Решение по дело №5607/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261157
Дата: 12 април 2021 г.
Съдия: Деян Стоянов Вътов
Дело: 20205330105607
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер      261157                            12.04.2021 година                     град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ

 

при участието на секретаря Елица Колибаровска,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5607 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД на А.К.М., ЕГН **********, адрес: *** против „Изи финанс” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., ЖК И.В., ул. „Б.” № **, ап.*, представлявано от **** Б. И. Н. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 952.47лева, представляваща недължимо платена неустойка за непредоставено обезпечение по договор за кредит от разстояние № *****/******г., в периода от *****г. до *******г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – ***** г. до окончателното и изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние № ******/*****г., за сумата от 1500 лева, с краен срок на погасяване ***** г., при договорена възнаградителна лихва. С клаузата на чл. 3 от договора е предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение за периода на ползване на кредита, съставляващо банкова гаранция или поръчител. При неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение, заемополучателят-потребител дължи на кредитора неустойка в размер на 952.47лв., която се разпределя за плащане на девет броя равни месечни вноски, всяка една в размер на 105.83лв., добавени към месечните погасителни вноски по приетия от страните погасителен план. Обосновава се, че въпросната клауза е нищожна, неравноправна и че тя не поражда права и задължения. Твърди се, че на ******г., *****г., *****г., *****г., *****г., *****г., ******г. и ****** г. са плащани суми за погашение на кредита, включващи също и погасяване на неустойката, всяка от които в размер на от по 105.83лв. за неустойката. Така в полза на ответника въз основа на неустоечната клауза е платена общо сумата 952.47лева, което е получена без основание. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

Ответникът „Изи финанс” ЕООД, в писмен отговор, възразява за злоупотреба с права от ищеца и иска отхвърляне на предявения иск. Сочи, че между страните са налице също и други заемни правоотношения, като развива тезата, че ищецът е сключвал договори кредит, за да генерира разноски за адвокатски възнаграждения за негов приближен адвокат. Обосновава, че ищецът е разполагал с необходимите знания и информираност относно преценката по неравноправността на оспорената неустоечна клауза. Признава, че кредитът е погасен изцяло. Възразява за изтекла погасителна давност, считано от датата на отпускане на кредита и усвояване на заемната сума. Иска присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за иск за допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

В случая е предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД за връщане на недължимо пратени суми по нищожна неустоечна клауза по сключен между страните договор за потребителски кредит. В тежест на ищеца е докаже, че е платил посочените в исковата молба суми, а в тежест на ответника е да докаже основанието, което оправдава имущественото разместване, т.е. да докаже, че оспорената от ищеца клауза е индивидуално договорена.

Установява се приетите по делото писмени доказателства и съдебно-счетоводната експертиза, че между страните е сключен договор за потребителски заем/кредит от разстояние № *****/****** г. Въз основа на неустоечната клауза на чл. 3 от договора земополучателят-потребител е платил на кредитора общо 952.47лв., на девет броя равни месечни вноски, всяка една в размер на от по 105.83 лв., като първото плащане е осъществено на 15.05.2015 г. Настоящият съдебен състав намира, че клаузата от договора, с която е предвидено, че потребителят дължи неустойка, ако не предостави в срок обезпечение на договора за кредит, е неравноправна. Същата по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на ЗЗП обогатяване за кредитора. Ответникът не ангажира доказателства за индивидуалната договореност на клаузата, поради което и съдът приема, че тя не поражда облигационни права и задължения между страните по делото. Налице е разместване на имуществени права, което е без основание (sine causa), поради което и даденото по нищожната клауза подлежи на връщане.

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност на вземането по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД е неоснователно. Според разясненията т. 7 от ППВС 1/1979 г. при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което давностният срок започва да тече от деня на получаването ѝ. Срокът е петгодишен. В случая исковата молба е депозирана на ***** г. Първата вноска по кредита е платена на ****** г., втората на ******г., а последната девета вноска на ****** г., като с нея са погаси всички претендирани от заемодателя задължения по договора за кредит, в това число цялата неустойка. Следователно само за първата вноска по договора за кредит би се поставил въпросът дали съответната част от дадената сума за неустойка е погасена по давност. Настоящият съдебен състав е на мнение, че вземането не е погасено по давност, като съображенията за това са следните:

 Трайна е съдебната практика, че давност не тече срещу лице, което не може да защити правата чрез иск, с който да прекъсне давността. В този см. решение № 61/14.02.2012 г. по гр. дело № 562/2011 г. на ВКС, II г.о.; решение №469/21.05.2009г. по гр.д.№905/2008г. на ВКС, I г.о.; решение №584/25.09.2009г. по гр.д.№2949/2008г. на ВКС, I г.о. и др. Макар цитираните съдени решения да са поставени по приложението на института на придобивната давност за имот, попадащ в територия по § 4  ПЗР ЗСПЗЗ, същите дават принципен отговор на въпроса, че давност не тече срещу лице, което не може да защити правата си по исков ред. В случая  от значение за изхода на делото е въпросът от кога тече давността за вземания за недължимо платени суми по неравноправни клаузи по договор за потребителски кредит, чието изпълнение се осъществява по погасителен план, като недължимите вземания са инкорпорирани на равни части в месечните погасителни вноски, т.е. дали давността тече от плащането на всяка вноска за съответната част или пък тече от крайния срок на договора. За да се даде отговор на този въпрос, следва да се има предвид, че договорите за потребителски кредит са с продължително във времето изпълнение. Погасителният план отразява как биха се ликвидирали облигационните отношения при едно нормално развитие на облигационната връзка. Ако обаче в погасителния план, като част от вноските са заложени суми, произтичащи от неравноправни клаузи, то тогава, престирайки цялата вноска, длъжникът надплаща сума по кредита. В този случай текущото плащане по погасителния план се явява по-високо по размер от действително дължимото за съответния месец. Това обаче не означава, че платената по неравноправната клауза сума може да бъде окачествена като дадена без основание. До изтичане на крайния срок на договора за кредит страните са в облигационни отношения. Именно договорът за кредит оправдава и осъщественото имуществено разместване. Тоест когато длъжник плати месечна вноска, която надвишава действителния размер на задължението му, той не плаща без основание, а погасява предсрочно кредита, с произтичащите от това правни последици, визирани в разясненията на ТР № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС. Длъжникът не би могъл по време на изпълнението на договора успешно да предяви иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, тъй като, дори и ако действително е налице надплащане на конкретна месечна вноска или вноски, надплатените суми следва да бъдат отнесени за погасяване на вземанията по кредита по поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД. Налице е типичен случай на предсрочно погасяване. Длъжникът може да откаже плащането на последните вноски по кредита именно с довод, че тези вноски са погасени, вследствие на надплатените по неравноправните клаузи суми, инкорпорирани във вноските по погасителния план. Следователно, за да се даде изчисли какъв е размерът на неоснователното обогатяване и въобще дали има неоснователно обогатяване, е необходимо срокът на кредита да е изтекъл. Не може да се приеме, че всяко едно месечно надплащане на суми по неравноправна клауза поражда право на отделен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, след като по кредита не са погасени изцяло вземанията за възнаградителна лихва и главница. Облигационната връзка по заемното правоотношение е единна, макар и структурата на кредита да се формира от главно и акцесорни задължения. При липса на противна уговорка, платено в повече следва да се отнесе за предсрочно погасяване на главницата по кредита.

В разглежданата хипотеза с плащането на първата вноска длъжникът е погасил текущите възнаградителна лихва и главница, като платената по нищожната клауза сума е отишла за погашение следващата погасителна вноска и така до последната девета вноска. Имено с плащането на деветата последна вноска, размерът на надплатените по договора за кредит суми могат да бъдат определени по основание и размер.  Оттогава тече и срокът на погасителната давност, тъй като преди това длъжникът не би могъл да се защити чрез иск за неоснователно обогатяване. Неоснователно обогатяване не е налице при текущи действителни задължения по кредита. Ето защо и се налага краен извод за основателност на предявения иск.

В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 170 лева – разноски за държавна такса и експертиза, а в полза на процесуалния му представител сумата от 300 лева по реда на чл. 38 ЗА. Възраженията на ответника за злоупотреба с процесуални права биха могли да бъдат предмет на отделен иск по чл. 3 ГПК.          

Така мотивиран, РС-Пловдив     

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., ЖК И.В., ул. „Б.” № **, ап. **, представлявано от **** Б. И. Н. да плати на А.К.М., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 952.47 (деветстотин петдесет и два лева и 47 ст.) лева, представляваща недължимо платена неустойка за непредоставено обезпечение по договор за кредит от разстояние № *****/****** г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи финанс” ЕООД, ЕИК ******, да плати на А.К.М., ЕГН ********** сумата от 170 (сто и седемдесет) лева – разноски по водене на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *****, да плати а. С. Г. М.,*** сумата от 300(триста) лева – разноски за осъществена в плаза на ищцата правна помощ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.

 

 СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала.

ЕК