ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 17.10.2019 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 3326 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Ищецът Национален
осигурителен институт чрез териториалното си поделение в Пазарджик е предявил
иск против ответниците „Ц.“ ЕООД и Ц.Б.Ц. за обявяване на сключения между тях
трудов договор № 001 от 01.03.2015 г. за недействителен и за отмяна като
незаконосъобразна на Заповед № 2-1/24.11.2017 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение поради намаляване на обема на работа.
Правният
интерес от втория иск ищецът обосновава с необходимостта да бъде предотвратена
възможността за неправомерно разходване на средства от държавното обществено
осигуряване, тъй като ако заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
не бъде отменена ответникът Ц. ще има възможност да претендира заплащане на
обезщетение за безработица в пълен размер, а не в минимален размер за срок от
четири месеца, както в случаите, когато прекратяването на трудовото
правоотношение е било с негово съгласие. В същото време административният орган
не разполага с възможността да се произнася по законосъобразността на
заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като това е
правомощие на съда.
Съдът
като взе предвид доводите на ищеца и прецени служебно процесуалните
предпоставки за допустимост на иска за отмяна на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, намира следното от правна страна:
Правото
да се оспорва законността на уволнението е потестативно право, с упражняването
на което се цели да се предизвика промяна в правната сфера на друго лице. По
изричната разпоредба на чл. 344, ал. 1 КТ това право е предоставено единствено
на работника или служителя. Трети лица, в т.ч. контролни органи, по принцип не разполагат
с правото да се намесват в трудовото правоотношение и да предизвикат неговата
промяна. Случаите, в които такова право е предоставено на трети лица, са изрично
уредени в закона, като например разпоредбата на чл. 74, ал. 3 КТ, която
предоставя правото на контролни или други компетентни органи да сезират съда с искане
за обявяване на трудов договор за недействителен. Доколкото в случая се касае
за потестативно право, чието упражняване зависи единствено от личната преценка
на носителя на това право – работникът или служителят, и при липсата на изрична
правна норма, даваща такова право на трето лице, следва да се отрече активната
процесуална легитимация на ищеца да иска признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна.
От друга
страна в случай, че бъде уважен главният иск и трудовият договор бъде прогласен
за недействителен, то изричната отмяна на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение би била безпредметна, доколкото не може да се прекрати
несъществуващо правоотношение.
По тези
съображения съдът намира заявеният от ищеца иск за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение за недопустим, поради което исковата
молба в тази част следва да се върне, а производството по делото – да се
прекрати по отношение на този иск.
Воден от
горното и на основание чл. 130 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с вх. № 20015/19.08.2019 г., подадена от НОИ чрез ТП на НОИ – Пазарджик
против „Ц.“ ЕООД и Ц.Б.Ц., в частта, с която е заявено искане за отмяна като
незаконосъобразна на Заповед № 2-1/24.11.2017 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение поради намаляване на обема на работа.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
Определението
може да се обжалва от ищеца пред Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от
съобщаването.
След
влизане в сила на определението делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: