Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……….гр. Варна, ………….2023година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова, разгледа докладваното от съдия Н. Дичева административно дело № 5/2023г. по описа на
XXIII-ти състав на Административен съд – Варна, като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 84, ал. 2
вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по
жалба от Х.Д.Р. , гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., с адрес ***4, против Решение № УПБ-9/14.11.2022г. на
интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
С жалбата са
наведени доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и
целта на закона, обосноваващи основания за оспорване съгласно чл.146,т.3,т.4 и
т.5 от АПК. Счита, че интервюиращият орган не е изследвал всички относими факти
свързани с държавата му на произход. Сочи, че е в България при съпругата си,
която учи магистратура в ИУ-Варна. Заявява несъгласие с политическата
обстановка в Украйна. Опасява се че след издадения Указ от президента П. за
частична мобилизация в страната, тъй като не е отбил военна служба, може да
бъде мобилизиран и изпратен да воюва. Получил е две съобщения на мобилния си
телефон да се яви във военното поделение в гр.Уфа за призоваване на военна
служба. Майка му е намерила в пощенската
кутия уведомление за призоваване на военна служба, което е приложил към
жалбата. Изпитва сериозни опасения, че може да бъде мобилизиран и изпратен да
воюва. Не желае да участва във военен конфликт, това е против личните му
ценности, разбирания и убеждения. Моли за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата. Сочи се, че за признаване на
статута на бежанец е достатъчно само наличието на опасение за преследване,
което в случая е налице поради обявената в Русия военна мобилизация. Претендира
сторените по делото разноски.
Ответникът -
Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, РПЦ – с. Баня, чрез
процесуален представител в представени с писмена молба писмени бележки, моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Възразява срещу направеното
искане за присъждане на разноски за жалбоподателя.
След
като разгледа оплакванията изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване акт и от
надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Предмет
на разглеждане е Решение №УПБ-9/14.11.2022 г. на Интервюиращ орган на
Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена
молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Х.Д.Р.
, гражданин на Руска Федерация е подал молба до Държавната агенция за бежанците
при Министерски съвет за предоставяне на международна закрила. Молбата е
заведена с рег.№ УП3 4221/26.10.2022 г. в Агенцията и с вх.№ 463/26.10.2022 г.
в РПЦ-с. Баня (л.39 от адм. преписка). Регистриран е чрез попълване на
Регистрационен лист рег.№ УП3221/26.10.2022 г. ( л.38 от адм. преписка). В
същия е посочил , че е гражданин на Руската Федерация, с етническа
принадлежност – руснак. Представил е национален паспорт № ********* издаден на 03.06.22г.,
валиден до 03.06.32г.
С
Писмо рег. № УП 3221/28.10.2022г. Директорът на РПЦ – с. Баня е изискал от Началника
на 02 РПУ-гр.Варна да извърши проверка на посочения от лицето адрес в *****.
Директорът
на РПЦ-с.Баня е разрешил на жалбоподателя да се настани на избрания от него
адрес в *****, като не получава финансова и материална помощ от Държавната
агенция за бежанците.
На
02.11.2022г. с Х.Д.Р. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани
в Протокол от проведено интервю с рег.№ УП3221/02.11.2022г. (л.20-23 от адм.
преписка). Интервюто е проведено в
присъствието на преводач на руски език. Жалбоподателят е заявил, че потвърждава
казаното от него при попълване на регистрационния лист. Напуснал е страната си
на 15.08.2022г., легално със самолет за Турция, откъдето е влязъл в България. Не
е подавал други молби за международна закрила. Не е арестуван или осъждан в
държавата си на произход. Няма проблеми поради принадлежността си към
етническата си група. Няма проблеми поради изповядваната от него религия, не
участва в религиозни организации, общност, секта.
Х.
заявява, че е против беззаконието в Руската федерация. Обяснил е, че е ходил на
митинг и чувства заплаха да бъде мобилизиран. Твърди, че досега не е имал
проблеми в страната си, както и такива с официалната власт. Посочва, че не е
отбил редовната си военна служба, защото учил в университет и имал отсрочка.
Откакто се намирал в Република България по "Viber" бил търсен от
руски номер. Първият път получил автоматично съобщение свързано с
мобилизацията, че бил длъжен да се яви във военното командване в гр. Уфа, това
се случило на 29.09.2022г. На 13.10.2022 г. бил потърсен втори път. Обадили му
се от военното управление и му казали да се яви, той обяснил, че се намирал в
Република България. Питали го кога се връща, като жалбоподателят е отвърнал, че визата му изтичала на 16.11.2022г.
Докато живял в Русия, никой не го е търсил за отбиване на редовна военна
служба, майка му била на мнение, че трябвало да се върне и да влезе в
казармата. Допълва, че откакто разбрал за указа за мобилизацита търсил начин да
остане в България. Заявява, че не би се завърнал, докато действащата власт била
на управление. Опасява се, че ще бъде изпратен да воюва, ако се върне в
страната си на произход- Русия.
Представена
е справка от Дирекция „Международна дейност“
на Държавна агенция за бежанците при МС с вх.№ МД-652/14.10.2022г. ( л.17-24
от адм. преписка). Съгласно представената справка на 24.09.22г. Вл.П. подписва пакет от поправки относно военната
служба. Според новите промени всички мобилизирани се приравняват на тези, които
служат по договор. Всички лица от списъка на мобилизираните, за които вече има
призовки, са обект на закона. Увеличени са наказанията за своеволно отклонение
от военна служба, като най-тежкото отклонение е за повече от месец отклонение-
от 5 до 10години.
На
въпроса дали ще бъдат взети на военна служба лица, които се завръщат от
чужбина, справката не дава нито положителен, нито отрицателен отговор, като се
мотивира, че следва да се приложи методологията на АЕСУ.
С
Решение № УПБ-9/14.11.2022г. на Интервюиращ орган при
Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила
на Х.Д.Р. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1,
във вр. с чл. 13, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По
делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения акт.
Жалбоподателят
е дал в о.с.з. на 28.02.23г., обяснения пред съда, по реда на чл.176 ГПК вр.
чл.144 АПК, относно причините да напусне Руската федерация. Същият изразява
открито несъгласие с военните действия срещу Украйна, както и нежелание да се
върне в Русия, където вече е издирван за да бъде изпратен в казармата , а след
това мобилизиран и изпратен в Украйна.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По валидността на акта:
Оспореното
решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II от
Закона за убежището и бежанците. Съгласно чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила
се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за
международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 26.10.2022 г., а
оспореният акт е издаден на 14.11.2022 г. при спазване на срока по чл. 70, ал.1 от
ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган – Йонко Димитров Николов, младши
експерт в Регистрационно-приемателен център- с. Баня , определен със Заповед №
РД05-297/18.04.2022г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при
Министерски съвет. Решението отговаря на изискванията за форма и няма пороци,
които да водят да неговата нищожност.
По процесуалната и материалната
законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона:
Административният
акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК.
В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за
издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо
приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и
хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в
бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход.
Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и
кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да
разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
В
хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – с. Баня при ДАБ, с
чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
От
изложеното следва, че липсват допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
постановяването на решението .
Решението
противоречи на материалния закон.
Правното
основание за постановения акт са разпоредбите на чл. 13, ал.
1, т. 1 и т.2 от ЗУБ, съгласно които молбата на чужденец за
предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно
неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1
и 9 от ЗУБ,
съответно по чл. 9, ал. 1,
6
и 8 от същия
закон, и
чужденецът: т.1./ се позовава на основания извън предмета на този
закон;т.2 не посочва никакви причини за
основателни опасения от преследване.
Основанията
за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8
и чл. 9 от ЗУБ.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1
от ЗУБ статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 2
от ЗУБ, за предоставянето на статут по ал. 1 е без значение
обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия,
националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в
основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията,
осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност.
Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗУБ, субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: 1.
държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или
значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, когато може да
бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни
организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване.
Според определението, дадено в чл. 8, ал. 4
от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Съгласно чл. 8, ал. 5
от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или
психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни,
полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се
прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания,
които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита,
който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5.
наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в
случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването
на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; 6. действия, насочени
срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.
В
ал. 6 на чл.
8 от ЗУБ е предвидено, че опасенията от преследване може да се
основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си
по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено
ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на
убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато
тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Закрилата
срещу преследване може да бъде предоставена от държавата, партии или
организации, включително международни организации, които контролират държавата
или значителна част от нейната територия, при условие че същите желаят и могат
да предложат ефективна закрила, до която чужденецът има достъп и която няма
временен характер /чл. 8, ал. 7
от ЗУБ/.
Наличието
и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете
произход на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В
настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по
реда на чл. 63а от
ЗУБ, същият е заявил, че напуснал Русия изцяло по лични причини, както и с оглед на
обстановката в Русия със съпругата му са взели решение да останат в
България. Изразява несъгласие с
политиката, провеждана в Русия. Като студент е ходил на митинг в защита на
Навални. Имал е забележка от ректора на института във връзка с този митинг и
повече не е ходил, поради опасения да не уволнят майка му от работа, която е
учителка. Подчертава, че основната причина да напусне страната е въведеното
военно положение, както и мобилизацията в Руската федерация.
От
изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № УП
3221/03.11.2022 г., се установява, че
има риск да бъде мобилизиран и изпратен да воюва в Украйна.
В
този смисъл, административният орган не е извършил цялостна преценка,
изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до необоснован
извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на
бежански статут.
Неправилно
е отчетено, че причината, поради която Х.Д.Р. е напуснал държавата си по
произход, не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ,
респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец.
Жалбоподателят представя Уведомление от Министерство на отбраната на Руската
федерация, ФКУ „Военен комисариат на Република Башкортостан, Демски район на гр.Уфа с дата 02.12.2022г. №
4818, във връзка с мероприятия, свързани с призоваване на военна служба.
Изразява
открито опасения от конкретни репресии, спрямо семейството му /уволнение на
родителите му/ , поради различни възгледи от политиката, провеждана от
президента Вл.П.- причини, посочени в чл. 8, ал. 1
от ЗУБ. В с.з., проведено на 28.02.23г. жалбодателят лично дава
обяснения по реда на чл.176 от ГПК вр. чл.144 АПК като заявява, че ако се
завърне в Русия ще бъде изпратен в казарма за кратко и след това
мобилизиран във връзка с войната с Украйна.
Сочи че негови връстници вече са мобилизирани и изпратени на фронта.
От
изложените факти следва извода, че от доказателствата по преписката и по делото
може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла
на чл. 8, ал. 4
от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата
норма, поради което са налице
субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба
понятие "основателни опасения от преследване". Следователно страхът
на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1
от ЗУБ може да се прецени като обоснован. Опасенията му , че при
завръщане в страната ще бъде преследван за своите възгледи или ще бъде
мобилизиран са обосновани с преки доказателства – представено е уведомление на
МОтбраната на Руската Федерация, с дата
02.12.22г. , № 4818.
В
случая от събраните по делото доказателства се установява от една страна
жалбоподателят основателно да се страхува от преследване в държавата си по
произход, а от друга, това преследване да е по причина неговото политическо
убеждение, с което оспорва провеждането на военната политика на президента Вл.П.
във връзка с войната в Украйна, респ. не желае да участва насила на фронта и не
желае да бъде мобилизиран. Категорично е заявено от жалбоподателя в
интервюто „ докато действащата власт е
на управление, ще става по-лошо и не бих се завърнал, докато те са на власт“. Наред
с това, множество международни източници сочат, че положението с човешките
права в Русия е проблемно.
В
тази насока е и Решението от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело
№С-465/07 г. за тълкуването на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива
2004/83/ЕО, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=76788&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1212521
в
мотивите, на което съдът на ЕО изрично сочи, че молителят на субсидиарна
закрила (хуманитарен статут) не било необходимо да доказва, че той индивидуално е застрашен в страната си на
произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Съгласно
даденото тълкуване на чл.15, б.в от Директивата като изразяващо се в „тежки и
лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, обхваща една по-обща
опасност от посегателство. Тези заплахи са присъщи на обща ситуация на
„въоръжен вътрешен или международен конфликт“.
Според
т.2 от решението на СЕС, съществуването на такива заплахи може по изключение да
се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия
въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални
власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава
членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига
толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се
смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Неправилно
административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю,
от негова страна не са изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от
обстоятелствата, предвидени в чл. 8, ал. 1
от ЗУБ във връзка с чл. 8, ал. 4
и ал. 5 от ЗУБ.
Анализът на заявените обстоятелства сочи, че твърденията на кандидата попадат в
предметния обхват на закрила по ЗУБ, тъй като Д. Х. изпитва страх поради неговото политическо
мнение и убеждение, като причина да напусне Русия и да не желае да се върне в
Русия „докато действащата власт е на управление“.
Административният
орган е приложил неправилно материалноправните разпоредби към фактическата
обстановка по случая. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервюто,
както и от обясненията му пред съда може да се заключи, че той изпитва
основателен страх от преследване поради своята национална, политическа и социална
принадлежност- руски гражданин, на когото му предстои изпращане в казарма и
военна мобилизация.
Неправилен
е изводът на административния орган, че причините за напускане на страната на
произход са извън предметния обхват на ЗУБ. В този смисъл необосновано е прието
с оспореното решение, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1
от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденеца.
Според
съда, са доказани предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ,
за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Законът изисква наличие
на реална опасност от тежки лични заплахи срещу живота и личността на
жалбоподателя. По делото се съдържат доказателства, подкрепящи извод в тази
насока.
От
интервюиращия орган не са изложени законосъобразни, а бланкетни мотиви относно липсата на законовите причини
за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1,
т. 1-3 от ЗУБ,
съгласно който хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря
на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не
желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание
или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт. Съгласно чл. 9, ал. 2
от ЗУБ, субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да
бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или
значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, ако може да бъде
доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни
организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки
посегателства.
След
преценка на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх. №
МД-652/14.10.2022г. за Руската Федерация на Дирекция „Международна дейност“ на
ДАБ при МС , интервюиращият орган неправилно е приел, че за гражданина на Русия
не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съобразно
тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, дадени в
тълкувателно решение на
Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело №С-465/07, които
се преценяват във връзка с прилагане нормата на чл. 9, ал. 1,
т. 3 от ЗУБ.
От
факта, че Х. е напуснал страната си и общоизвестната политическа обстановка в
Русия, свързана с изменение на военните закони, респ. с масово мобилизиране и
изпращане в Украйна, следва да се приемат за доказани твърденията на Х., че той
се е чувствал заплашен в страната си, поради което я е напуснал. В интервюто,
/л.28/ Х. е посочил, че се страхува да се върне в страната по произход, поради
това, че ще го мобилизират и изпратят на фронта. Същото заявява и пред съда.
Не
може да се игнорира и описаното по-горе уведомление, което оспорващият е
получил от своите близки. Същото е било пуснато в пощенската кутия на жилището
му и намерено от роднините му.
От
всичко изложено до тук съдът намира, че към настоящият момент са налице
материално правните предпоставки за предоставяне на Х. на статут на бежанец или
хуманитарен статут. Видът на статута, следва да се определи от административния
орган, който след връщането на преписката да анализира описаните фактите и в
зависимост от това да вземе решението си, което да се съобрази с мотивите на
настоящето решение, целта на Закона за убежището и бежанците и основните
принципи, залегнали в АПК. Обжалваният акт е издаден, без да е
изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени
доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а само формално и
бланкетно е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на
международна закрила.
При
този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните по опис разноски,
представляващи адвокатски хонорар в размер на 1000лв. – чл. 8, ал.3 от НМРАВ. Неоснователен е доводът на ответната
страна да не се заплащат разноски, защото нормата на чл. 92 от ЗУБ касае само търсещите закрила,
не и административния орган, поради което осъждането му да заплати сумата за адвокат
не е извън волята на закона.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 и чл. 173, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен
Съд Варна- 23-ти състав,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Х.Д.Р. , гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., Решение
№ УПБ-9/14.11.2022 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците
при Министерски съвет, с което на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗУБ
е отхвърлена молбата на Х. за предоставяне на международна закрила.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при
Министерски съвет за постановяване на ново решение, съобразено с изложените в
настоящето решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет да заплати на Х.Д.Р. , гражданин на
Руската Федерация, роден на ***г., сумата от 1000/хиляда/лв. разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.85,ал.2 от Закона за
убежището и бежанците.
СЪДИЯ :