Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 212 19.06.2023г.
град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 189 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.И.Д. с адрес ***,
подадена чрез пълномощника й адв. А.М. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП №
23-1228-000193 от 07.03.2023г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С обжалваната заповед на Д.И.Д. на основание чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от 12 месеца, считано от 07.03.2023г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и
на наложената със заповедта принудителна административна мярка /ПАМ/, по
съображения за постановяването на административния акт в нарушение и при неправилно
приложение на материалния и на процесуалния закон. Жалбоподателката поддържа,
че налагането на такава тежка ПАМ на лице, неучастващо в извършването на
административното нарушение, е необосновано, незаконосъобразно и несъответно на
целта на закона. Направено е искане обжалваната заповед да бъде отменена, като
незаконосъобразна и в условията на алтернативност – да бъде намален срока на
ограничението до предвидения в закона минимум.
Ответникът по жалбата – Началник
група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На Х.Д.Х. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 827053 от 07.03.2023г. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 07.03.2023г. в 22.00
часа в гр. Стара Загора, по бул. „Цар Симеон Велики” в посока запад – изток
срещу магазин „Си Би Ес“, Х. Х. управлява лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *******,
собственост на Д.И.Д., като след направена справка с ОДЧ 02 РУ е установено, че
Х. управлява МПС без да е правоспособен водач – загубил правоспособност поради
изчерпан брой контролни точки, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
С оспорената в настоящото
съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1228-000193 от 07.03.2023г., издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на Д.И.Д. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС”, за срок от 12 месеца, считано от 07.03.2023г. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП, като
от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 07.03.2023г. в 22.00
часа в гр. Стара Загора, по бул. „Цар Симеон Велики” в посока запад – изток
срещу магазин „Си Би Ес“, собственият на Д.И.Д. лек автомобил „Ауди“ с рег. № *******,
се управлява от лицето Х.Д.Х., което не притежава СУМПС – загубил
правоспособност поради изчерпан брой контролни точки. Посочено е, че заповедта
се издава на основание АУАН серия GA № 827053 от 07.03.2023г.
Като доказателства по
делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на обжалваната Заповед № 23-1228-000193 от 07.03.2023г., вкл. АУАН серия GA № 827053 от 07.03.2023г., Свидетелство за
регистрация на МПС № *********, Докладна записка рег. № 8245р-5482 от
09.03.2023г., Справка за нарушител/водач за лицето Д.И.Д. и др.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство
Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във
вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР –
Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно
обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената заповед е постановена
в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Стара Загора правомощие /чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП/, така и
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на законово
регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка на собственика, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС
(загубил правоспособността водач поради изчерпан брой контролни точки). С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1
от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на регламентираните процесуални
правила при провеждането на административното производство.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици. В случая Заповед № 23-1228-000193 от 07.03.2023г. е издадена при
прилагане на чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на 69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Д.Д.
с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че на 07.03.2023г. в 22.00 часа в гр.
Стара Загора, по бул. „Цар Симеон Велики”, собственият на Д.И.Д. лек автомобил
„Ауди“ с рег. № *******, се управлява от лицето Х.Д.Х., което не притежава
СУМПС – водач, загубил правоспособност поради изчерпан брой контролни точки.
С оглед на така направената фактическа
и правна обосновка на наложената на Д.Д. ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП,
издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон се свързва с установяването и доказването, че МПС –
собственост на Д.Д., е било управлявано от лице, което не притежава СУМПС /от
неправоспособен водач/.
Съгласно представеното и прието като
доказателство по делото Свидетелство за регистрация на МПС № *********, лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******* е регистриран като собственост на Д.И.Д..
Както вече беше
отбелязано, приложената на Д.Д. ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, от
фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 827053 от 07.03.2023г. Жалбоподателката нито оспорва тези констатации, нито пък по делото са
представени доказателства, с които да е оборена материалната доказателствена сила по чл.189,
ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН серия GA № 827053 от 07.03.2023г. Доколкото АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК и след като съдържащите се в АУАН фактически констатации нито са оспорени, нито са опровергани, съставеният АУАН серия GA № 827053/ 07.03.2023г. е доказателство за наличието на материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственика на МПС. С оглед което съдът приема, че е установено и доказано по несъмнен начин,
че на посочените в АУАН време, място и обстоятелство, л.а „Ауди А3“ с рег. № ******* – собственост на Д.И. Д., е бил управляван от Х.Д.Х. –
неправоспособен водач.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод
неправомерно поведение. Предвид нормативно
регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на
принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното
прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени,
материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно
тълкуване и прилагане. В случая при установеното по надлежния ред със съставен
АУАН управление от неправоспособния водач Х.Д.Х. на МПС, компетентният
административен орган в условията на обвързана компетентност обосновано, правилно
и законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на ПАМ по чл. 171,
т.2а, б. „а” от ЗДвП, на посочения в Свидетелство за
регистрация на МПС № ********* собственик на автомобила – Д.И.Д., с цел да се преустанови
извършвано с това МПС правонарушение. Налице са елементите на правопораждащия
фактически състав, с който законът свързва издаването на заповед за прилагане
на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС” по отношение на собственика на
автомобила в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а” предл. последно от ЗДвП. В
този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно
приложение на материалния закон.
Принудителните
административни мерки налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат.
Законово регламентираният правен резултат, който се цели с прилагането на ПАМ
по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. Налагането на ПАМ в хипотезата
на по чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП (на собственик, чието МПС е управлявано от неправоспособен водач/от лице,
което не притежава СУМПС), е при законово установен приоритет на обществения
интерес пред правото на собственост, като законодателно установеният превес на
обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на
несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. В случая,
предвид установените по делото факти,
прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само доказано от гл.т. наличието на
материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, но се основава
и на необходимост от налагане на този вид ПАМ за постигане на предвидената в
закона цел.
Предвид изложените
съображения съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма и е постановена при спазване на
административно-производствените правила. Приложената спрямо Д.Д. на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП принудителната административна
мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС”, е фактически, правно и
доказателствено обоснована, съответна на
материалноправните разпоредби и на целта на закона.
Основателно е обаче оплакването на
жалбоподателката за необосновано и за несъответно на целите на закона
определяне на срока на прилагане на принудителната административна мярка.
Съображенията за това са следните:
Както беше посочено, в рамките на производството по налагане на ПАМ по чл.171, т.2а,
б. „а” от ЗДвП, административният орган действа при условията на
обвързана компетентност - законът не регламентира възможност за всеки конкретен
случай органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно установените
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Но докато при налагането на ПАМ от вида на процесната административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, то определянето на срока на
продължителността на мярката е в условията на оперативна самостоятелност, като
по аргумент от изискването по чл.172, ал.1 от ЗДвП за налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, правоприлагащият орган е длъжен да посочи и обсъди всички
конкретни и относими факти и обстоятелства, от значение за индивидуализиране
срока на ПАМ, съотв. да обоснове определената със заповедта продължителност на
срока на действие на мярката.
В случая
наложената на Д.Д. с оспорената заповед ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“, предл.
последно от ЗДвП, е за законово регламентирания максимален срок – 12 месеца.
Съдът приема, че срокът на наложената ПАМ е необоснован, като при определянето
му е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката не
е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на
принудителна административна мярка обществени отношения и засегнатите интереси
на собственика на автомобила. Действително, за прилагането на ПАМ в хипотезата
на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП (на собственик, чието МПС е
управлявано от неправоспособен водач), законът не регламентира като елемент от
правопораждащия фактически състав за налагане на ограничението наличието на
субективно отношение /знание, съгласие и т.н/ на собственика на автомобила към
извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо
нормативно предвидената материалноправна предпоставка на ПАМ по чл.171, т.2а,
б. „а” от ЗДвП. Но в случая, доколкото нито е обосновано, още по-малко е доказано
наличието на действия /бездействия, сочещи на обективна и/или субективна
съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ
противоправна деятелност и противоправен резултат, необосновано и несъответно
на целите на закона е собственикът на ППС да търпи неблагоприятните правни
последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда, за предвидения
в закона максимален срок за прилагане на ПАМ. Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5
от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението
на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат
да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това гарантира
осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото
за нейното постигане. В случая доколкото не се
установяват обстоятелства, които да обусловят определения от административния
орган максимален срок за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, постановеното прекратяване регистрацията на МПС
за срок от 12 месеца, се явява неоправдано и надхвърлящо необходимото за
постигане на целите на закона. Целите на чл.171 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН могат
да бъдат постигнати и с прилагане на мярката за предвидения в закона минимален
срок от 6 месеца, какъвто срок съответства на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК, още повече
че от представената справка за нарушител/водач Д.И.Д. е видно, че липсват данни
до настоящия момент лицето да е извършвало друго нарушение на правилата за
движение по пътищата.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорената
ЗППАМ № 23-1228-000193 от 07.03.2023г. на Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР –
Стара Загора за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС”, следва да бъде изменена в частта й за определения срок на ПАМ,
като бъде намален срокът на прилагане на принудителната административна мярка
от 12 месеца, на 6 месеца.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение трето от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на Д.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1228-000193 от 07.03.2023г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на Д.И.Д. на основание чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, в частта й за определения срок на ПАМ от
12 месеца, считано от 07.03.2023г., като НАМАЛЯВА срока на
прилагане на принудителната административна мярка от 12 (дванадесет) месеца, на
6 (шест) месеца, считано от 07.03.2023г.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.