№ 66353
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20251110118190 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „Профи кредит“ ЕООД срещу В. Р. С. и И. Б. С., с което се претендират при
условията на солидарност вземания по Договор за потребителски кредит № ********** от
29.05.2015г.
От служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника
от Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на В. Р. С. е във
Франция.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкувание, дадено с Решение на Съда
(четвърти състав) от 16 май 2024 по дело С-222/23 на СЕС, член 4, параграф 1 и член 5,
параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да
предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение
срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на
територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от
този регламент. Съгласно чл. 18, пар. 2 от Регламента, другата страна по договора може да
предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има
местоживеене потребителят. Следователно в хипотезата на предявена претенция срещу
потребител, компетентен е единствено съдът по неговото местоживеене и съд на друга
държава-членка няма основание да обоснове компетентност по правилата на глава II,
раздели 2-7 тогава, когато са налице данни, че местоживеенето на потребителя не е в нея.
Настоящата хипотеза е именно такава, защото претенцията се основава на
потребителска сделка – договор за потребителски кредит, а изготвената справка поражда
обосновано предположение, че местоживеенето на длъжника е във Франция.
1
Наличието на постоянен адрес на длъжника на територията на Република България не
води до друг извод, тъй като, както е изяснено с цитираното по-горе решение, член 62,
параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка,
пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е
регистриран в първата държава членка. Следователно наличието на регистриран постоянен
адрес на територията на Република България не може да обоснове компетентност на
българския съд при наличие на обосновано предположение, че лицето живее в чужбина.
С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено спрямо В. Р. С..
Налице са предпоставки за издаване на заповед за изпълнение спрямо И. Б. С..
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „Профи кредит“ ЕООД срещу В. Р. С..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя „Профи кредит“ ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2