НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 261583
гр. Варна, 12.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8498 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, срещу А.В.С., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е издадена Заповед за
изпълнение № 401/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 1154/2020г. по описа на ВРС:
сумата в размер от 65,09 лв.
(шестдесет и пет лева и девет стотинки), представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по сключен между
кредитора и длъжника договорен абонамент от 28.03.2018г., за които са издадени
фактури №№***. за периода от 05.04.2018г. до 04.06.2018г.,
сума в размер от 147,58 лв.
(сто четиридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от
28.03.2018г. и от 13.04.2018г., за която е издадена крайна фактура №***г.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.01.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 410, т. 1 ГПК.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. между страните бил сключен договор за мобилни
услуги за мобилен номер *** по програма Тотал +17.99
лева за срок от 24 месеца.
При възползване от преференциални условия на оператора
ответницата взела втори мобилен номер *** въз основа на договор за мобилни
услуги от ***г. с предпочетен абонаментен план Джуниър
с неограничени минути в мрежата на Теленор за 7.99 лева на месец, с уговорен
срок на действие от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори ответницата ползвала
предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентски номер на абоната ***.
За потребени от ответницата мобилни услуги за периода
от 05.04.2018г. до 04.06.2018г. ищцовото дружество издало:
Фактура № ***г. за отчетен период на потребление
05.04.2018г. до 04.05.2018г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 45.97 лева и
Фактура № ***г. за отчетен период на потребление от
05.05.2018г. до 04.06.2018г. с начислена сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 27.78 лева.
Ответницата не заплатила мобилните услуги на стойност
73.75 лева. С кредитно известие от 05.07.2018г. била сторнирана
сума в размер на 8,66 лева, при което задължението на ответницата възлизало на
65.09 лева, платимо до 20.07.2018г.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги ангажирало отговорността по т.11
от договора и ищцовото дружество едностранно прекратило индивидуалните договори
с ответницата и издало крайна фактура № ***г. с начислена обща сума за плащане
212.67 лева.
В посочената фактура било включено задължение на
ответницата за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги в размер на 147.58 лева.
Датата на деактивация на
процесния абонамент била 25.06.2018г.
На 31.01.2020г. ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение за вземания за ползвани и незаплатени мобилни
услуги, по което било образувано ч.гр.д.№ 1154/2020г. по описа на ВРС и
издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, и съдът дал указания за предявяване на иск
за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение в
срока по чл.414, ал.2 ГПК, което породило правен интерес у ищеца от предявяване
на настоящия установителен иск.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответницата не е изразила становище по иска, като
не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, не се е явила в
първото по делото съдебно заседание, и не е направила искане за разглеждането
му в нейно отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответницата е указано, че при непредставяне на
писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждането му в нейно отсъствие, може да бъде
постановено неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и
предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни. Ищецът е представил надлежно
заверени за вярност и неоспорени в срока по чл.133 ГПК договори за мобилни
услуги от 28.03.2018г. и 13.04.2018г. и подробни справки за потреблението на
мобилни услуги за процесния период. Предвид приетите по делото писмени
доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в
размер на 255лв., от които 75 лева заплатена държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство
разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск
по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената искова претенция спрямо
претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми, на
ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски
в размер на 205 лв., от които 25 лева заплатена държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.В.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище
и адрес на управление ***, следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 401/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 1154/2020г. по описа на ВРС:
сумата в размер от 65,09 лв. (шестдесет и пет лева и девет стотинки), представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
сключен между кредитора и длъжника договорен абонамент от 28.03.2018г., за
които са издадени фактури №№***г. за периода от 05.04.2018г. до 04.06.2018г.,
сума в размер от 147,58
лв. (сто четиридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги от 28.03.2018г. и от 13.04.2018г., за която е издадена крайна фактура №***г.,
ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.В.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, сумата от 255 /двеста петдесет и пет/ лева, представляваща сторени в исковото
производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.В.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/, представляваща
сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1154/2020г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: