НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ……………/10.03.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при
участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10858 по описа на Районен
съд - Варна за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл. 240, ал.2 ЗЗД от „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** срещу Т.А.А., ЕГН ********** ***, както
следва за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 693,55лева, представляваща неизплатена главница по договор за револвиращ заем № **********/28.11.2012г., за сумата от 502,36лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода 16.02.2014г. до 15.06.2015г. и за сумата от 647,11лева, представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
2627/01.04.2019г. по ч.гр.д. № 4920/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения: На 28.11.2012г. бил сключен договор за револвиращ заем /ДРЗ/ № **********/28.11.2012г. *** и Т.А..
Договорът бил сключен при посочени от ответника параметри, посочени в раздел V на ДРЗ . Съгласно т.2 от ОУ това
било молба от клиента за отпускане на заем до размер посочен ит клиента или по-нисък такъв, одобрен от кредитора.
Параметрите буили както следва; общо задължение по
договора 2194,98лева, от които:сума за изплащане на заема 9090лева, срок на
заема 30 месеца, размер на вноската 72лв., дата на погасяване 15-то число от
месеца; ГПР – 116,60%, годишен лихвен процент 83,13%, лихвен процент на ден
0,23%. Договорът бил подписан при общи условия, неразделна част от договора ,
като с подписването им клиента декларирал, че ги приема, със задължение да ги
спазва. На 29.11.2012г. била преведена паричната сума в размер на общо 900лв.
по посочената от ответника банкова сметка, ***од
№5195373 с реф.270PMWP123340086. Длъжника следвало да погасява
предоставения заем с равни месечни вноски , в размер и срокове, според
погасителен план. Това следвало да стане с определени 30равни месечни вноски в
размер на 72лева, с падежна дата всяко 15-то число от месеца. След като
длъжникът погасил 13пълни месечни вноски и една частична, той изпаднал в
забава. Съгласно чл. 10.3.1 от ОУ към ДРЗ, ако клиентът просрочи една месечна
вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично и прекратяване на
договора. На 03.01.2014г. договорът е прекратен от *** ЕООД и поради
неизпълнение била начислена неустойка. На 06.01.2014г. до длъжника било
изпратено уведомителни писмо, с което е информирам, че договорът е едностранно
прекратен, а задължението е станало предсрочно изискуемо. Крайният срок за
погасяване на кредита съгласно погасителния план изтекъл на 15.06.2015г., с
което настъпила и изискуемостта на задълженото в пълен размер. Поради
неизпълнение на договорните задължения била начислена неустойка в размер на
647,11лв., съгласно уговореното в ОУ към договора. Поради неизплащане на
сумите, ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, поради което било образувано ч.гр.д.
№4920/19г. и съответно издадена такава заповед. Молбата е за уважаване на
исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.
79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 240, ал.2 ЗЗД
Предвид отправеното ищеца
искане за постановяване на
неприсъствено решение, съдът съобрази следното:
Ответникът Т.А.А., ЕГН ********** *** е редовно уведомена при условията на
чл. 46, ал. 1 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 32) е
редовно връчено по реда на чл. 46 ГПК - същото е получено от лицето ***– нейн син.
Същевременно, предявените
искове са вероятно основателни, с оглед изложените в исковата молба твърдения и
представените по делото доказателства.
По изложените
съображения, се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявеният иск бъде
уважен.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и по арг. ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г.,
ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното
производство разноски в общ размер на 86,86 лева, от
които: сумата от 36.86 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, с
оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
настоящото производство разноски в общ размер на 263.14 лева, от които: сумата от 113,14 лева – заплатена държавна такса и сумата от
150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.А.А., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от сумата от 693,55лева, представляваща неизплатена главница по договор за револвиращ заем №**********/28.11.2012г.; сумата от 502,36лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода 16.02.2014г. до 15.06.2015г. и сумата от 647,11лева, представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 2627/01.04.2019г. по ч.гр.д. № 4920/2019г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА Т.А.А.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 86,86лева, представляваща
разноски, извършени в производството по ч.гр.д. № 4920/2019г. по описа на ВРС,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Т.А.А., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 263.14лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: