Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
град Пловдив, 20.02.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 313 по описа за 2023
година, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалбата на В.Г.П.,
с ЕГН **********, срещу Заповед №ЗД/Д-РВ-РД-001 от 25.01.2023г. на Директора на
ДСП Родопи, с която на основание чл.27, ал.1 и във връзка с чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗД, непълнолетно нейно дете Д. В. П., с ЕГН ********** е настанено временно в
семейството на И.Г.П. /баба по майчина линия/ и Г.З.П. /дядо по майчина линия/
до произнасяне на съда с решение по
чл.28 от Закона за закрила на детето.
Недоволна от така издадената заповед
жалбоподателката обосновава твърдения за нейната незаконосъобразност, поради
което настоява за отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателката лично и с
адв. Г.С. поддържа жалбата, претендира разноски по списък.
Ответникът по жалбата- Директор Дирекция
„Социално подпомагане“ Родопи, не се явява, не се представлява.
Пловдивският
Административен Съд – Второ отделение, десети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира жалбата за основателна, поради следното.
В хода на развилото се административно
производство са установени следните факти и обстоятелства:
Изготвен е Доклад за оценка на случай и предприемане на
мярка за закрила спрямо дете - изх. №СЛ/Д-РВ-РД/528-006/24.01.2023 г. възоснова
на който е обоснован извод, че детето Д. следва да бъде временно настанено в
дома на своите баба и дядо.
Преди издаване на процесната заповед, непълнолетната
Д. П. живее заедно с брат си И., майка си В.П. и съпругът й К. Пантелеев, в
триетажна къща в с.Марково, в която са осигурени необходимите условия за живот,
а Д. разполага със собствена стая. Процесната
заповед е обусловена от инцидент, случил се в нощта на 07.01.2023 г. срещу
08.01.2023 г., при който Д. е получила порезни рани по лицето и ръцете, които са
обработени при пристигане на екип на спешна помощ, но се установило, че Д. се е
самонаранила.
Административният орган навежда следната
фактическа обстановка: На 10.01.2023 г. в Дирекция "Социално
подпомагане" Родопи, постъпи писмен сигнал и от страна на И. и Г. П.-баба
и дядо по майчина линия на Д. П.. В сигнала се посочва, че до началото на 2018
г. момичето е отглеждано от тях в гр.Пловдив. След това майката В.П. е взела
дъщеря си. Заживели са заедно с по-малкото й дете И. (плод на предишен брак)и
настоящият й съпруг в жилището му в с.Марково. Семейство П. твърдят, че от
момента, в който Д. е взета от тях, майката постепенно е започнала да
ограничава контактите им с нея. Към момента те са изцяло прекратени. В същото
време не са били възпрепятствани да се виждат и да общуват с И.. В рамките на
своето посещение в Отдел "Закрила на детето"-Родопи И.П. и Г.П.
изразиха желание внучката им Д. П. да бъде настанена в спешен порядък в
семейството им. И.П. и Г.П. са подали
декларации за съгласие-Приложение № 5 "а" към чл.24, ал.3 от ППЗЗДет.
Видно от амбулаторен лист №
002710/08.01.2023 г. на д-р В.К.-педиатър в УМБАЛ "Свети Г."*** Д. е
прегледана от нея на 08.01.2023 г. като е назначена консултация с психиатър. Видно
от лист за консултация на доктор А.К.-психиатър в УМБАЛ "Свети Г."***,
детето Д. П. е прегледано на 08.01.2023 г. Снета е следната анамнеза: Пациентка
с "проблемно" поведение от детска възраст. Родена от майката, когато
е била на 16 год.възраст./л.39/ Отгледана е от баба и дядо по майчина линия,
съвместно с майката. Познава биологичния си баща, но не поддържа отношения с
него. През последните няколко години, многократно с манипулативно поведение.
Отскоро в задочна (самостоятелна) форма на обучение. Липсват данни за употреба
на ПАВ. Данни за опозиционно поведенческо разстройство/недиагностицирано в детска
възраст, към момента с начални прояви на гранично личностно разстройство.
През учебната 2022/2023 г. Д. П. е
ученичка в 10 клас в СУ "Пейо Кр.Яворов" Пловдив. Записана е в
самостоятелна форма на обучение. Обучавала се в редовна форма на обучение до
учебната 2021/2022 г.-завършила е девети клас. В проведения с Д. разговор тя
разказва, че успехът й е варирал между добър и много добър. Не е срещала
сериозни затруднения с овладяването на учебния материал. Майката В.П. твърди, че
учебници липсват тъй като е по-удачно Д. да ползва такива в електронна среда.
Твърди, че са заплатили абонамент за сайт, който предлага тази услуга. Госпожа П.
твърди още, че Д. не желае да полага учебен труд. Детето от своя страна споделя,
че желае да посещава училище присъствено. Чувства се по-добре, когато е сред
други хора. В рамките на извършено домашно посещение па 10.01.2023 г. със съгласие
на майката, от страна на присъстващите социален работник, кмет на село Марково
и ИДПС - Първо РУП е проведен разговор насаме с непълнолетната Д., която споделя,
че до инцидента от нощта на 07.01.2023 г. срещу 08.01.2023 г. се е стигнало,
тъй като се е чувствала много самотна и отхвърлена. Д. твърди, че търси
вниманието на майка си, но рядко го получава. Д. твърди, че най-голям страх
изпитва от майка си. За това се старае да се съобразява с изискванията й. Д.
споделя, че най-голямото му желание е да му бъде разрешено да излиза навън, да
общува с приятели, а ползва компютър, да вижда баба и дядо по майчина линия. В
хода на производството при първоначалния контакт с нея от страна на социален
работник, Д. определя като значими за нея възрастни своите баба и дядо по
майчина линия - И. и Г. П., но в последващи разговори тя изразява мнение, че
основен значим възрастен за нея е майката В.П. и че предпочита да останат
заедно за да се подобри "всичко". Д. е заявила, че заедно с майката
са изяснили взаимоотношенията си и са си обещали да направи необходимото една
за друга, за да се чувстват щастливи. В последните проведени разговори Д.
споделя, че нейното семейство са майката й и брат й. Изразява желание да остане
в тази семейна среда. Допълва, че основното й желание е да подобри
взаимоотношенията с майка си изцяло. След
намесата на ДСП-Родопи в семейната среда, майката твърди, че тя и детето са
преосмислили взаимоотношенията си и към момента се стараят да възстановят
емоционалната връзка помежду си. Д. от своя страна се старае да повтори и потвърди
думите на майка си. В хода на
производството В.П. твърди, че се старае да минимизира последствията от
създалата се ситуация, като прекарва повече време с Д., за да имат възможност
да споделят. В.П. твърди, че разбира
необходимостта от познавателно развитие на детето. В същото време обаче прави
впечатление, че въпреки много добрия успех през предходната 2021/2022 учебна
година, Д. е записана в самостоятелна форма на обучение. Причините довели до
това решение по думите на майката са свързани с действия на момичето свързани с
уронване авторитета й пред педагогическия персонал. Към настоящия момент Д. не
е ангажирана активно с учебна дейност. Липсва системност в подготовка на уроци
по отделните учебни предмети. Предстои през месец април 2023 г. да се яви на
изпитна сесия.
На
20.01.2023 г. в Дирекция "Социално подпомагане" Родопи беше
осъществена среща, инициирана от майката на Д.-В.П. и баба и дядо по майчина
линия И. и Г. П.. Всички бяха придружени от юрист, който по думите им
представлява общите им интереси. Както майката, така и разширеното семейство са
заявили, че към настоящия момент взаимоотношенията между тях са изяснени и са
претърпели промяна в положителна посока. И. и Г. П. са информирали, че
подаденият от тях сигнал и изразеното желание Д. да бъде настанена в
семейството им е продиктувана от информацията, че момичето е настанено в
ЦПЗ-гр.Пловдив. Факт, който не отговаря на истината, според тях. В хода на
проведения разговор е била дадена думата и на детето Д. П., която споделя, че
желае да живее в дома на родителите си, но при издаване на административна
Заповед за настаняването й извън семейна среда е съгласно да бъде настанено при
баба и дядо по майчина линия или леля по майчина линия - Н. А.ова (сестра на
баба по майчина линия).
По
делото бяха изслушани свидетелите И. и Г. П., които внесоха яснота по
релевантните факти и обстоятелства свързани с отглеждането на Д., която до 12
годишна възраст е отглеждана при тях,
като след това дъщеря им си я поискала. Свидетелите посочиха, че са били афектирани и много са прибързали с нещата.
…..“Прибързахме с нещата, съжаляваме в момента, но след като сме го подали този
сигнал, искахме след това да си го опровергаем, да си го дръпнем, това е много
голяма наша грешка. Подали сме молба с мъжа ми на 03.02.2023 година до съда,
която поддържам изцяло“. По така посочената молба И. и Г. П. заявяват желанието
си, тяхната внучка Д. да си живее при
майка си.
Свидетелят
К.П., съпруг на жалбоподателката, даде
показания относно релевантни факти и обстоятелства, в това число отношенията в
семейния роднински кръг на В. и Д.…..“След въпросната случка на 07.01.2023
година и разговорите, които проведохме настъпи коренна промяна в държането и
отношението на всички, най-вече на Д.. Може би това беше случая, в който всички
осъзнахме грешката си и нещата тръгнаха в една коренно различна и положителна
посока за всички. Д. след нареждане на социалните е при баба си и дядо си. Тя
има контакти с нас. От както се случи да отиде при баба си и при дядо си и от
както разбра, че има такава вероятност не е спирала да казва и да иска да си
остане при нас и най-вече при майка си, защото те винаги са били близки и
винаги са си споделяли. Моето наблюдение е, че майка й не е само майка, но и
като най-добра приятелка….“
Производството
по чл. 27а от ЗЗД има за предмет временното настаняване на детето по
административен ред за периода докато детето не бъде настанено по съдебен ред
по реда на чл. 28 от ЗЗД.
Съгласно чл. 27а, ал.
7 от ЗЗД административното дело се прекратява, ако преди
постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за
настаняване на дете по съдебен ред. Като взе предвид изложените от
жалбоподателя доводи за незаконосъобразност и извърши проверка на
административния акт на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, съдът обосновава следните изводи: Процесната заповед е постановена от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 27, ал. 1
във вр. с чл. 21, ал.
1, т. 11 ЗЗД. Актът е в предписаната от закона форма и при
постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните
правила, установени в Глава трета, чл. 9 – чл. 33 ППЗЗ., които да бъдат
определени като съществени и които да мотивират неговата отмяна. Настоящият
решаващ състав намира обаче, че оспорваната заповед е в противоречие с целта на
закона, формулирана в чл. 3 ЗЗД:
отглеждане на детето в семейна среда и осигуряване на най-добрия интерес на
детето. Мерките за закрила на детето и редът и условията за прилагането им са
регламентирани в Глава
четвърта на Закона за закрила на детето (чл.23–чл.43а) и в Глава
трета от Правилника за прилагане на закона (чл.9–чл.33). В чл. 11 ЗЗДет изрично
е регламентирано правото на всяко дете да получи закрила срещу насилие,
изразяващо се във въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо,
психическо, нравствено и образователно развитие, методи на възпитание,
нарушаващи неговото достойнство, както и физическо, психическо или друго насилие
и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси, използване за
просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на
неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие, въвличане в
политически, религиозни и синдикални дейности. Основанията за прилагане на
мярка за закрила чрез настаняване на детето извън семейството са изрично
установени в чл. 25, ал. 1 ЗЗД. В т. 4 на чл.
25, ал. 1 ЗЗД – посочена като правно основание за издаване на
процесния административен акт, е предвидено, че може да бъде настанено извън
семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Според
определението, дадено в § 1, т. 6 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗДет. "грижата" е съвкупност
от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите,
настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго
законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите
интереси. Съдът намира, че в случая не се установява жалбоподателката да е била
в трайна невъзможност да отглежда детето си Д.. Няма данни и доказателства Д.
да е била обект на насилие, което създава опасност за увреждане на физическото,
психическото, нравствено, интелектуално или социалното и развитие. Не се събраха доказателства от които да се направи
извод, че детето е било малтретирано или насилвано по някакъв начин и това е
довело или е могло да доведе до увреда на психическото и физическото му здраве.
Според изискването на чл. 33, ал. 1
ППЗЗД спешно настаняване извън семейството се предприема в случаите,
когато има опасност за здравето и живота на детето. Неправилна е обаче
преценката на ответника за подходящата мярка за закрила. По делото не се твърди
и не са ангажирани доказателства върху детето да е била упражнявана принуда –
физическа или психическа,. Отделно от това в доклада е констатирано, че основните
битови потребности на детето са били задоволени от страна на родителите. Съгласно изричната норма на чл. 23
ППЗЗДет. настаняването на детето извън семейството се налага като
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
Недоказано
от ответната страна остава и обстоятелството, че компетентните органи
действително са предприели всички предвидени в закона мерки за закрила в
семейна среда, установени в чл. 23 ЗЗДет.,
като например осигуряване на педагогическа, психологическа и/или правна помощ
на родителя по проблеми, свързани с отглеждането,
възпитанието и обучението на детето, насочване на жалбоподателката към
подходящи социални услуги, консултиране и информиране на детето в съответствие
с неговата възраст и със степента на неговото развитие, насочване на детето към
подходящи форми за ангажиране на свободното му време.
В
Доклада е отразено, че детето е в добро здравословно състояние, че основните
грижи за него се полагат от родителите, в
това число съпруга на майката, че същото е близко с родителите си и родителите
на майката. Поради което не може да се направи извода, че детето Д. е дете в
риск.
Целта
на мерките за закрила на детето е като краен резултат да се осигурят условия за
нормално развитие на детето в подходяща среда. В интерес на детето е да бъде
отглеждано в семейна среда и при наличие на необходимост да се предприемат
мерки за закрила в семейна среда /чл. 23 от ЗЗДет/. Следва, при все че не са били
налице индикации за конфликти в семейството, спрямо детето да се предприемат
съответните адекватни мерки за закрила в семейна среда по чл. 23, т. 1 - т. 7
от ЗЗДет, които биха могли да доведат до реални резултати и помощ. При
предприемане на мярка за закрила, целта не е прекъсването на връзката между
детето и родителите му, а постигането на максимална защита на интересите на
детето, които са поставени и от националното и международното законодателство
над тези на родителите му.
Както
се посочи, административният орган не е положил усилия чрез предвидените в
закона средства и способи за прилагане мерки в семейна среда, да подпомогне
майката при упражняването на родителските й функции, по проблеми, свързани с
отглеждането, възпитанието и обучението на детето. Следва да се има предвид, че
съгласно практиката на Съда по правата на човека и основните свободи,
(решението C. v. R., № 13589/07, § 69), държавата има задължение да предприеме
мерки както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити
неговите най-висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека
по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека
и основните свободи (ЕКЗПЧ) националният съд дължи да осигури справедлив баланс
между интересите на детето и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е
интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото S. v. G., №
30943/96, § 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по
делото R. v. C., (№ 27148/12, § 92.). Според указанията, установени в § 1, т. 5
ДР на ЗЗДет, за да се определи кое решение ще е от "най-добър интерес на
детето", трябва да се съобразят неговите физически, психически и
емоционални потребности; възрастта, миналото и други характеристики; опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна обстоятелствата; други обстоятелства,
имащи отношение към детето.
Извън
всякакво съмнение, при анализа на доказателствата, съдът намира, че
"най-добър интерес на детето" ще бъде този, при който Д. продължи
живота си в семейната среда на В. и К. Пантелееви, а образователния си процес
присъствено.
По
тези съображения съдът намира оспорената заповед за несъобразена с целта на
закона и на основание чл. 146, т. 5
от АПК я отменя. С оглед
изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя и представен списък на разноските, Дирекция „Социално
подпомагане“ – Родопи следва да бъде осъдена да заплати на В.Г.П., сума в
размер на 1 010 лева, от които 1 000 лв. адвокатско възнаграждение в
производството пред Административен съд-Пловдив и внесена държавна такса в
размер на 10 лева.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, второ отделени, Х
състав :
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ЗД/Д-РВ-РД-001 от 25.01.2023г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ Родопи.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално
подпомагане“ – Родопи да заплати на В.Г.П., с ЕГН **********, сумата от 1 010
лв. /хиляда и десет/ лева за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: