№ 49927
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20251110114154 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********
срещу Б. И. А., ЕГН **********, с което се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 450,00 лв. – главница,
сумата от 30,36 лв. – договорна лихва, сумата от 166,62 лв. – лихва за забава,
сумата от 229,60 лв. – неплатени дължими такси, сумата от 56,64 лв. –
договорна неустойка.
Процесното вземане е за задължения по договор за потребителски
кредит № 390047, сключен на 20.01.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД
като заемодател и Б. И. А. като заемополучател. Процесното вземане е било
прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между
„Сити Кеш“ ООД – цедент, и „АПС Бета България“ ЕООД – цесионер.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит.
По отношение на чл. 6.2 от договора, вр. чл. 33, ал. 1 Общите условия
(ОУ) клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение
на задължение за предоставяне на поръчител или банкова гаранция като
обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна лихва, в тежест
на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с
вноските по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката
обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата
и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на
1
задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се
дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че
така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция,
но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което
противоречи на принципа за добросъвестност. Уговорена по този начин
неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока
неустойка при неизпълнение, което я прави неравноправна по см. на чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не
цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя,
защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-
силната страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с
основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с
което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се
цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на
кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена
преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно
неравноправна.
Клаузата от договора, която препраща към Тарифата, е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съответно
начислените „такси“ и „разходи“ са въз основа на нищожна клауза.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните
неустойки и разходите за събиране на вземането, а в останалата част следва да
се издаде заповед по чл. 410 ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и
разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от
17,33 лв. за държавна такса и 34,66 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Б. И. А., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която се иска заплащане на следните
суми: сумата от 229,60 лв. – неплатени дължими такси, сумата от 56,64 лв. –
договорна неустойка по договор за потребителски кредит № 390047, сключен
на 20.01.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД като заемодател и Б. И. А.
като заемополучател.
2
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК може да
предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3