РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Бургас, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100501868 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивната жалба на
Прокуратурата на Република България – ответник в първоинстанционното производство,
срещу Решение №2036/07.10.24г. постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№2214/24г., в
частта, с което въззивникът е осъден да заплати на С. П. Н., сумата от 1000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно обвинение в
извършване на престъпление, за което е образувано образувано бързо досъдебно
производство № 3292ЗМ-150/2023 г. по описа на IV РУ – Бургас, пр.пр. № 3870/2023г., пор.
№ 672/2023 г. по описа на РП Бургас; сумата от 1000 лева - обезщетение за имуществени
вреди, причинени от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, за което
е образувано бързо досъдебно производство №3292ЗМ-150/2023 г. по описа на IV РУ –
Бургас, пр.пр. № 3870/2023г., пор. № 672/2023 г. по описа на РП Бургас; сумата от 610 лева -
съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излага съображения,
че за да уважи исковете, съдът се е позовал на показанията на свидетелите У. и Т., които са
предубедени и заинтересовани като приятели на ищеца. Намира, че не следва да отговаря за
вредите, т.к. същите произтичат от действия на полицейските органи, преди образуване на
досъдебното производство – излага съображения. С позоваване на т.7 от ТР №3/2005г. на
ОСГК, анализ на предпоставките на ЗОДОВ за обезщетяване на вреди за неоснователно
поддържано обвинение, както и на практика на ЕСПЧ, въззивникът обосновава извод, че
ищецът не е бил привличан като обвиняем по чл.343б, ал.3 НК, спрямо него не са били
вземани мерки за процесуална принуда и не са били извършвани действия по разследването,
поради което претенцията му за обезщетение е неоснователна.
На последно място подробни съображения въззивникът излага по отношение на
1
размера на обезщетенията. Намира, че присъдения размер от 1000.00 лева за неимуществени
вреди не съответства на интензитета на упражнената принуда. Размерът на обезщетението за
имуществени вреди – адвокатско възнаграждение от 1000.00 лева е недоказан, т.к. липсва
приложен договор за защита и съдействие в материалите на досъдебното производство.
Въззиваемият С. П. Н. представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В
него оспорва изложеното в жалбата и претендира потвърждаване на решението на БРС.
Намира, че на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ има право да претендира обезщетение, т.к. е бил
призован в качеството на обвиняем в досъдебното производство, което е било прекратено от
Прокуратурата – излага съображения.
Въззиваемият споделя изводите на съда, относно претърпените от него
неимуществени вреди поради висящо наказателно дело, установени и от показанията на
разпитаните свидетели – излага съображения.
В частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 1000.00
лева, до претендирания размер от 5000.00 лева, решението е влязло в сила и не подлежи на
въззивен контрол.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е постъпила в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, което има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, следователно същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните и събраните по
делото писмени доказателства – АУАА, бл. № 396496, Заповед за прилагане на ПАМ № 23-
0769-0002223 на Сектор “ПП” при ОДМВР Бургас, Заповед за задържане на лице от
17.03.2023г. от командир на отделение при 04 РУ – гр. Бургас, Постановление от 07.09.2023г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП №3292ЗМ-150/2023г., съставено от
прокурор при РП – Бургас и други, както и от събраните гласни доказателства – показания
на свидетелите Л. Л., Ж. У. и И. Т. намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства. Установим е, че на 17.03.2023г., при
управление на лек автомобил “Фолскваген Поло”, ищецът е бил спрян от полицейски
служители за извършване на проверка, в хода на която е тестван за употреба на наркотични и
упойващи вещества, с положителен резултат. Поради това свидетелството за управление на
ищеца било временно отнето, същият бил задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72,
ал.1, т.1 ЗМВР, заради управляване на лек автомобил под въздействието на наркотични
вещества. Образувано било бързо производство № 3292ЗЗМ-150/2023г. по описа на
Четвърто РУ при ОДМВР – Бургас за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Производството било прекратено след изготвяне на съдебна химикотоксикологична
експертиза, съгласно която не е установено наличие на наркотични/упойващи вещества.
Въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн.
чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно. Мотивите на решението и в тази
им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение, по изложените във въззивната жалба съображения, следва да се каже:
както е прието в Решение №187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. №1215/2011 г.,
„Употребеният в чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ (в редакцията преди изм. и доп. ДВ, бр. 98 от 2012 г. -
сега чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – бел. съдията – докладчик) израз „обвинение в извършване на
престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в
тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е
образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради
това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.2
ЗОДОВ (в редакцията преди изм. и доп. ДВ, бр. 98 от 2012 г. - сега чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ –
бел. съдията – докладчик). Лицето, срещу което е образувано наказателно производство,
търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение“. Поради това са налице
предпоставките в полза на ищеца да се присъди обезщетение за образуваното срещу него и
прекратено в последствие наказателно производство.
Според Решение №1200 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №3517/2007 г., III г. о.,
споделяно и в други съдебни актове – напр. Решение №341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр.д.
№1310/2011 г., IV г. о., ГК, „При образувано полицейско производство по смисъла на чл.
2
409, ал. 1 НПК (ред., ДВ, бр. 50/2003 г.), което е прекратено, поради това, че деянието не
съставлява престъпление е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл.2, т.2,
предл.2 ЗОДОВ (в редакцията преди изм. и доп. ДВ, бр. 98 от 2012 г. - сега чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ – бел. съдията – докладчик), макар че в това производство не се повдига обвинение
по реда на чл. 207 НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем“. С
посоченото решение, съдът е осъдил Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република
България да репарира ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
Поради изложеното и въззивната инстанция намира, че независимо от това, че
ищецът не е бил привлечен като обвиняем и не са извършени процесуално – следствени
действия са акт на Прокуратурата, последната, като представител на държавата,
осъществяващ ръководство и надзор в досъдебното производство, е пасивно легитимиран
ответник по иск по чл.2, ал.2, т.3 ЗОДОВ.
По отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
решението е правилно и законосъобразно. Размерът, присъден от БРС – 1000 лева, е по-
нисък от размера на минималната работна заплата за 2025г. (1077лева), поради което не би
могъл да бъде квалифициран като завишен, прекомерен или несъответен на претърпените
вреди.
По отношение на иска за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, заплатено от ищеца в досъдебното производство, следва да се каже: по
делото е представен договор за правна защита и съдействие, сер. БС №**********, носещ
дата 23.03.2023г. – след задържане на ищеца и образуване на досъдебното производство.
Независимо че в преписката на досъдебното производство не е наличен този договор,
въззивната инстанция намира, че не това не води до извод, че ищецът не е ползвал
адвокатска защита. Същата би могла да се изразява и в даване на консултации и обсъждане
на защитната стратегия по делото, без адвокатът да е участвал по делото в качеството си на
защитник. При липса на твърдения и доказателства за неистинност на договора, въззивната
инстанция намира, че следва да го зачете. Ето защо се налага извод, че за своята защита по
досъдебното производство, ищецът е направил разноски, съставляващи адвокатско
възнаграждение, за което следва да бъде репариран.
По изложените съображения, решението на БРС е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
В полза на ищеца следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски, съобразно
правилото на чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2036/07.10.24г. постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№2214/24г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул. “Витоша”
№ 2, да заплати на С. П. Н., ЕГН **********, с адрес ***, 500.00 лева (петстотин лева)
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3