Решение по дело №2360/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260155

26.10.2020 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                              Трети граждански  състав

на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                                Съдия : Нели Иванова      

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №2360 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от Й.Ж.А. с ЕГН:********** ***5, със съдебен адрес ***, офис 2, адв.Н.Т., против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“ №15, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищцата твърди, че е наследник на Ангел Христов Атанасов, починал на 18.09.2017г. През 2018г. получила съобщение от ЧСИ Николета Кавакова, че е конституирана като длъжник по изп.дело №20169290400273, образувано срещу Ангел Христов Атанасов. С получаване на уведомлението ищцата разбрала за задълженията на сина си, които след неговата смърт като негов единствен наследник следвало да изплаща. След направената проверка ищцата установила, че по ч.гр.д.№1890/2015г. по описа на РС-Хасково на основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на 01.09.2015г., с която било разпоредено Ангел Христов Атанасов да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 678,41лв. за главница, дължима по договор за потребителски паричен заем от 08.2008г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника и договор за прехвърляне на вземания, сключен на 08.07.2014г. между заемодателя и ответното дружество, сума от 178,74лв. – договорна лихва за периода 10.08.2009г. – 10.09.2010г., сума от 397,18лв. – лихва за забава за периода 11.08.2009г. – 30.07.2015г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.08.2015г. до изплащане на вземането и разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. При връчване на заповедта длъжникът не бил открит на постоянния и настоящ адрес и след проведена процедура по чл.47 от ГПК издадената заповед влязла в сила и бил издаден изпълнителен лист от 16.11.2015г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано горепосоченото изпълнително дело по описа на ЧСИ Николета Кавакова. Крайният срок на договора за заем, от който произтичало вземането, настъпил на 10.09.2010г. Според ищцата, към настоящия момент била настъпила погасителна давност по отношение на задълженията, за които бил издаден изпълнителния лист. Давността започвала да тече от деня, в който вземането ставало изискуемо, което в конкретния случай станало на 10.09.2010г. Поради това вземанията, описани в изпълнителния лист се погасявали с изтичането на петгодишна давност, т.е. на 10.09.2015г., към който момент не били предприети действия, прекъсващи започналата да тече давност. Ищцата твърди, че подаването на заявление по чл.410 от ГПК не прекъсва давността, което ставало само с предявяването на иск, съгласно чл.116 б.“б“ от ЗЗД. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 678,41лв. за главница по договор за потребителски паричен заем от 08.2008г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Ангел Христов Атанасов и договор за прехвърляне на вземания, сключен на 08.07.2014г. между заемодателя и ответното дружество, сума от 178,74лв. – договорна лихва за периода 10.08.2009г. – 10.09.2010г., сума от 397,18лв. – лихва за забава за периода 11.08.2009г. – 30.07.2015г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.08.2015г. до изплащане на вземането и разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, поради изтекла давност.

         Ответникът оспорва така предявения иск в депозирания отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като намира същия за недопустим и неоснователен. Прави възражение за неподсъдност на делото на РС-Хасково. Счита, че следва да се разгледа спора между страните по седалището на ответното дружество, съгласно чл.105 от ГПК. На следващо место твърди, че липсва пасивна процесуална легитимация по отношение на ответното дружество. Твърди, че не е титуляр на процесното вземане, нито взискател по изпълнителното дело с длъжник ищеца. Ответникът придобил процесното вземане по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. След това ги прехвърлил на „С.Г.Груп“ ООД посредством договор за цесия от 07.03.2019г. Освен това изпълнителното производство, по което ищецът твърдял, че има качество на длъжник, към днешна дата било прекратено. Това било още едно основание за недопустимост на иска по чл.439 от ГПК. Твърди също така, че фактите, на които ищецът се позовава са настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение и преди издаване на изпълнителния лист, което също сочело на недопустимост на иска.

         Третото лице-помагач на страната на ответника „С.Г.Груп“ ООД не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

На 01.09.2015г. срещу Ангел Христов Атанасов е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1890/2015г. по описа на РС-Хасково, като е разпоредено да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 678,41лв. – главница, дължима по договор за потребителски паричен заем от 08/2008г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 08.07.2014г., както и 178,74лв. – договорна лихва за периода 10.08.2009г. – 10.09.2010г., 397,18лв. – лихва за забава за периода 11.08.2009г. – 30.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.08.2015г. и разноските по делото. От представеното удостоверение за наследници, издадено от Община Хасково на 01.07.2019г. се установява, че Ангел Христов Атанасов е починал на 16.09.2017г. и оставил като единствен свой наследник майка си Й.Ж.А.. На 17.09.2018г. до последната е изпратена призовка за принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело №20169290400273 по описа на ЧСИ Николета Кавакова. По силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.03.2019г. „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД прехвърля на „С.Г.Груп“ ООД вземанията си, придобити по силата на описаните в същия договори. На 26.05.2019г. между същите две дружества е подписан и анекс към договора за прехвърляне на вземания от 07.03.2019г. До ищцата е изпратено уведомление за извършената цесия /без номер и дата/, за което няма данни да е било връчено по някакъв начин. С отговора на исковата молба се прави искане да бъде връчено уведомлението в настоящото производство.   

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

 Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК, като се иска установяване на недължимост на вземане на ищцата към ответното дружество за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, а разгледан по същество същия се явява и основателен. Неоснователни се явяват възраженията на ответника за недопустимост на иска. Ищцата в случая се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 1890/2015г. по описа на РС-Хасково. Дали този факт е настъпил и то когато твърди ищцовата страна подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства, т.е. това не е въпрос по допустимостта на иска, а по неговата основателност. Доколкото ищцата се позовава на новонастъпили факти след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява допустим. Изцяло в тази насока е трайната съдебна практика на ВКС.

Заповедта за изпълнение е издадена на 01.09.2015г., а законната лихва върху главницата е присъдена от 27.08.2015г., т.е. от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Несъмнено до тази дата не е изтекла предвидената 5-годишна погасителна давност, като твърдения от ищцата в тази насока не се и правят. След издаване на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ с район на действие ОС-Хасково на 11.03.2016г. Съгласно тълкувателното решение, касаещо изпълнителното производство, образуването на изпълнително дело и изпращане на ПДИ не прекъсва давността. Едва с предприемане налагането на запори върху сметки на длъжника се прекъсва давността, но видно от материалите по изпълнителното дело, такова действие е предприето едва през 2018г. /със запорно съобщение от 12.05.2018г./, до когато погасителната давност отдавна е изтекла. Както се сочи в т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС самото наличие на образувано изпълнително производство не е основание само по себе си за прекъсване на давността, а следва да се извършват и съответните изпълнителни действия, като всяка едно от тях е основание за спиране на давностния срок и започване на нов такъв. Доколкото в настоящия случай не се установи извършено валидно изпълнително действие до 2018г., което да е самостоятелно основание да се прекъсне погасителната давност на основание чл.116 б.“в“ от ЗЗД, съдът намира че предвидения петгодишен давностен срок за погасяване на вземането на ответника към ищцата е изтекъл още на 10.09.2015г. Ето защо, следва да се приеме, че вземането на ответника към ищцата е погасено по давност, поради което процесната суми не се дължи.

В настоящото производство действително не следва да се разглеждат възраженията на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация по иска, с оглед прехвърляне на вземанията въз основа на договор за цесия от 07.03.2019г. на „С.Г.Груп“ ООД. По делото липсват данни, от които да се правят изводи за надлежно уведомяване на ищцата за извършената цесия. Ето защо, съдът приема, че същата е уведомена едва с връчване на препис от отговора на ответника в настоящото исково производство, поради което е налице хипотезата на чл.226 ал.1 от ГПК, тъй като по време на процеса ищцата е уведомена за настъпилото прехвърляне на спорното право. При тези данни по делото следва, че на основание чл.226 ал.2 вр.чл.222 от ГПК приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на двете страни. В случая ищцата не е дала подобно съгласие, поради което не може да се осъществи заместване, а приобретателят е конституиран като трето лице – помагач на ответника по делото.

Предвид гореизложените съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен изцяло. 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените разноски в размер на 500лв., от които 100лв. държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“ №15, че Й.Ж.А. с ЕГН:********** ***5, не дължи сумата от 678,41лв. за главница по договор за потребителски паричен заем от 08.2008г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Ангел Христов Атанасов и договор за прехвърляне на вземания, сключен на 08.07.2014г. между заемодателя и ответното дружество, сума от 178,74лв. – договорна лихва за периода 10.08.2009г. – 10.09.2010г., сума от 397,18лв. – лихва за забава за периода 11.08.2009г. – 30.07.2015г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.08.2015г. до изплащане на вземането и разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, поради изтекла давност.

ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“ №15, да заплати на Й.Ж.А. с ЕГН:********** ***5, направените по делото разноски в размер общо на 500лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, гр.София.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                     СЪДИЯ :