№ 26
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500206 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 54/23.03.2022 година по гр. д. № 205/2021 година на Окръжен съд
Габрово П. Д. В. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата
12 848.25 лева – дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит №
1721860/22.01.2015 година, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.05.2021
година, до окончателното изплащане.
Със същото решение П. Д. В. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сумата 762 лева – разноски.
С посоченото решение е отхвърлено възражението на П. Д. В. за извършване на
прихващане със сумата 7 560.13 лева като неправомерно преведена от праводателя на ищеца
от банка „Уникредит Булбанк“ АД вследствие на удръжки от обезщетението за безработица,
които суми са несеквестируеми и праводателят на ищеца не е имал правото да ги получи,
като неоснователно.
Със същото решение е отхвърлен предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД против П. Д. В. иск в останалата част – за заплащане като дължими по
Договор за потребителски паричен кредит № 1721860/22.01.2015 година: сумата над
12 848.25 лева до размер на 29 042.91 лева – главница; 1 394.69 лева – възнаградителна
1
лихва за периода 21.10.2019 година – 20.05.2020 година; 956.63 лева – обезщетение за забава
за времето от 22.10.2019 година до датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2021
година.
С посоченото решение „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да
заплати на П. Д. В. сумата 907 лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД против Решение № 54/23.03.2022 година по гр. д. № 205/2021 година на
Окръжен съд Габрово в частите, с които са отхвърлени частично иска за главница,
претенциите за възнаградителна лихва и обезщетение за забава, присъдените разноски. Във
възивната жалба се изтъква, че неправилно съдът е отхвърлил исковите претенции за
главница, възнаградителна и мораторна лихва като е приел, че не е ясно как е формиран
годишният процент на разходите. В договора за кредит са посочени фиксиран лихвен
процент и годишен процент на разходите, поради което изискванията на закона, касаещи
референтни стойности, индекси и методики, съответно допускания по променливи във
формулата за изчисляването им, са неприложими – в договора е инкорпориран ясен
погасителен план без уговорки за промяна. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит по изчерпателен начин изброява компонентите, които съставят
годишния процент на разходите, и не може да става дума за неяснота у потребителя за
разходите, включени в него. Изискването на чл. 11, точка 10 от Закона за потребителския
кредит за посочване на годишен процент на разходите по кредита, както и на общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, видно от
съдържанието на договора, е спазено. В процесния договор са отразени общият размер на
кредита; лихвеният процент, който е фиксиран; годишен процент на разходите, който не
надхвърля величината по чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит; съдържа се
общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора;
приложен е и погасителен план, подписан от двете страни, в който е посочен броят на
погасителните вноски, падежът на всяка от тях, като тази информация изпълва императивно
заложеното изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит. За
потребителя не са останали никакви скрити разходи и/или допълнителни такси, както и не
са настъпили никакви неблагоприятни последици – всички искани суми са обективирани в
първата страница от договора. Ответникът е разбрал икономическите последици от договора
още при неговото подписване. Процесният договор изцяло съответства на действащото към
датата на подписването му законодателство. Разпоредбата на чл. 11, точка 10 от Закона за
потребителския кредит не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по
който се изчислява годишният процент на разходите – в рамките на Европейският съюз (в
това число и в България) има две нормативно предвидени формули (точки 1 и 2 от
Приложение № 1 към Закона за потребителския кредит), които единствено могат да се
прилагат за изчисляване на годишния процент на разходите. В решението по дело С-42/15
Съдът на Европейския съюз приема, че посочването на годишен процент на разходите в
2
договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, доколкото
позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Доколкото
непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение, предвидената в националната правна уредба санкция
за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се
смята пропорционална по смисъла на чл. 23 от Директивата. Все пак прилагането на
подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за
пропорционално, когато липсващите данни по чл. 10, § 2 от Директивата са от такова
естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. От представените писмени доказателства безспорно се установява
основателността на предявения иск.
