Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
20.03.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Светлана
Чолакова
секретар Даринка
Димитрова
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№417 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК.
Депозирана е молба от Д.Д.В.
против М.Д.Т. и Д.Т.И., с която се оспорва направено от Н.М.Е.завещание,
завещателните разпореждания да бъдат намалени спрямо втория ответник от 2/3
ид.ч. на 4/18ид.ч., както и иск за делба на поземлен имот - самостоятелен обект
- жилище с идентификатор 61710.505.427.1.4 находящ се в гр.*******, находящ се
в сграда №1, разположена в ПИ с ид. №61710.505.427 на същия адрес, състоящ се
от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ 99,96 кв.м.
и изба №6 и 2,58% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи – на същия етаж
61710.5.5.427.1.3, 61710.505.427.1.11, под обекта 61710.505.427.1.2, над обекта-61710.505.427.1.6.
Сочи , че на 10.02.1991г. починал баща и Д.Д.Е., който оставил за свои
наследници Н. М. Е.-съпруга, майка на ищцата и първата ответница. Същият
оставил в наследство описания недвижим имот. На 19.06.2018г. починала Н. М. Е., като преди смъртта си
завещала своите 2/3 ид. ч. от имота на
внука си - втория ответник. За това завещание узнала на 17.12.2018г. след
получаване схема от Кадастър в гр.Разград. Като собственик на 4/6 ид.ч. от
имота бил вписан втория ответник. Твърди, че със завещанието е нарушена
запазената и част и е нарушена разполагаемата част на майка и съгл. чл.29 ал.3 ЗН. Като разполагаемата част е била ¼, а запазената част за ищцата и
сестра и общо 2/3 ид.ч. от имуществото на наследодателя, или 2/9 ид. части е
запазената част на ищцата.
В
писмения отговор ответникът Д.Т.И. като признава иска за делба на наследството
на Д.Д.Е., но до размера на 1/6 ид. ч. Сочи, че делбеният имот е бил СИО между
двамата съпрузи, като със смъртта на Д. Е. на 10.02.1991г. се открива неговото
наследство, неговата половина от имота наследяват по равно преживялата съпруга
и двете дъщери. Поради което делът на ищцата се свежда до 1/6 ид.ч., толкова
наследила и неговата майка-първи ответник. Оспорва допустимостта на иска за възстановяване
на накърнена запазена част с извършеното завещание от Н. Е. Сочи, че не е
призован към наследяване, както на предпоставки в т.4 ТР 3/2013г. ОСГК ВКС, че ищцата не е приела
наследството по опис. Алтернативно оспорва посочените в исковата молба квоти,
че първата ответница не претендира за своята запазена част от наследството и
завещанието се разпростира и върху нейният дял, поради което запазената и част
е 2/9 ид.ч.
В първото с.з. ответникът Д.И. във връзка с оспорването
и твърденията си, че завещанието е универсално, депозира молба с оглед
формиране на наследствената маса по чл.31 ЗН, в която посочва извършени от наследодателя
дарения, налични движими вещи, суми по банкова сметка, ***а Е. страна на
ответниците. Както това, че ищцата била
издържаната от родителите си като студентка и за дарена и сума - вноска за
жилище като сватбен подарък.
В показанията си разпитаните по искане на отв. Д.И. свидетели
Д. Д. К. и И. Т.И. сочат, за полаганите към Н. Е. грижи от страна на
ответниците. Година и половина преди смъртта си наследодателката живяла в
с.Благоево, където втората ответница полагала грижи за нея, тъй като не можела
да се справя сама. Имала проблеми със
зрението, не била съвсем с ума си, започнала да забравя.
От заключението на вещото лице по назначената
оценъчна експертиза се установява пазарната стойност на процесното жилище, в
размер на 75000лв., както и на движими вещи в наследствената маса в общ размер на 1105лв. оценени към момента на
откриване на наследството.
От заключението на вещото лице по назначената
социална експертиза се установява, че средствата необходими за издръжка на Н.Е.
в периода 2008г.-2018г., които е получавала като пенсия и добавка за почналия
съпруг в размер на 363лв., не са били достатъчни, предвид допълнително
необходимите грижи и средства за полусляпа и развила деменция в края на живота
си и трудно подвижна. За периода на обучението на ищцата в гр. Силистра от
1973г.-1976г. са били необходими 2119лв. Тази сума като общ разход за периода
1973г.-1976г. се равнява на 26,5 минимални работни заплати. Към м. юни 2018г.
се равнява на 21 минимални работни заплати.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следните фактически
обстоятелства: Д.Д.Е., починал на 10.02.1991г., като оставил за
свои наследници Н.Е. - съпруга и децата си - ищцата и първата ответница. С н.а.
от 26.03.1970г. е било придобито процесното жилище, находящо се в гр.*************.
На 14.09.1992г. Н.Е. изготвила саморъчно завещание, с поред което завещала на своя
внук - ответника Д.И. своя дял в размер на 4/6 ид. части от процесния недвижим
имот, както цветен телевизор Велико Търново и хладилник Мраз. Н.М.Е.е починала
на 19.06.2018г., а нейни наследници са нейните дъщери - ищцата и първата
ответница.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: По отношение на иска по чл.30 ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част с оглед извършеното завещателно разпореждане от наследодателя в полза на ответника Д.Т.: Правото на възстановяване на запазена част от наследствено имущество е предоставено на определени наследници по закон, чийто интерес законът защитава и е насочено срещу лицата, в полза на които наследодателят е извършил безвъзмездни разпореждания. Според т.4 от ТР №3/2013г. на ОСГК ВКС изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Това изискване е неприложимо, ако завещателното разпореждане има универсален характер./В т.см. и Р-е №130/21.12.2015г. гр.д. №1371/15г. IIг.о. ВКС/ В случая се установява, че ответникът Д.Т. не е бил от кръга на лицата призовани към наследяване, тъй като такива са били двете деца на наследодателката Н.Е.-ищцата и първата ответница. На следващо място е установено, че направеното от Н.Е. завещание няма универсален характерпо смисъла на чл. 16 ал.2 от ЗН, тъй като не изчерпва цялото имущество. Което е видно от събраните доказателства - нареждане-разписка от 27.02.19г., заключението по оценъчна експертиза, същото включва парични средства, както и движими вещи/л.45/, за което не се спори. Тъй като в случая не е налице универсално завещателно разпореждане, за да се иска възстановяване на запазена част спрямо заветника, наследството следва да бъде прието по опис. Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо заветник какъвто е ответникът, който не е призован към наследяване, според ТР №3/13г. ОСГК ВКС. От събраните доказателства и изявлението на ищцовата страна, явно не е било налице приемане на наследството по опис. Тъй като проверката на това обстоятелство е във връзка с преценката за основателността на иска по чл.30 ал.1 ЗН, то същият е неоснователен, поради това, че наследството не е било прието по опис от ищцата и не следва да се формира наследствена маса.
По иска за
делба на гореописания недвижимия имот. Тъй като процесния имот е придобит от
наследодателите на страните в режим на СИО, след смъртта на Д.Д.Е. неговата
съпруга Н.Е. и съгласно чл.9 ал.1 ЗН е наследила 4/6 ид. части, а ищцата и
първата ответница на основание чл.5 ал.1 ЗН по 1/6 ид.части. Тъй като първата
ответница не е предявила претенция по чл.30 ал.1 ЗН то за нея и първата ищцата
остават по 1/6 ид.ч., а останалите 4/6 ид.ч. за втория ответник, на когото
наследодателката е прехвърлила деля си от имота, при които права процесния
недвижим имот следва да бъде допуснат до делба.
Предвид изхода на спора по иска по
чл.30 ЗН, ищецът следва да заплати на ответника Д.Т.И. направените разноски за
заплатен депозит за експертизи в размер
на 450лв.
На основание чл.9
от Тарифата за държавните такси, ищецът следва да заплати по сметка на РРС сума
в размер на 30лв. за отхвърления иск.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
ДО ДЕЛБА:
1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - самостоятелен
обект - жилище с идентификатор 61710.505.427.1.4 находящ се в гр.*************,
находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с ид. №61710.505.427 на същия адрес,
състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ
99,96 кв.м./деветдесет и девет цяло деветдесет и шест квадратни метра/ и изба
№6 и 2,58% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи – на същия етаж
61710.505.427.1.3, 61710.505.427.1.11, под обекта 61710.505.427.1.2, над
обекта-61710.505.427.1.6, при права 1/6 идеална част за Д.Д.В., ЕГН**********, 1/6 идеална част за М.Д.Т., ЕГН********** и
4/6 идеални части за Д.Т.И., ЕГН**********.
ОТХВЪРЛЯ иска по реда на чл.30 ал.1 ЗН предявен от Д.Д.В.,
ЕГН**********, адрес *** за намаляване на
завещателните разпореждания в полза на Д.Т.И., ЕГН********** от 2/3 ид. части
на 4/18 ид.части от недвижимия имот, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.В., ЕГН**********,
адрес ***, да заплати на Д.Т.И., ЕГН**********, адрес *** сумата 450лв./четиристотин
и петдесет лева/ за разноски
ОСЪЖДА Д.Д.В., ЕГН**********,
адрес ***, да заплати сумата 30лв./тридесет лева/ по сметка на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: