Протокол по дело №1437/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1731
Дата: 9 ноември 2023 г. (в сила от 9 ноември 2023 г.)
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20235220101437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1731
гр. Пазарджик, 07.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220101437 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:16 часа се явиха:
Ищецът Д. Т. К., не се явява, редовно призован на посочения по делото
съдебен адрес. За него се явява адв. М. П., редовно упълномощена да го
представлява от днес.
Ответниците С. А. С. и С. Х. С. се явяват лично, редовно призовани и с
адв. В., редовно упълномощен да ги представлява, с пълномощно приложено
по делото.
Съдът докладва постъпилата по делото молба от ищеца с вх. №
26067/07.11.2023 г., с която заявява, че оттегля пълномощното на адв. М. за
процесуално представителство по делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. П.: Поддържам подадената искова молба. Да се приложи към
настоящото дело ч.гр.д. № 247/2023 г. на РС – Пазарджик. Да се приеме
1
постъпилата преписка от РУ – Септември. По доклада възразявам по
допускането на двама свидетели на ответниците, предвид визираното в чл.
164, ал. 1, т. 3 и т. 6 - недопускане на свидетели за суми над 5000 лева, както
и че записа на заповед е подписан от ответниците, който е частен документ.
Те всъщност оспорват съдържанието по изложени обстоятелства в отговора.
Да се остави без уважение искането на ответниците за представяне на
доказателства за доходите на доверителя ми за последните 10 години и
изискване на такава справка, тъй като самите ответници в отговора на
исковата молба заявяват, че нито те, нито синът им, са получили сумата по
записа на заповед. Във връзка с твърдението на ответниците, че записа на
заповед е подписани под страх, моля да бъде допуснат свидетеля Л. Н. М.,
пред който е подписана записа на заповед и който ще установи кой, кога и как
е подписал записа на заповед.
АДВ. В.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор. Представям Ви договор за кредит, който е описан в отговора, но
очевидно сме пропуснали да го представим още с отговора. Касае се за
технически пропуск, затова го представям сега. По отношение на наведените
твърдения и оспорвания в днешното съдебно заседание, моля да приемете, че
тук се касае за оспорване на записа на заповед и свързаното с него
правоотношение и когато се отнася до твърдения и възражения, респ. с
оспорвания, свързани с казуално правоотношение, то в такъв случай когато се
оспорва каузалното правоотношение са допустими всички доказателствени
средства и доказателства по ГПК, тъй като се открива особен тип оспорване в
процеса. От друга страна, считам, че свидетелите не само са допустими и
относими, но и на друго основание. В случая се касае за сума, която ние
твърдим, че дори да е дадена такава сума, тя не надхвърля 3000 лв. Така че,
дори от тази гледна точка свидетелите са допустими. Оспорвам искането за
допускане на свидетел за това дали отношенията между ищеца и ответниците
са протекли в съпътствие на страх и заплахи, поради което искането, което е
направено да се разпита свидетел касае фактическото подписване на записа
на заповед. Както ние сме описали в отговора на исковата молба, тук се касае
за отношения, предхождащи подписването на записа на заповед,
предхождащи фактическото му подписване. В случай, че бъде допуснато това
искане, аз отправям реципрочно искане за свидетел по отношение на това как
е станало подписването на записа на заповед и при какви обстоятелства. По
2
отношение на възраженията за исканията ни в т. 4 и т. 5 от отговора ни, а
именно за представяне на данни за доходите на ищеца, считам, че е
основателно. Неправилно и неоснователно се твърди от представителя на
ищеца, че понеже ответниците твърдят, че не дължат парите, няма нужда от
искането на тези доказателства. Напротив, считам, че след като именно
предмет на делото е твърдяна дадена сума в заем, то следва да се установи на
първо място, ищецът имал ли е тази сума да я даде на ответниците. И това, че
ние твърдим, че не се дължат тези суми на посочените основания, това не
изключва правото, а според мен и задължението, да се изследва въпросът -
ищецът, след като твърди, че е дал едни пари, дали всъщност те са били в
неговия патримониум. В този смисъл считам, че тези искания са релевантни,
допустими и относими и моля да се допуснат от съда.
АДВ. П.: Не твърдя каузално правоотношение. Ответниците се
домогват да установят заемни отношения, а аз не твърдя каузално
правоотношение.
АДВ. В.: Ние го твърдим. Ние твърдим, че са дадени пари в размер
максимално на 3000 лв., но те са изплатени. Твърдяното каузално
правоотношение е между ищеца и сина на ответниците, които впоследствие,
предвид случилото се, това което сме описали фактически действия по
изискването на тези пари, майката и бащата на А., съответно ответниците, се
задължават заедно с А. да заплатят тези пари. Оттам се стига до подписване
на документи между г-н К. и ответниците по делото, тъй като те поемат
ангажимента да покрият задълженията на сина си, под страх да не се случи
нещо на семейството им. Както един родител действа в рамките на опасност
да защити децата си, както те са направили. Оттам те стават страна по
определени отношения с ищеца. Договорът за заем, който ние твърдим, че е в
размер на максимум от 3000 лв., които твърдим, че са изплатени. Дадени са
пари на А. в размер на 3000 лв. Родителите де факто се задължават и
заместват сина си в правоотношението, за което и г-н К. е бил съгласен, тъй
като е приел изпълнение именно от тях. Свидетелите ще установяват
обстоятелствата в отговора на исковата молба. Това какви са били
отношенията между сина на ответниците - А., впоследствие случая как се
развива, за да се задължат родителите и ответници в настоящото
производство. Предаването на сумата от 3000 лв. – главница, както и
последващи пари, които са давани, с цел ликвидиране на проблема. Няма да
3
установявам договорни отношения за над 5000 лв. Отношението е за 3000 лв.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, с която е предявен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В подадената искова молба се твърди, че по силата на Запис на заповед
от 12.09.2022г. издателят на записа на заповед С. А. С. се е задължил да
заплати на ищеца сумата от 110000.00 лева. Записът на заповед е авалиран от
С. Х. С.. Записът на заповед е платим на предявяване. Записът на заповед е
предявен за плащане лично на издателя и на авалиста на 17.01.2023г. Сумата в
размер на 110 000.00 лева не е върната от длъжника и авалиста и до
настоящия момент.
Твърди се, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК на 23.01.2023г., въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 247/2023г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик и по
което е издадена Заповед № 165/31.01,2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която ответниците по
настоящото дело са осъдени да заплатят солидарно на заявителя /ищец в
настоящото производство/, сумата от 10 000лв., представляваща главница,
частично от цялата сума от 110000лв., дължима по Запис на заповед от
12.09.2022г., ведно със законната лихва за период от 23.01.2023г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 200лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 780лв.
Твърди се, че вземането произтича от Запис на заповед от 12.09.2022г. с
издател С. А. С., авалиран от С. Х. С., издаден за сумата от 110000лв.,
предявен на плащане на 17.01.2023г.
Сочи се, че с молба вх. № 01196/02.02.2023г. по описа на ЧСИ Г. С. per.
№ 885 от регистъра на КЧСИ, било образувано изпълнително дело №
20238850400065 срещу С. А. С., ЕГН ********** и С. Х. С., ЕГН **********
- солидарни длъжници.
Сочи се, че след връчване на покана за доброволно изпълнение, ведно с
приложената заповед за изпълнение са постъпили писмени възражения от
длъжниците по реда на чл.414 от ГПК.
4
Настоящият иск се предявява съгласно дадените указания и в дадения
едномесечен срок с Определение № 732/23.03.2023г., постановено по ч.гр.д.
№ 247/2023г. по описа на PC-Пазарджик.
Твърди се, че е налице валидно вземане по Запис на заповед от
12.09.2022г., издаден от С. А. С., ЕГН **********, подписан лично от същия
в полза на взискателя за сумата от 110 000лв., авалиран от С. Х. С., ЕГН
**********, предявен им лично на 17.01.2023г.
Твърди се, че представеният документ запис на заповед съдържа всички
изискуеми реквизити в съответствие с разпоредбата на чл.535 и сл. от ТЗ.
Същият е валиден и редовен от формална страна. Документът съдържа
наименованието „запис на заповед”, неотменно и безусловно обещание от
страна на издателя С. С. и авалиста С. С. да платят на предявяване
определената в записа на заповед сума от 110 000лв. Обозначено е място на
плащане и място на издаване. Вписано е името на лицето, на което или на
заповедта, на което трябва да се плати. Посочени са дата и място на издаване
на записа на заповед - 12.09.2022г. в с.Ветрен, ул. "******. Документът носи
подпис на издателя и авалиста. От изложеното е видно, че представеният
запис на заповед, като основание за издаване на изпълнителен лист, е редовен
от външна страна и удостоверява по безспорен начин подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжниците.
Посочена е банкова сметка, по която сумата - предмет на настоящата
претенция може да бъде платена.
Искането към съда е да приеме за установено по отношение на С. А. С.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Ветрен дол, общ. Септември, обл.
Пазарджик, ул “****** и С. Х. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Ветрен дол, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. "******, че дължат
солидарно на Д. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Ветрен дол, общ.
Септември, обл. Пазарджик, ул. "******, сумата от 10 000лв., представляваща
главница, частично от цялата сума от 110 000лв., дължима по Запис на
заповед от 12.09.2022г., ведно със законната лихва за период от 23.01.2023г.
до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 200лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 780лв., което вземане е присъдено със
Заповед № 165/31.01.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от Г11К по ч. гр. дело № 247/2023г. по описа на
5
Районен съд гр.Пазарджик.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски по
настоящото производство и тези, направени в заповедното производство.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Направено е доказателствено искане - за прилагане на заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответниците, чрез пълномощника им адв. В., с който
оспорват иска както по основание, така и по размер, оспорват дължимостта на
сумата, както и твърденията на ищеца в исковата молба.
Счита се, че представения Запис на заповед не е редовен от външна
страна и не предпоставя редовно изискуемо вземане.
Твърди се, че съществува каузално правоотношение помежду им, във
връзка с което и като обезпечение на същото е издадения Запис на заповед, а
именно сключен Договор за заем.
Твърди се, че през лятото на 2022 г. ищецът дошъл в дома на
ответниците в с. Ветрен дол, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „****** и
им казал, че е дал в заем сумата от 3000 лв. на сина им А. С., а той не му ги
връщал, като предвид уговорките им и за няколко дни сумата била станала
8000 лв. Ситуацията била напрегната, те се страхували за живота и здравето
на сина им А. С., както и за техните, понеже Д. К. бил много агресивен и ги
заплашвал постоянно. Д. К. настоявал ответниците да изтеглят кредит и да му
се издължат. Така ответниците взели решение да изтеглят кредит, за да
върнат вместо сина им дължимата сума от 8000 лв. Така на практика,
заместили в правоотношението сина си и се задължили да изплатят сумата
вместо него.
Твърди се в отговора на исковата молба, че ответниците изтеглили
кредит от банка, като от сумата, която им останала след рефинансиране на
други техни задължения към банката, предали сумата от 8000 лв. на Д. К.
веднага. Докато ответниците оправяли документите в банката, ищецът въртял
с джипа си около банката и ги чакал. Така след като излезли от банката, дали
сумата на сина им А. С., който се качил в джипа на Д. К. и му предал парите.
Твърди се, че след като дали сумата, решили, че всичко вече е
6
приключило. Очевидно обаче ищецът реши, че сумата която му е дадена е
малко и започнал много често да идва в дома на ответниците и да иска нови
30000 лв., понеже дадената сума не била цялото задължение. След известно
време отново нахълтал в двора на къщата им и казал, че сумата вече е 70000
лв. Тогава поискал да ипотекират къщата си, за да му се издължат. Всичко
това било придружено с множество заплахи към цялото им семейство, щели
да ги изнасят в чували от вкъщи, рязане на ръце, пръсти, крака на сина им А.
С..
Твърди се в отговора на исковата молба, че ответниците били много
уплашени. В деня, в който Д. К. дошъл да ги вземе, за да отидат да
ипотекират къщата си, ответникът С. С. отказал и заявил, че няма да
ипотекира къщата си. Тогава Д. К. побеснял, започнал да крещи, да нервничи
пред вратата. Под въздействието на всички заплахи и за да не пострада синът
им А. С., ответниците отишли с него и подписали, че дължат сумата от 110
000 лв. Помислили, че така ще спре да ги заплашва.
Твърди се, че тъй като били много изплашени от случващото се и от
заплахите, подали жалба, като към момента е образувано производство в РУ
на МВР Пазарджик. Другият им син Х. С. също бил заплашван по този случай
от Д. К., за което подал жалба в РУ на МВР Септември.
Твърди се, че впоследствие ответниците разбрали, че Д. К. е образувал
дело, с което претендира част от сумата.
Ответниците считат, че не дължат претендираната сума, като са
изложили съображения. Твърдят, че сумата от записа на заповед не е давана и
не е получавана от ответниците, нито от синът им А. С., нито от С. С., на
който С. С. е авалист. Дори и да е имало дадена в заем сума, то тя най-
вероятно е в размер на 3000 лв., както първоначално заявил пред тях ищецът и
която сума са върнали, дори и доста повече - 8 000 лв. В този смисъл, няма
непогасено задължение от сина им А. С. или от тях, в качеството им на
заместваща страна по правоотношението.
Твърди се, че записа на заповед не е предявен на С. С.. Дори и в самия
документ няма отразена дата на предявяване, а в представения допълнителен
документ за предявяване е записан само С. С..
Счита се, че сумата не се дължи, предвид, че записа на заповед е
подписан чрез възбуждане на основателен страх за здравето и живота на тях и
7
цялото им семейство. В този смисъл Записа на Заповед е унищожаем на
основание чл. 30 от ЗЗД.
Твърди се, че в настоящия казус, освен т. нар. общи оспорвания, са
въведени и конкретни твърдения и възражения, касаещи каузално
правоотношение, което следва да бъде изследвано в процеса, съгл. ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г., на ВКС, ОСГТК, т. 17. В тази връзка и касателно
разпределението на доказателствената тежест върху ищцовото дружество
относно каузалното правоотношение е Решение № 17/16.02.2015г. по т. д. №
116/2014г. на ВКС, ТК, II т. отд., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и др.
Счита се, че предявения иск е неоснователен и недоказан и се моли
съдът да го отхвърли.
Претендират се направените по делото разноски по настоящето
производство, както и по ч. гр. д. № 247/2023г. по описа на PC Пазарджик.
Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна в
настоящето производство, както и по ч. гр. д. № 247/2023г. по описа на PC
Пазарджик.
Направени са доказателствени искания.
Към отговора е приложено пълномощното дадено от ответниците на
техния пълномощник адв. В..
С Определение № 2002/29.07.2023 г., постановено в производството по
настоящото дело, съдът е приел представените от ищеца и приложени към
исковата молба писмени доказателства. Произнесъл се е по доказателствените
искания на страните, като им е дал съответните указания Указал е на страните
разпределението на доказателствената тежест в производството.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. В.: Нямам възражения по доклада.
Съдът докладва постъпилото писмо от ОД на МВР РУ – Пазарджик, с
вх. № 21505/15.09.2023 г., с което уведомяват съда, че няма регистрирани
жалби и сигнали от С. С., С. С. и Х. С..
Съдът докладва постъпилото писмо от РП – Пазарджик, с вх. №
24247/17.10.2023 г., с което изпращат заверен препис от ДП – 93/2023 г. на РУ
– Септември.
АДВ. П.: Да се приемат постъпилите материали. Не възразявам да се
8
приеме и представения договор за заем.
АДВ. В.: Да се приемат.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба
писмени доказателства, както и днес представения от пълномощника на
ответниците договор за потребителски паричен кредит от 31.05.2022 г. и
писмо на РУ – Пазарджик, вх. № 21505/15.09.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 247/2023 г. по
описа на РС – Пазарджик.
ПРИЕМА и прилага към настоящото дело заверен препис от ДП –
93/2023 г. на РУ – Септември.
АДВ. В.: Тъй като се касае за оспорване на задължение по запис на
заповед, аз считам, а и в съдебната практика така е поставен въпросът, че
ищецът следва да внесе пояснения за дължимостта и основанието на сумата
по записа на заповед, при този начин на оспорване, който се прави в
настоящото дело. Считам, че това нещо следва да бъде разпределено и
указано на ищеца. Моля на основание чл. 176 от ГПК да задължите ищеца да
се яви лично в следващото съдебно заседание и да отговори на следните
въпроси: Давал ли е суми на А. С. или съответно С. и С. С.и – кога, колко и на
какво основание? Върнати ли са му суми – кога, колко и на какво основание?
АДВ. П.: Възразявам по това искане. Всичко точно, ясно е изложено в
исковата молба. Това, че на ответниците ситуацията и положението не им
харесват не считам, че доверителят ми следва да дава обяснения. Моля да
оставите искането без уважение. Уточнявам, че водим свидетеля Л. М. в
случай, че съдът има възможност и счете да го разпита. В отговора е
написано, че записа на заповед е подписан под страх.
АДВ. В.: Вие го тълкувате, както Ви е изгодно на вас. В случая не става
въпрос за страх през петте минути когато са подписвали. Те са отишли и
всичко е било приготвено като документи. Те отиват всичко е подготвено,
влизат подписват и излизат.
АДВ. П.: Написали сте обстоятелства „около подписване“ на процесния
запис на заповед. Тъй като е „около подписване“, вероятно включва и
9
подписване. Аз съм към момента на подписването, като оспорвам, че такива –
страх, изнудване и заплахи – не са се случвали при подписването.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Госпожо, той ни взе от вкъщи с неговия
джип.
АДВ. В.: В случай, че съдът допусне разпита на свидетелите моля да се
разпитат в едно заседание. Днес не водим свидетели, защото са служебно
ангажирани, но можем да посочим и причини за неявяването им. Да не
говорим, че е пречка и това, че свидетелят на ищеца е пълномощникът му,
който до сега беше ангажиран в процеса.
Съдът по направените от страните доказателствени искания, счита
следното: С определението по реда на чл. 140 от ГПК съдът е уважил
доказателственото искане на страната ответник, като им е допуснал до разпит
двама свидетели и счита, че не са налице сочените от ищцовата страна
обстоятелства, поради които определението в тази му част да бъде отменено.
След дадените разяснения от пълномощника на ответниците в днешното
съдебно заседание стана ясно, че обстоятелствата, за които са поискани и
съответно допуснати двамата свидетели не попадат в посочената забрана на
разпоредбата на чл.164 от ГПК.
Ще следва да се уважи доказателственото искане на ответната страна за
задължаване на ищеца да се яви лично в съдебно заседание и на основание
разпоредбата на чл. 176 от ГПК да отговори на поставените днес от адв. В.
въпроси.
Искането на пълномощника на ищеца за допускане до разпит в
качеството му на свидетел на адв. Л. М., съдът счита, че не следва да бъде
уважавано, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 166 ал. 3 от ГПК свидетели
по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.
Вярно е, че с днес депозираната от ищеца молба, същият оттегли
пълномощията си от адв. Л. М. и че негов процесуален представител от днес е
адв. П., но видно от книжата по делото е, че адв. М. е бил до този момент
пълномощник на ищеца по делото, пълномощното му е приложено към
исковата молба. Адресът на адв. М. е посочен, като съдебен адрес за
получаване на призовки и съобщения на ищцовата страна, с оглед на което и
до настоящия момент същият е бил изцяло ангажиран с процеса. Затова съдът
намира, че не следва да бъде допускан като свидетел по делото.
10
По исканията на ответната страна по т. 4 и т. 5 от писмения отговор
съдът ще се произнесе след изслушването по реда на чл. 176 от ГПК на
ищеца. Този си извод, съдът прави, след направените разяснения от
пълномощника на ответниците в днешното съдебно заседание и това, че от
ответната страна до момента не се изложиха твърдения за конкретно
предоставени в заем суми от ищеца към ответниците.
По изложените съображения, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 176 от ГПК задължава ищеца да се яви лично в
следващото съдебно заседание и да отговори на въпросите, поставени от
пълномощника на ответниците в днешното съдебно заседание, като
предупреждава ищеца, че при неявяването му в съдебно заседание и
неотговарянето на поставените въпроси, без наличието на уважителни
причини за това, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за които
същият не е дал отговор.
За задължението по реда на чл. 176 от ГПК ищецът следва да се счита за
уведомен чрез пълномощника си.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за отмяна на
Определение № 2002/29.07.2023 г. в частта, в която са допуснати до разпит
двама свидетели на ответната страна, при режим на довеждане в съдебно
заседание за обстоятелствата, посочени от ответниците в писмения отговор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за допускане
до разпит, в качеството му на свидетел на адв. Л. М. за посочените от адв. П.
обстоятелства.
По искането на ответниците по т. 4 и т. 5 в писмения отговор на
исковата молба, съдът ще се произнесе, след изслушването на ищеца по реда
на чл. 176 от ГПК.
АДВ. В.: Предвид, че от писмото от РУ - Пазарджик е постъпила
информация, че няма регистрирани жалби и сигнали, на доверителите ми им е
известно, че ищецът, както и неговият адвокат, са викани за разпит в
полицията, затова моля съдът да задължи ищеца да отговори - Викан ли е в
полицията по повод записа на заповед? Може би по-скоро като допълнителен
въпрос по реда на чл. 176 от ГПК. На основание чл. 192 от ГПК, моля съдът
11
да задължи трето неучастващо лице, а именно Л. М. с пълни данни, които ще
посоча впоследствие, ако съдът позволи, както и адрес, който да даде
информация, викан ли е за разпит и разпитван ли е като свидетел по
производство, свързано с процесния запис на запис. Искането ми е, както
това, така и предното е във връзка с това, че има производства във връзка с
подписването на този запис на заповед, като до момента не са постъпили
данни. Вероятно жалбите са заведени по друг начин, не ми е известно това, но
би имало значение за настоящия спор, както и наличието на предпоставките
на чл. 229, ал. 5 от ГПК, а именно евентуално спиране на делото.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Имаме жалба, която сме дали в РУ –
Пазарджик. Даже сме викани 3-4 пъти. Подадена е от мое име и мъжът ми,
даже и синът ми е викан. Това се е случило след като подписахме заповедта
защото Д. продължи със заплахи. Ние разбрахме, че в Септември има много
близки и познати. Затова той е викан тука. Даже са го дали на прокурор.
Тогава престана да се закача. Пред магазина викаше, правеше сцени. Това е в
този момент, в който бяхме заплашвани и уплашени. След като подписахме
заповедта той посегна и на малкия ми син. Три пъти сме викани за разпит в
Пазарджик в полицията.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: След това ни викаха и в Септември.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Имаме и входящи номера.
АДВ. В.: След като разговарях с доверителката ми се установи, че
жалбата подадена от тях в РУ - Пазарджик всъщност е приобщена към
материалите на постъпилото досъдебно производство. Оттеглям исканията си
за задължаване на ищеца, както и искането по чл. 192 от ГПК, които бяха
направени във връзка с преписката, която търсим.
АДВ. П.: След като колегата не може да дойде, ще поискам друг
свидетел, който да удостовери, че не е имало всяване на страх. Ще го посоча с
допълнителна молба.
АДВ. В.: Считам, че искането е неоснователно, тъй като не се
конкретизира период, за който се отнася искането.
АДВ. П.: Името и периода ще конкретизирам допълнително.
АДВ. В.: В такъв случай, моля да ни се даде възможност, след като
видим за какво се иска този свидетел, също да ангажираме доказателства,
въпреки че считам, че неоснователно по този начин да се прави това искане
12
по такъв начин. В момента все пак имаме в момента процесуален
представител, който е запознат детайлно и би следвало да отговори на тези
въпроси сега.
Съдът по искането на адв. П. счита, че на същата ще следва да й бъда
даден едноседмичен срок от днес, в който с писмена молба, представена по
делото, с препис за страната ответник, да уточни доказателственото си искане
за разпит на свидетел, като посочи имената на този свидетел, дали същият ще
бъде доведен в съдебно заседание или призован, съответно да посочи адрес за
неговото призоваван, както и да уточни периода и обстоятелствата.
По изложените съображения, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА на пълномощника на ищеца адв. П. едноседмичен срок, в който с
писмена молба, представена по делото, с препис за страната ответник, да
уточни доказателственото си искане за разпит на свидетел, като посочи
имената на този свидетел, дали същият ще бъде доведен в съдебно заседание
или призован, съответно да посочи адрес за неговото призоваван, както и да
уточни периода и обстоятелствата.
АДВ. В.: Моля реципрочно да ни допуснете един свидетел, защото ние
не знаем какво ще бъде посочено в искането.
След постъпването на уточнителна молба от пълномощника на ищеца,
съдът ще изпрати препис от същата на страната ответник и ще предостави
едноседмичен срок за отговор по същата.


За събиране на днес допуснатите доказателства и за разпит на
допуснатите свидетели на ответната страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.01.2024 г. от 15:00 часа, за
която дата и час страните уведомени от днес.
Допуснатите свидетели на ответната страна при довеждане
Задължението на ищеца по реда на чл.176 от ГПК – чрез адв. П..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 12:09 часа.
13
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14