№ 101
гр. Варна, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500143 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
„ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, гр. София чрез юр.к. Ил. У.,
насочена срещу решение № 7/25.01.23г. по гр. д. № 182/22г. на ОС-
Търговище, с което е признато за установено, че Й. Б. С. от гр. О., не дължи
на въззивника следните суми: главница от 15 000 евро, 1 472.83 евро
просрочена лихва за периода от 26.02.2010г. до 23.09.2010г., както и 644.36
лв. разноски по делото за държавна такса, дължими по изпълнителен лист от
08.10.2010г., по ч.гр.д. № 560/2010г. на РС-О., поради погасяване на
вземането по давност, и ответникът е осъден да заплати ДТ и разноски по
делото. Поддържа се, че решението е недопустимо поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно - с оглед
неточното приложение на материалния закон. Счита се, че съдът служебно е
навел доводи за настъпила 10-годишна абсолютна погасителна давност, което
е недопустимо. Освен това нормата на чл. 112 от ЗЗД е в сила от 02.06.21г. и
има действие за в бъдеще. Сочи се, че от доказателствата по делото не е
установено дружеството да е взискател по изп.д. № 264/11г. по описа на ЧСИ
А. З., рег. № 769 на КЧСИ, поради което и не е надлежен ответник по
заявената претенция. Поради това е недопустимо да бъде обвързано от
установителната сила на решението по иск по чл. 439 от ГПК. Счита се, че за
ищеца не е налице и правен интерес от оспорване на принудително
изпълнение, тъй като към датата на подаване на исковата молба посоченото
изпълнително дело срещу него е било прекратено и няма насочено
1
изпълнение. Освен това оригиналът на изпълнителния лист от 08.10.2010г.,
издаден по ч.гр.д. № 560/2010г. на РС-О., се намира в кориците по
прекратеното изпълнително дело, от което се прави извод, че липсва и
намерение за евентуално започване на ново принудително изпълнение против
ищеца. Поради изложеното се поддържа, че липсва правен интерес от
предявяването на иск по чл. 439 от ГПК поради ненадлежна пасивна
легитимация на дружеството. Претендира се отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на исковата молба, ведно с присъждане на разноските по делото,
вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. по настоящото
дело.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Й. Б. С. чрез адв. Д. Т. от АК-Х., с която същата е
оспорена като неоснователна. Сочи се, че в отговора на исковата молба
въззивникът не е отрекъл да е кредитор на ищеца и надлежна страна по
делото. Именно поради това, че се е считал за надлежна страна по делото, е
направил и възражение за местна неподсъдност на делото. Освен това от
наведените с отговора възражения ставало ясно, че дружеството е запознато с
изпълнителното дело, твърдейки, че по него са били предприемани редовно
изпълнителни действия и е било налице признание от страна на длъжника.
Оспорване не е имало и на твърдението, наведено с исковата молба, че
ответното дружество е станало носител на вземанията против ищеца въз
основа на договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор „Ц. к. б.“ АД,
поради което се поддържа, че въз основа на цесията ответното дружество е
станало и взискател по изпълнителното дело. Цитира се съдебна практика, в
която е прието, че е налице правен интерес от предявен установителен иск за
погасяване на вземането по давност, за което е издаден изпълнителен лист,
независимо дали за събирането на това вземане е било образувано
изпълнително производство и дали последното е висящо. В този случай
правният интерес на ищеца е да осуети възможността за иницииране на ново
изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист. Наред с
горното се сочи, че ответникът не признава да е налице изтекла погасителна
давност, поради което между страните е налице правен спор, който следва да
се разреши чрез предявения иск. Предвид изложеното се поддържа, че е
налице правен интерес за ищеца от предявения иск. Счита се още, че съдът
правилно е приложил материалния закон, приемайки че вземането е погасено
през 2016г. с изтичането на 5-годишен давностен срок, който е започнал да
тече от последното изпълнително действие през 2011г. И само като
допълнителен мотив съдът е приел изтичането и на 10-годишната абсолютна
погасителна давност. Претендира се потвърждаване на решението и
присъждане на разноски за въззивното производство.
В с.з. въззивникът поддържа жалбата си, излагайки, че липсва
материално правоотношение между страните. Сочи се, че правото да се
предяви иск по чл. 439 от ГПК е процесуално и предпоставя наличието на
висящо изпълнително дело между взискател и длъжник, каквито качества
2
страните по настоящото дело понастоящем нямат един спрямо друг. Поради
това намира за недопустимо обжалваното решение и моли съда да отмени
същото, като отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Представител на въззиваемата страна не се явява пред въззивната
инстанция. С молба, подадена чрез процесуалния представител адв. Д. Т.,
въззиваемият поддържа отговора на въззивната жалба. Счита същата за
неоснователна и моли съда да потвърди оспореното решение. Прави
възражение по отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение, тъй като намира, че приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 37 от ЗПП.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното
производство:
В исковата молба, подадена на 21.07.2022г. от Й. Б. С. чрез адв. Д. Т., са
наведени твърдения, че същият не дължи на ответника „ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС“ ЕООД, гр. София сумата в размер на 16 472.83 евро, от които
главница от 15 000 евро, лихва от 1 472.83 евро и разноски от 644.36 лв. Сочи
се, че за тази сума е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Ц. к. б.“ АД
по ч.гр.д. № 560/ 2010г. на РС-О., което вземане е било прехвърлено с договор
за цесия от 28.12.11г. в полза на ответното дружество. Междувременно въз
основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. №
264/2011г. на ЧСИ А. З., рег. № 769 КЧСИ срещу ищеца като поръчител и
длъжника С. Й. Б.. След налагането на запор върху автомобили на
03.08.2011г., друго изпълнително действие спрямо ищеца и другият длъжник
не е било извършвано. Изпълнителното дело е било прекратено на
09.05.2022г. с постановление на ЧСИ, издадено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. Ищецът излага доводи, че след като в продължение на 5 години не
са осъществявани изпълнителни действия спрямо него, то вземането на
ответника е било погасено по давност. Отправеното искане е да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество описаните в цитирания по-горе изпълнителен лист суми, поради
погасяване възможността за принудително изпълнение на същите, предвид
изтичането на предвидената в закона давност.
В депозирания отговор на исковата молба, подаден от „ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, гр. София, чрез адв. Щ. Н., се поддържа
становището за неоснователност на исковата молба, тъй като през годините
са били предприемани редовни изпълнителни действия, които прекъсвали
давностния срок. Освен това е наведено твърдение, че длъжникът е извършил
и извънсъдебно признание на задължението, което отново е прекъснало
давността. В с.з. процесуалният представител на ответника поддържа
изложеното, като излага доводи и за недопустимост на иска с оглед липсата
на правен интерес, доколкото ответникът не е страна по изпълнителното дело.
В депозираните в срок писмени бележки страната излага доводи
недопустимост на иска по чл. 439 от ГПК, тъй като липсва към момента на
3
подаването му образувано изпълнително дело, по което ищецът да възрази
срещу предприетите действия по принудително изпълнение от взискателя.
С оглед релевираните твърдения в исковата молба и отправеното до
съда искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество подробно посочени парични суми, за които е бил издаден
изпълнителен лист, поради погасяване на вземането по давност, и доколкото
към момента на подаване на исковата молба образуваното изп.д. № 264/11г.
по описа на ЧСИ А. З., рег. № 769 на КЧСИ срещу него е било прекратено и
няма насочено изпълнение, то предявеният иск следва да се квалифицира
като отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК , а не по чл.
439, ал. 1 от ГПК. Неправилно посочената от първоинстанционния съд правна
квалификация на предявения отрицателен установителен иск обаче не е
довело до недопустимо произнасяне, тъй като съдът се е произнесъл по
всички релевирани факти, очертаващи материалния спор и в рамките на
предявеното искане.
Така предявеният отрицателен установителен иск е допустим и предвид
наличието на правен интерес, тъй като е ирелевантно дали е налице висящо
изпълнително производство за събиране на вземането към момента на
подаване на исковата молба. Без значение е, че кредиторът не е предприел
действия по принудително изпълнение към момента на подаване на исковата
молба, респективно че оригиналът на изпълнителният лист, издаден на
08.10.2010г. по ч.гр.д. №560/2010г. на РС – О., се намира в кориците на
прекратеното понастоящем изп. д. № 264/2011г. по описа на ЧСИ А. З., рег. №
769 КЧСИ. С оглед на наведените твърдения за наличието на
правоизключващи факти (какъвто факт е погасителната давност) след
приключване на производството, по което е издаден изпълнителният лист,
безспорно е налице правен интерес за ищеца от тяхното установяване.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който
той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя
интереса на ищеца да иска установяване по съдебен ред (тъй като това е
невъзможно да стане в рамките на изпълнително производство), че вземането
е погасено по давност. Така той ще защити интереса си срещу възможността
на кредитора във всеки един момент да инициира изпълнително производство
въз основа на издадения изпълнителен лист. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи
и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният
изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона /в този смисъл -
решение № 60282/19.01.2022г. по гр. д. № 903/2021г. на ВКС, III г. о.;
решение № 50041 от 10.05.2023г. на ВКС по т. д. № 20/2022г., I т. о., ТК и
др./. Ето защо е неоснователно възражението, наведено от въззивника, че
4
липсва правен интерес от оспорване на вземането, доколкото понастоящем
липсва у кредитора намерение за евентуално започване на ново принудително
изпълнение против ищеца.
С оглед на гореизложеното, възраженията наведени във въззивната
жалба за недопустимост на обжалваното решение, са неоснователни.
Видно от представените по делото доказателства, че на 08.10.2010г. е
бил издаден по ч.гр.д. № 560/2010г. на РС-О., по реда на чл. 417 от ГПК,
изпълнителен лист в полза на „Ц. к. б.“ АД, гр. София за солидарното
осъждане на ищеца Й. Б. С. и неговия син С. Й. Б. да заплатят сумата от 16
472.83 евро, от които главница от 15 000 евро, лихва от 1 472.83 евро и
разноски от 644,36 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от
23.09.2010г. Въз основа на изпълнителния лист срещу длъжниците е било
образувано на 29.03.11г. изп.д. № 20117690400264 по описа на ЧСИ А. З., рег.
№ 769 КЧСИ. Изготвени са били покани за доброволно изпълнение, които са
им връчени на 04.04.2011г. Извършени са били справки за притежаваните
МПС и банкови сметки от двамата длъжници и с оглед на предоставената
информация от ОД на МВР-Т., Сектор „П. п.“, на 03.08.11г. е бил наложен
запор върху притежавани от длъжника Й. Б. С. ремарке за товарен автомобил,
товарен автомобил и лек автомобил (фактически отразен на 05.08.11г. – л. 22-
24 от изп.д.).
На 10.08. 2011г. е била съставена сметка за дължимите към ЧСИ такси,
като след тази дата не са били осъществявани каквито и да било действия по
делото и няма постъпили молби от взискателя. С постановление от
09.05.2022г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, като е разпоредил вдигането на наложените запори върху ППС
и МПС. Същото не е било обжалвано. Въз основа на издадено впоследствие
удостоверение се установява, че оригиналът на изпълнителния лист се намира
по изпълнителното дело.
Твърдението на ищеца, че на 28.12.2011г. „Ц. к. б.“ АД, гр. София е
прехвърлила вземането си по горния изпълнителен лист спрямо Й. Б. С. на
ответника „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, гр. София, не е било
оспорено от ответника в отговора на исковата молба и в хода на цялото
производство, вкл. и липсва възражение срещу така приетото в определението
на първоинстанционния съд по чл. 140 от ГПК (л. 70 на гърба).
Не са ангажирани доказателства от ответника за извършено признание
на задължението от длъжника.
Въз основа на горните факти се налагат следните правни изводи:
Според задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.1980г.,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
5
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). С това ТР изрично е обявено за изгубило сила
горното ППВС № 3/1980г.
В ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите
е разяснено, че в тези случаи до 26.06.2015г. се прилага ППВС №
3/18.11.1980г., според което през времетраенето на изпълнителното
производство – от датата на образуването му до датата на приемане на
последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика
несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015г. на ВКС, ОСГТК, че в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, поради т. нар. „перемпция“, независимо дали съдебният
изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие (в случая постановлението за прекратяване е
издадено на 09.05.2022г. – л. 30 от преписката по изп.д № 264/ 2011г. на ЧСИ
А. З., рег. № 769 КЧСИ). Различието е относно датата, от която започва да
тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според
постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК това е датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК към
дата, предхождаща датата 26.06.2015г., новата погасителна давност за
вземането по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на
горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане
срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД).
С оглед гореизложеното и предвид датата на образуване на
изпълнителното производство в случая 29.03.2011г., както и липсата на
предприети от взискателя срещу солидарните длъжници действия по
принудително изпълнение след 03.08.2011г., когато е наложен запорът на
ремарке, товарен автомобил и лек автомобил, следва да се приеме, че считано
от 26.06.2015г. до датата на подаване на исковата молба на 20.07.2022г.,
несъмнено е изтекла петгодишната погасителна давност по отношение на
вземането в полза на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният иск
е основателен.
Поради идентичността на крайния правен извод, инкорпориран и в
обжалваното решение, последното следва да се потвърди.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и предвид отправеното от адв. Д. Т. искане
и представени пред настоящата инстанция доказателства за осъществена
безплатна правна помощ на въззиваемия в хипотeзdта на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
6
ЗАдв., на същата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 3 278.99 лв. (размер, равен на минималния, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 на ВАС). В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на въззивника за прекомерност
на претендираното от адв. Т. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/25.01.2023г., постановено по
гражданско дело № 182 по описа за 2022г. на ОС-Т..
ОСЪЖДА „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, гр. София, ЕИК *
да заплати на адв. Д. Т. Т., АК – Х., сумата от 3 278.99 лв. (три хиляди двеста
седемдесет и осем лева и деветдесет и девет ст.) лева, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез
процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7