Р Е
Ш Е Н
И Е
№
42
гр.
Перник, 06.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
Мария Христова
При
секретаря Наталия Симеонова, като разгледа административно дело № 442/2022 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
вр. с чл. 83, ал. 6, във вр. с ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по
жалба на Д.Х.Д., ЕГН ********** *** срещу Отказ рег. № 1920з-289/14.11.2022 г.
на Началника на Първо Районно управление при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Перник, постановен на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 59,
ал. 1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за издаване на
разрешение за носене и съхранение на пистолет **** ***** ****, както и отнемане
на Разрешение ****, ведно с притежаваното от жалбоподателя огнестрелно оръжие и
боеприпасите към него.
Наведени са
оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че
са налице предвидените в закона предпоставки за издаване на заявеното
разрешение. Сочи се, че процесния акт е постановен при липса на мотиви, обосноваващи
причината за отказа. Искането към съда е да постанови решение, с което да отмени
оспорения отказ издаден от началника на Първо РУ при ОД на МВР - Перник.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В писмено
становище, ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва
жалбата и сочи, че от събраните в хода на административното производство
доказателства не се установява необходимост за жалбоподателя от притежаването
на огнестрелно оръжие. Намира жалбата за неоснователна и недоказана и счита, че
същата следва да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото надвишава
минималните размери, посочени в Наредба № 1/2004 г.
В проведеното съдебно
заседание на 16.02.2023 г. жалбоподателят, не се явява и не се представлява. В
писмени бележки пълномощника му – адв. М., поддържа жалбата. Излага подробни съображения
за незаконосъобразност на издадения отказ. Искането към съда е да го отмени.
Заявена е претнция за присъждане на разноски, съгласно приложен списък по реда
на чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответният административен
орган – Началник на Първо Районно управление при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало по подадено от жалбоподателя до Началника на Първо
Районно управление към ОД на МВР – Перник, заявление по чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ, с вх. № 192000-15743/18.10.2022 г. за издаване на разрешение за носене
и съхранение на късо огнестрелно оръжие за гарантиране на личната му сигурност,
поради боравене със значителни суми парични средства, както и посещаване, и
пребиваване в слабо населени места. Към заявлението са приложени: Удостоверение
за годност и качество ****г., издадено от **** ООД – удостоверяващо
техническата изправност и годност за употреба на пистолет **** ***** ****; електронна
справка за съдимост рег. № 221017005000032673 и удостоверение № SIP-13507/24.10.2022
г., издадено от Национална следствена служба, от които е видно, че Д.Д. не е
осъждан и срещу него няма обвинения по неприключили наказателни производства;
карта за предварителен медицински преглед от 17.10.2022г.; вносна бележка за
платена такса за носене и съхранение на оръжие и копие от лична карта. По
делото е приобщено като част от административната преписка и Разрешение ****за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях,
валидно до 21.11.2022 г.
Извършено е
оперативно проучване на заявителя, резултатът от което е отразен в справка рег.
№ 1920р-15906/24.10.2022 г., видно, от която се установява, че по линия
„Териториална полиция“ – лицето живее на посочения адрес и няма данни да е
нарушавал обществения ред. В частта относима към „Криминална полиция“ се сочи,
че по отношение на настоящият жалбоподател няма данни за съдебни и
криминалистически регистрации. Посочено е, че Д.Х.Д. не поддържа контакти с
лица от криминалния контингент, поради което към него няма оперативен интерес.
С докладна
записка рег. № 1920р-16269/28.10.2022 г., изготвена от инспектор „КОС“, адресирана
до началника на Първо РУ – Перник са представени за разглеждане материалите по
преписката.
При така
установеното административният орган – Началник на Първо Районно управление –
Перник при ОД на МВР - Перник е приел, че Д.Х.Д. не е доказал сочената от него
необходимост от гарантиране на личната му сигурност и няма основателна
причина за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно
оръжие, поради което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е постановил
отказ № 1920з-289/14.11.2022 г. за издаване на разрешение за носене и
съхранение на пистолет **** ***** ****, отнемане на Разрешение ****, ведно с
притежавания от жалбоподателя пистолет и боеприпасите за него.
Отказът е връчен
на жалбоподателя на 14.11.2022 г., като жалбата е подадена на 28.11.2022 г., в
законоустановения 14-дневен срок.
Така изложената
фактическа обстановка се възприе от документите събрани в хода на
административното производство, приети като годни доказателства.
В хода на
съдебното производство към административната преписка е приобщена и изисканата
от процесуалния представител на жалбоподателя и представена от ответника, административна
преписка послужила за издаване на предходно Разрешение ****за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие от жалбоподателя. С искането са наведени
доводи за противоречива практика от страна на административния орган при
издаване на индивидуални административни актове със сходен материален въпрос,
свързан с прилагането на една и съща правна норма, към еднаква фактическа
обстановка, при едно и също искане и еднакви субекти. Настоящият съдебен състав
не кредитира представените по делото материали, намира че същите са неотносими
към предмета на делото. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че при
съпоставка на подадените от жалбоподателя заявления за издаване на разрешение
за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, се установява разминаване във
фактическата обстановка. В първоначалното заявление от 2017 г., необходимостта
е обоснована със служебната ангажираност на жалбоподателя като лице отговарящо,
както за финансовите потоци на болнично заведение, изразяващо се в ежедневно
пренасяне на значителни суми пари, така и за сигурността на съпровождащия го
касиер-счетоводител. За разлика от
мотивите изложени в заявлението от 2020 г. сочещи единствено и само гарантиране
на личната му сигурност без наличието на конкретни доказателства затова, че
същата е застрашена. Следва да се има предвид, че всяко едно производство е
самостоятелно само по себе си и компетентния административен орган взема преценка
за конкретната необходимост на база събраните материали и доказателства в хода
на производството, с оглед мотивите на кандидатстващия. Затова изисканите
материали послужили за издаване на Разрешение ****за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие на
жалбоподателя, са ирелевантни за настоящото производство.
При
така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения отказ на всички
основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, чиито права са
засегнати от административния акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу
подлежащ на пряк съдебен контрол отказ на основание чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Оспореният отказ
е издаден от териториално и материално компетентния орган съгласно чл. 83, ал. 5
от ЗОБВВПИ – Началник на Първо Районно управление при Областна дирекция на
Министерство вътрешните работи - Перник. Обективиран е в изискуемата от закона
писмена форма и е със съдържание, посочено в чл. 59, ал. 2 от АПК. Изпълнено е
изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ за мотивираност, като са посочени
фактите, които са обосновали волеизявлението на административния орган. В хода
на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до неговата незаконосъобразност. Затова не са налице
отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК и следва да се
обсъди съответствието на обжалвания отказ с материалния закон и целта му.
Основание за
постановяването му е разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно
която разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се
издава на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка,
която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Нормата вменява в
задължение на административния орган да откаже издаването на исканото
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, когато причината
за това не съответства на легитимната цел. Съгласно чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
от ЗОБВВПИ целите са два вида – служебни и граждански. Тъй като дейностите,
свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност, законодателят
в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ, лимитативно е изброил видовете граждански цели, а в чл.
58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ по отрицателен начин е предвидил, че
отсъствието на посочване или обосноваване на някоя от тези цели води до
неоснователност на искането за придобиване на огнестрелно оръжие.
В
настоящия случай единственият спорен въпрос по делото е обосновано ли е
искането на жалбоподателя за носене и съхранение на пистолет **** ***** ****, с
оглед посочената от него цел – гарантиране на личната му сигурност
/самоотбрана/. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК в негова тежест е да установи
необходимостта от огнестрелно оръжие, като представи доказателства за
достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи
разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага
използването на такова. Доказването на заявената необходимост от придобиване
на оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата
ѝ отказ за издаване на разрешение акт е законосъобразен. Органът
преценява наличието на необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана
на основата на твърденията на заявителя, като взема предвид и данните, които са
събрани в хода на административното производство. Следва да се има предвид, че наличието на предходни
издадени разрешения не освобождава лицето от задължението да докаже
необходимостта от носене на оръжие във всеки един случай на подаване на
заявлението, тъй като в ЗОБВВПИ не е предвиден различен ред и условия, при
които се издава исканото разрешение за пръв път и при всяко последващо
подновяване на заявление. Също така не съществува законово задължение за
органа, при веднъж издадено разрешение, задължително да продължава срока му на
действие.
От доказателствата по делото не се
установява наличието на такава причина. Обстоятелството, че на жалбоподателят
му се налага да посещава и да пребивава в слабо населени и отдалечени места,
без пряка връзка или системи за наблюдение и контрол по никакъв начин не
обосновава нуждата от използване на огнестрелно оръжие за гарантиране на личната му сигурност. Ежедневното
му съхранение и придвижване със
значителна сума пари, за които не са представени доказателства в хода на
съдебното дирене, не обосновават целта на закона за използване на оръжие за
самоотбрана. Не се установява и по никакъв начин не се доказва да е налице
заплаха или застрашаване на живата му. Евентуални опасения или предположения на
жалбоподателя, че може да бъде нападнат и ограбен, когато пренася парични
средства, за което не се съобщава, също не са достатъчни основания, за да
мотивират необходимостта от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Подобно
тълкуване би довело до необосновано въоръжаване на населението, каквато не е
целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може
да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито в
настоящия случай не са налице.
Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че като е отказал да издаде разрешение за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие, респективно отнема Разрешение ****, ведно с притежаваното
от жалбоподателя огнестрелно оръжие - пистолет **** ***** **** и боеприпасите към
него, компетентният административен орган – Началник на Първо Районно
управление при ОД на МВР - Перник е постановил материално законосъобразен и
съответен на целта на закона акт. Затова оспорването на последния е
неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото и по
аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК не следва да се присъждат поисканите от
жалбоподателя съдебни разноски. Ответникът не е заявил претенция за такива,
поради което също не следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена от Д.Х.Д., ЕГН **********
*** срещу Отказ рег. № 1920з-289/14.11.2022 г. на Началника на Първо Районно управление
при ОД на МВР – Перник, постановен на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 и
2 от АПК, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение
за носене и съхранение на пистолет **** ***** ****, както и отнемане на Разрешение
****, ведно с притежаваното от жалбоподателя огнестрелно оръжие и боеприпасите
към него, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Р. България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/