№ 1657
гр. Плевен, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500883 по описа за 2021 година
І. С разпореждане № 5162/02.07.2021г. Плевенски районен съд разпоредил
да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 т.2 от ГПК в полза на заявителя „Аман 2013“ ООД срещу солидарните
длъжници ЕТ „САС-В.А. „ и „САС ИНЖ .“ЕООД за солидарно заплащане на
сумата 150 000евро и законната лихва от подаване на заявлението от
01.07.2021г. до изплащане на вземането ,како и за деловодните разноски-
5867,49лв. държавна такса и 5350лв. адвокатско възнаграждение.
Постановил и незабавно изпълнение на осн. чл. 418 ал.1 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е била връчена на двамата длъжници на
29.08.2021г. с оглед на което срокът за обжалване на разпореждането за
незабавно изпълнение изтича на 29.09.2021г.
На 23.09.2021г. е постъпила частна жалба от „САС ИНЖ.“ЕООД и от ЕТ
„САС-В.А. „ срещу разпореждането за незабавно изпълнение ,като заедно
с това са подадени и възражения срещу заповедта.Внесена е дължимата
д.т. за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение.В т.см.
частната жалба е редовна, тъй като е подадена от надлежни страни по
делото,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 419, ал.1
от ГПК,поради което подлежи на разглеждане по същество. В частната жалба
се сочат следните пороци на обжалваното разпореждане :
1. Съдът не е посочил точно основанието за издаване на разпореждането , а
е посочен общо чл.417 ГПК ,който предвижда множество
хипотези.Според жалбоподателите това съставлява нарушение на
процесуалните правила ,което нарушава правото им на защита.
2. Счита се ,че не са били налице условията на чл. 418,ал. 3 от ГПК за
издаване на разпореждането за незабавно изпълнение ,тъй като към
заявлението не е представен документ от който да е видно дали
1
действително е настъпило обстоятелството,даващо право да се
претендира посочената в нот.акт неустойка.
3. Счита се ,че вземането не съществува поради изтекла погасителна
давност за което се прави извод от съдържанието на нотариалния
акт,поради което не подлежи на принудително изпълнение.
4. Сочи се ,че естеството на задължението за въвеждане на сградата в
експлоатация ,което е обезпечено с претендираната неустойка е такова
,че зависи от държавни и общински органи , а не от САС ИНЖ.“ЕООД
и от ЕТ „САС-В.А. „,което има значение при преценката дали е налице
виновно неизпълнение от страна на длъжниците.
5. Сочи се ,че предвид естеството на задължението , е от значение степента
на завършеност на процесната сграда ,като по-нататък са развити
съображения ,които съдът възприема като такива за нищожност на
клаузата за неустойка ,като нарушаваща принципа за справедливост и
създаваща условия за неоснователно обогатяване на заявителя.
Поради това се прави искане въззивният съд да отмени разпореждането за
незабавно изпълнение като недопустимо и незаконосъобразно и да обезсили
издаденият въз основа на него изпълнителен лист.
По тази частна жалба е постъпил писмен отговор от противната страна
„Аман 2013“ ,според който частната жалба е неоснователна. Сочи се ,че
разпореждането за незабавно изпълнение е издадено на осн. чл. 417,ал.1 т. 3
от ГПК ,тъй като вземането се основава на нотариален акт за учредяване на
ипотека върху недвижим имоти и че РС-Плевен е проверил от външна страна
редовността на документа и приел ,че удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.Възразява се срещу това ,че не бил
представен документ от който да е видно дали е настъпило
обстоятелството,даващо право да се претендира вземането ,като се сочи с
частната си жалба длъжниците всъщност не навеждат твърдения, че са
изпълнили задължението си и по тази причина не биха дължали неустойка.
По възражението за изтекла погасителна давност се сочи ,че процесното
вземане е станало изискуемо едва на 28.09.2017г./ след изтичане на 18 месеца
от влизане в сила на сключеното споразумение от 15.01.2016г. ,което пък
влизане в сила е от вписването на учредената ипотека- 28.03.2016г./ ,поради
което не е изтекла петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД ,която би имала
приложение в случая.
Възражението за естеството на задължението по въвеждане в експлоатация
на сградата/ че зависи от държавни и общински органи / се счита за
ирелевантно към спора , а и няма данни длъжниците да са уведомявали
кредитора за такива трудности при въвеждане на сградата в експлоатация.
Счита се ,че възраженията за неравностойност на насрещните престации по
договора и за накърняване на добрите нрави и на принципа за справедливост
не могат да се разглеждат в настоящото производство , а освен това са и
неоснователни.
ІІ. С определение № 2743/ 24.09.2021г. ПлРС е спрял незабавното
изпълнение по ч.гр.д.№ 4303/2021г. постановено със Заповед за изпълнение
2
№ 2557/02.07.2021г. по чл. 417 от ГПК против длъжниците.
Това определение е било съобщено на „Аман 2013“ ООД на 12.10.2021г. с
оглед на което срокът за неговото обжалване изтича на 19.10.2021г.
На 19.10.2021г. по пощата е била подадена частна жалба от „Аман 2013 „
ООД срещу определение № 2743/ 24.09.2021г.Изложени са съображения ,че
в случая не са налице условията нито на чл. 420,ал.1 от ГПК –да е било
представено обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД
,нито пък са налице условията на чл. 420, ал.2 от ГПК искането за спиране да
е подкрепено с убедителни писмени доказателства че вземането не се дължи.
Поради това се прави искане за отмяна на обжалваното определение.
След като Плевенски окръжен съд постанови изпращане на препис от тази
частна жалба на противната страна /което задължение на РС-Плевен не беше
изпълнено от него / ,на 29.11.2021г. е постъпил писмен отговор от ЕТ „САС-
В.А. „ и от „САС ИНЖ .“ЕООД,според който частната жалба от „Аман 2013“
срещу определението за спиране е неоснователна. В писменият отговор по
същество се повтарят възраженията и обстоятелствата ,изложени в частната
жалба от ЕТ „САС-В.А. „ и от „САС ИНЖ .“ЕООД,срещу разпореждането за
незабавно изпълнение. Отделно от това са изложени и допълнителни
възражения в смисъл ,че доколкото интересът на кредитора вече бил
обезпечен с учредената в негова полза ипотека ,то всъщност бил налице
ефекта на чл. 420, ал.1 от ГПК ,което обосновавало спиране на
принудителното изпълнение .
Съображения на съда по основателността на частните жалби :
І . По частната жалба от „САС ИНЖ.“ЕООД и от ЕТ „САС-В.А. „
срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
- На първо място ,посочването на конкретната хипотеза на чл. 417 от т.1 до т.
10 от ГПК при която РС е постановил незабавно изпълнение ,в
разпореждането за незабавно изпълнение, не е негов задължителен реквизит
,чието отсъствие от обжалваното разпореждане да представлява основание за
неговата отмяна.От съществено значение е дали РС е извършил надлежната
проверка дали представеният със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение документ е от кръга на посочените в чл. 417 от ГПК и проверката
да е дала положителен отговор на този въпрос.В случая ,възражението на
длъжниците за липсваща точна правна квалификация на основанието на което
е издадено разпореждането за незабавно изпълнение е чисто формално
,доколкото от тях по същество не се спори ,че то е издадено въз основа на
нотариален акт относно твърдяно от заявителя и съдържащо се в него
задължение за заплащане на парични суми ,което обосновава хипотезата на
чл. 417 т.3 от ГПК.
-На второ място ,що се отнася до оплакването ,че не били налице условията
на чл. 418, ал.3 от ГПК ,тъй като към заявлението не бил представен
документ от който да е видно дали е настъпило обстоятелството ,даващо
право да се претендира уговорената в нот.акт неустойка, съдът намира ,че в
конкретния случай представения документ- нотариалния акт за учредяване
3
на ипотека № 22 том І рег.№292 дело № 20/ 2016г. не поставя изискуемостта
на визираното в него парично задължение от настъпването на някакво друго
обстоятелство ,което да е нужно да се удостоверява пред съда с официален
или с изходящ от длъжника документ. В случая изискуемостта на паричното
задължение за сумата от 150 000 евро / неустойка / настъпва с изтичането на
уговореният в нот.акт срок за изпълнение на задължението на „САС
ИНЖ.“ООД най-късно в срок от 18 месеца от влизане в сила на
споразумението / а това става от датата на вписване на първа по ред ипотека
/настоящата / в полза на „Аман 2013“ ,което пък вписване е извършено на
28.03.2016г. При тези ясни данни относно срока за изпълнение на
задължението на „ САС ИНЖ.“ООД,съвсем обосновано може да се направи
извода ,че падежа на това задължение е настъпил на 28.09.2017г.,когато
изтича посоченият в нотариалния акт 18 месечен срок от влизане в сила на
споразумението. В случая е от значение правилото „dies interpellat pro homine
„ и не е необходимо настъпването на каквото и да било друго обстоятелство
извън простото изтичане на уговорения срок за изпълнение задължението на
„САС ИНЖ.“ООД,което изтичане безспорно е налице към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на
извършената от РС-Плевен преценка за това дали нот.акт удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. Това е така и защото
заявителят поначало , а и конкретно в това производство не е длъжен да
доказва отрицателния факт на неизпълнение на задължението на длъжника .
Длъжникът е този ,който следва да докаже надлежното изпълнение на
задължението си ,визирано в нотариалния акт ,но това следва да стане в
рамките на евентуално исково производство. Впрочем ,самите длъжници в
случая не твърдят ,че са изпълнили поетото задължение да е издадено в
посочения по-горе срок разрешение за ползване на процесната сграда в
гр.София ,район Връбница ,улица 285 ,както и за представяне в същия срок на
нотариално заверен препис от разрешението на „Аман 2013 „ ООД и не
представят доказателства в това отношение .
- На трето място относно твърдението на жалбоподателите ,че вземането не
съществува поради изтекла погасителна давност за което можело да се
направи извод от самия нотариален акт ,съдът намира ,че доколкото
заповедното производство , а в т.ч. и производството по издаване на
разпореждането за незабавно изпълнение е едностранно и несъстезателно
производство в което длъжникът не участва ,то няма основание в това
производство съдът да съобразява материалноправни възражения за изтекла
погасителна давност ,каквито могат да бъдат направени от длъжника с
възражението по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение и които ще
могат да бъдат разгледани по същество в хода на евентуално исково
производство по предявен от кредитора иск чл. 422 от ГПК ,при което в
рамките на съдебното дирене да се събират и доказателства за спорния въпрос
дали е изтекла погасителна давност по отношение на конкретното вземане.
Заедно с това ,съдът няма задължение в заповедното производство да следи
служебно за изтекла погасителна давност спрямо претендираното вземане.
-на четвърто място въпросът за естеството на задължението ,което длъжникът
4
„САС ИНЖ.“ООД е поел - да е издадено в посочения по-горе срок
разрешение за ползване на процесната сграда в гр.София ,район Връбница
,улица 285 ,както и за представяне в същия срок на нотариално заверен
препис от разрешението на „Аман 2013 „ ООД и неговата зависимост от
поведението на трети лица –държавни и общински органи , е напълно
неотносим към предмета на настоящото производство ,което се концентрира
само върху проверката за това дали документа по чл. 417 т.3 от ГПК е редовен
от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. Въпросът какви са причините за неизпълнение на
задължението от длъжниците и дали те се намират в тяхното виновно
поведение или пък се коренят в поведението на трети лица или пък са налице
обективни причини извън тяхното поведение може да бъде изследван само в
рамките на евентуално исково производство .
-сходни съображения важат и по отношение на петото възражение ,развито в
частната жалба ,тъй като въпросът за това дали е налице пълно или частично
неизпълнение на задължението да е издадено в посочения по-горе срок
разрешение за ползване на процесната сграда в гр.София ,район Връбница
,улица 285 ,както и за представяне в същия срок на нотариално заверен
препис от разрешението на „Аман 2013 „ ООД може да бъде предмет на
изследване само в исковото производство,което ще се развие въз основа на
подаденото възражение по чл. 414 от ГПК ,но не и в настоящото
производство по чл.419 от ГПК.
Поради тези съображения ,касаещи всички направени от длъжниците
оплаквания срещу разпореждането на ПлРС за незабавно
изпълнение,Плевенски окръжен съд намира ,че частната жалба от„САС
ИНЖ.“ЕООД и от ЕТ „САС-В.А. „ е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
ІІ. По частната жалба от „Аман 2013 „ ООД срещу определение №
2743/ 24.09.2021г. с което е спряно незабавното изпълнение .С посоченото
определение РС-Плевен,произнасяйки се по молба от „САС ИНЖ.“ЕООД и
от ЕТ „САС-В.А. „ за спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК , е приел
,че „в случая длъжникът е представил писмени доказателства ,които по
естеството си са убедителни и от които може да се направи извод за
основателност на искането“.Тези съображения на ПлРС са очевидно
неправилно ,доколкото с молбата за спиране на незабавното изпълнение вх.№
17243/23.09.2021г. не са представени никакви документи ,освен копия от
обратните разписки за връчване на поканите за доброволно
изпълнение.Липсват каквито и да било писмени доказателства по смисъла на
чл. 420 , ал. 2 от ГПК ,камо ли пък убедителни за недължимост на
вземането.Всъщност самата молба за спиране на изпълнението ,подадена от
„САС ИНЖ.“ЕООД и от ЕТ „САС-В.А. „не се основава на представени от
длъжниците писмени доказателства , а всъщност повтаря изложението на
частната им жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение ,които
аргументи бяха обсъдени по –горе в т. І от настоящото определение .
Според ПлОС не е налице и хипотезата на чл. 420, ал. 1 от ГПК ,тъй като
5
законът в хипотезата на чл. 181,ал. 2 от ЗЗД има предвид учредяване на
ипотека чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на
недвижимия имот за учредяването и ,което се извършва с едностранното
нотариално заверено волеизявление на собственика на недвижимия имот и
което учредяване да е направено с оглед на настоящото производство и пред
съд, а няма предвид предварително учредената договорна ипотека , отразена в
нот.акт № 22, том І рег.№ 292 дело № 20/ 2016г. на нотариус Елена Еленкова.
Съгласно практиката на ВКС, когато по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК се оспорва
вземане, обезпечено вече с ипотека, е необходимо длъжникът да представи
отново обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, различно от това, което вече е
послужило за обезпечаване на задължението му за заплащане на парични
суми по документа по чл. 417 от ГПК. В този смисъл Определение № 375 от
18.07.2011 г. по ч. пр. д. № 340/2011 г. на Върховен касационен съд. В
процесния случай такова обезпечение не е 2 представено, поради което не е
налице основанието за спиране, визирано в чл. 420, ал. 1 от ГПК.
Поради това Плевенски окръжен съд намира ,че не са налице условията нито
на чл. 420, ал.1 от ГПК ,нито на чл. 420 , ал. 2 от ГПК за спиране на
изпълнението,както е постановил РС-Плевен.Поради това обжалваното
определение № 2743/ 24.09.2021г. на РС-Плевен , с което е спряно
незабавното изпълнение следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго с което молбата за спиране да бъде оставена без уважение.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от „САС ИНЖ.“ЕООД ,
гр.Плевен , бул.“Русе „ №87 и от ЕТ „САС-В.А. „ от гр.Плевен ,бул.“Русе „
№87 срещу разпореждане № 5162/02.07.2021г.с което Плевенски районен съд
постановил на осн. чл. 418 ал.1 от ГПК незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 т.3 от ГПК в полза на заявителя „Аман 2013“ ООД
срещу солидарните длъжници ЕТ „САС-В.А. „ и „САС ИНЖ .“ЕООД за
сумата 150 000 евро- главница и за законната лихва от подаване на
заявлението от 01.07.2021г. до изплащане на вземането и издал изпълнителен
лист за това вземане.
ОТМЕНЯ обжалваното определение № 2743/ 24.09.2021г.на ПлРС с което е
спряно незабавното изпълнение и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от „САС ИНЖ.“ЕООД и от ЕТ „САС-
В.А. „ , и двамата със седалище и адрес на управление гр.Плевен , бул.“Русе „
№87 за спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7