Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 28.10.2019 Град С.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и пети септември Година 2019
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
В.П.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6006 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК.
Ищцата Х.З.Г. твърди в поправената си искова
молба, че със заповед № 1743/25.06.2018 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК, която
била издадена по ч.гр.д. № 3181/
Ответницата Е.Н.Е. оспорва предявения
иск, които моли съда да отхвърли, като неоснователен, с възражения и доводи,
изложени подробно в подадения срок отговор и чрез пълномощника й в хода на
делото по същество, като с отговора предяви, а съдът прие за съвместно
разглеждане с предявения иск и евентуално й възражение за прихващане, с което
моли съда, в случай на основателността на този иск, да компенсира, до размера
на по-малкото от тях, на вземането на ищцата по същия иск, с насрещното й
вземане по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за 260 лева неплатен й от ищцата наем за
юни 2018 г. по същия сключен между тях процесен договор за наем от 14.05.2018
г.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и
доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти,
от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесното вземане ищцата е подала на
20.06.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За
разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 3181/2018 г. на СтРС, по
което на 25.06.2018 г. е издадена исканата заповед, срещу която ответницата е
подала възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 28.11.2018 г., в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, ищцата е предявила по делото процесния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, който поради това се счита предявен на 20.06.2018 г., когато е подала в
съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 14.05.2018 г. страните са сключили в
писмена форма представения по делото договор за наем (л. 5-6). С него ответницата предоставила на ищцата
за срок от една година от 14.05.2018 г. ползването на 33 кв.м жилище в С., а
ответницата се задължила да й заплаща в брой за ползването му 260 лева месечен
наем до първо число на текущия месец (чл. 1 и 2 от договора). В чл. 2, ал. 3,
изр. 1 от договора страните уговорили, че при подписването му наемателят
заплаща на наемодателя един месечен наем и депозит в размер на един наем, за
получаване на които договорът служи като разписка. В чл. 2, ал. 3, изр. 2 от
договора страните уговорили още, че депозитът обезпечава грижливото и
добросъвестно ползване и стопанисване на имота и оборудването му от наемателя,
както и за покрИ.е на разходи за възстановяване на липси, отстраняване на
големи повреди и други щети на имота, ако има такива, причинени виновно от
наемателя към датата на освобождаване на имота. В същия чл. 2, ал. 3, изр. 3 и
4 от договора е уговорено, че наемодателят може да прихваща от депозита дължими
суми след прекратяване на договора, както и че ще върне депозита след
прекратяване на договора при условие, че наемателят е изряден платец и няма
задължения към него (л.
5).
По делото обаче няма несъмнени
доказателства за твърдения от ищцата спорен факт - страните да са прекратили този
договор няколко дни след сключването му по взаимно съгласие, а именно нейна е
тук тежестта да представи такива (чл. 154, ал. 1 ГПК). Не представлява такова доказателство представената с
исковата й молба покана, защото няма данни същата да е връчвана на ответницата,
нито тя да се е съгласявала със съдържанието й, а тази покана представлява само
един частен документ, в който пълномощникът на ищцата е вписал и този изгоден
за нея факт, който поради това не се доказва от същата покана, а сам се нуждае
от доказване – чл. 180 ГПК (л.
8-9). Не представлява
такова доказателство и представеното от пълномощника на ищцата в съдебно
заседание писмо на директора на офиса в С. на НАП, в което е удостоверено, че
ответницата не е подавала за 2018 г. декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, защото това обстоятелство
не доказва, че договорът за наем между страните е бил прекратен (л. 41). Не само защото неподаването на такава
декларация би могло да обуслови само административно – наказателна отговорност
на ответницата по чл. 80, ал. 1 ЗДДФЛ. Но и защото, ответницата не е подала
такава декларация и за получения от нея наем за май 2018 г. по делото, въпреки,
че е получила такъв от ищцата, видно от чл. 2, ал. 3, изр. 1 от договора.
Поради това неподаването на такава декларация и за наемите за юни и юли 2018
г., съвсем не доказва несъмнено, че договорът за наем между страните е бил прекратен
преди това през май 2018 г. А други доказателства в подкрепа на този твърдян от
нея спорен факт, ищцата, чиято е тук доказателствената тежест да го докаже
пълно и главно, тоест несъмнено, не са представени и липсват по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Поради това съдът намери, че този
договор за наем ищцата е прекратила с исковата си молба по делото, която следва
да се счете в случая за едномесечно нейно писмено предизвестие за
прекратяването му по чл. 5, ал. 2 от договора за наем. Сключеният от страните
договор е срочен и може да бъде предсрочно прекратен с предизвестие само ако
тази възможност е уговорена в него, каквато е уговорена в случая в чл. 5, ал. 2
от договора за наем (аргумент
за противното от чл. 238 ЗЗД, така и Р 67-2002–V г.о.). С оглед фикцията на чл.
422, ал. 1 ГПК, тази й искова молба следва да се счете за подадена на
20.06.2018 г., когато е подала в съда заявлението си за издаване на заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата. Поради това договорът следва да
се счете за прекратен с нея на 20.07.2018 г., когато е изтекъл едномесечния
срок по чл. 5, ал. 2 от договора. Този факт, макар и настъпил в хода на делото,
което според същата фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК се счита образувано на
20.06.2018 г., съдът следва да вземе предвид, защото е от значение за спорното
право, защото вземането на ищцата за връщане на платеният депозит от 260 лева
по договора, възниква след прекратяването му - чл. 2, ал. 3, изр. 4 от договора
(чл. 235, ал. 3 ГПК
и т. 9 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Поради
основателността при това положение на
иска й по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване
на това нейно вземане по чл. 2, ал. 3, изр. 4 от договора за връщане на този
депозит от ответницата, съдът следва да разгледа евентуалното й възражение за
компенсирането му до
размера на по-малкото от тях на претендираното от последната нейно насрещно
вземане по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за 260 лева неплатен й от ищцата наем за
юни 2018 г. по същия договор за наем от 14.05.2018 г., защото е настъпило условието, от което ответницата е обусловила разглеждането му. В тази насока съдът намери, че след като с оглед
изложеното сключеният между страните по делото договор за наем е прекратен на 20.07.2018
г. в хипотезата на чл. 5, ал. 2, до тази дата същият е действал. Поради това,
независимо дали е ползвала реално до същата предоставеният й със същия договор за
ползване под наем апартамент, ищцата дължи на ответницата уговорения в него
наем за ползването му до прекратяването на 20.07.2018 г. на същия договор (чл. 232, ал. 2 ЗЗД). А след като е така, ищцата дължи на
ответницата и претендирания от последната с това й възражение наем за юни 2018
г. по същия договор (чл.
232, ал. 2 ЗЗД).
Този наем е в размер на 260 лева и е следвало ищцата да й плати на 01.06.2018
г. (чл. 2 от договора). По делото няма данни ищцата да й е
платила същия наем, а ответницата има право при това положение, след
прекратяване на договора за наем, да го прихване от платеният й при сключването му от ищцата
депозит в същия размер от 260 лева (чл. 2, ал. 3, изр. 3 от договора). Изложеното обуславя извода, че от
материално - правна гледна точка безусловно е налице възможност за прихващане
до размера на по-малкото от тях на дължимия се
от ответницата на
ищцата след прекратяване в
хода на делото на 20.07.2018 г. на договора за наем на платеният от последната
при сключването му депозит в размер на 260 лева и дължимият се на ответницата
от ищцата наем за юни 2018 г. по същия договор в размер на 260 лева (чл. 103 ЗЗД, чл. 2, ал. 3, изр. 3 от
договора и т. 11в ТР 4-2014-ОСГТК). Това прихващане следва да се осъществи до размера на
по-малкото от тези насрещни вземания,
а тъй като те са в един и същи размер, прихващането ги погасява изцяло (чл. 104, ал. 2 ЗЗД). Поради това предявеният от ищцата иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен, поради
това прихващане с насрещното вземане на ответницата.
При този изход на делото, само ответницата
има право на сторените от нея разноски за същото и в заповедното производство (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). По делото обаче няма данни същата да е
сторила разноски по тези дела, доказателство за каквито не е представеният от
пълномощника й списък по чл. 80 ГПК, в който е посочен договор за правна защита
и съдействие № 166063/23.04.2019 г., защото такъв по делото не е представен (л. 43). Поради това такива не й се присъждат (т.
1 ТР 6/2012 ОСГТК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от Х.З.Г., с ЕГН **********, с адрес ***.-, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на Е.Н.Е., с ЕГН **********, с адрес ***,
че й дължи сумата от 260 лева за
главница от невърнат депозит по
прекратен по взаимно съгласие договор за наем от 14.05.2018 г. на
недвижим имот в гр. -, и законна лихва върху тази сума от 20.06.2018 г. до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 1743/25.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3181 описа
за 2018 г. на Старозагорския районен съд, както и искането на Х.З.Г. за присъждане
на сторените по настоящото дело и по ч.гр.д. № 3181 описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд разноски, поради прихващане с насрещното вземане от
260 лева на
Е.Н.Е. с п.с. за неплатен й от Х.З.Г. с п.с. наем за юни
2018 г. по същия сключен между тях договор за наем от 14.05.2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: