Решение по дело №692/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260001
Дата: 7 януари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20192100900692
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

Номер – 260001                      07.01.2022 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

             Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение

На  осми декември, две хиляди двадесет и първа година

В  публично  заседание в следния състав

                                                    Председател: Кирил Градев

               

 

Секретар: Жана  Кметска                                                               

Прокурор: _________________

Като разгледа докладваното от   съдията  Кирил Градев

Търговско дело № 692 по описа за 2019  година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

  

       Делото е образувано по исковата молба на „Инвестбанк“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София против Ю.В.Г., гражданка на Руската  федерация с правно основание чл.79 ал.1 предл.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД във вр. С чл.430 от Търговския закон. Банката – ищец твърди , че с ответницата има сключен договор за банков  кредит във валута №534 – Д /2007 от 10.07.2007 г. Предоставена е сума от 28 000 евро като  същата следва да бъде върната на 120 анюитетни вноски. Дължи се и заплащане на годишна фиксирана лихва в размер на 9.90% върху размера на кредита като тази  лихва се дължи  от датата на фактическото  ползване на кредита. Лихвата се начислява и заплаща  ежемесечно на 26-то число. Кредитът е усвоен в пълен размер на 22.08.2007 г. От 26.02.2011 г. кредитът не се обслужва – не са постъпили общо 79  броя дължими погасителни вноски. На 26.08.2017 г. е настъпил крайния падеж за погасяване на  всички  задължения на ответника към банката. Банката обосновава  исковата сипретенция с настъпване на крайния падеж  по кредита – че в случая „срокът кани вместо кредитора“ и не е необходимо  кредиторът да уведомява своя длъжник, че дължи изпълнение, при условие , че е настъпил падежа за издължаване на кредита съгласно погасителния план. Банката претендира  осъждането на  ответницата Ю.Г. да й заплати всички  просрочени дължими неизплатени , изискуеми и непогасени по давност задължения по Договора за кредит  , които възлизат в общ размер на 34 008.20 лв. , от която сума 10 607.31 евро – просрочена главница формирана то дължими вноски за периода от 26.12.2014 г. до 26.08.2017 г. включително; 132.82 евро – просрочена договорна лихва върху главницата , формирана от дължими вноски за периода от 26.11.2016 г. до 25.08.2017 г. включително; 6 206.34 евро – лихва за забава върху  просрочената главница , формирана от дължими вноски върху претендирана просрочена главница от 10 607.31 евро за периода от 26.11.2016 г. до 19.12.2019 г. включително; 45.07 евро – такси за обслужване на разплащателна сметка в евро; 415.47 лв. – застрахователни премии по служебно подновени застраховки за 2017, 2018 и 2019 г.; 3617 лв. – такси по служебно подновено вписване на  ипотека. Претендират се и разноските по делото – платена държавна такса от 1360.33 лв. и  възнаграждение за юрисконсулт от 150 лв. Прилагат се доказателства по опис – договора за банков кредит ,  справка за размера на задължението и др. При оспорване на иска  страната прави искане за назначаване на ССчЕ, задачите към която са  формулирани на  стр.4 и 5 от исковата молба в четири пункта.

        Постъпил е ОИМ с вх.№268984 от 12.07.2021 г. от страна на  ответницата Ю. В.  Г. – чрез назначения особен представител на същата. Предявения иск се оспорва изцяло.  Заявява се  че се прави възражение за  изтекла погасителна давност на  всички посочени вземания – в това число и за главницата   на основание кратката тригодишна давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД , тъй като се касае  за периодични плащания и в този смисъл е и ТР №3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС : -  изпълнение на повтарящи се  задължения при наличие на погасителен план ,с който задължението на  кредитополучателя е разделено на вноски и се изпълнява на предварително определени интервали от време чрез частични плащания; - падежът за плащане на задълженията настъпва през предварително определен интервал от време , определен с погасителния план и  всяка вноска има отделен падеж, срокът за плащане е уговорен в полза на кредитополучателя; - размерите на плащанията са изначално определени , дължимата  периодична вноска при Договора за банков кредит е с предварително определен размер и е ясна. От това страната прави  извод за  знак за равенство  между понятието „частично плащане“ и „периодично плащане“ , поради което за Договора за банков кредит следва да намери  приложение кратката  тригодишна давност.  Не се възразява по искането за назначаване на ССчЕ. Прави се искане  ищецът да представи погасителния план по кредита.            

