Решение по дело №1034/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              24.10.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1034 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1034/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Евроинс“ АД ЕИК *******от гр.София срещу решение №469937 от 14.08.2018 г по гр.дело №18061/2017 г на СРС , 57 състав , в частта , с което въззивникът е осъден по искове с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД да заплати на „Т.“ ЕООД ЕИК *******сумата от 2134 лева – незаплатена част от застрахователно обезщетение по „Каско на МПС“ поради настъпила за периода 15.03.2016 г – 16.03.2016 г за кражба на л.а.Ауди А6 TDI tiptronic с рег.№*******, ведно със законната лихва от 23.03.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 176,41 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 31.05.2016 г – 22.03.2017 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ищецът е предявил иск в друго съдебно производство за предходна щета от 06.04.2015 г , по която е платено застрахователно обезщетение от 8144,50 лева . Тази сума , за която не е извършено дозастраховане , трябва да се приспадне от процесното вземане . По чл.210 КЗ /отм./ при частично погиване на вещта се намалява съответно застрахователното обезщетение .  

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

         Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 17.08.2018 г и е обжалвано в срок на 31.08.2018 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

За да уважи иска СРС е приел , че действителната стойност на процесния л.а. към датата на застрахователното събитие /кражбата/ е в размер на 19 364 лева . Като се приспадне от тази сума извършеното от ответника частично плащане в размер на 17 500 лева , то искът за главница е доказан за 2134 лева . Не трябва да се приспада от стойността на автомобила обезщетение по предходна щета , защото лимитът на отговорност се отнася до всяко едно застрахователно събитие поотделно .

Решението на СРС е правилно . Пред настоящия съд спорът е единствено за това дали е налице хипотеза на чл.210 КЗ /отм./ и трябва ли да се приспадне от процесното обезщетение платено от ответника застрахователно обезщетение от 8144,50 лева по предходна щета .

Настоящият съд счита , че не е налице хипотеза на чл.210 КЗ /отм./ - частично погиване на вещта . Вещта не е погинала – изцяло или частично . Видно от решение №III-144-250867 от 26.10.2017 г по гр.д.№18065/17 г на СРС , 144-ти състав на 05.04.2015 г процесният автомобил е бил увреден , но е бил ремонтиран преди да бъде откраднат около година по-късно .

Възстановено е нормалното състояние на автомобила и това е видно от СТЕ , която му дава висока пазарна стойност от 19 364 лева . Това е стойността на застрахователното обезщетение по „Каско“ , която принципно трябва да се получи от ищеца , за да бъде компенсиран за деликта /кражба на МПС / . Правилно първоинстанционният съд е счел , че няма връзка между двата последователни настъпили юридически факта , нито страните са уговорили приспадане на щетите за ремонт от последваща щета при кражба .   

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №469937 от 14.08.2018 г по гр.дело №18061/2017 г на СРС , 57 състав , в частта , с което ЗАД „Е.“ АД ЕИК *******от гр.София е осъдено по искове с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД да заплати на „Т.“ ЕООД ЕИК *******сумата от 2134 лева – незаплатена част от застрахователно обезщетение по „Каско на МПС“ поради настъпила за периода 15.03.2016 г – 16.03.2016 г за кражба на л.а.Ауди А6 TDI tiptronic с рег.№*******, ведно със законната лихва от 23.03.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 176,41 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 31.05.2016 г – 22.03.2017 г ; както и в частта за разноските .

 

Решението не подлежи на обжалване ; като постановено по търговско дело с цена на всеки от исковете под 20 000 лева  / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :  1.                             2.