, с левова
равностойност 89,47лв., 1 бр. мобилен телефон с фабричен номер
1866470058513829 и фабричен номер 2:70058513837 марка „Редми - 9“ на
стойност 149,00лв., 1 бр. химикалка с надпис „TUKZAR 07“ на стойност
0,50ст. и 1 бр. секретен ключ на стойност 5,00лв., всички отнети вещи на
обща стойност 685,62 лева, от владението на А. в. И., родена на **.**.****г. в
Руска Федерация, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т. 4 , вр. чл. 198, ал.1,
1
вр. чл.29, ал.1 , б.“а“ и б.“б“ от НК го осъдил на лишаване от свобода в размер
на девет години, като на основание чл. 58а ал.1 от НК е намалил така
определеното наказание до размера на шест години лишаване от свобода.
Съдът е определил на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода и на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал времето, през което
подсъдимият Б. е бил задържан под стража, считано от 16.08.2023 г.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на А. в. И. сумата 400
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в пряка
и непосредствена причинна връзка с деянието, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 14.08.2023г. и до окончателното й изплащане.
Със същата присъда съдът е осъдил подс. Б. да заплати направените в
досъдебното производство деловодни разноски и на Окръжен съд - Бургас -
сумата от 210 лв. за извършен превод в съдебната фаза на процеса, както и 50
лева държавната такса върху уважения размер на предявения граждански иск.
Във въззивната жалба на адвокат П. са заявени оплаквания, че
присъдата е постановена при нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила, както и че наложеното
наказание е явно несправедливо. Моли се за отмяна на присъдата.
Представителят на Бургаската апелативна прокуратура счита, че
жалбата срещу постановената присъда е частично основателна. Посочва, че
при за определяне на наказанието следва да се извършва оценка на
конкретната обществена опасност на деянието и дееца, като в случая е нужно
да се съобразят механизма на самото престъпление, фактът, че Б.
действително е съдействал за разкриването му и не се е укривал, както е
посочено в мотивите, а на 16.08.2023г. лично той е завел разследващ екип от
полицейското управление на мястото, на което е изхвърлил част от вещите -
предмет на отнемането, както и все още младежката възраст на подсъдимия.
Намира, че при отмерване на наказанието от окръжния съд са били
надценени отегчаващите отговорността обстоятелства, а са подценени
смекчаващите такива. Пледира за намаляване на наказанието лишаване от
свобода до размера на седем години и шест месеца, което след приложение на
чл.58а, ал.1 от НК се редуцира до размер от 5 години.
2
Гражданският ищец А. И., редовно призована, не се явява, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият и защитникът му
поддържат единствено оплакването за явна несправедливост на наказанието.
Защитникът поддържа също и съображенията на прокурора за завишен
размер на определеното на подс.Б. наказание, което счита, че е определено
при неправилна преценка за наличие на баланс между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства. Моли за намаляване на наказанието.
Подсъдимият Г. Б. се присъединява към казаното от защитника му.
Изказва съжаление за извършеното престъпление и моли за наказание
лишаване от свобода в размер на три години. В последната си дума моли за
по-леко наказание.
След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на
страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
Бургаският апелативен съд намери за установено следното:
Съдебното производство пред първия съд е протекло по реда на
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 на Глава XXVII от НПК, по
искане на подсъдимия и на защитника му, при която подсъдимият Г. Б. е
признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Съдът е преценил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и с нарочно определение по чл. 372,
ал. 4 от НПК допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие, на
основание чл. 371, т. 2 от НПК и обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието му и събраните на досъдебното производство
доказателства, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В съответствие с предписанията
на чл. 373, ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд е приел в мотивите на
присъдата си за установени фактическите обстоятелства, изложени в
обвинителния акт:
Подсъдимият Г. К. Б. е с обременено съдебно минало.
Пострадалата А. И. е руска гражданка и живее постоянно в
гр.Петербург, Руска федерация. На 08.06.2023г. пристигнала в България, к.к
„Слънчев бряг“, заедно със съпруга си и своята внучка - свид. Е. Т./на 8
години/ с намерението да останат през летния сезон.
3
На 14.08.2023г., вечерта около 21:00ч., пострадалата И. и свид.Е. Т.
посетили супермаркет „ММ", к.к„Слънчев бряг“, намиращ се в близост до
аквапарка, след което се отправили към апарт хотел „Форт Нокс Холидей", в
който били отседнали. Около 21,30ч., достигайки главния път Варна-Бургас
от страната на „Аквапарк - Сл.бряг", намиращ се пред въпросния апартхотел
и готвейки се да пресекат пътното платно, изчаквайки колите да преминат,
внезапно И. е била нападната в гръб от подс. Б.. Същият, целейки да отнеме
чантата на пострадалата, хванал с две ръце посочената вещ и започнал да я
дърпа със сила. Пострадалата И. хванала презрамката на чантата си и не я
пускала, но подсъдимият не се отказвал и продължил с дърпането, в резултат
на което повалил жената на земята. Въпреки всичко тя продължавала да не
изпуска презрамката и дори ухапала нападателя си по ръката, но вследствие
на дърпането дръжката се скъсала, а подс.Б. побягнал с чантата, на стойност
3,65 лв., съгласно оценъчната експертиза, ведно със съдържащите се в нея
1бр. кожен портфейл /на стойност 38,00лв./, сумата от 400лв и 50 щатски
долара /с левова равностойност 89,47лв. /, мобилен телефон с фабричен номер
1:1866470058513829 и фабричен номер 2:70058513837 марка „Редми - 9" /на
стойност 149, 00лв./, една химикалка с надпис „TUKZAR 07" /на стойност
0,50ст./ и секретен ключ /на стойност 5,00лв., съгласно заключението на
оценъчната експертиза/ .
Цялото действие се развило пред очите на малолетната свидетелка Т.,
която се отдръпнала настрани и плачела, наблюдавайки случващото се,
чувствайки се безсилна да помогне на баба си. Очевидец на престъпното
посегателство станал и свид.А. А. - таксиметров шофьор, който по същото
време преминавал по главния път с автомобила си. Понеже се движел в
отсрещното платно в посока към гр.Бургас и нямало как да спре от страната
на пътя, където се развива събитието, той започнал да свири с клаксона на
МПС. Намалил скоростта и започнал да следва подсъдимия, който след като
отнел чантата, започнал да бяга с все сили по черния път, попадащ странично
на главния път в посоката към гр.Бургас, но малко след това свил наляво при
първите храсти и се отдалечил от шосето. След като свид.А. отминал с
автомобила си, подсъдимият изчакал няколко минути и се върнал до главния
път като го пресякъл, стигайки до помпената станция на к.к „Сл.бряг“,
намираща се след комплекс „Форт Нокс“, непосредствено преди
бензиностанция „Лукойл“. Там изхвърлил отнетата чанта в храсти, като
4
преди това взел от портфейла на пострадалата сумата от 400 лв., а в
бързината дори не забелязал, че в страничен джоб на същата има и петдесет
доларова банкнота.
В последствие, около 02,00ч. след полунощ, подс.Б. отишъл в игрална
зала „Лас Вегас“, намираща се в к.к „Сл.бряг“, общ.Несебър, където изхарчил
почти цялата сума.
За случая пострадалата сезирала органите на МВР, а внучката й -
свид.Т. се досетила, че видяла няколко дни по-рано подсъдимия със същите
дрехи /дълъг, черносив панталон и черна тениска с принт на човече отпред,
показващо среден пръст/, с които бил облечен и при нападението над И. до
магазин „ММ“, съответно дала описание на оперативните органи, които на
следващия ден успели да установят и задържат подс.Б. именно до въпросния
магазин, като малко по-късно бил разпознат от двете свидетелки.
След като признал за извършеното деяние, подсъдимият завел свид.Н.
Т. - служител при РУМВР-Несебър и М. Н. - служител в сектор „КП“ на
ОДМВР-Бургас на мястото, което изхвърлил отнетата чанта до помпената
станция, като с изключение на сумата от 400лв., всички останали вещи,
включително и петдесет доларовата банкнота били в нея.
При разглеждането на делото от първостепенния съд не са били
допуснати и съществени процесуални нарушения, които да са накърнили
правата на страните и да дават основания за отмяна на постановения съдебен
акт и за връщане на делото за допълнително разследване. Самопризнанието е
направено доброволно, отразява действителната воля на подс.Б. и
кореспондира с показанията на разпитаните в досъдебното производство
свидетели, с данните, отразени в протоколите за разпознаване, за оглед на
местопроизшествие и на веществени доказателства, ведно с фотоалбумите
към тях, със заключенията на съдебно-икономическата и техническа
експертизи, справката за съдимост и останалите писмени доказателства ,
приложени към делото. Доказателствата са били събрани по предвидения в
НПК ред. Те са еднопосочни и взаимно допълващи се, без съществени
противоречия, като очертават в пълнота фактическата обстановка, при която е
осъществено престъпното деяние от подсъдимия. Първостепенният съд е
извел законосъобразен извод, че направеното от подсъдимия самопризнание
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички обстоятелства, визирани в
5
обстоятелствената част на обвинителния акт, които се отнасят до авторството
на деянието, механизма на осъществяването му и причинения вредоносен
резултат на пострадалата, поради което преценката на БОС по чл.372, ал.4 от
НПК е правилна.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд също
като първата инстанция намира, че подсъдимият Г. К. Б. е осъществил състава
на престъплението по чл.199, ал.1, т. 4 , вр. чл. 198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 , б.“а“
и б.“б“ от НК, за което е предаден на съд с внесения обвинителен акт.
От обективна страна подсъдимият Г. К. Б. на 14.08.2023г., около
21:30ч. в к.к. „Сл.бряг“, общ.Несебър, на Главен път Варна-Бургас, пред апарт
хотел „Форт Нокс Холидей“ е отнел чужди движими вещи на обща стойност
685,62 лева от владението на А. в. И., като използвал за това сила и деянието
е извършено при условията на опасен рецидив. Подсъдимият е отнел чуждите
вещи, собственост на свид И., описани подробно по-горе в настоящите
мотиви, като за целта е използвал сила, с която е преодолял съпротивата на
свид. А. И. срещу отнемането на нейната чанта. След като е прекъснал
властта на собственичката на вещите върху тях, той е установил своя
фактическа власт върху предмета на престъплението , с което е довършил
деянието.
Видно от справката за съдимост, с присъда по НОХД №243/2021г. по
описа на РС-Нова Загора, влязла в сила на 24.09.2021г., на подс. Б. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване за извършено престъпление по
чл.196, ал.1,т.1 от НК. С влязло в сила на 17.11.2020г. определение за
одобряване на споразумение по НОХД №1115/2016г. по описа на PC -
Поморие, за извършено от него престъпление по чл.198, ал.1 от НК, му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е
било изтърпяно на 02.03.2019г. Настоящото деяние е извършено при
условията на двете хипотези на чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК, вр. чл. 30, ал. 1
НК, т.к. е осъществено по-малко от пет години след ефективно изтърпяване
на предходните наказания лишаване от свобода за две тежки умишлени
престъпления, неформиращи съвкупност и извършени от подсъдимия Б. като
пълнолетен, като всяко от тези наказания е продължителност над една година
лишаване от свобода.
6
Въззивният съд споделя аргументите на първостепенния съд, в частта,
в която е приета субективна съставомерност в действията на подс. Б..
Категорично по делото е установено, с оглед обективното поведение на
подсъдимия, че същия е действал виновно, при условията на пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е
съзнавал, че отнема вещи ,които са чужда собственост и че за да ги отнеме
използва сила по отношение на свид.А. И., с която да се преодолее активната
съпротива на пострадалата, като е искал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си - да присвои вещите и да се разпореди с тях, което
е и сторил.
Във връзка с гореизложеното следва да се отбележи, че страните по
делото не оспорват възприетата фактическа обстановка, авторството на
деянието и правната му квалификация. От страна на защитата на подсъдимия
Б. се оспорва единствено размера на наложеното на последния наказание
лишаване от свобода.
Според настоящия въззивен състав оплакването на защитника на
подсъдимия Б. за завишен размера на наказанието е основателно.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.199, ал.1, т. 4 , вр.
чл. 198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 , б.“а“ и б.“б“ от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от 5 до 15 години, както и възможност съдът да наложи
и наказание „конфискация“ до 1/2 от имуществото на дееца.
Предвид избраната от подсъдимата и приложена диференцирана
процедура по чл. 371,т.2 от НПК, индивидуализацията на наказанието
лишаване от свобода е било извършено от БОС по правилата на чл.58а от
НПК. В случая, индивидуализирайки наказанието лишаване от свобода в
размер от девет години, първата инстанция не е съобразила подобаващо
степента на обществена опасност на конкретното престъпление и на всички
смекчаващи отговорността обстоятелства, надценила е степента на
обществена опасност на подсъдимия и на отегчаващите вината факти. При
определяне на наказанието предходната инстанция е приела че степента на
обществена опасност на самото деяние е изключително високата, с оглед
широкото му разпространение в обществото към настоящия момент.
Обществената опасност на самия деец е преценена като много висока, защото
7
макар и в сравнително млада възраст е бил многократно - 12 пъти осъждан за
извършвани тежки умишлени престъпления, но въпреки това не се е поправил
и превъзпитал. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени
млада възраст, ниската стойност на отнетото вследствие на грабежа, както и
пълните самопризнания след задържането и признаването на вина от
подсъдимия, а като отегчаващо обстоятелство са посочени отново
осъдителните присъди, извън тези, обосноваващи квалификацията „опасен
рецидив“.
Съгласно чл. 54 от НК наказанието за извършеното престъпление се
отмерва в предвидените в закона предели, като отговорността на дееца следва
да съответства на конкретната обществена опасност на осъщественото деяние
и степента на личната му обществена опасност. Подсъдимият следва да
понася отговорност само за собственото си поведение. Конкретната степен на
обществена опасност на деянието се обуславя от специфичните особености
на осъществяването от него деяние, установими от доказателствата по
делото, а не с оглед съображения за широкото разпространение на
престъпните прояви от същия вид в обществото. В отличие от първата
инстанция, която е приела , че степента на обществена опасност на деянието е
изключително високата, въззивният съд намери, че при съобразяване вида и
стойността на отнетите вещи, както и че спрямо пострадалата не е било
упражнено интензивно физическо насилие, обществената опасност деянието
не надхвърля съществено обичайните случаи на престъпления от този вид.
Обществената опасност на подсъдимия е преценена от БОС единствено
на базата на предходните му осъждания, извън квалификацията опасен
рецидив, поради което предходните осъждания не следва да се обособяват и
отчитат повторно като отделно отегчаващо обстоятелство, обуславящо на
собствено основание налагането на по-тежко наказание. Нужно е също да се
посочи, че онези от деянията, намиращи се помежду си в условията на реална
съвкупност, за които е бил осъдени подсъдимия с 11 отделни осъдителни
акта, като са му били наложени относително ниски по размер наказания
лишаване от свобода и с пробация, включително и за множеството деяния,
извършени от него като непълнолетен, се отчитат за едно осъждане. В случая
съвкупностите са три, като наказанията по тях, видно от приложената справка
за съдимост, са групирани с влезли в сила определения по ЧНД №№
844/14г., 229/2015г., двете на РС - Несебър,1277/2020г. на БОС.
8
Произтичащите от съдебното минало на подсъдимия Б. негативни
изводи за личността му сочат, че той е личност със завишена обществена
опасност, която обаче не следва да се преувеличава като много висока,
изискваща налагането на наказване около предвидения в санкционната част
на разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 4 от НПК среден размер.
