Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 15.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д. Шостак при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 170 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на директора на Регионална дирекция по
горите (РДГ) – гр.Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт П. Д., против
Решение № 49/15.07.2022г. на Районен съд – гр.Нови пазар, постановено по АНД № 20223620200098 по описа за 2022г. на съда, в
частта му, с която съдът е отменил пункт II от Наказателно постановление №
********** от 11.03.2022г. на директора на РДГ - гр. Шумен, в частта му, в
която на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на
държавата на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, бял на цвят, 1 бр. контактен
ключ и 1 бр. талон на автомобила - вещи, послужили за извършване на нарушението.
Касаторът счита, че
съдебното решение в оспорената му част е неправилно и незаконосъобразно, поради
издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че
разпореденото отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението, а
именно на автомобил „***“ с рег. № ***, е съобразено с изискването на чл. 273,
ал. 1 от ЗГ. Според касатора, тази разпоредба се явява специална по отношение
на общото правило на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, като нормата от Закона за горите не
предвижда като отрицателна предпоставка за отнемане на тази категория вещи
наличието на явно несъответствие между характера и тежестта на нарушението, и
стойността на вещта. Счита също, че отнемането е постановено в унисон със
закона, доколкото от собственика на автомобила Х.С.Г.не е постъпило искане за
връщането му. Поради това застъпва разбирането, че решението на районния съд в
тази му част се явява неправилно и от тази позиция отправя претенция то да бъде
частично отменено, като вместо това бъде потвърдено НП в частта му, с която е
отнето превозното средство, послужило за извършване на деянието. Претендира
присъждане на разноски. Депозира и писмено становище. В съдебно заседание касационният
жалбоподател – директор на РДГ-гр.Шумен, редовно и своевременно призован, се
представлява от главен юрисконсулт П. Д., която поддържа жалбата по изложените
в нея съображения.
Ответната страна, М.Е. ***,
представя чрез процесуалния си представител адвокат Д.М. от Адвокатска колегия
– гр.Шумен отговор на касационната жалба, в който излага доводи за
неоснователност на оспорването. В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, се представлява от адвокат Д.М., който оспорва основателността на
касационната жалба.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна,
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на
административно нарушение серия СИДП 20221 № 005242 от 28.12.2021г. актосъставителят К.К., на
длъжност горски стражар, констатирал, че на същата дата М. М. транспортира с
МПС „***“ с рег. № *** три пространствени куб. м. дърва за огрев от дървесен
вид „габър“, нарязани, с дължина по 0,30 м., немаркирани с контролна горска
марка, съответно производствена марка. Като място на извършване на нарушението било
посочено ДГС – Нови пазар, землище с. Църквица, общ. Никола Козлево, на
асфалтов път до разклона за с. Църквица. Като нарушена законова разпоредба била
отбелязана тази на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Въз основа на така
съставения и връчен акт за установяване на административно нарушение директорът
на Регионална дирекция по горите - гр. Шумен издал наказателно постановление № **********
от 11.03.2022г., с което за установеното нарушение на ответника в касационното
производство, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ била наложена глоба в размер на
150 лв. (п.I),
а на основание нормата на чл. 273, ал. 1 от същия закон били отнети: вещите,
предмет на нарушението - 3 пространствени куб. метра дървесина - дърва за огрев
от дървесен вид „габър“, нарязани, и вещта, послужила за извършване на
нарушението - МПС „***“ с рег. № ***, бяло на цвят, с контактен ключ и малък
талон на автомобила (п.II).
При така установената фактическа
обстановка районният съд не е констатирал наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Съдебният състав е
извел и решаващото становище относно безспорната установеност на приписаното на
лицето нарушение. Предходната инстанция обаче е счела, съобразявайки
заключението на вещото лице по назначената експертиза, че НП в частта му, с
която е било разпоредено отнемане в полза на
държавата на автомобил „***“ с рег. № ***, се явява несъобразено с правилото на
чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, сочеща, че отнемане на вещи в случаи като настоящия не
се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и
тежестта на нарушението. Съобразявайки установеното и характера и тежестта на
деянието, съдът е посочил, че е налице явно несъответствие между него и стойността
на отнетия автомобил съгласно приложената оценка за застрахователната му
стойност, възлизаща на 9000 лева. Съдебният състав е посочил също, че от страна
на наказващия орган не са представени доказателства дали превозното средство, с
което е осъществено деянието, е използвано независимо или против волята на
собственика му. По тези съображения съдът е отменил НП в частта му, с която на
основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ /погрешно посочена като чл. 273, ал. 2 от ЗГ в
диспозитива на съдебния акт/ в полза на държавата било отнето МПС „***“ с рег. № ***, бял на цвят, 1 бр. контактен ключ
и 1 бр. талон на автомобила - вещи, послужили за извършване на нарушението.
Настоящият касационен състав намира,
че решаващият съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка, като
е извел правилен краен извод за порочност на НП в тази му част. Съгласно
правилото на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, на което се е позовал наказващият орган, вещите,
послужили за извършване на нарушение /в т.ч. и от кръга на визираните в чл.
266, ал. 1 от ЗГ/, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза
на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че
са използвани независимо или против волята на собственика им. От събраните по
делото доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от ответника
в касационното производство, че е извършил нарушението с управляваното от него
МПС „***“ с рег. № ***, собственост на Х.С.Г., доколкото е транспортирал с него
дървесината, предмет на нарушението. При това положение въпросното МПС
безспорно се явява вещ, която е послужила за извършване на нарушението по
смисъла на чл. 273, ал. 1 от ЗГ.
Необосновано районният съд обаче е приел, че постановеното му отнемане в полза
на държавата е незаконосъобразно с оглед установеното несъответствие на
стойността на отнетата вещ с характера и тежестта на нарушението. Действително
чл. 20, ал. 4 от ЗАНН сочи, че отнемане не се допуска, когато стойността на
вещите не съответства на характера и тежестта на административното нарушение,
освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Същевременно обаче,
разпоредбите на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН и
чл. 273, ал. 1 от ЗГ са в отношение на обща към специална норма, при
което следва приложение на специалната такава – по аргумент от чл. 11, ал. 2 от
Закона за нормативните актове. Чл. 273, ал. 1 от ЗГ, за разлика от чл. 20, ал. 4
от ЗАНН, не предвижда като отрицателна предпоставка за отнемане на вещите,
предмет или средство за извършване на нарушението, наличието на явно
несъответствие между характера и тежестта на административното нарушение и
стойността на вещта, поради което и това несъответствие в случая само по себе
си не може да обоснове незаконосъобразност на НП в частта му досежно отнемането
на МПС, с което е извършено нарушението. В тази връзка следва да се има
предвид, че тежестта на нарушението не може да се извежда единствено и само от
стойността на вещите, предмет на нарушението, а и от обстоятелството, че се
касае за дървесина, чийто добив е последица от унищожаване на природни ресурси,
чието възстановяване е трудно и изисква продължителен период от време, явяващо
се индиция за висока обществена опасност на противоправното деяние.
В същото време обаче правилото на чл.
273, ал. 1 от ЗГ разписва, че вещите, послужили за извършване на нарушение, каквото
се явява и ползваното превозно средство, се отнемат в полза на държавата
независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани
независимо или против волята на собственика им. Данните по делото сочат с
категоричност, че ответникът в касационното производство на инкриминираната
дата е ползвал чуждо превозно средство – установява се, че то е било
собственост на Х.Г.. При това положение, преди да пристъпи към постановяване на
отнемането на автомобила, наказващият орган е бил длъжен да съобрази цитираното
по-горе изключение, в частност налице ли са данни, че превозното средство е
ползвано независимо или против волята на собственика му. И актосъставителят,
и наказващият орган обаче не са проявили необходимата процесуална активност, за
да установят релевантните факти. Видно от съдържанието на акта и от прочита на
обстоятелствената част на НП, контролните органи не са отразили констатация, че
превозното средство принадлежи на трето лице, а не на извършителя на
деятелността. Липсва информация в тази насока и в изготвения и приложен по
делото Протокол от 18.12.2022г. на комисията, разглеждаща административно
наказателната преписка. В него длъжностните лица са аргументирали отнемането на
вещта, послужила за извършване на нарушението, но не са отразили чия
собственост е тя, съответно налице ли е законова пречка за нейното отнемане.
Тази процесуална пасивност и неизпълнение на вменената на наказващия орган
тежест на доказване, са намерили своето логично, но нежелано от гледна точка на
изискването на законосъобразност на действието на наказващия орган продължение,
проявило се при съставяне на НП. В чл. 58, ал. 3 от ЗАНН е регламентирано изрично
задължение за наказващия орган да връчи препис от издадения правораздавателен
акт на лицето – собственик на отнетите вещи, които не принадлежат на нарушителя.
По този начин нормотворецът е създал предпоставка за защита на правата на
третото лице, което в противен случай би останало лишено от средство за закрила
срещу разпореденото отнемане на собствените му вещи. Мислима е и хипотеза, в
която лицето, сочено за нарушител, не оспорва издаденото срещу него НП, в което
се съдържа и клауза за отнемане в полза на държавата на ползваните от него
вещи, собственост на трето лице – именно, за да се гарантира неговото право на
защита, коментираното правило от закона изисква то да бъде уведомено чрез
връчване на препис от конкретното НП. Освен това, чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
признава правото на оспорване на собственика на вещите, които са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител, като то може да бъде упражнено в 14-дневен
срок от връчване актовете по чл. 58д от ЗАНН, сред които попадат и НП. В
оспореното пред районния съд НП липсва указание, че собственикът на автомобила,
който не е нарушител, може да атакува постановеното разпореждане на отнемането
на превозното средство. Отсъствието на подобно указание е обяснимо именно с
бездействието на контролните органи, които не са предприели каквито и да било
стъпки за осъществяване на контакт със собственика, необходими съобразно правилото
на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, включително и чрез връчването на последния на препис
от НП, каквото е изискването на горепосочената норма на чл. 58, ал. 3 от ЗАНН.
Вместо това, от страна на процесуалния представител на касатора и пред районния
съд, и в касационната жалба, отнемането на превозното средство, собственост на
трето лице, е аргументирано с обстоятелството, че то не е депозирало искане за
връщането му. Такова искане липсва, но това може да се дължи и на неизпълнение на обсъдените по-горе и възложени
на органите на РДГ задължения, които следва да бъдат насочени към изясняване на
въпроса дали собственикът на автомобила е бил наясно, че с него се извършва
съответната неправомерна деятелност. И тъй като контролните органи са
бездействали, то се налага единствено възможния правен извод, че НП в частта му
по п.II, с която е разпоредено отнемане в полза на
държавата на процесния лек автомобил, 1 брой
контактен ключ и 1 брой малък талон на автомобила, се явява незаконосъобразно и
правилно е било отменено.
С оглед изложеното, съдът счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – гр.Нови пазар
в обжалваната му част за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила в тази му
част. В останалата му част, решението е влязло в сила, като необжалвано.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 49/15.07.2022г. на
Районен съд – гр.Нови пазар, постановено по АНД № 20223620200098 по описа за 2022г. на съда, в обжалваната му част, с която съдът е
отменил пункт II от Наказателно постановление №
********** от 11.03.2022г. на директора на Регионална дирекция по горите - гр.
Шумен, в частта му, в която на
основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите е постановено отнемане в полза на
държавата на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, бял на цвят, 1 бр. контактен
ключ и 1 бр. талон на автомобила - вещи, послужили за извършване на
нарушението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
Забележка:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 15.11.2022 г.