Решение по дело №2692/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 965
Дата: 15 декември 2023 г.
Съдия: Жанет Марчева Христова
Дело: 20223630102692
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 965
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г. Й. Д. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.“М“ № ** представляван от адв. Д. Д. от ШАК със съдебен
адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** вх.** ет** ап** срещу Е. С. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш,
ул.“С“ № ** вх** ет** ап.**
В исковата молба се посочва, че ищецът е дългогодишен служител в *********** с
над 21 години стаж. Към момента е на длъжност „**********“ в „************“ в Районно
управление – Ш. На **/**/****г. около **/** минути ищецът, заедно с приятелката си и
детето й, се движили по тротоара на ул.“Г С“, когато видяли, че лек автомобил се движил
рисково и изпреварил друг автомобил с много висока скорост при непрекъсната пътна
маркировка. Ищецът забелязал марката и цвета на автомобила, като в последствие
установил, че същият автомобил паркира на паркинга пред магазин „К 2“ в гр.Ш.
ЛегитиМайки се на водача на автомобила и казвайки имената си, му направил устна
забележка за нарушенията извършени от него. В този момент към тях се приближил
ответника, казвайки, че е баща на водача, като тона му бил висок и заядлив и заявил, че щом
не е на работа и в униформа ищецът не можел да дава съвети. Ищецът отново се представил
и поискал документите на шофьора, а баща му започнал да снима с телефона си. Ищецът
сигнализирал оперативния дежурен на ОД на МВР за случая, като след пристигането на
място на екипа ответникът ги уведомил, че ищецът е пиян. На **/**/****г. близки и колеги
на ищеца му съобщили, че има публикация във социалната мрежа „Ф“ от потребител с
имена Е. И., в която под снимка на ищеца направена от него, имало коментар, че почерпен
иска документи за самоличност на паркинга на магазина, като се представял за полицай. Под
1
публикацията имало унизителни за ищеца коментари направени от други потребители.
На **/**/****г. била публикувана позиция на ОДМВР отново във „Ф“ в защита на
ищеца давайки го за пример, както и че Е. И. имал допуснати 52 пътни нарушения и 13
глоби с фиш.
В исковата молба се посочва, че изложените действия на ответника създали у ищеца
напрежение, безпокойство и стрес. Случилото му причинило психологическа травма и му
била поставена диагноза – разстройство в адаптацията. В заключение се претендира
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в размер на 1800 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането. В уточняващата искова молба (находяща се на
лист 120 от делото) се конкретизира, че размерът на неимуществените вреди за деянието
извършено на **/**/****г. е 800 лв., ведно със законната лихва от тогава до окончателното
изплащане на сумата, а размерът на неимуществените вреди за деянието извършено на
**/**/****г., чрез невярна и обидна публикация в социалната мрежа е в размер на 1000 лв.,
ведно със законната лихва. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок постъпил писмен отговор от ответника, в който се излага,
че претенциите са неоснователни, като се оспорва изцяло фактическата обстановка изложена
в исковата молба. Твърди се, че когато ищецът поискал документите ответникът имал
чувството, че ищецът се заяжда и държането му било неадекватно. Поискал от екипа на КАТ
пристигнал на място да бъде извършена проверка на ищеца за употребата на алкохол, но не
бил тестван. Извършването на документална проверка не влизала в правомощията на ищеца
и същият трябвало да изчака екипа от КАТ. Вземането пък на проби от водача на
автомобила – син на ответника, стресирало не само синът, но и неговия баща. След
инцидента цялото семейство започнало да изпитва паника, тъй като били подложени на
системен тормоз от колегите на ищеца – ответника бил спиран за проверки, съставяни му
били актове, патрул спирал пред тях. Цялото семейство посетило психиатър, имали диагноза
и провели медикаментозно лечение. Твърди се, че ищецът с превишаване на правомощията
си сам допринесъл за вредоносния резултат и е налице съпричиняване.
