Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С Решение №40 от 21.02.2011г.,постановено по гр.д.№2750 по описа за 2010г.Горнооряховският районен съд е признал за установено ,че К. Ц. Ц. с ЕГН* от с. П.,Община Г. О. ул.””Х. К.” №...,че същия дължи на Г. Х. Д. с ЕГН* от гр. Г. О. ул.”В. А.” №... .. сумата 15 500лв. по Заповед за изпълнение ,издадена по гр.д.№1844/2010г.на ГОРС, представляваща задължение по запис на заповед от 08.12.2009г и с падеж 10.06.2010г., ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяването на заявлението -18.08.2010г. до окончателното и изплащане. Против решението е подадена въззивна жалба от адвокат М.С. в качеството и на процесуален представител на К. Ц. Ц..Направени са оплаквания за неправилност на решението , както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Изложени са съображения в подкрепа на оплакванията. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и вместо него се постанови друго с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен.Претендира присъждането на разноските по делото за двете инстанции В съдебно заседание жалбоподателя чрез пълномощника си адокат С. поддържа жалбата и доводите наведени в същата. Ответник жалбата оспорва основателността на същата и моли да се потвърди решението на ВТРС.Претендира разноски за въззивната инстанция. В производството пред настоящата инстанция не са събирани нови или новонастъпили доказателства. Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК възивния съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Въз основа на доказателствата по делото съдът приема за установено следното: На 08.12.2009г. ищецът Г. Х. Д. дал в заем на ответника К. Ц. Ц. и К.Г.И. с ЕГН* сумата 15500лв., като двамата заематели се задължили заедно и поотделно да върнат тази сума на ищеца на падежа-10.06.2010г.За документиране на задължението си двамата заематели- ответника и К. Г.И. издали на ищеца запис на заповед за тази сума ,като съдължници по него с падеж 10.06.2010г., която запис на заповед е със съдържание отклоняващо се от изискванията по чл.535 от Търговския закон ТЗ/. На 05.08.20109г. записа на заповед бил предявен на ответника , но след предявяването и въпреки изтеклия падеж на плащане на 10.06.2010г. задължението по записа на заповед не било платено от нито един от длъжниците. По заявление с правно основание по чл.410 от ГПК, по гр.д.№ 1844/2010г. на Горнооряховския районен съд на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с която се разпорежда длъжниците: К. Ц. Ц. и К..Г. И. да заплатят солидарно на кредитора Г. Х. Д. сумата 15 500лв., представляваща главница по договор за заем от 18.12.2009г.,ведно със законната лихва върху главницата от 15 500лв.,считано от датата на заявлението-18.08.2010г. до изплащането на вземането, както и сумата 310лв направени разноски. Длъжницата К.Г.И. не подала възражение по чл.414 от ГПК и за вземането на ищеца спрямо същата, му бил издаден изпълнителен лист по делото за вземането по заповедта за изпълнение. Длъжникът К. Ц. Ц. подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Въз основа на така установените факти съдът намира предавения иск за съществуването на вземането по подадено заявление,респективно заповедта за изпълнение за основателен и доказан. Между страните е възникнало каузално правоотношение- договор за заем сключен на 18.12.2009г.документиран като абстрактна сделка- запис на заповед по който съдлъжниците К. Ц. Ц. и К.Г.И. са поели солидарно задължение да заплатят на Г. Х. Д. сумата по записа на заповед -15500лв.на падежа 10.06.2010г. Поради дефекти в съдържанието на записа на заповед същия е негоден като абстрактно основание- запис на заповед за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, но същия с оглед съдържанието му е годно доказателство-писмен документ установяващ наличието на каузалното правоотношение-договор за заем на пари за сумата по записа на заповед-15500лв., и датата на падежа .Също така от съдържанието му с оглед поредността на посочване на длъжниците и основанието за тяхната отговорност същите се явяват солидарни длъжници по договора за заем, установили тази солидарност по силата на договора документиран чрез записа на заповед .След като длъжниците по договор за заем не са върнали на падежа на ищеца сумата по договора за заем в размер на 15 500лв. същите дължат тази сума солидарно и след датата на падежа кредитора по договора за заем/ ищеца/ може да иска заплащането на тази сума от всеки един от тях . Несъстоятелно е възражението на ответника ,че не бил длъжник по договора за заем, а по скоро бил подписал записа на заповед за да гарантира изпълнението на договора от действителния длъжник К.Г.И. или просто се бил подписал без да знае защо в присъствието на нотариус под документа. Ведно от съдържанието на документа наименуван „запис на заповед” ответника е посочен на първо място като длъжник, което означава ,че е действителен длъжник, а не поръчител по договора за заем, защото в противния случай следваше да подпише документа като авалист, а не като длъжник.Солидарността е уговорена от страните изрично в документа , където те са поели изпълнението на задължението заедно и поотделно, като солидарни съдлъжници.Наличието на поемането на задължетнието поотделно от всеки от тях означава ,че задължението им е неделимо и са солидарно задължени по договора спрямо кредитора. Районния съд правилно е установил фактите , но при приложението на закона е направил неправилни изводи за наличието на договор за заем но основанието за уважаването на иска било друго каузално правоотношение , а именно договор за спогодба. Този извод е абсурден с оглед факта,че според районния съд и договора за заем и договора за спогодба са сключени в един и същи ден и в един и същи момент, при пълно съвпадение на падежите на двата договора.От установените факти е видно,че просто няма никакъв последващ договор за спогодба, а документа установява наличието на сключен договор за заем и нищо друго. Просто страните за да осигурят безпроблемното изпълнение на договора са го документирали чрез формата на абстрактната сделка”запис на заповед”. В произвоството по чл.424 от ГПК съдът може да разглежда и разрешава спорове само относно съществуването на вземането така както е заявено със заявлението и респективно въз основа на разпореждането на съда по заповедта за изпълнение, така както е индивидуализирано в последната със своето основание и размер. В това производство съдът не може да разглежда и разрешава спорове за вземания с различно основание извън това посочено в заповедта за изпълнение.В крайна сметка вземането е установено по основание и размер и първостепенния съд е постановил съдебен акт който следва да бъде потвърден. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №40 от 21.02.2011г.,постановено по гр.д.№2750 по описа за 2010г.Горнооряховският районен съд,като правилно и законосъобразно. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението,че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |