Решение по дело №141/2014 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юни 2014 г. (в сила от 15 август 2014 г.)
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20141730100141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Радомир, 06.06.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Радомирският районен съд, VІ-ти състав, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти юни през 2014 г. в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т.Т.

при секретаря: И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 141 по описа на съда за 2014 г., съдът за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310 и сл.ГПК.

Образувано е по предявен иск от А.С.Р. ***, в качеството му на баща и законен представител на К.А.С. с ЕГН ********** и Р.А.С. с ЕГН ********** и М.А.С. с ЕГН ********** и К.А.С. с ЕГН **********, последните двама действащи със съгласието на баща си А.С.Р. против К.С.Б. с ЕГН ********** ***, като са поискали от съда да постанови решение, с което да измени размера на издръжката на децата, като я увеличи от 30.00 лева месечно на 90.00 лева месечно за всяко едно от децата, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на причина за изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В исковата молба и уточнителните такива, ищците твърдят, че с решение № 13 от 13.02.2007 г., постановено по гр.д. № . по описа на РРС от 2006 г., ответницата К.С.Б. е осъдена да заплаща на А.С.Р., като баща и законен представител на К.А.С., М.А.С., К.А.С. и Р.А.С. сумата от по 30.00 лева за всяко едно от тях, представляваща ежемесечна издръжка. Излагат доводи, че от постигане на споразумението е изминал период от повече от две години, през което време ръстът на инфлацията е нараснал, сериозно била намалена покупателната стойност на тези издръжки, като освен обичайните нужди от храна, облекло, отопление, осветление и лекарства, децата като ученици имали нужда и от учебни пособия. Твърдят, че за цялостната издръжка на децата е била необходима сумата от по 150.00 лева месечно за всяко едно от тях, част от която в размер по 90.00 лева, следвало да бъде поета от ответницата.

В срока за отговор ответницата К.С.Б. е депозирала такъв, с който е оспорила предявения иск по основание и размер. В отговора твърди, че тя и ищеца имат общо шест деца, като две от децата били навършили пълнолетие. Останалите деца твърди, че учили в ОУ „Христо Ботев” с. Гълъбник и са настанени в пансион към училището, като не заплащат никакви такси за ползването на пансиона. Сочи, че тя живеела в жилище под наем, за което заплащала по 50.00 лева месечно, а ищецът получавал помощи за децата в размер на 175.00 лева месечно, помощи по чл.9 от ППССП в размер на 35.75 лева за м.12.2013 г. и 65.75 лева за м.01.2014 г., както и помощи за отопление в размер на 197.16 лева от Д „СП” гр. Радомир, обл. Перник. Излага доводи, че в почивните дни – събота и неделя, децата си идвали в отпуск, като събират желязо и пластмаса, които предават на пунктове и си изкарват доходи. Сочи, че определената с решение № 13 от 29.01.2007 г., постановено по гр.д. № ./2007 г. по описа на РРС издръжка от по 30.00 лева на дете, не я заплаща ответницата, тъй като няма възможност да я заплаща, поради това че не работи, няма доходи и имущество, а същата се изплаща на децата чрез Община гр. Радомир, като тя трябва да възстанови на Община гр. Радомир сумата от 11460.00 лева, представляваща изплатена на децата издръжка. Излага доводи, че бащата също следва да заплаща част от издръжката на децата. Поради изложеното в отговора на исковата молба ответницата твърди, че няма възможност да заплаща на децата месечно от общата сума в размер на 360.00 лева, като моли съда да приеме, че не са налице основания за увеличаване размера на издръжката и да отхвърли иска.

В съдебно заседание ищцовата страна чрез адв. Б. поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи, като присъди и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Не представя списък на разноските.

Ответницата в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ц., като оспорва предявения иск по размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, тъй като същата няма възможност да заплаща издръжка на децата в по – голям размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото заверено копие от дубликат на Удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане № . от 07.02.1997 г. на Община Радомир се установява, че ответницата по делото е родител (майка) на ищеца К.А. С., с ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си – А.С.Р., което не се спори по делото.

От представеното по делото заверено копие от дубликат на Удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане №.. от 30.08.1999 г. на Община Радомир се установява, че ответницата по делото е родител (майка) на ищеца М.А. С., с ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си – А.С.Р., което не се спори по делото.

Не се спори по делото че ответницата е майка и на двете малолетни деца Р.А. С. с ЕГН ********** и К.А.С. с ЕГН **********, от чието име техния баща А.С.Р. е предявил иска, което се установява от приетите по делото заверени копия от: дубликат на Удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №. от 04.09.2000 г. на Община Радомир и дубликат на Удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №.. от 02.09.2003 г. на Община Радомир.

От приетото и неоспорено от страните по делото становище на Д „СП” – Радомир се установява по безспорен начин че четирите деца са родени от съвместното съжителство на А.С.Р. и ответницата К.С.Б., които са разделени от 2006 г. и от тогава за четирите деца се грижи техния баща. Децата се отглеждат в спокойна и безопасна среда, като потребностите им от храна и облекло са задоволени. Имат личен лекар и редовно ходят на профилактични прегледи, като имат и нужните имунизации за възрастта. Редовно посещават училище.

Не е спорно по делото, че четирите деца учат в ОУ „Х.Б.” с. Гълъбник, общ. Радомир, като за учебната 2013 г./2014 г. са записани на общежитие към училището и не заплащат такси за неговото ползване.

С влязло в сила решение № . от 13.02.2007 г., постановено по гр.д. № ./2006 г. по описа на РРС, ответницата е осъдена да заплаща на А.С.Р., като баща и законен представител на К.А. Славчев, М.А. С., Р.А. С. и К.А.С. сумата от по 30.00 лева за всяко едно от тях, представляващи ежемесечна издръжка, считано от 15.08.2006 г. до настъпване на обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.

А.С.Р. е бил социално подпомаган в периода от 01.08.2013 г. до 31.01.2014 г., като са му изплащани социални помощи както следва: в периода от м.02.2013 г. до м.01.2014 г. помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД от по 175.00 лева месечно, помощ по чл.9 от ППССП в м.12.2013 г. сумата от 35.75 лева, а в м.01.2014 г. сумата от 65.75 лева, като по реда на Наредба № РД-07-5/2008 г. за отоплителния сезон 2013 г. – 2014 г. е получил през м.08.2013 г. сумата от 131.44 лева, а през м.01.2014 г. сумата в размер на 197.16 лева, което се установява от приетото по делото удостоверение с изх. № …. от 07.03.2014 г.

В СИС при РРС е образувано изпълнително дело № ../2007 г. по описа на ДСИ при РРС, по което ответницата К.С.Б. да заплаща на А. Славчев Р., като баща и законен представител на децата К.А.С., М.А.С., Р.А.С. и К.А.С. ежемесечна издръжка по 30.00 лева за всяко едно от тях, считано от 15.08.2006 г., като за периода от 15.08.2006 г. до 26.07.2012 г. А.С.Р. е получил издръжка за децата в размер на 11460 лева от Община Радомир, а в периода от м.08.2012 г. до м.09.2013 г. ответницата е работила по Програма заетост в Областна администрация Перник и през този период е заплатила издръжка за децата в размер на 1341.78 лева, което се установява от приетото по делото удостоверение на ДСИ изп.д. № ./2007 г./07.03.2014 г. Съгласно приетото удостоверение от ДСИ ответницата е с прекратени трудови правоотношения от 11.09.2013 г., като дължимата издръжка от м.01.2014 г. отново се изплаща от Община Радомир. Факта, че ответницата К.С.Б. е безработна от м.09.2013 г. се потвърждава и от приетата по делото служебна бележка на Агенцията по заетостта с изх. № Ф02196 от 24.02.2014 г.

От приетите по делото заверени копия от дубликат на удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № . от 10.01.2006 г. на Община Радомир и удостоверение за раждане, серия ПКАР № ..от 02.02.2009 г., издадено въз основа на акт за раждане № . от 02.02.2009 г. на Община Перник се установява, че ответницата е майка на още две малолетни деца – И.К. Б. с ЕГН **********, родена на *** г. и В.К.Б. с ЕГН **********, роден на *** г.

По делото е представен договор за наем на недвижим имот от 17.04.2013 г., съгласно който Н.Б. Р., в качеството и на наемодател е предоставила на К.С.Б., в качеството и на наемател за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ една стая, находяща се на първия етаж в едноетажна масивна жилищна сграда в гр. Радомир, ул. „И. В.” № ., за срок от четири години, считано от 26.07.2013 г. срещу наем в размер на 50.00 лева месечно.

Отдел „ЗД” към Д „СП” Радомир чрез приетото по делото становище в заключение е заявила, че е в интерес на децата да бъде увеличена месечната издръжка, която да заплаща майката, с цел задоволяване в пълна степен на потребностите на децата, което изслушания в съдебно заседание социален работник Г. А. М. поддържа.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и становището на изслушания по делото социален работник Г.А. М., работеща в отдел „Закрила на детето” при Д „СП” Радомир.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съгласно чл. 142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Присъдената издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата съгласно чл.150, пр.І-во от СК.

Ответницата е майка на непълнолетните К.А.С. и М.А.С., действащи със съгласието на баща си А.С.Р. и майка на малолетните деца Р.А.С. и К.А.С. и съгласно чл.143, ал.2 от СК последните имат право да претендират издръжка и от двамата си родители, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В съответствие с нормата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, при съобразяване с посочения в ал.2 минимален размер на издръжката на едно дете - една четвърт от размера на минималната работна заплата, която съгласно ПМС № 249 от 31.10.2013 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2014 г. е в размер на 340.00 лева.

Издръжката на децата в размер на по 30.00 лева за всяко едно от тях, определена през 2007 г., следва да бъде съобразена със следните обстоятелства: към настоящия момент ищецът К.А. С., действащ със съгласието на баща си – А.С.Р. е на 17 години, ищецът М.А. С., действащ със съгласието на баща си – А.С.Р. е на 14 години, а децата Р.А. С. и К.А.С., са съответно на 13 години първият от тях, а вторият на 10 години, като съдът намира, че дори и само обстоятелството, че от определянето на предишния размер на издръжка е изминал период от около 7 години, е достатъчно, за да се направи извод, че нуждите на децата са нараснали; израстването им през този период от време само по себе си също води до увеличаване на необходимите средства за издръжка. Както бе посочено по – горе от момента на определяне размера на издръжката с решение № 13 от 13.02.2007 г., постановено по гр. дело № ../2006 г. по описа на РРС, до подаване на настоящата искова молба е изминал период от около седем години, през което време са настъпили трайни и съществени изменения на обстоятелствата, касаещи размера на определената издръжка, платима от ответницата, а именно - нарастване нуждите на децата за храна, облекло, образование и други с оглед възрастта им. Касае се за трайни промени във времето, като с израстването на децата нуждите им не само няма да намаляват, а напротив – ще се увеличават. Предвид това, съдът счита, че са налице условията на чл.150 от СК, поради което искът следва да бъде уважен.

От обсъдените по-горе доказателства се установява, че както бащата, така и майката са безработни, нямат доходи и получават помощи и социални добавки по реда на ЗСПД и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Майката има още две малолетни деца, за които също има задължение да се грижи.

При съблюдаване изискванията на чл.142, ал.1 от СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца, които са на 17 години, на 14 години, на 13 години и на 10 години, съдът следва да вземе предвид и възможностите на родителите. При преценка на нуждите на децата от издръжка, не могат да не бъдат отчетени и протеклите инфлационни процеси през седем годишния период от предходното определяне на издръжката, което обстоятелство е общоизвестно и не се нуждае от доказване. Следователно, нуждата на децата от средства за издръжка се е завишила от предходното нейно определяне.

С оглед горе изложеното съдът определя обща месечна издръжка в размер на 90.00 лева за всяко едно от децата.

Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но с оглед наличните по делото данни, че ответницата следва да се грижи за още две малолетни деца, издръжката следва да бъде поета от двамата родители по равно, като всеки един от тях от така определения общ размер на издръжката следва да заплаща по 45.00 лева месечно, за всяко едно от децата. Съдът счита, че независимо от липсата на доходи от ответната страна, доколкото последната е в работоспособна възраст, трудоспособна е, съдът приема, че би могла да реализира трудови доходи поне в размер на установената за страната минимална работна заплата.

По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответницата, нуждите на децата и възможностите на другия родител, съдът намира предявения иск за частично основателен. Или, с оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната издръжка, дължима от ответницата на непълнолетните и малолетните и деца от 30.00 лева на 45.00 лева месечно за всяко едно от тях, считано от датата на завеждане на иска-17.02.2013 г., ведно със законната лихва за забава до настъпване на обстоятелства, налагащи изменяване или прекратяване на това задължение, платима до първо число на месеца, следващ този, за който е дължима, а за разликата до пълния предявен размер от 90.00 лева месечно, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл.242, ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и до исковете за нейното изменение; поради това съдът е длъжен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

На основание чл. 81 от ГПК съдът следва да разгледа претенцията на ищеца за присъждане на разноски. Пълномощника на ищеца не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но това обстоятелство не освобождава съда от задължението да се произнесе по претенциите за присъждане на разноски, а единствено лишава страните от възможността да искат изменение на съдебното решение в частта за разноските. По делото няма данни ищецът да е направил разноски за адвокатско възнаграждение. От представените по делото две пълномощни на адв. Б., съгласно които същата е упълномощена да представлява в хода на настоящето дело ищцовата страна, няма вписани договорен и заплатен размер на адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът намира, че на ищцовата страна не следва да бъдат присъждани исканите от нея разноски в размер на 100.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като такива страната не е направила. В този смисъл е и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Радомирския районен съд сумата от 259.20 (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки) лева - държавна такса върху тригодишните платежи на увеличения размер на издръжката, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила.

Воден от горното Радомирският районен съд

Р  Е  Ш  И  :

            ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК размера на определената с решение № . от 13.02.2007 г., постановено по гр.д.№ ./2006 г. на РРС, месечна издръжка дължима от К.С.Б. с ЕГН ********** ***, на непълнолетния и син К.А. С., с ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си – А.С.Р. ***, пл. „С.” № .., като я УВЕЛИЧАВА от 30.00 (тридесет) лева на 45.00 (четиридесет и пет) лева месечно, считано от датата на предявяване на иска - 17.02.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, налагащи изменяване или прекратяване на това задължение, платима до първо число на месеца, следващ този, за който е дължима, а за разликата до пълния предявен размер от 90.00 лева месечно, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

            ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК размера на определената с решение № .от 13.02.2007 г., постановено по гр.д.№ ../2006 г. на РРС, месечна издръжка дължима от К.С.Б. с ЕГН ********** ***, на непълнолетния и син М.А. С., с ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си – А.С.Р. ***, пл. „С.” № .., като я УВЕЛИЧАВА от 30.00 (тридесет) лева на 45.00 (четиридесет и пет) лева месечно, считано от датата на предявяване на иска - 17.02.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, налагащи изменяване или прекратяване на това задължение, платима до първо число на месеца, следващ този, за който е дължима, а за разликата до пълния предявен размер от 90.00 лева месечно, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

            ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК размера на определената с решение № . от 13.02.2007 г., постановено по гр.д.№ ./2006 г. на РРС, месечна издръжка дължима от К.С.Б. с ЕГН ********** ***, на А.С.Р. като баща и законен представител на малолетното дете Р.А. С. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр. Радомир, пл. „С.” № ., като я УВЕЛИЧАВА от 30.00 (тридесет) лева на 45.00 (четиридесет и пет) лева месечно, считано от датата на предявяване на иска - 17.02.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, налагащи изменяване или прекратяване на това задължение, платима до първо число на месеца, следващ този, за който е дължима, а за разликата до пълния предявен размер от 90.00 лева месечно, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

            ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК размера на определената с решение № 13 от 13.02.2007 г., постановено по гр.д.№ 453/2006 г. на РРС, месечна издръжка дължима от К.С.Б. с ЕГН ********** ***, на А.С.Р. като баща и законен представител на малолетното дете К.А.С. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр. Радомир, пл. „С.” № ., като я УВЕЛИЧАВА от 30.00 (тридесет) лева на 45.00 (четиридесет и пет) лева месечно, считано от датата на предявяване на иска - 17.02.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, налагащи изменяване или прекратяване на това задължение, платима до първо число на месеца, следващ този, за който е дължима, а за разликата до пълния предявен размер от 90.00 лева месечно, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличения размер на присъдената издръжка.

ОСЪЖДА К.С.Б. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Радомирския районен съд сумата в размер на 259.20 (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки) лева - държавна такса, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните чрез изпращане на съобщение по Приложение № 11 към Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено с мотивите.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./