В кръгът на смекчаващите обстоятелства първият съд е пропуснал да
включи оказаното още на досъдебното производство пълно съдействие за
разкриване на обективната истина и точно в резултат на това съдействие
частично са възстановени имуществените вреди от грабежа – върнати са
всички отнети вещи от пострадалата, освен паричната сума от 400лв., което
обстоятелство е отразено и в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Към същата група следва да се добави и изразеното от подсъдимия пред
двете инстанции съжаление за стореното, чието значение традиционно се
приема за смекчаващо обстоятелство.
При съвкупна оценка на обстоятелствата, характеризиращи
действителната обществена опасност на извършеното деяние и на дееца, БАС
приема, че при условията на чл. 54 от НК наказанието на подсъдимия Б.
следва да бъде отмерено при превес на смекчаващите обстоятелства в размер
на седем години и шест месеца лишаване от свобода. Съобразявайки, че
производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцирана
процедура по глава ХХVII от НПК в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371,
т. 2 от НПК, размерът на така определеното наказание следва да бъде
редуциран с 1/3, като окончателният срок на наказанието лишаване от
свобода, който подсъдимият следва да изтърпи е пет години, в какъвто
смисъл следва да бъде изменено обжалваната присъда.
Промяната в размера на наложеното наказание лишаване от свобода не
налага корекция на определения от първия съд строг режим на изтърпяването
му, защото са налице условията по чл.57, ал.1,т.2, б. „б“ от ЗИНЗС –
настоящото деяние е осъществено преди да изтекат пет години от
изтърпяването на предходното наложено ефективно наказание лишаване от
свобода.
В случая налагането на допълнително предвиденото наказание
конфискация до 1/2 от имуществото на подсъдимите е неприложимо, тъй като
по делото липсват данни за притежавано такова.
9
Според настоящата инстанция така индивидуализираното наказание
спрямо подсъдимия Б. се явява напълно справедливо и адекватно на
извършеното и в най-пълна степен ще съответства за постигане на целите,
залегнали в чл. 36 от НК.
Липсва основание присъдата да бъде ревизирана в гражданко-
осъдителната й част. Настоящият състав споделя изложените от
първоинстанционния съд доводи по отношение основателността на приетия
за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетяване на причинени в
резултат на инкриминираното деяние имуществени вреди на гражданския
ищец. Правилна и обоснована е извършената преценката за основателността
на иска, доколкото подсъдимият, като е реализирал състава на престъпление
по чл.199, ал.1, т. 4 , вр. чл. 198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 , б.“а“ и б.“б“ от НК, е
осъществил състава на непозволено увреждане, виновно и противоправно е
причинил имуществена вреда на пострадалата ,която е пряка и
непосредствена последица от деянието. Задължението на подс.Б. във връзка с
уважения граждански иск е възникнало от датата на деликта - от 14.08.2023г. ,
поради което правилно подсъдимият е осъден да заплати и законната лихва
върху присъдената сума от 400лв. дължима за периода от датата на деянието
до окончателното й изплащане.
След служебна проверка, съдът констатира, че неправило с присъдата
на подсъдимия са възложени заплатените от първата инстанция разноски за
преводачески услуги. Разноските за преводач в съдебното производство,
направени от БОС, за да осигури правата на страните, предвид предявения и
приет граждански иск и конституирането на пострадалата като граждански
ищец, са за сметка на съда по силата на чл.189 ал.2 от НПК. Допуснатото
нарушение на закона следва да бъде отстранено, което налага присъдата да
бъде отменена в тази й част.
В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение, тя
следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована, съгласно чл.
338 от НПК.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 65 от 12.12.2024г., постановена по НОХД №
10
1438/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас в наказателно-осъдителната й
част, като намалява размера на наложеното на подсъдимия Г. К. Б. наказание
от шест години лишаване от свобода на пет години лишаване от свобода.
ОТМЕНЯВА присъдата в частта, с която подсъдимият Г. К. Б. е осъден
да заплати на Окръжен съд - Бургас сумата от 210 лв., за извършен превод в
съдебната фаза на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11