       С вх.№269 601 от 04.08.2021 г. от страна на ищеца „Инвестбанк“АД е постъпила допълнителна искова молба  / Д И М /. На първо място се оспорват възраженията на  ответника за  изтекла погасителна давност.Нито в законодателството , нито в съдебната практика се прилага  кратката 3 – г. погасителна давност по чл.111 б.“в.“ от ЗЗД по отношение вземанията на банката , произтичащи от  сключения  в процесния случай Договор за кредит. Периодичното плащане е  установено като такова по закон – самостоятелно обособени еднородни престации, независими една от друга и  произтичащи от общ юридически факт. При  Договора за кредит има една неделима престация. Уговарянето на плащане на отделни погасителни вноски не прави  задължението  периодично плащане. Уговарянето на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да се приеме  изпълнение на части  по аргумент на противното основание от чл.66 от ЗЗД – Решение №261 от 12.07.2011 г. по д.№795/2010 г. на ГС на ВКС. Съобразно трайната съдебна практика  се сочи , че  за вземания произтичащи от договор за заем се прилага общата петгодишна давност. Въпреки разделянето на задължението на отделни анюитетни вноски, то те са  начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на  отделни части. С подписване на договора   длъжникът е поел задължение да заплаща анюитетните вноски по кредита като давността тече отделно за всяка  отделна вноска от датата , на която плащането е било дължимо към банката. С исковата претенция ищцовата страна подчертава , че претендира заплащането само на  падежирали вноски  , които са непогасени по давност – главница , считано от 26.12.2014 г., съответно -  възнаградителна лихва и лихва за забава – считано от 26.11.2016 , такси – считано от 26.12.2016 г. Т.е. – по отношение на претендираните суми с исковата молба давността към момента на предявяване на иска – 20.12.2019 г. не е изтекла. В съответствие с направеното искане от страна на ответника и разпореждането на съда  страната прилага към ДИМ и  копие от погасителния план като се пояснява , че начинът на издължаване на кредита предвижда  изплащането на кредита да стане на 120  вноски. В тази насока  наведените твърдения и аргументи от ответната страна в ОИМ се оспорват като  неоснователни и необосновани. Моли се за уважаване на  предявената претенция ведно с присъждане на разноските. Претенцията се поддържа пред съда чрез процесуален представител. По съществото на спора се представят писмени бележки с вх.№272418 от 15.12.2021 г.

        С вх.№271065 от 18.10.2021 г. по делото е постъпил  отговор на допълнителната искова молба / О Д И М/ от страна на  ответницата Ю.Г. чрез назначения особен представител – адвокат. Поддържа се  оспорването  за погасяване по давност на вземането и че следва да се приложи  кратката 3 – г. давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Сочи се , че  главницата по кредита представлява сбор от периодични плащания и в този смисъл е и ТР №3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В тази насока   изложеното от  ищеца за единния характер на вземането  не следва да се абсолютизира. Дори задължението  за предоставяне на кредита да е единно , то това не е основание  да се отрече периодичния характер на насрещното задължение за погасяване на задължението с ежемесечни анюитетни вноски. Формулираното в чл.111 б.“в.“ от ЗЗД „периодични плащания“ обхваща широко многообразие от хитопези , които могат да възникнат и не биха могли да бъдат изрично посочени. Според ВКС изискуемостта, забавата и давността за всяка анюитетна вноска  настъпва поотделно – т.е. – касае се не за  еднократна престация , а за  изпълнение на трайни повтарящи се  парични задължения , въпреки общия единен  правопораждащ юридически факт – договора за кредит. Падежът на всяка вноска обаче е  уговорен предварително с т.нар.  погасителен план – налице са  повтарящи се задължения с предмет – плащане на парична сума , чийто размер също е  изначално определен като давността за всяка престация настъпва поотделно. Съответно – за всяка вноска ще се формира поотделно и  наказателна лихва за забава за различни периоди от време до завеждането на иска. По този начин  страната обосновава  различен размер дължимост на суми , непогасени по давност -  главница в размер на 3 183.50 евро ,  договорна лихва в размер на 132.75 евро и  наказателна лихва в размер на 1 686.49 евро. При наличието на противоречива практика не може да се дава приоритет само на едната страна по делото. Прави се  допълнение към задачите по евентуално назначената ССчЕ : - Какъв е размера на претендираните суми по реда и общо от ищеца до 19.12.2016 г ?. Моли се  отхвърляне на  претенцията, формирана до 19.12.2016 г. поради погасяването й по давност. Становището , изложено в писмена форма в ОИМ и ОДИМ  на  страната се поддържа пред съда от назначените особени процесуални представители. Представя се писмена защита от адв. Т. с вх.№272433 от 15.12.2021 г.

         След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното:

        Видно от приложения договор между страните по делото – „Инвестбанк“АД и ответницата Ю.В.Г. е бил сключен договор за банков кредит във валута на 10.07.2007 г.Договорен е бил кредит в размер на 28 000 евро с краен срок на издължаване съгласно чл.19 ал.2 от Договора – 26.08.2017 г. на 120 месечни анюитетни вноски като 119 вноски са по 368.47 евро и  една вноска от 369.15 евро. Съгласно чл.12 ал.2 от Договора лихвата се начислява и заплаща ежемесечно на 26-о число като Кредиторът събира служебно размера на дължимата лихва от разплащателната сметка на кредитополучателя като последният се задължава да  осигури  по тази си сметка необходимите суми.

       Кредитът е предоставен и усвоен от кредитополучателя на 22.08.2007 г.

       Твърди се , че кредитът не се обслужва считано от 26.02.2011 г. по главница и лихви и не са платени общо 79 дължими погасителни вноски. На 26.08.2017 г. е нестъпил крайния падеж за  погасяване на  всички задължения към  Кредитора. Предвид настъпването на крайния падеж в исковата молба се сочи , че не е необходимо кредиторът да  уведомява своя длъжник, че дължи изпълнение при условие  че е настъпил падежа за издължаване на кредита съгласно погасителния план.

       От общо дължима сума в размер на 107 488.80 лева банката претендира да й бъдат заплатени всички просрочени ,  дължими , изискуеми , неизплатени и непогасени по давност задължения към 20.12.2019 г.  произтичащи от Договора за кредит от 10.07.2007 г. в размер на  общо 34 008.20 лв.

       Подсъдността на спора ищцовата страна обосновава с разпоредбата на чл.25 от Договора за кредит между страните от 10.07.2007 г.

       Гореизложената фактическа обстановка , по която не се спори  между страните по делото се потвърждава и от заключенията по приетата  по делото съдебно-счетоводна експертиза.  Вещото лице потвърждава , че  усвоения размер на кредита възлиза на 28 000 евро и това се установява съобразно банковото извлечение от сметката  с титуляр Ю.Г.. Последната  извършена вноска от кредитополучателя е била направена на 26.01.2011 г. в размер на 190.96 лв. като е платена вноска с падеж от тази дата. Забавата в плащанията по кредита започва от 26.02.2011 г. , от която кредитът не се обслужва редовно. Не са платени общо 79 броя  дължими погасителни вноски.

       Вещото лице дава заключение, че към момента а предвяване на претенцията размерът на задължението по кредита / 20.12.2019 г./  възлиза общо в размер на 16 991.54 евро – или  в лева – 34 008.20 лв., описани подробно в изложението на експертизата по компоненти.

       Съгласно възражението на  ответната страна , направено чрез особените представители в ОДИМ вещото лице е дало заключение и за  задължението по процесния кредит съобразно  това възражение – 3184.09 евро – главница , 132.82 евро – просрочена договорна лихва и  1 686.75 евро – наказателна лихва – или – общо 5 003.66 евро – в левова равностойност  9 786.31 лева. Това е размерът на задължението по процесния кредит към 19.12.2016 г. / л.198 по делото – стр. 5-6 от заключението/. Това се установява и от погасителния план, приложен от ищцовата страна към ДИМ.

       По фактическата обстановка  по делото не се спори – същата е безспорно установена. Спори се по прилагането на погасителната давност.

       Докато претенцията на ищеца е съобразена с прилагането на общата 5 – годишна погасителна давност , то  възраженията на ответната страна са за прилагане на  кратката  3 – годишна давност на основание чл.111 буква „в“ от ЗЗД като се позовава на  ТР №3 на ОСГТК от 18.05.2012 г. относно погасяването по давност на периодичните плащания по смисъла на чл.111 б.“б“ от ЗЗД.

       Съгласно цитираното  ТР №3/18.05.2012 г. понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

      ВКС приема, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Вземанията например на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Според чл.155 и чл.156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. Предвидени са различни системи за плащане на действително потребеното количество енергия - на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация, като във всички случаи се касае за периодични плащания. Съобразно разпоредбата на чл.35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за  присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността на потребената вода се плаща ежемесечно.