В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител – адв. Д. Д. от
ШАК, който поддържа исковете изцяло. В хода на съдебните прения излага обстойни
доводи в подкрепа на изложеното в искова молба.
В съдебно заседание за ответника се явява адв. Д. Д. от ШАК, който счита исковете за
неоснователни и поддържа депозирания писмен отговор. В пледоарията си обосновава
неоснователността и недоказаността на исковете и моли за тяхното отхвърляне и
присъждане на съдебните разноски.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, наМа за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори обстоятелството, че ищецът е служител в група „****“ при РУ-
Ш, на длъжност „******“. На **/**/****г. около 20.30 минути ищецът се движил по
2
тротоара на ул.“Г С“ в посока магазин „К 2“ със свид. Е И.а, с която живеели на семейни
начала и малкото й дете – Лъчезара Чолакова, на шест години. В този час ищецът не бил на
работа и не бил в униформа, а облечен цивилно. Чули силен шум от форсиране на двигател
на автомобил и забелязали, че същият автомобил в района на бензиностанция „П“
изпреварил рисковано друг автомобил, като изпреварването станало при наличие на
непрекъсната пътна маркировка, забраняваща това действие. Автомобилът преминал покрай
тях с висока скорост, но успели да забележат марката и цвета му, както и посоката му на
движение. Видели, че автомобилът паркирал на паркинга на магазина и от него слязъл млад
мъж, като в колата имало и една жена. Ищецът го приближил, представил се по фамилия и
се легитиМал и му направил забележка за рискованото управление на автомобила. В това
време към тях се приближил по-възрастен мъж, представяйки се за негов баща и казал на
ищеца, че няма право да прави забележки и да дава съвети, когато не е на работа и е
цивилен. Ищецът показал служебната си карта и на него. Поискал документите на водача за
проверка, който съдействайки през цялото време, му ги предоставил. Ответникът видимо
раздразнен от ставащото започнал да заснема случващото се с мобилния си апарат, като през
това време пречел на проверката и спорил на висок тон. Ищецът докладвал за инцидента на
оперативния дежурен, като служители на сектор „Пътна полиция“ пристигнали на място и
продължили проверката. През време на проверката ответникът продължил да пречи на
работата на проверяващия екип и да настоява да бъде взета алкохолна проба и от ищеца,
продължавайки да заснема случващото се с мобилния си телефон. В показанията си свид. В
Й. В споделя, че били изпратени за съдействие на колегата си Г. Д.. Свидетелят разказва, че
по обяснения от ищеца водачът на автомобила предприел рисково изпреварване на място,
на което е забранено, в район на учебно заведение, с множество пешеходни пътеки и легнал
полицай, както и в тъмната част на денонощието. В В свидетелства: „...разговаряхме с
господина, който е тук, той се държеше изключително грубо и неадекватно през време на
проверката и снимаше. Четиридесет минути бяха циркове и панаири, викане и крещене и
обикаляне на патрулния автомобил, около другия автомобил също…“. Свид. А. С. С. също
свидетелства, че ответникът искал да снима всичко в патрулния автомобил и пречил на
проверката извършвана от него за наркотични вещества.
Няколко дена по-късно, а именно на **/**/****г. свид. А Д П – братовчед на ищеца,
му се обадил и му казал за публикация във „Ф“, като му изпратил линк към нея. Имало
публикувани снимки на ищеца, една от които го изобразявала, като задържано лице в
патрулен автомобил. Под снимката имало текст „Познавате ли го тоя ********* на паркинга
на К 2 ******* и иска документите за самоличност ************* и сме длъжни да му
даваме документи за проверка“.
На **/**/****г. от ОДМВР последвала публикация също във „Ф“, в която разясняват
фактите по случилото се, както и подкрепата, която дават на своя служител.
От свидетелските показания на свид. А П става ясно, че след публикацията ищецът за
кратък период от време странял от близки и колеги, не искал да излиза навън, споделял, че
има проблеми със съня. Свид. В споделя, че след случилото се ищецът се чувствал омерзен,
3
омърсен, не се усмихвал и се чувствал отвратително от цялата ситуация.
По делото е разпитана свид. Е А И.а – съжителка на ищеца, която била очевидец на
случилото се на **/**/****г. и също видяла публикацията във „Ф“, както и първите реакции
от случилото се у ищеца.
Свид. Н А И – съпруга на ответника, посочва, че до бензиностанция „П“ има бавно
движеща се кола, която изпреварили, паркирали и там се срещнали с ответника. Започнал
спор за връщането на документите на синът й, които ищецът взел и не искал да върне.
Причината мъжът й да снима с телефона била, че не познавали ищецът и бил с цивилни
дрехи. Нататък обяснява за психическия тормоз, който полицаите оказвали над семейството
й. Причината да поискат тест за алкохол на ищеца била, че колата била карана нормално от
синът й, а непознат мъж спрял синът й и му взел документите, което не било нормално.
Целта на публикацията във „Ф“ била да се направи проверка някой познава ли ищеца и дали
има право да взема книжката, след като не е с униформа. Имало най-различни коментари
под поста, като едни били съгласни с тях, а други не.
Показанията на свидетелите съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и
съответстващи на останалите събрани по делото писмени доказателства, отчитайки и
родствена, интимна или служебна връзка на свидетелите със страните по делото.
За изясняване на фактите по делото е изготвена и съдебно-психиатрична експертиза,
заключението по която се кредитира от съда, като обосновано, пълно и компетентно дадено.
Възраженията на ответника, че експертизата не е обективна, тъй като отговаря на въпросите
само след проведен разговор с ищеца, не се приема от съда. Задачите на вещото лице са
изпълнени след проведен преглед на лицето и на база всички събрани по делото
доказателства, включително и гласни такива чрез разпита на свидетели и на ответната
страна. От друга страна вещото лице не би могло да отговори на поставените му задачи без
провеждането на беседа на ищеца с оглед установяване на психическото му състояние в
резултат на станалото. Поради това е отхвърлено искането за нова експертиза на такива
основания.
Вещото лице заключава, че събитията случили се на **/**/****г. и **/**/****г.
предизвикали у ищеца преживявания на унижение, накърнено достойнство и чест, още
повече, че станали достояние на значими за него хора. В последващия период били водещи
преработката на инцидента, незаслужената обида, чувството за несправедливост, засегнато
достойнство, нарушено самочувствие, съпътствано от нощни пробуждания и нарушения на
съня. Описаното състояние съответствало на критериите за „Кратка адаптационна реакция“.
Психологичната реакция отшумяла в рамките на месец и половина след лечение, но още е
налице ситуативно напрежение и тревожност, провокирани от разговорите около случилото
се. На проведената на **/**/****г. консултация било назначено лечение с ***.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като съдът приема от правна страна следното: Фактическия
състав на непозволеното увреждане изисква едновременното наличие на следните
4
предпоставки, а именно: вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Отговорност за
непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят физическите лица, които са причинили
вредата чрез свои виновни действия или бездействия, като тя се поражда при наличност на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай, а вината се
предполага до доказване на противното. Липсата дори и на една от изброените предпоставки
води до неоснователността на исковете.
От възприетата фактическа обстановка по отношение на деянието на **/**/****г. се
установява, че вербално отправените с висок и агресивен тон изрази на ответника към
ищеца на паркинга на „К 2“ са засегнали достойнството, честта и чувството му за
справедливост. Продължилото оспорване на компетентността му да извършва документална
проверка на виновния водач дори и след пристигането на място на екип на „Пътна
полиция“, както и твърдението, че ищецът е пиян и неадекватен, са засегнали
професионалното му име. Разпоредбата на чл.70, ал** т** предл. второ от Закона за
*********** (ЗМВР) сочи, че полицейските органи могат да извършват проверки за
установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило нарушение на
обществения ред. Доколкото в случая водача на лек автомобил с рег. № Н **** ВК е
нарушил правила на движение по път, отворен за обществено ползване, то напълно в
правомощията на ищеца, на длъжност „**********“ в „***********“ към Районно
управление Ш е да изиска документи за самоличност на водача и да ги задържи до
пристигането на полицаите от „Пътна полиция“, които в последствие да установят
нарушението на ЗДвП. Законът не предвижда задълженията на полицейските служители да
се изпълняват единствено в служебното им време, като при данни за извършено
престъпление или нарушаване на обществения ред полицейския служител, не само може, но
е длъжен да се намеси. В конкретният случай намесата не е била произволна и излизаща
извън правомощията на ищеца, а същият се е представил по име и се е легитиМал и то
неколкократно. Заснимането на ищеца от страна на ответника с мобилното му устройство
продължило повече от половин час е било действие, с което е нарушен основен принцип,
визиран в Конституцията на Република България. Съгласно чл.32, ал.2 от Конституцията на
РБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филМан, записван или подлаган на други
подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в
предвидените от закона случаи. В случая ответникът противоправно е заснимал ищецът с
мобилния си телефон, поради декларираното от него многократно и категорично несъгласие
да бъде засниман.
От гореизложеното, съдът следва да се произнесе по размера на настъпилите вреди.
Съгласно ППВС № 4/68г., което не е изгубило силата си и е задължително за прилагане от
съдилищата, на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с
5
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В настоящия случай
обстоятелствата, които съдът взема предвид при определяне размера на неимуществените
вреди са: личността на пострадалото лице, което в служебно качество напълно
законосъобразно е изпълнил един служебен и граждански дълг; отражението върху
психиката на ищеца от действията на ответника; интензитета на негативните преживявания
на ищеца от обидните реплики и поведение на ответника. В подкрепа на настъпилите вреди
у ищеца е заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза, както и
гласните доказателства чрез разпита на свид.А П и свид. В В. Поради това съдът наМа, че
претенцията за неимуществени вреди в размер на 800 лв. е изцяло доказана и следва да се
уважи в пълен размер, ведно със законната лихва от **/**/****г. – датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на публикацията на пост във „Ф“ от профила на ответника на
**/**/****г.: По делото не се спори, че ответникът е потребител на социалната мрежа и
публикацията е направена лично от него от потребителския му профил. Спорен е въпросът
дали съдържанието на поста, както и снимковия материал към него съдържа в себе си обида,
чрез изразите употребени в него или е изразяване на личното мнение на ответника. Обида би
била налице, ако написаното е унизително за честта и достойнството на ищеца.
Унизителния характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в
обществото морални норми за човешко общуване. Следва и обидните думи да са възприети
от пострадалото лице. От друга страна мнението представлява лично становище. Ако е
отрицателно, то представлява критика към някого, но без да има унизителен характер за
критикуваното лице. В настоящия случай изразеното в поста „Познавате ли го тоя
********* на паркинга на К 2 ******* и иска документите за самоличност ************* и
сме длъжни да му даваме документи за проверка“ съдържа в себе си неверни и позорящи
ищеца твърдения, посочени в изразите „*********“, „*******“, „*************“.
Публикацията е станала публично достояние на неограничен кръг от потребители.
Ответникът сам сочи, че с публикацията си е търсил „отзиви“ има ли право служител на
МВР когато не е на работа да извършва проверки на граждани. Публикацията обаче няма
характер на въпрос, нито изразява критично отношение, а напротив дава квалификации на
личността на ищеца чрез изразите „...*********…“, „…*******…“, „…*************…“,
които са унизителни и неверни.
Действително свободата на словото има фундаментално значение и е основно
човешко право, гарантирано в съвременното демократично общество. Словото обаче, дали
писмено или устно, следва да спазва правилата на езиковото общуване и дори да изразява
критично мнение, то да не е унизително за адресата. Ако свободно изразеното мнение засяга
правата на другите лица, репутацията и доброто им име, то следва да бъде ограничено в
определени рамки и лицето използвало обиден език дължи обезщетение за противоправното
си поведение. В конкретния случай обстоятелствата, които се вземат предвид при
определяне на обезщетението са: публичността на информацията, достигнала до възможно
6
повече потребители (като до колко конкретни лица е достигнала тя не подлежи на доказване
от ищеца); личността на ищеца, който е дългогодишен служител на полицията; интензитета
на негативните преживявания не само от публикацията, но и от „отзвука“ на същата;
В заключението по съдебно-психиатричната експертиза е посочено на лист 6, че в
ценностната система на Г. Й. Д. доминират работата, реализацията, семейството. Затова и
използваните неверни изрази са уронили престижа и достойнството на ищеца и като
последица същият е ограничил контактите си, бил е потиснат, имал е проблеми със съня.
Възражението на ответника, че състоянието на ищеца, посочено като „кратка
адаптационна реакция“ и проведеното медикаментозно лечение влизат в противоречие с
изпълняването на ежедневните му полицейски задължения, не се възприемат от съда. Няма
данни по делото личните преживявания на ищеца да са оказали влияние върху изпълнението
на служебните му задължения. Доказателствата по делото са единствено, че негативните
преживявания са оказали пряко влияние върху личния му живот, като същият е ограничил
контактите и излизанията си за известно време.
Възражението, че ответникът нямал вина за коментарите под поста му по същество е
вярно, но искът по чл.45 от ЗЗД предявен от ищеца е за противоправното деяние на
ответника от **/**/****г. и няма за предмет коментарите под поста, а съдържанието на
същият.
Съдът не наМа логика и в мотива сочен от ответника да бъде публикуван пост с
подобно съдържание, придружен със снимки, а именно да разпита потребителите на „Ф“
дали познават Г. Д. и има ли право да извършва проверки. Със сигурност адекватен отговор
на този въпрос може да се търси в местоработата на лицето, а при съмнение за превишаване
на правомощията му да се подаде жалба по съответния ред.
Въз основа на горното, съдът наМа, че с нарушаването на баланса между свободното
изразено мнение и обидните коментари, ответникът е извършил противоправно действие
довело до настъпилите неимуществени вреди, които се доказаха по делото. Следователно
предявения иск по чл.45 от ЗЗД е доказан изцяло и следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в пълния му размер от 1000 лв., ведно със законната лихва от датата
на деянието – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на делото на основание чл.** ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от общо 934.40 лв., от които 400 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, 100 лв. за заплатена държавна такса за образуване на делото, 10 лв. за
съдебни удостоверения, 50 лв. възнаграждение за явяване на свидетел (останалите 50 лв. от
внесения депозит следва да се върнат на ищеца след депозиране на молба), 374.40 лв.
възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД Е. С. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш,
ул.“С“ № ** вх** ет** ап.**да заплати на Г. Й. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“М“
№ ** със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** вх.** ет** ап**, чрез адв. Д. Д. от ШАК сума в
размер на 800 лв. (осемстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване престижа и доброто му име от
противоправното поведение на ответника осъществено, чрез неверни и обидни твърдения
отправени спрямо ищеца на **/**/****г. на паркинга пред магазин „К 2“ в гр.Ш, ведно със
законната лихва от **/**/****г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД Е. С. И. с ЕГН ********** да заплати на
Г. Й. Д. с ЕГН ********** сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживяване
на унижение, накърнено достойнство и чест от противоправното поведение на ответника
осъществено, чрез отправянето на неверни и обидни твърдения, като „...*********…“, „…
*******…“, „…*************…“ в разпространена на **/**/****г. публикация от
потребителския профил на ответника в социалната мрежа „Ф“ и станали достояние на
неограничен брой потребители, ведно със законната лихва от **/**/****г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. С. И. с ЕГН ********** да заплати на Г. Й. Д. с ЕГН **********
сумата от 934.40 лв. (деветстотин тридесет и четири лева и четиридесет стотинки),
включващи направените от ищеца съдебни разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
8