Направено е искане да се отмени Решение № 54/23.03.2022 година по гр. д. №
205/2021 година на Окръжен съд Габрово в обжалваните части и да се постанови друго
такова, с което да се уважат изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Н. С. – пълномощник на П. Д. В., в който са развити подробни съображения за
нейната неоснователност. По същество се поддържат доводите, наведени от ответника в
производството пред първоинстанционния съд. Излагат се аргументи, че договорът за
потребителски кредит не е написан по ясен и разбираем начин, като не са спазени и
изискванията за вид, формат и размер на шрифта, поради което договорът е недействителен
на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит. В договора е уговорено
заплащането на такси, надбавки, лихви и обезщетения в нарушение на чл. 10а, ал. 4 и чл. 33,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Твърди се нарушение на изискването за посочване
на годишен процент на разходите и лихвен процент, предвидено в чл. 11, ал. 1, точки 9, 9а и
10 от Закона за потребителския кредит. В договора се съдържат и неравноправни клаузи,
които са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново процесуалният
представител на П. Д. В. оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 205/2021 година на Окръжен съд Габрово
е образувано въз основа на предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против П.
Д. В. искове. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди П. Д. В. –
кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 1721860/21.01.2015
година, да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите: 29 042.91 лева –
главница за периода 21.10.2019 година – 21.01.2025 година, за която е обявена предсрочна
3
изискуемост преди депозиране на исковата молба в съда; 1 394.69 лева – възнаградителна
лихва за времето от 21.10.2019 година до 20.05.2020 година; 956.63 лева – обезщетение за
забава за периода 22.10.2019 година – 12.05.2021 година (датата на подаване на исковата
молба в съда), с изключение на времето от 13.03.2020 година до 14.07.2020 година, за което
не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС; законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
претенцията до окончателното погасяване на дълга; направените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че на 20.05.2020 година е подписан индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 2.11.2018 година, сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1721860/21.01.2015 година, сключен с
П. Д. В., е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. На ответника е
изпратено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за
извършената цесия. Към исковата молба е представено и копие от уведомлението за
осъществената цесия, което да се връчи на ответника в случай, че оспори действията във
връзка с уведомяването му за извършената продажба на вземания. Описват се вземанията по
договора за потребителски кредит. Сочи се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия. Длъжникът не е заплатил дължимия
паричен заем изцяло. Обективирано е изявление за предсрочна изискуемост на
непадежираните към датата на подаване на исковата молба в съда главници.
С Молба с вх. № 1015/3.06.2021 година по повод дадени от първостепенния съд
указания е уточнено, че общият размер на кредита е 46 350 лева – сбор от чистата стойност
на кредита – 45 000 лева, такса за разглеждане на кредита – 1 350 лева, която длъжникът се е
съгласил да изплаща на 120 броя равни части, включени в размера на всяка отделна месечна
погасителна вноска. Посочено е, че към момента на подаване на исковата молба ответникът
частично е погасил задължението си по процесния договор, като общо претендираната
главница е в размер на 29 042.91 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от П. Д.
В. чрез адвокат Н. С., с който оспорва предявените искове изцяло. Излага съображения, че
договорът за потребителски кредит не е написан по ясен и разбираем начин, не са спазени и
изискванията за вид, формат и размер на шрифта, поради което договорът е недействителен
на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит. В договора е уговорено
заплащането на такси, надбавки, лихви и обезщетения в нарушение на чл. 10а, ал. 4 и чл. 33,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Налице е нарушение на изискването за посочване
на годишен процент на разходите и лихвен процент, предвидено в чл. 11, ал. 1, точки 9, 9а и
10 от Закона за потребителския кредит. В договора се съдържат и неравноправни клаузи,
които са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите.
Оспорват се истинността и авторството на документите, приложени към исковата молба,
навеждат се доводи и за симулативния им характер. Твърди се, че ответникът не дължи
4
нищо на дружеството-ищец, тъй като рамковият договор не е произвел действие и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД няма право да претендира от ответника посочените в
исковата молба суми; евентуално – ответникът дължи само непогасената част от получената
главница предвид разпоредбите на чл. 21, 22 и 23 от Закона за потребителския кредит, но не
всички суми, претендирани с исковата молба. В отговора е релевирано и възражение за
прихващане за сумата 7 560.13 лева, за която се сочи, че е преведена неправомерно на
праводателя на дружеството-ищец от „Уникредит Булбанк“ АД вследствие на удръжки от
обезщетение за безработица, сумите по което са несеквестируеми. Направено е искане за
отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на дължимите разноски в полза
на ответника.
Пред първостепенния съд пълномощникът на П. Д. В. оспорва предявените
искове.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 54/23.03.2022 година по гр. д. № 205/2021 година на Окръжен съд
Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, направеното искане,
съдът смята, че предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против П. Д. В.
искове са с правно основание чл. 9 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл. 79 и
чл. 99 от Закона за задълженията и договорите; чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите.
На 22.01.2015 година между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и П. Д. В.
е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 1721860. Вземането по договора е
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. На П. Д. В. е връчено уведомление
за извършеното прехвърляне на вземането.
Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 начин (чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския
кредит). Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит). Годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като
се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания (чл. 19,
5
ал. 2 от Закона за потребителския кредит). Годишният процент на разходите е величина,
чийто алгоритъм е регламентиран в Закона за потребителския кредит. Приемането на
методика за изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от предвидения от
законодателя, е недопустимо. Целта на уредбата на годишния процент на разходите е чрез
императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин определянето и посочването на
годишния процент на разходите на кредита с оглед съпоставка на кредитните продукти и
ориентиране на икономическия избор на потребителя (в този смисъл решение на Съда на
Европейския съюз от 21.04.2016 година по дело С-377/14). В договора за потребителски
кредит трябва да е ясно разписана методиката за изчисляване на годишния процент на
разходите и данните, въз основа на които е направено това пресмятане. Неспазването на
изброените изисквания и посочването на неверен годишен процент на разходите засяга два
от съществените принципи, на които се гради правото на Европейския съюз – лоялна
конкуренция и защита на потребителите, поради което това нарушение е съществено. В
случая в договора за потребителски кредит е визирано, че годишният процент на разходите
е 9.75%, но не е отразено по какъв начин е формиран, какви компоненти включва.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на разходите
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува, и
дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
Целта е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за може да формира осведомен и
икономически обоснован избор дали да сключи договора. С оглед спазването на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит в договора за
потребителски кредит е необходимо да се отрази не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит представлява годишният процент на разходите,
но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при
формиране на годишния процент на разходите. Клаузите на договора за потребителски
кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка, но и да дават
възможност на потребителя да предвиди икономическите последици от сключването на
договора. По изложените съображения, настоящият състав смята, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит – годишният
процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени основните данни,
послужили за неговото калкулиране, както и на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит за сключване на договора по ясен и разбираем начин.
По изложените съображения, съдът приема, че договорът за потребителски
кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, точка 10 от
Закона за потребителския кредит – годишният процент на разходите е посочен като процент,
но не са изброени основните данни, послужили за неговото изчисляване, както и на чл. 10,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит за сключване на договора по ясен и разбираем
начин (чл. 22 от Закона за потребителския кредит).
При обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен
6
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи
по кредита (чл. 23 от Закона за потребителския кредит). При недействителност на договора
се дължи само главница, но не и възнаградителни и мораторни лихви. В закона не е
направено разграничение на двата вида лихви. Последицата от обявяване на договора за
потребителски кредит за недействителен е недължимост на възнаградителни лихви,
мораторни лихви и такси.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че претенциите на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за сумите: 16 194.66 лева (разликата над присъдените 12 848.25
лева до претендираните 29 042.91 лева) – главница, 1 394.69 лева – възнаградителна лихва за
периода 21.10.2019 година – 20.05.2020 година, 956.63 лева – обезщетение за забава за
времето от 22.10.2019 година до 11.05.2021 година, с изключение на периода 13.03.2020
година – 14.07.2020 година, са неоснователни и недоказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 54/23.03.2022 година по гр. д. № 205/2021 година на Окръжен съд Габрово в
обжалваните части е правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи
неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни правни норми от
първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Доводите на процесуалния представител на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са
неоснователни.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД не се дължат разноски. П. Д. В. е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 1 085 лева. По делото са
представени три броя договори за правна защита и съдействие, съответно от 7.05.2022
година, 16.06.2022 година и 5.08.2022 година, които доказват заплащането на посочената
сума в брой. Насрещната страна не е навела възражение за прекомерност на претендираните
разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на П. Д. В.
сумата 1 085 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/23.03.2022 година по гр. д. № 205/2021 година
на Окръжен съд Габрово в обжалваните части.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, Ж.К.
„Люлин“ 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Ю. Х. Ю., да заплати на П. Д. В., ЕГН
7
**********, с адрес: гр. Габрово, ********, със съдебен адрес: гр. Габрово, ****** – адвокат
Н. С., сумата 1 085 (хиляда осемдесет и пет) лева – разноски за адвокатско възнаграждение
за производството пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките, визирани в
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8