   Според настоящия съдебен състав тезата на ответната страна за периодичност / респ. – погасяването им с кратката 3 г. давност/ на задълженията по погасителните вноски по кредита не може да бъде възприета. Периодични са задълженията по  договора за наем, плащанията за доставка на ел. енергия , В и К – услуги. Видно и от самото Тълкувателно решение там се разглеждат правоотношения само от този вид  - никъде не се засягат и плащанията по кредити към банки. При  кредитните правоотношение Банката - кредитор предоставя престацията си на кредитополучателя срещу което има правото да получи насрещната престация – главница , представляваща  предоставения кредит ведно с договорената лихва върху  тази главница. Особеното е , че  Банката – кредитор приема насрещната престация разсрочено съобразно т.нар. погасителен план. Съобразно този погасителен план вземането е разделено на месечни погасителни вноски като е уговорен падеж на всяка месечна вноска, която представлява част от  главницата и лихвата. Тези частични  разсрочени плащания не могат да се охарактеризират като периодични плащания по смисъла на чл.111 б.“в.“ на ЗЗД. При периодичните плащания  двете насрещни престации се осъществяват  във всеки отделен  времеви период – обикновено – месец. Всяка от страните  в този период предоставя своята престация , докато при договора за кредит  кредитодателя предоставя престацията си /  заема /  еднократно при  сключването на договора , а впоследствие  кредитополучателя  връща заетата сума  по т.нар. „погасителен план“ – разсрочено във времеви периоди , но това не прави задължението му периодично.  Изплащането на погасителните вноски представлява частично разсрочено плащане на  главницата по кредита и лихвата върху нея – задължение за кредитополучателя, което е известно по размер още при сключването на договора за кредит. През време на  погасяването на кредита от страна на кредитодателя не се престира нищо – той има само вземанията си по погасителните вноски. Тези плащания се различават както се вижда съществено от плащанията на  наемна цена както е визирал законодателя в чл.111 б.“в.“ от ЗЗД като периодично плащане и в какъвто смисъл е даденото тълкуване с ТР №3/18.05.2012 г.

        По гореизложените  съображения  претенцията следва да бъде уважена така както е предявена ведно с последиците по закон – като в полза на  ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК му се присъдят направените по делото разноски – съобразно приложения  списък на разноските по чл.80 от ГПК : 1360.33 лв. – заплатена държавна такса; 20 лв. – такса платена за публикация в „Д.вестник“ ; 1550 лв. – платен депозит за назначаване на особен представител на ответника; 350 +150 =500 лв. – платен депозит за вещо лице по назначената  експертиза и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение  , или – общо  3 580.33 лв.

       Следва да се постанови изплащането на особените представители на ответницата на  възнаграждение от внесения депозит от ищцовата страна.

       

      По гореизложеното и на осн. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ, Бургаският окръжен  съд

 

     

 

                                                Р            Е          Ш          И:

 

 

       ОСЪЖДА Ю.В.Г., гражданка на Руската  Федерация , родена на *** г., адрес ***, к-с „А.“ 1 ет. с., студ.16,17,18   да  заплати на   „Инвестбанк“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София  сумата в общ размер на 34 008.20 лв. , от която сума 10 607.31 евро – просрочена главница формирана то дължими вноски за периода от 26.12.2014 г. до 26.08.2017 г. включително; 132.82 евро – просрочена договорна лихва върху главницата , формирана от дължими вноски за периода от 26.11.2016 г. до 25.08.2017 г. включително; 6 206.34 евро – лихва за забава върху  просрочената главница , формирана от дължими вноски върху претендирана просрочена главница от 10 607.31 евро за периода от 26.11.2016 г. до 19.12.2019 г. включително; 45.07 евро – такси за обслужване на разплащателна сметка в евро; 415.47 лв. – застрахователни премии по служебно подновени застраховки за 2017, 2018 и 2019 г.;  360.17 лв. – такси по служебно подновено вписване на  ипотека.

      ОСЪЖДА Ю.В.Г., гражданка на Руската  Федерация , родена на *** г., адрес ***, к-с „А.“ 1 ет. с., студ.16,17,18   да  заплати на   „Инвестбанк“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София сумата в размер на 3580.33 / три хиляди петстотин и осемдесет лв. и 33 ст./ лева – общо разноски  по делото.

       ПОСТАНОВЯВА  да бъдат изплатени на  назначените особени представители на ответната страна – адвокати Тодоров и Тодорова  възнаграждения на всеки един от тях от по 775 / седемстотин седемдесет и пет/ лева.

       Решението  може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.

 

 

                                                                       Окр. съдия: