Решение по дело №57/2023 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 88
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Петър Маргаритов
Дело: 20235400500057
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Смолян, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно гражданско дело
№ 20235400500057 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258и следващи от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР, чрез юрисконсулт Св. Ст. срещу решение №
262 от 01.11.2022 год. , постановено по гр.дело № 656/2022 г. по описа на
Районен съд – Смолян.
Поискано е въззивния съд да постанови решение , с което да отхвърли
предявените исковете от Юл. К. Счита ,че решението е постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за
министерството на вътрешните работи. Изложени са доводи, че ищецът Ю.
К. няма право да търси допълнително възнаграждение като извънреден труд
след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 за периода от
05.12.2019 г. до 11.07.2022г. Посочено е , че в периода са действали няколко
посочени наредби, уреждащи въпросите за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за
1
отдих и почивките на държавните служители в МВР. С изменението на ЗМВР
с ДВ бр.60/07.07.2020 г. законодателят ясно и точно е разписал спорните
текстове в чл. 187 от ЗМВР, като е посочил, че нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица .За тези служители нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че след като в
Наредбите от 2019 г. и 2020 г. липсва изрична норма, съответстваща на чл.
31,ал. 2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1.143, е налице законова празнота, поради което
субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.С постановяване на своето
решение е допуснато нарушение на ЗНА, който не е приложен с оглед
неговата основна функция. Според жалбоподателя съдът не е съобразил
промените в ЗМВР, обнародвани в ДВ,бр.60/07.07.2020 г., които детайлно
разписват този въпрос .Коментирано е Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по
преюдициално дело С- 262/2020г.,като са изложени доводи, че в
законодателството са предвидени мерки за защита на служителите от
МВР, като е предвидено допълнително възнаграждение за прослужено време,
размер на основен платен годишен отпуск, обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск , обезщетения за прекратяване на служебното
правоотношение, по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд
по неговата продължителност, почивки в работния ден, междудневна
почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и
по ред. В Наредбата по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено ,че на
служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 от ЗМВР се полага безплатна храна и
ободряващи напитки. Твърди се, че тези трудови и социални права,които
законодателят е въвел за тази група служители са резултат именно от
специалния им статут, който се различава от общия на служители по КТ. Те
имат за основна цел формирането на основни мерки за защита ,които да
обезпечат и преодолеят особената тежест на полагания от тях труд, с което са
изпълнени основните изисквания на Директивата за формирането на такива
други мерки за защита на правата на тези служители. Посочено е ,че във
втората част на решението на СЕС е обърнато внимание на чл. 20 и чл. 31 от
Хартата на основните права на Европейският съюз, като същите следва да се
тълкуват в смисъл, че се допуска определената в законодателството на
2
държавата членка нормална продължителност на труда от 7 часа по реда на
общото трудово законодателство да не се прилага за работниците от
публичният сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако е
основана на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Тъй
като СЕС признава наличието на обективни такива обстоятелства като
обезщетение и компенсационни механизми и др., предвидени за обезпечаване
на законово определената продължителност на работното време през нощта,
то причините обосноваващи работното време от 22.00 до 06.00 часа през
нощта са налице и обосновано определени при вида на функциите на
изпълнение на тези специални задължения. Твърди се , че разпоредбата на чл.
2, ал. 1 от ЗМВР, регламентира дейността на МВР да насочена към защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността,
защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението. Признатата законодателна
целесъобразност позволява прилагането на различен метод на правно
регулиране на работно време, трудово възнаграждение и задължения на
работниците и служителите по трудови правоотношения по реда КТ и ЗМВР.
При предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата,а
именно на извънредният труд , то съотнасянето на положеният нощен труд от
8 часа към по-малка продължителност от 7 часа е в противоречие е така
постановеното решение на Съда на ЕС. Направен е извод , че при
предвидената продължителност на нощния труд ,която е компенсирана и
обезщетена с ясни механизми и овъзмездена чрез неговото заплащане, то е
недопустимо преобразуването на нощният труд в дневен с коефициент 1.143
в извънреден труд .В тази връзка е поискано въззивният съд отмени
обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.Във въззивната жалба не се съдържат нови
доказателствени искания.
Срещу подадената въззивна жалба е депозиран отговор Ю. К. чрез
адв.П. , като в отговора е взето становище, че решението на РС-Смолян е
законосъобразно и правилно.Поискано е потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител
.Постъпило е писмено становище/защита / от гл.юриск.Ст. ,който поддържа
3
изцяло въззивната жалба по подробни изложения в нея .Претендира разноски
и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната
страна.
Въззиваемият Ю. К. ,редовно призован ,не се явява като вместо него се
явява адв.П.. Същата оспорва жалбата по подробни съображения , изложени
в писмено становище .Претендира разноски за въззивната инстанция по
представен списък по чл.80 ГПК.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима .
Разгледана по същество ВЖ е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение по гр.дело 656/2022г по описа на РС-Смолян са
уважени предявените искове от Ю. К. срещу ГД ПБЗН, като ответникът
е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР
във връзка с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сума в размер на 2 496,03
лева- допълнително възнаграждение за положен и незаплатен извънреден
труд за периода от 10.12.2019г. до 11.07.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда 11.07.2022г.. до окончателното
изплащане на сумата, както и 366,59 лева-обезщетение за забава върху
неизплатеното възнаграждение за положен нощен труд за периода от
10.12.2019г. до 11.07.2022г. Присъдени са и разноски в размер на 450
лева в полза на ищеца и разноски в полза на РС-Смолян в общ размер
на 299,84 лева .
По делото не е спорно ,че Ю. К. е работил в структура на ГД ПБЗН със
статут „държавен служител“ по смисъла на чл.142,ал. 1 т. 1 от Закона за МВР.
В периода от 09.12.2019г до 11.07.2022г същият е заемал длъжността
„Водач на специален автомобил Първа степен“ в Районна служба ПБЗН - П.
при ГДПБЗН МВР.
К. е полагал труд на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно
изготвени месечни графици, при сумирано отчитане на работното време. От
10.12.2019 год. до 31.12.2019 год. е получавал основно месечно трудово
възнаграждение за длъжност 890,00 лева; от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. -
979,00 лева; от 01.01.2021 г. до 01.06.2022 г. -1126,00 лева; от 01.07.2022 г. до
11.07.2022 г. - 1351,00 лева.
От назначената СИЕ в хода на първоинстанционното производство се
установява, че за периода от 09.12.2019 г до 11.07.2022 г., Ю. К. е положил
4
общо 1233 часа нощен труд, които са му заплатени заедно с дневния, без
същите часове нощен труд да са превръщани в дневни по реда , предвиден
в нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ .Ако се приложи преизчислението на
тези часове в дневни, то К. е следвало да получи допълнително
възнаграждение за 176 часа, равняващи се на общо 2496,03 лева по часовите
ставки за отделните месеци. Размерът на законната лихва за забава върху
дължимото допълнително възнаграждение за всеки отчетен период е в
размер на 366,59 лева до момента на предявяване на иска .
Не е спорно , че ответникът в първоинстанционното производство не е
извършил посоченото преизчисляване и на К. не са заплатени
посочените по- горе суми .
Въззивният съд намира, че решението на районният съд следва да се
потвърди, предвид следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които по т.3
на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е и възнаграждението за извънреден труд. Редът за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно
време и др. се определя от министъра на вътрешните работи. В ал.3 от чл.187
от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови
смени -сумирано за период от три месеца. Според ал.7/предишна ал.5/ на
чл.187 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
В разпоредбата на чл.31,ал.2 от отменената Наредба № 8121з-
07/11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 1,143. В Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-
776/29.07.2016г., както и в издадената впоследствие Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и
Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен .Наредба №8121з-
5
407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015
г.. Наредба №8121з- 592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., обнародвано на
29.07.2016г. Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е отменена изцяло с Решение
№ 16766 от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. на ВАС.
С изменението на ЗМВР/ ДВ бр.60/07.07.2020г./в нормата на чл.187,ал.1 от
ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа
до 6.00 часа. Приета е нова ал.4 на чл.187, според която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работното време към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал.1 .
Съгласно разясненията в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и
такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни
служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Същото следва да е относимо и за
служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната по- горе
разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч. В тази връзка и в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР е
регламентирано, че държавните служители, които полагат труд за времето
между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда.
Въззивният съд намира, че независимо от законодателните изменения/ в
сила от 01.07.2020г /, по отношение положения нощен труд от К. следва
субсидиарно да се приложи КТ и чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съобразно последната норма при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.
приложим е коефициентът 1,143. Положеният от ищеца нощен труд подлежи
на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143.В този смисъл
6
е и решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с
предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни
служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане
на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР.В това
решение е посочено, че положителният отговор на въпроса за приложение на
субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и
чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност,
уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота
или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала. Липсата на
уредба може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на
закона, като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази
насока.
В ЗМВР и наредбите по неговото прилагане , действащи в исковия период
от време , не е предвидено обезщетение, което да компенсира положения
нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова
обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014 г.
С изменението на на чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/2020г.,
в сила от 11.07.2020г., е предвидено , че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че
според ал.4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по
КТ. Неравенството в третирането на държавните служители чл.142,ал.1,т.1 от
ЗМВР , полагащи нощен труд е закрепено законово, като тази норма
противоречи с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на
Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл.188,ал.2
от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда. По този начин посочените служители в МВР се поставят в
неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и
държавните служители по ЗДСл. В случая разликата в третирането на тази
категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава
на обективен и разумен критерий и не е свързана с допустима от закона цел,
По време на действие на отменената Наредба № 8121-407/11.08.2014г.
7
служители по ЗМВР са били еднакво третирани с останалите държавни
служители и с тези, работещи по трудови договори .
Със законодателното изменение на чл.187 от ЗМВР, обнародвано в ДВ
бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е
обоснована тази разлика с обективен и разумен критерий .В този смисъл
разпоредбите на чл.187,ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в
третирането на определената категория служители в сравнение с другите
работници и служители са дискриминационни .Съгласно чл.5,ал.4 от КРБ,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното право, като те имат
предимство пред вътрешните норми, които им противоречат. В т.1 от
решението на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С- 262/2020г.
посочва, че във всички случаи в полза на тази категория работници трябва да
има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да
се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, като
подобни компенсационни механизми не са предвидени в ЗМВР .
След като разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР препраща към закрилата по
КТ, то нормата на чл.187,ал.4 от ЗМВР е несъвместима с европейското
право и ще следва да се приложи закрилата по КТ, респективно по чл.9,ал.2
от НСОРЗ и преизчисляването на часовете положен нощен труд в дневен да
става с коефициент 1,143, в какъвто смисъл са и мотивите на районния съд .
Ако се изключи приложението на КТ и издадените подзаконови нормативни
актове , то това ще доведе до различно прилагане на правилата, касаещи
извънредния труд спрямо държавния служител в МВР и спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се уреждат от правните норми на
Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Следва да се посочи също, че съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както
и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
При това положение на Ю. К. се дължи допълнително възнаграждение за
8
положения нощен труд , съобразно заключението на вещото лице.
Изхождайки от изложените доводи, съдът намира, че законосъобразно
първоинстанционният съд е уважил предявените искове от К. , съобразно
приетото по делото заключение по назначената съдебно- счетоводна
експертиза .
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия направените разноски във въззивното производство,
представляващи заплатено адв. възнаграждение в полза на адв.П.
.Претендираното възнаграждение в размер на 500 лв. е договорено към
минималния размер , предвиден в нормата на чл. 7 ал.2 т. 2 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения. Пълномощникът на
въззиваемия е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и писмена
защита , явил се е в съдебно заседание , като естеството и обемът на
положения труд не обосновава уважаване на възражението за
прекомерност .
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло съдебно решение №262/01.11.2022г. ,постановено
гр.д. 656/2022г. по описа на Районен съд –Смолян.
ОСЪЖДА "Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”- МВР гр.С. ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Н. К. ЕГН **********
направените разноски за въззивната инстанция в размер на 500,00 лева-
заплатено адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9