Решение по дело №175/2016 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260340
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20165500900175
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                         23.11.2021 година                         град С.З.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 06.10.                                                                                                          2021 година

В публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА

т.дело № 175 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

         Предявен е иск с правно основание по чл. 538 ал. 1 от ТЗ и при условията на евентуалност е предявен иск по чл. 534 ал. 1 от ТЗ

С исковата молба ищецът посочва, че на 15.05.2008г. "Б." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.*** е издал запис на заповед, с който безусловно се е задължил да заплати на ищеца „У.Л.“ ЕАД сумата от 188 402,08 евро (сто осемдесет и осем хиляди четиристотин и две евро и 8 евроцента), с падеж на предявяване в срок до 48 месеца от датата на издаване на ефекта, т.е. до 15.09.2012 г.

Заявява, че записът на заповед е редовен от външна страна и притежава изискуемите реквизити, съгласно чл. 535 и сл. от ТЗ, като съдържа:

- наименование „запис на заповед”, като това наименование е упоменато и в текста и то в такава граматическа и логическа връзка, която не поражда съмнение, че с него е означен самият документ;

- безусловно обещание да се плати определена сума, изписана цифром и словом;

- изрично и ясно посочен падеж - на предявяване в срок до 48 месеца от датата на издаване на ефекта;

- място на плащане;

- името на лицето, на което трябва да се плати;

- дата на издаване и място на издаване;

- подпис на издателя;

- включена е и уговорка „без протест”.

Посочва, че плащането по записа на заповед е станало изискуемо с изтичане на 48-месечния срок за предявяване за плащане на ефекта, който срок е изтекъл на 15.09.2012г. Въпреки това, издателят не е платил дължимите суми на приносителя - нито на падежа, нито в последствие.

В случай, че съдът приеме, че не е настъпила изискуемост на задължението, поради непредявяване на ефекта за плащане, моля настоящата искова молба да бъде считана като покана за плащане към хонората.

С оглед гореизложеното счита, че „У.Л.“ ЕАД има правен интерес да предяви настоящия осъдителен иск срещу издателя "Б.” ЕООД, ЕИК: *** за плащане на сумата от 38 526,91 евро (тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и шест евро и 91 евроцента), представляваща дължима сума по менителничния ефект.

Посочва, че при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че главният иск по чл.538, ал.1 от ТЗ се явява неоснователен, предявява срещу издателя "Б." ЕООД, ЕИК: *** иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 от ТЗ за плащане на сумата 38 526,91 евро (тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и шест евро и 91 евроцента) по процесния запис на заповед.

Сочи, че с горепосочената сума ответникът, в качеството на издател се е обогатил без основание и във вреда на ищеца, вследствие на погасяването по давност на вземането на молителя по записа на заповед.

В исковата молба се посочва, че падежът на вземането по менителничния ефект е настъпил на 15.09.2012г., когато е изтекъл предвидения в него срок за предявяване за плащане. Въпреки това, издателят не е заплатил дължимата сума на приносителя - нито на посочената дата, нито в последствие. От същата дата е започнал да тече специалният тригодишен давностен срок за упражняване на правата по ценната книга, установен в чл.531, ал.1 от ТЗ. Преките менителнични права на поемателя срещу издателя на записа на заповед са погасени по давност /прескрибирани/ на 15.09.2015г.

Сочи се, че приносителят на менителничния ефект (ищецът) е изгубил възможността да реализира правата си по чл.531, ал.1 от ТЗ - същият е изгубил иска си по него, поради давност и/или неизвършване на необходимите действия за запазване на тези права по отношение на издателя, ответник в настоящото производство.

Следователно счита, че приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността на реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото му не може да се увеличи с паричната сума по ефекта. От друга страна, за издателя на записа на заповед е налице обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за погасяване на задължението.

Ето защо счита, че при условията на евентуалност издателят на процесния запис на заповед се е обогатил във вреда на приносителя със сумата от 38 526,91 евро, представляваща вземане по записа на заповед, поради което са налице предпоставките и „У.Л.” ЕАД има правен интерес да предяви иск за неоснователно обогатяване.

Сочи, че с решение № 541/19.11.2014г. по т.д. № 190/2014г. на Окръжен съд - С.З., влязло в законна сила на 09.12.2014г. търговското дружество „Б.“ ЕООД е прекратено на основание чл.155, ал.3 от ТЗ и е открито производство по ликвидацията му. С акт № 20141212160630-2/09.12.2015г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията за ликвидатор на дружеството е назначен Д.И.Д., с адрес ***.

Моли съдът на основание чл.538, ал.1 от ТЗ да осъди "Б." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, представлявано от ликвидатора Д.И.Д., с адрес ***, да заплати на ищеца „У.Л.“ ЕАД, с ЕИК ***, сумата от 38 526,91 евро (тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и шест евро и 91 евроцента), представляваща незаплатено задължение по издадения на 15.05.2008г. запис на заповед, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че главният иск по чл.538, ал.1 от ТЗ се явява неоснователен, моли на основание чл.534, ал.1 от ТЗ да осъди "Б." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.***, представлявано от ликвидатора Д.И.Д., с адрес *** да заплати на „У.Л.“ ЕАД, с ЕИК *** сумата от 38 526,91 евро (тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и шест евро и 91 евроцента) по издадения на 15.05.2008г. запис на заповед, с която ответникът, в качеството на издател се е обогатил без основание и във вреда на ищеца, вследствие на погасяването по давност на вземането на ищеца по записа на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира направените разноски в настоящото производство.

         Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.367, ал.1 ГПК, е изпратил препис от исковата молба, с приложенията към нея на ответника и е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Видно от партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ на 12.12.2014г. е вписано прекратяване на търговската дейност съгласно решение № 541/19.11.2014г. постановено по т.д. № 190/2014г. по описа на Окръжен съд С.З.. За периода от 12.12.2014г. до 17.12.2019г. са назначени 27 ликвидатора, които са заличени, тъй като не са представили нотариално заверено съгласие и образец от подписа, или са поискали изрично заличаването им като ликвидатори. Поради тази причина не е бил налице законен представител на ответното дружество, на който да се връчи надлежно препис от исковата молба и приложенията за отговор съгласно чл. 367 ал. 1 от ГПК. Видно от партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ към момента, в който са вписани обстоятелствата относно прекратяване на търговската дейност и започване на производство по ликвидация, дружеството има вписан управител Й.Н.Б., считано от 19.06.2014г. Същата е вписана като ликвидатор на дружеството, считано от 04.02.2021г., следователно към момента управителят в качеството му на ликвидатор е законен представител на ответника.  Съдът е изпратил препис от исковата молба на ответника, представляван от управителя в качеството му на ликвидатор по адреса на управление на дружеството на 09.02.2021г. Съобщението е върнато в цялост на 16.02.2021г. с отбелязване на връчителя, че адресатът от 8 години не се намира на посочения адрес, къщата е продадена от ЧСИ и има нови живущи. С разпореждане от 24.02.2021г. съдът е разпоредил на основание чл. 47 от ГПК съобщението да се връчи чрез залепване на уведомление. Видно от данните по делото същото е залепено на 14.03.2021г. на входната врата на къщата на ***, но в двуседмичния срок от залепване на уведомлението не се е явил представител на ответника да получи съдебните книжа. Междувременно съдът е извършил справка и за постоянния и настоящ адрес, както и месторабота на управителя в качеството му на ликвидатор Й.Н.Б.. От извършените справки е видно, че нейният адрес е същият – *** и от 08.06.2020г. за същата няма данни да е в трудово правоотношение.

         Ответник по настоящото дело е търговското дружество – юридическо лице, представлявано от управителя си, който считано от 04.02.2021г. е назначен за негов ликвидатор. С оглед на изложеното съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 50 ал. 4 от ГПК – не е налице представител на дружеството, който да получи съобщението, поради което е залепено уведомление, но в двуседмичния срок от залепването му не се е явил представител на ответника да получи съдебните книжа. Следва съобщението да се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда.

   С оглед на изложените по - горе съображения съдът приема, че в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е установено, че на 15.09.2008г. "Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.*** е издал запис на заповед, с който безусловно се е задължил да заплати на ищеца „У.Л.“ ЕАД сумата от 188 402,08 евро (сто осемдесет и осем хиляди четиристотин и две евро и 8 евроцента), с падеж на предявяване в срок до 48 месеца от датата на издаване на ефекта, т.е. до 15.09.2012 г.

С решение № 541/19.11.2014г. по т.д. № 190/2014г. на Окръжен съд - С.З., влязло в законна сила на 09.12.2014г. търговското дружество „Б.“ ЕООД е прекратено на основание чл.155, ал.3 от ТЗ и е открито производство по ликвидацията му. С акт № 20141212160630-2/09.12.2015г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията за ликвидатор на дружеството е назначен Д.И.Д., с адрес ***.

За периода от 12.12.2014г. до 17.12.2019г. са назначени 27 ликвидатора, които са заличени, тъй като не са представили нотариално заверено съгласие и образец от подписа, или са поискали изрично заличаването им като ликвидатори.

Видно от партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ към момента, в който са вписани обстоятелствата относно прекратяване на търговската дейност и започване на производство по ликвидация, дружеството има вписан управител Й.Н.Б., считано от 19.06.2014г. Същата е вписана като ликвидатор на дружеството, считано от 04.02.2021г., следователно към момента управителят в качеството му на ликвидатор е законен представител на ответника. 

 

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

         По главния иск с правно основание чл. 538 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 531 от ТЗ.

         Съдът следва да извърши проверка дали запис на заповед № 85262 от 15.09.2008 г. е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изрично са посочени задължителните реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед.

         В представената ценна книга се съдържа наименованието "запис на заповед", както в заглавието на документа, така и в текста на същата, съгласно чл. 535, т. 1 от ТЗ. Издателят „Б.“ ЕООД е поел безусловно и неотменимо задължение да заплати сумата 188 402,08 евро, без протест. Процесният запис на заповед е издаден на 15.09.2008 г. и е положен подпис от неговия издател – управителя на „Б.“ ЕООД.

  Падежът на процесния запис на заповед е определен съгласно разпоредбата на чл. 486, ал.1, т.1 ТЗ - "на предявяване", с допълнително изявление за срок за предявяване за плащане до 48 месеца от издаването. Изявлението е такова по чл. 487, ал.1 изр.трето ТЗ, с което издателят е определил по - дълъг от определения едногодишен срок за предявяване, и с който срок са обвързани задължените лица по ефекта. Записът на заповед не е бил предявен за плащане на издателя му в посочения по-горе срок.  Непредявяването за плащане на записа на заповед няма за последица загубване на правото да се претендира сумата по менителничния ефект от издателя, а води до загубване на правата по него единствено по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти. Както е посочено в т.3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, тъй като предявяването по своята правна природа представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Предявяването на записа на заповед за плащане поставя длъжника в забава и представлява необходимото кредиторово съдействие за изпълнение на задължението, но не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя на записа на заповед. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че записа на заповед от 15.09.2008 г. съдържа всички необходими реквизити посочени в чл. 535 от ТЗ, които са условие за неговата действителност, редовен е от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу „Б.“ ЕООД /в ликвидация/. От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на поетото задължение по ценната книга.

 

         Предвид гореизложеното съдът намира, че „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ следва да заплати на „У.Л.“ ЕАД сумата от 38 526,91 евро по запис на заповед № 85262 от 15.09.2008 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.07.2016 г. до окончателното изплащане.

 

С оглед уважаване на главния иск, съдът не следва да разглежда предявения от ищеца в обективно съединение с него евентуален иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ, защото условието, което обуславя разглеждането му, неоснователност на прекия главен иск не е настъпило.

 

Ответникът „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ следва да заплати на „У.Л.“ ЕАД направените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 3 014, 08 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 348, 67 лв., или общо разноски в размер на 6 362.75 лева.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр. С.З., *** да заплати на „У.Л.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.*** сумата от 38 526,91 евро по запис на заповед № 85262 от 15.09.2008 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.07.2016 г. до окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски в размер на 6 362.75 лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. П.

                                                   

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: