Р Е Ш Е Н И Е
№92
гр.Силистра, 23.11.2020 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурор
при ОП-Силистра Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №93 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №287/17.09.2020г.,постановено по АНД №288/20г.,
Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №19-1099-000511/29.04.2020г.
на Началник Група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Силистра,с което
на Т.М.М. ***,на основание чл.638 ал.1 т.1,във връзка с чл.461 т.1 от Кодекса
за застраховане то /КЗ/, е наложено административно наказание по вид “глоба” в
размер на 250 лева, за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Производството е образувано по касационна жалба на Т.М.М.,
подадена от представител по пълномощие адв.Е. П. от АК-Силистра, с искане да
бъде отменено обжалваното решение на СРС и постановено ново, отменящо изцяло
първоначално атакуваното НП. С жалбата е релевиран довод за нарушение на принципа
за забрана за двойно наказване за едно и също нарушение (non bis in idem), като се твърди,че на една и съща дата -16.04.20г.,затова
че жалбоподателят е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“,през непродължителен период от няколко часа, е санкциониран
двукратно, веднъж с електронен фиш и втори път - с обжалваното пред районния
съд наказателно постановление. С оглед на това главно възражение се настоява за
отмяна на съдебния акт и на НП.
Ответникът по касация - Областна
дирекция на МВР гр.Силистра, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра счита, че решението на СРС е законосъобразно,а
касационната жалба- неоснователна.Дава заключение за оставяне в сила на
обжалвания съдебен акт, потвърждаващ оспореното пред съда НП.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата,доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационното основание, което е заявено
и поддържано пред настоящата инстанция е за неправилно
приложение на материалния закон /чл.348 ал.1 т.1 НПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН/.За
съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно по
аргумент от чл.218 ал.2 АПК. Касаторът счита, че щом за същото нарушение е
наказан по реда на чл.638 ал.4 КЗ с Електронен фиш за заснето с АТСС управление
на автомобил без задължителна- та застраховка “ГО“ в 13:40ч. на 16.04.2020г.,
то било недопустимо за същото, но вече установено при проверка от компетентните
органи в 23:25ч. на 16.04.2020г., да бъде отново наказан.
Административно-наказателният спор пред въззивната
инстанция е бил съсредоточен върху спорния правен въпрос - законосъобразно ли е
санкционирането на жалбоподателя пред СРС, на една съща дата, за едно и също по
вид нарушение (на чл.483 ал.1 т.1 КЗ), установено съответно в 13:41ч. и в 23:25ч. и, на
еднакво правно основание чл.638 ал.1 т.1 КЗ, да бъде санкциониран с два отделни
юрисдикционни акта.Спор по фактите,констатирани с АУАН,серия GA №53740/16.04.20г.
/л.9/,поставил в ход административнонаказателното производство /чл.36 ЗАНН/ е
нямало, видно и от липсата на възражения при предявяването му.Съдът е приел за
безспорна следната фактическа обстановка: На 16.04.20г. касаторът е управлявал
собствения си автомобил *** в
гр.Силистра, като при движението му по ул. *** е бил спрян за проверка, защото колата се движела с
ниска скорост и без светлини,а спътникът до водача употребявал алкохол.При
извършена проверка за употреба на алкохол се установило, че резултатът е под
0.5 промила.След служебна справка с публичния регистър на Гаранционния фонд е
констатирано,че към 16.04.20г. за процесния автомобил няма сключена и,
съответно действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,поради
което, на място е съставен и връчен посочения по-горе АУАН. От приложения по
делото на СРС /л.5/ Електронен фиш серия Г №0015758, съдът е установил, че на
същата дата - 16.04.20г. в 13:41ч. в с.Айдемир по път II-21, същият автомобил ***, собственост на Т.М.М., се е
движил с превишена скорост и без сключена и валидна ЗЗ “Гражданска отговорност
на автомобилистите“,което е заснето с автоматизирано техническо средство №11743bd. Последното е квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 КЗ и е
наложено наказание на основание чл.638 ал.1 т. 1,вр. с чл.461 т.1 КЗ. При преценка
на доказателствената съвкупност по делото съдът, е установил още и това, че
след 15.12. 19г. за процесния автомобил ***,вкл. към 16.04.2020г., не е бил
сключван изобщо договор за задължителната, съгласно чл.461 т.1 КЗ, застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.Последното,продължило повече от 3
календарни месеца, съзнателно бездействие на касатора, е обсъдил в ракурса на
обществената опасност на деянието и дееца, съгласно чл.28 ЗАНН.Законосъобразно
съдът е отрекъл наличие на каквито и да е предпоставки за обсъждане на случая
като „маловажен“, който извод се споделя напълно от настоящия касационен
състав.
Въззивният съд е приел,че са спазени всички
процесуални изисквания за законосъобразното издаване на процесното пред него
наказателно постановление, вкл. в сегмента на специалната компетентност на
полицейските органи (службите за контрол по ЗДвП), съгласно чл.647 ал.1 и ал.2 КЗ. Дал е съответен на
закона и фактите по делото отговор на централното възражение на жалбоподателя,
че санкциониращия го втори по ред и процесен пред СРС юрисдикционен акт,за едно
и също нарушение - на чл.483 ал.1 т.1 КЗ, бил недопустим с оглед забраната за
двукратно наказване за същото противоправно действие/поведение (non bis in idem),като го е отклонил поради неговата неоснователност.Изводът
е правилен.С категоричност по делото са установени две отделно извършени (довършени на самостоятелно основание) нарушения на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 КЗ,като
може да бъде преосмислена правната квалификация на санкционираното с ЕФ, тъй
като самата разпоредба на чл.638 ал.4 КЗ релевира по същество нарушението за
несключена ЗЗ“ГО“,но отнесено към поведението на управляващия МПС, който може
да е различен от собственика. Санкцията обаче, във всички случаи е за
задълженото лице по чл.483 ал.1 т.1 КЗ. Независимо от това и доколкото
деянието, заснето с АТСС (предмет на ЕФ),не е предмет изобщо на настоящия процес,съдът е извел
врения извод,че с всяко предприемане на действия по управлението на
автомобила,за който касаторът е знаел,че няма сключена задължителна застраховка
„ГО“, е довършвал самостоятелно деяние, покриващо признаците на релевираното
нарушение.Правилно е установил,че всяко отделно привеждане в движение и
управляване на МПС,е външно проявен съзнателен и волеви акт от страна на дееца.
Ето защо няма как да се приеме тезата му, че ако в рамките на един ден, няколко
пъти,по различни причини и в различни направления, управлява автомобил за който
знае,че не е сключил ЗЗ“Гражданска отговорност“,ще е извършил едно единствено
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 КЗ.А щом двете деяния - от 13:41ч. и от
23:25ч.,всяко от които осъществява състава на процесното нарушение,са безспорно
установени по делото,то съгласно изричната разпоредбата на чл.18 ЗАНН, за всяко
едно от тях следва да бъде наложено законоустановеното наказание и съответно,
изтърпяно поотделно.
Изпълнявайки задълженията си от чл.13, чл.14 и чл.107 НПК,
съдът е събрал и обсъдил всички относими доказателства, на базата на които е
изградил решаващите си изводи, вкл. и крйният, че жалбоподателят е извършил
процесното административно нарушение,за което наложеното му наказание с
оспореното НП,е валидно постановено от компетентен орган. Приложимата
разпоредба на чл.638 ал.1 т.1 КЗ, под която без колебание се субсумират редовно
установените и предявени на нарушителя факти,съдържа както диспозиция,така и
санкция за неизпълнение на предписаното поведение. Използваната законодателна
техника я свързва с чл.483 ал.1 КЗ,нормиращ задължение за всеки собственик на
МПС,какъвто именно е и касаторът, да сключи до-говор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.Това е правната рамка, която еднозначно и
императивно задължава всички правни субекти, притежаващи и/или управляващи МПС,
което не е било спряно от движение, да сключват договор за задължителна
застраховка „ГО”.В този смисъл административното нарушение, по основния състав
на чл.638 ал.1 КЗ,е безспорно осъществено от касатора. Наказанието е нормативно
определено в абсолютна стойност и не е подлежало на някакво допълнително
индивидуализиране, предвид и забраната от чл.27 ал.4 и ал.5 ЗАНН.Съдът е извършил
самостоятелна преценка на случая съобразно чл.28 ЗАНН и е извел
законосъобразният извод, че случаят не е маловажен. В допълнение следва да бъде
отчетен и характера на охраняваните обществени отношения,на които законодателят
е дал по-висока степен на защита.Тази нормативна защита не може да бъде
преодоляна чрез института на „маловажния случай“.Задължението за сключване на
договор за застраховка„ГО“ за всяко неспряно от движение МПС е императивно и не
подлежи на никакво обсъждане или тълкуване,защото по този начин е гарантирано
правото на обезщетение от евентуално вредоносно поведение на водача на МПС, на
останалите участници в движението по пътищата, който интерес, предвид
неограничения кръг лица,попадащи в периметъра му на защита, сочи на значим
обществен такъв и не може да бъде игнориран чрез прилагане на чл.28 ЗАНН.Ето
защо, процесният случай, както правилно е приел и районният съд, не е маловажен.
В обобщение, настоящият съдебен състав приема,че
касационната жалба е неоснователна по изложените по-горе съображения, а
обжалваният съдебен акт, като постановен при отсъствие на касационни основания
за неговата отмяна, подлежи на потвърждаване, воден от което и на основание чл.221
ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №287/17.09.2020г., постановено по АНД №288/ 2020г. по описа на Силистренския
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.