Р Е Ш
Е Н И Е №……
Гр. София, 20.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 4306 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 283262/22.11.2019 г., на 49 с - в, СРС, по гр. д. № 90093/2017 г., Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) е
осъдена да заплати на М.
„Б.Е.“ ООД, ЕИК *******на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 14 168 лв. - сбор от суми за незаплатена медицинска дейност за
болнична помощ по клинични пътеки за м. 04.2015 г., м. 05.2015 г., м. 07.2015 г.
и м. 10.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 22.12.2017
г. до окончателното изплащане и сумата от 3 493. 48 лв. лихви за забава. С
решението искът е отхвърлен за горницата над 14 168 лв. до пълния предявен
размер от 15 842 лв., както и за
горницата над 3 493. 48 лв. до пълния предявен размер от 3 874. 82 лв. - лихви
за забава. Страните са осъдени съразмерно за разноски.
Решението се
оспорва изцяло от ответника НЗОК с доводи, че e незаконосъобразно и необосновано.
Неоснователно СРС е приел, че чл. 42, ал. 1 и ал. 3, както и чл. 30, ал. 2, т.
1 от индивидуалния договор (ИД) от 26.02.2015 г. за оказване на медицинска
помощ по клинични пътеки, са нищожни поради противоречие с чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Р и чл. 5 и 35 от ЗЗО. Поддържа се, че за този договор не се
прилагат правилата за нищожността на договорите по чл. 26 от ЗЗД, тъй като ИД е
сключен съгласно изискванията на НРД за МД, а не съгласно ЗЗД. Излага доводи,
че стана въпрос за специфичен договор между публично правен и частно правен
субект, т. н. административен договор по чл. 19 а АПК, който се отличава от
договорите по ЗЗД. Поддържа, че СРС е възприел неправилно разпоредбата на чл.
52, ал. 1 от Конституцията, като обемът и обхвата на здравните дейности не може
да бъде неограничен, а заплащането на средства на изпълнителите на медицинска
болнична помощ от бюджета на НЗОК на база изпълненото от тях в повече от
разрешеното, което е отчетено, нарушава бюджета на НЗОК и изискванията на
сключения между страните договор. Твърди, че определените в договорите с
изпълнителите лимити, до които да се заплаща болничната дейност, не са нищожни поради
противоречие със закона – Конституцията, ЗЗО и приетите по приложението му
нормативни актове. Бюджетът на НЗОК се приема със закон и спазването му е
гаранция за валидност на договора. Излагат се доводи, че касата няма задължения
да заплаща по договора с ищеца болничната медицинска помощ, която надхвърля по
обем уговорените стойности, определени на месечна база съгласно приложение № 2
от договора. Ответникът се позовава на Постановление на МС № 57 от 16.03.2015
г. за приемане на методиката на остойностяване и заплащане на медицинската помощ.
Поддържа, че за заплащане на отчетената медицинска помощ над планираните разходи
следва да е спазен реда за изменение на лимита по договора, като медицинското
заведение следва да подаде заявление до СЗОК за увеличаване лимита на месечните
разходи за осъществяване на дейности по болнична медицинска помощ (БМП). Тъй
като в случая тази процедура не е спазена, претенцията за заплащане стойността
на надлимитните дейности въз основа на договора е неоснователна. По тези и
допълнителни съображения моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят.
Не претендира разноски в производството. Прави възражение за прекомерност на разноските
на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна - ищецът М. „Б.Е.“ ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната
жалба в писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Излага съображения, че
обосновано и правилно СРС е приел, че за ответника НЗОК е възникнало задължение
за заплащане стойността на извършената медицинска дейност за 2015 г. Оспорва се
възражението на ответника, че към клаузите на ИД между страните не намират
приложение разпоредбите на чл. 26 ЗЗД. Дори да се приеме, че е налице особен
вид договор, няма правна норма, която да забранява приложението на общите
правила за нищожност към договора, както и изискването да отговаря на правните
норми и добрите нрави. Поддържа, че в хода на производството ищецът не е
твърдял, че медицинската помощ е неограничена, като всеки хоспитализиран има
право да полза здравни услуги, които попадат в обхвата на пакета дейности за
БМП именно поради факта, че осигурителните му вноски формират бюджета на НЗОК. Касата
е длъжна да заплаща лечението на здравно осигурените лица (ЗОЛ) за
заболяванията, включени в гарантирания пакет от здравни дейности, като
единственото ограничение, въведено от закона, е медицинската дейност да попада
в обхвата на основния пакет и да се плаща по цените, определени от НЗОК. В
случая лечебното заведение претендира заплащането на стойността на дейностите
по КП, определени от НС на НЗОК. Поддържа още, че извършените от ищеца
дейности, за които се твърди, че са „надлимитни“, попадат в определения от
закона основен пакет здравни дейности, предоставена е на ЗОЛ по КП и следва да
бъде заплатена от Касата. В противен случай ще е налице неравно третиране на
ЗОЛ, потърсили медицинска помощ, в нарушение на чл. 52 от Конституцията, както
правилно е приел и СРС. Нито в закона, нито в подзаконовите НА е въведе лимит
на медицинските дейности, над който НЗОК е освободена от задължението да
заплаща оказаната от ЛЗ - изпълнител медицинска помощ на ЗОЛ. Излагат се доводи,
че нито в ПМС № 57/16.03.2015 г., нито в НРД от 2015 г. са предвидени лимити за
заплащане на оказаната медицинска помощ, оказана от изпълнителите, нито има
нормативно основание болницата да формира листа на чакащите. Поддържа освен
това, че достигането и превишаването на определените за лечебното заведение месечни
стойности на разходите не обосновава задължение за формиране на такава листа.
Липсата на такава не обосновава отказа за заплащане на договорените медицински
дейности. Възразява се срещу довода, че не е поискано увеличение на лимита на месечните разходи по договора, като се
поддържа, че ЛЗ е направило искане бюджета му за 2015 г. да бъде съобразен с
разширяване на дейността му, но искането не е уважено от НЗОК. По тези и
допълнителни съображения моли да се потвърди решението. Претендира разноски
за въззивната инстанция.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. В съответствие с правомощията си по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо
постановено в оспорената уважителна част.
СРС е обсъдил събраните пред него писмени
доказателства и е изложил установената въз основа на тях фактическа обстановка,
към която настоящият състав препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира
за необходимо да я преповтаря изцяло, а ще обсъди само относимите към
оспорването по въззивната жалба доказателства.
Като е съобразил твърденията в исковата молба,
районният съд се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени скове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за плащане на суми по
договор №
22-4837/26.02.2015 г.
за извършена медицинска дейност по клинични пътеки за
периода м. април, май, юли и октомври 2015
г. и лихви за забава
върху тях.
При условията на евентуалност са
предявени искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По главните
искове за заплащане на суми по договор № 22-4837/26.02.2015 г. за извършена медицинска дейност по клинични пътеки,
като съобрази становищата на страните във въззивното производство и в
допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното :
Към процесното правоотношение ще
намерят приложение освен общите норми на ЗЗД, както и специалните разпоредби на
Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), ЗЗО, ЗБНЗОК за 2015 г.,
подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Доводът на ответника в жалбата, че нормите на ЗЗД не
намират приложение към процесния договор е неоснователен.
Съгласно
общите правила на неизпълнението по чл. 79, ал.
1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задълженията си по договора, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно
с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. За уважаване на
главният иск, по смисъла на чл. 154 ГПК, в тежестта на ищеца е да докаже :
съществуването на облигационно правоотношение с ответника с определено
съдържание - т. е. правата и задължения на страните по правоотношението, по
които те са постигнали съгласие, както и че той е изправна страна, неизпълнение, пълно или частично, на
задълженията на ответника. Ответникът следва да докаже правопогасяващите и правоотричащите си
възражения.
Страните в производството не спорят, че между тях е
сключен договор №
22-4837/26.02.2015 г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по силата на който, на основание
чл. 59 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски
съюз (БЛС) за 2015 г., ищецът (като
изпълнител) се е задължил да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска
помощ по клинични пътеки, подробно посочени в договора и при условията,
уговорени в него. От своя страна ответникът - възложител (НЗОК) се е задължил
да заплаща извършените дейности съгласно довореното в чл. 1, ал. 2 от договора.
Според
заключението на комплексната съдебно - икономическа и медицинска експертиза,
приета без възражения пред СРС, всички медицински дейности, предмет на спора са
извършени съобразно изискванията на валидните към този момент Клинични пътеки и
са били част от предмета на действащия договор с изключение на дейностите в
непредоставените за проверка 3 истории за заболяване. Медицинските дейности при
анализираните 15 хоспитализации са надлежно документирани, като медицинската
документация отразява реално проведено лечение, съобразено с изискванията и на
клиничните пътеки. Всички медицински дейности, посочени по код, название и брой
в спецификациите за болнична медицинска помощ за м. април, май, юли и октомври 2015 г. са отчетени по
електронен път съобразно действащите към момента методики. Съгласно
заключението всички пациенти по процесните КП са били с непрекъснати
здравноосигурителни права към момента на хоспитализацията им, а КП, по които
тези лица са хоспитализирани и лекувани, попадат в основния пакет, гарантиран
от бюджета на НЗОК за 2015г.
Всички
18 случая са включени в отхвърлените за заплащане случаи в Месечна справка за
отхвърлени случаи по КП. Причините за отхвърляне заплащането на процесните
случаи е надвишаване на определените месечни стойности за съответните периоди.
Вещите
лица сочат още, че сумите, като сбор от единична цена за всяка от видовете
дейности, са вярно изчислени. Експертизата е определила, че стойността на
отчетената и незаплатена медицинска помощ от ищеца по процесните клинични
пътеки за м. април, май, юли и октомври 2015 г. е в общ размер от 15 842 лв.
Следователно, както приема и СРС, в производството е
установена конкретната стойност на медицинските дейности относно правоимащи
според договора лица в процесния период,
извършени от болницата - ищец по клинични пътеки, както и че незаплатените дейности от НЗОК надхвърлят лимитните стойности по клиничните пътеки.
Основният спорен въпрос между
страните е дали НЗОК дължи заплащане на реално осъществените медицински
дейности, предоставени от изпълнителя на
болнична медицинска помощ (БМП)в
полза на здравноосигурените лица, които
са в обхвата на тази помощ - визирани в чл. 45 от ЗЗО и НРД за 2015 г. и са
извършени съобразно изискванията на чл. 46 ал. ал. 2 и 3 от ЗЗО, когато
стойността им е над нормативно и договорно определените стойности (лимити) и
надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка.
Въззивният съд споделя решаващият
извод, до който достига и СРС, че при осъществена съгласно
клиничните пътеки болнична помощ, при осъществен избор от
здравно осигурено, болницата има право на вземане и ответникът дължи заплащане на извършените и
отчетени дейности, по чл. 59 ЗЗО, дори при надхвърляне на лимитите, съгласно индивидуалния договор между ЛЗ и НЗОК.
В допълнение на изложеното от СРС,
настоящият състав намира за необходимо да отбележи следното:
Според чл. 4 от договора изпълнителят
има право да получава договореното заплащане за извършената, отчетена и
потвърдена от възложителя дейност, при условията, в сроковете и по реда,
определен в Методика за заплащане, съгласно предвиденото в договора.
В разпоредбата
на чл. 52 от Конституцията на Република България предвижда право на гражданите на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване
на медицинско обслужване при условията и по ред, определени със закон.
Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от
работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници
при условия и по ред, определени със закон. Според дефинитивната норма на чл. 2
Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължителното здравно осигуряване представлява дейност по управление и
разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за
закупуване на здравни дейности, което се осъществява от НЗОК и от нейните
териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). В нормата е
очертан предметният обхват на задължителното здравно осигуряване, който включва
пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Съгласно чл. 8
от ЗЛЗ болничното заведение е длъжно да оказва болнична помощ на здравно
осигурени лица, като обемът на възложената дейност не е ограничен от достигане на
определени стойности.
Редът за
предоставяне на медицинска помощ се урежда в Националния рамков договор (НРД) и сключените
въз основа на него индивидуални договори между изпълнителите на медицинска
помощ и съответните РЗОК. НРД е нормативен
административен акт, който има действие за територията на цялата страна за определен
срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска
помощ, осигурените лица и осигурителите (чл. 4 а ЗЗО).
Съгласно чл.
29, ал. 1 от Националния рамков договор 2015 г. изпълнителите на медицинска помощ
имат право да получат от НЗОК в срок и в пълен размер заплащане за извършените
дейности при условията и по реда на сключения между страните договор. В индивидуалния договор пък е закрепено
задължение на изпълнителя да осигурява непрекъснато 24 - часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно
разрешението за осъществяване на лечебната дейност. Изпълнителят няма
възможност да поиска от пациента да заплати медицинската помощ, която е
включена в обхвата на здравното осигуряване, тъй като същата се закупува от РЗОК, съгласно
разпоредбата на чл. 47 ЗЗО.
В заключение от анализа на
посочените разпоредби следва, че здравноосигурените лица имат
гарантиран свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и
обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил
договор с районната здравна каса. Правото на
избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано
по географски и/или административни основания, съгласно чл. 4, ал. 1 и, ал. 2
от ЗЗО. Така са уредени правата на здравноосигурените лица и в разпоредбите на
чл. 35, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО.
Следователно един от
основните принципи при осъществяването на задължителното здравно осигуряване е
свободния избор от осигурените лица на изпълнители на медицинска помощ (чл. 4 ЗЗО, чл. 5, т. 10 от ЗЗО). Не е налице законово
основание тази
възможност да се ограничава на база лимита на конкретната избрана от ЗОЛ болница, както приема и СРС. Нормите в
индивидуалните договори с изпълнителите, предвиждащи лимити в заплащането,
противоречат на посочените законови разпоредби.
Иначе казано,
не може да се задължи осигуреното лице да промени направения избор на място,
където да получи здравни и медицински услуги, в зависимост от това дали
болницата - изпълнител на здравни услуги е надхвърлила своите лимити по клинични
пътеки, за да получи такива услуги от друг изпълнител, на който лимитът не е изчерпан.
При извършени дейности от болнично заведение, изпълнител на болнична медицинска помощ, НЗОК не може да
откаже в гарантирания здравен пакет избраната медицинска помощ. Идеята на закона е, че лимитите не могат да ограничат гражданите правата по чл. 4 от ЗЗО. Въззивният състав споделя доводите
на ищеца в посочения смисъл, както и съображенията на първоинстанционния
съд.
Лимитирането на
дейността по силата на сключения между страните договор между болницата и НЗОК,
не може да влияе върху правата на здравноосигурените лица да получат здравна
помощ съгласно приетите клинични пакети и да изберат лекар и лечебно заведение,
в което да получат тази помощ. Когато болницата е извършила дейност по клинични пътеки, за които здравната каса
дължи възмездяване, тя следва да получи стойността на предоставената услуга, съгласно договора. Ако липсват средства,
то следва да се използват резервните средста, предвидени за такива
случаи.
Следва да се посочи освен това, че бюджетът на НЗОК съставлява рамката на разходите на паричните средства на задължителното здравно осигуряване
на републиканско ниво. В този смисъл за ответника е важно не дали конкретното лечебно заведение е надхвърлило своя лимит, а
дали заплащането на извършените медицински услуги на републиканско ниво е в рамките на
бюджета.
Действително съществуват лимити на здравното осигуряване, изразяващи се във формирани клинични
пътеки и прогнозни стойности по тях, но са налице и законови механизми за заплащане на цялата
осъществена от ЛЗ дейност. Съдът споделя тезата, че стойностите,
посочени в индивидуалните
договори са прогнозни и е допустимо да бъдат надхвърлени, като е предвиден и специален ред за разходване на бюджетните средства и
резерв за компенсации, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗО.
НЗОК дължи
заплащане на клиничната пътека, ползвана от здравноосигуреното лице в рамките на пакета от здравни
дейности, като за бюджета на НЗОК е без значение дали те ще бъдат заплатени на една или на друга болница
или лекар. Регламентираното задължение на болниците да формират листа на чакащи не е
аргумент в противната насока, тъй като достъпа до медицинско обслужване ще бъде
поставен в зависимост от времето, в което лицето е заявило необходимостта от
здравни грижи, което води до недопустимо нарушаване на неговите права. За да
гарантира тези права на гражданите НЗОК е длъжна да осигури бюджет, като
заплати разходите за лечението на всяко здравно осигурено лице в болницата, в
която то е избрало да се лекува.
В противен
случай би се стигнало до невъзможност за здравноосигуреното лице да ползва
избрания от него изпълнител на медицинска помощ, ако същият е изчерпал
лимитирания бюджет за съответния месец/тримесечие и да търси изпълнител на медицинска
дейност с неизчерпан лимитиран бюджет за съответния период, което ще наруши
конституционно закрепените му права, както се
посочи по – горе.
Съдът намира, че делегираните бюджети, въведени от закона като финансов способ и принцип за финансиране на
дейността в областта на болничната помощ, заплащана чрез системата на
задължително здравно осигуряване, нямат за цел да прехвърлят финансовата тежест
по опазване здравето на гражданите от държавата към изпълнителите на болнична помощ - търговски дружества, на които е забранено да извършват
търговска дейност извън сферата на медицинско обслужване, както и да изискват
заплащане от осигурените лица за дейности в обхвата на чл. 45 ЗЗО. (определение № 746 от 27.12.2019 г. по т. д. № 2254/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС)
Основателно СРС е приел, че уговорките в индивидуалния
договор свързани
със заплащането на осъществените медицински дейности в рамките на утвърдените месечни
стойности, не могат да ограничат безусловно признатото от закона право на свободен
достъп на здравноосигурените лица (които не са страна по договора по
чл. 59 ЗЗО) до медицинска помощ, както и гарантирания им свободен избор на изпълнител. Отделно от това, в индивидуалния
договор не е предвидена възможност за ищеца като изпълнител на болнична медицинска помощ, в рамките на
гарантирания здравен пакет, да откаже предоставянето на такава помощ на здравноосигурените лица поради
изчерпване на средствата от разпределените му лимитирани бюджети.
След като на здравноосигурените лица е предоставено по закон право на избор на лечебно заведение – изпълнител и те са избрали ищеца за изпълнител
на медицинска помощ по клинична пътека, а за ЛЗ не съществува законова
възможност да откаже предоставянето
на поисканата медицинска помощ и я е
осъществило, изпълнителят има право да получи пълно заплащане на медицинската дейност по клинична
пътека от НЗОК.
В заключение въззивният състав
споделя крайният извод на СРС, че
предоставената на ЗОЛ от ищеца болнична помощ следва да бъде
заплатена в пълен обем, включително за надлимитните дейности, след като не е спорно, че е извършена според изискванията на договора и закона и е отчетена пред възложителя, който е приел отчета без възражения.
Искът за заплащане на възнаграждение на ищеца и за надлимитните медицински дейности е
основателен и в съответствие с материалния закон СРС го е уважил до доказания
размер от 14 168 лв., по клинични пътеки за м. 04.2015 г., м. 05.2015 г., м. 07.2015 г.
и м. 10.2015 г.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
заплащане на обезщетение за забава, въззивният съд намира следното :
Когато
деня на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му
– арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 35 от
договора, ответникът е длъжен да заплаща извършената и отчетената медицинска
дейност в срок до 30 число на месеца, следващ отчетния.
Предвид липсата на конкретни съображения срещу
решението в частта, в която е присъдена лихва за забава, настоящият състав
споделя изводите на СРС относно дължимостта и размера на претенцията за лихва и
препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.
Доколкото изводите на въззивният съд
съвпадат като цяло с тези на СРС решението в оспорената от ответника уважителна
част е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде потвърдено.
Този извод се отнася и до присъдените в решението разноски в полза на ищеца,
които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени
разноски. Решението е влязло в сила
неоспорената от ищеца част.
По
разноските пред СГС : С оглед
изхода от спора право на разноски има въззиваемата страна - ищец, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил доказателства за заплатен адвокатски
хонорар за въззивната инстанция в размер на 1 000 лв., а ответникът е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Като се съобрази процесния материален интерес по
спора, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ възнаграждението за адвокат възлиза на
1 060 лв. Като взема предвид интереса по обжалването и извършените от
представителя на ищеца процесуални действия пред въззивната инстанция съобразно
нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд приема, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение от 1 000
лв. не е прекомерно и следва да се присъди в този размер.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283262/22.11.2019 г., на 49
с - в, СРС, по гр. д. № 90093/2017 г., в частите, в които Национална
здравноосигурителна каса (НЗОК) е осъдена да заплати на М. „Б.Е.“ ООД, ЕИК *******на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 14 168 лв. - сбор от суми за
незаплатена медицинска дейност за болнична помощ по клинични пътеки за м.
04.2015 г., м. 05.2015 г., м. 07.2015 г. и м. 10.2015 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 22.12.2017 г. до окончателното изплащане
и сумата от 3 493. 48 лв. - лихви за
периода от момента на забавата за всеки месец до подаване на исковата молба на
22.12.2017 г.
РЕШЕНИЕТО е влязло в
сила в останалата неоспорена от ищеца част.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, с адрес : гр.
София, ул. *******да заплати на М. „Б.Е.“ ООД, ЕИК *******с адрес по делото : гр.
София, бул. „Бул. *******, чрез адв. Н., адвокатско възнаграждение от 1 000
лв. за СГС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.