Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..........................2021
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 371 по описа
за 2021 г. на РС-Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И.Й. Д. срещу М. П. Д. отрицателен
установителен иск за собственост, с който се иска на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК съдът
да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено
нещо в отношенията между страните, че ответникът не е титуляр на вещното право
на собственост на 1/12 ид. ч., представляваща горницата над 1/2 ид. ч. (6/12
ид. ч.) до 7/12 ид. ч. от следния недвижим имот: Апартамент № *, находящ се в *,
със застроена площ от 114.07 кв. м., с индентификатор * по КК и КР на гр. В.,
намиращ се в сграда № *, разположена в имот с идентификатор *, при съседи на
апартамента: самостоятелни обекти с идентификатори *, * на същия етаж; * под
жилището и * над него, както и прилежащите избда № *, с площ 6.50 кв. м. и
1.0492 % ид. ч. от общите части на сградата.
Твърди се в
исковата молба, че ищцата и ответницата са съсобственици на
процесния недвижим имот при равни квоти от по ½ ид. ч., като
съсобствеността е учредена при следната фактическа обстановка:
На 09.06.2003 г.
съпругът на ищцата П. Д. е придобил процесния недвижим имот в режим на СИО по
време на първия си брак с Р. Д., сключен на 12.11.1967 г.
С решение от 28.01.2005
г., постановено по гр. д. № 1523/2004 г. на РС-Варна бракът между П. и Р. Д.
бил прекратен с развод.
На 20.07.2005 г. ищцата
и П. Д. са сключили граждански брак.
На 04.04.2007 г. между
бившите съпрузи П. и Р. Д. е бил подписан договор за доброволна делба на
процесния недвижим имот придобит по време на първия брак на П., като въз основа
на правната сделка П. е станал изключителен собственик на апартамента срещу
паричното уравнение на дела на Р..
На 19.02.2017 г. е
починал П. Д., като се твърди същият да е оставил за наследници ищцата
/преживяла съпруга/ и две деца – ответницата /дъщеря/ и М. П. д. /син/.
Поддържа се, че в
резултат от наследственото правоприемство и прекратяване на СИО поради смъртта
на П. Д. ищцата е придобила в своя патримониум ½ ид. ч. от апартамента,
а двете деца по ¼ ид. ч.
Твърди се още, че
поради лични задължения на М. Д. е било образувано изп. д. № 353 по описа за
2018 г. на ЧСИ И. С., като изпълнението било насочено върху притежаваните от
същия ид. ч. от съсобствения недвижим имот, които били изнесени на публична
продан, но съдебният изпълнител незаконосъобразно е описал като негова
собственост 1/3 ид. ч. от имота, а впоследствие и възложил същите на
ответницата като купувач. Сочи се, че в резултат от наследственото правоприемство
и реализираната публична продан ответницата се легитимирала като титуляр на
7/12 ид. ч. от недвижимия имот, но всъщност е притежавала не повече от ½
ид. ч. от апартамента, поради което се иска със съдебна санкция да се приеме за
установено, че ответницата не е титуляр на разликата над ½ ид. ч. до
7/12 ид. ч. от имота или на 1/12 ид. ч. Излага се, че ищцата е във владение на
имота, а със съставеното постановление за възлагане на недвижим имот се създава
външна представа за наличие у ответницата на повече притежавани ид. ч. от
имота, отколкото в действителност същата притежава, с което се засягат
собствените на ищцата права от процесния недвижим имот.
По същество се моли съдът да уважи предявения
отрицателен установителен иск.
В
законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата М. Д. е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено
становище за допустимост на
предявения главен установителен иск за собственост, но се излагат доводи за неоснователност на същия.
Ответницата не оспорва,
че като наследник на П. Д. е придобила ¼ ид. ч. от процесния апартамент.
Не оспорва, че
наследените от М. Д. ид. ч. били изнесени на публична продан по изп. д. № * г.
по описа на ЧСИ С..
Твърди, че с цел
запазване на собствеността върху жилището е закупила изнесените от съдебния
изпълнител 1/3 ид. ч. от имота. Поддържа, че заплатената от нея сума възлиза на
60 795.33 лева, от които: 1./ 5 525.33 лева – задатък; 2./
55 200.00 лева – остатък от цената на имота; 3./ 1 094.32 лева –
такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ; 4./ 1 580.68 лева – местен данък и 5./ 60.80
лева – такса за вписване на възлагателното постановление. Сочи, че след
посочените плащания е била обявена от съдебния изпълнител за собственик на
закупените на публичната продан 1/3 ид. ч. от апартамента. Счита, че въз основа
на наследяването и възлагателното постановление е титуляр на 7/12 ид. ч. от
имота и поради това оспорва ищцата да е собственик на ½ ид. ч. от
процесното жилище.
С отговора е направено
искане за привличане на ЧСИ С. като трето лице помагач на страната на
ответницата М. Д. по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК.
Съдът с определение от
23.04.2021 г. е уважил искането на ответницата и е конституирал като трето лице
помагач на нейна страна ЧСИ И. С..
В условията на
евентуалност ответницата по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявила за
съвместно разглеждане и обратен
осъдителен иск против ЧСИ С., с искане съдът при уважаване на отрицателния
установителен иск за собственост да осъди съдебния изпълнител на основание чл.
441, ал. 1 от ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 от ЗЗД да заплати на М. Д. сумата
в общ размер от 15 882.08 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от нея в резултат от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител
имуществени вреди, от които: 1./ 15 198.16 лева – разлика в цената за 1/12
част от имота; 2./ 395.15 лева – разлика за 1/12 част от местен данък; 3./
273.57 лева – разлика за 1/12 част от такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ; 4./ 15.20 лева
– разлика за 1/12 част от такса за вписване, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на обратния иск – 23.03.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, включително и разноските, които евентуално ищцата по обратния иск
ще заплати на ищцата по първоначалния отрицателен установителен иск.
Предявеният в условията
на евентуалност обратен осъдителен иск ищцата обосновава с твърдение, че ЧСИ не
е изпълнил законово вменените му задължения съгласно чл. 483 от ГПК да се
увери, че посоченият от взискателя и описан от него недвижим имот е собственост
на длъжника към деня на налагане на възбраната. Сочи се, че ЧСИ е причинил на
ищцата имуществени вреди, изнасяйки на публична продан и възлагайки на същата
чужди идеални части от процесния апартамент, доколкото съдебният изпълнител не
е проверил размера на ид. ч. от съсобствения недвижим имот, чийто титуляр е
длъжникът по изп. дело.
По същество се моли
съдът да отхвърли главния иск, а при основателност на същия да уважи предявения
обратен осъдителен иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по обратния иск ЧСИ С. оспорва
основателността както на главния отрицателен установителен иск, така и на
обратния осъдителен. В условията на евентуалност счита, че съдебният изпълнител
отговаря до размера на таксите, които е събирал по ТТРЗЧСИ, а останалите суми
следва да бъдат претендирани по реда на чл. 499 от ГПК срещу други лица.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно
и като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани с исковата молба, отговора на първоначалната искова молба,
обратния иск и отговора на обратния иск, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
От
ангажираното съдебно решение /л. 31/, постановено по гр. д. № 1523 по описа за
2004 г. на РС-Варна, ГО, 17-ти съдебен състав, се установява, че П. Д. и Р. Д.
са сключили граждански брак на 12.11.1967 г.
От
представения нотариален акт № * г. по описа на нотариус П. П., вписан в НК под рег.
№ *, с район на действие РС-Варна /л. 4/ се констатира, че П. Д. е придобил от Г.
Я. и В. Я.-П. правото на собственост върху процесния Апартамент № *, находящ се в *, със застроена площ от 114.07
кв. м., с индентификатор * по КК и КР на гр. В., намиращ се в сграда № *,
разположена в имот с идентификатор *, при съседи на апартамента: самостоятелни
обекти с идентификатори *, * на същия етаж; * под жилището и * над него, както
и прилежащите избда № *, с площ 6.50 кв. м. и 1.0492 % ид. ч. от общите части
на сградата срещу продажна цена от 30 000.00 евро.
От горецитираното
решение /л. 31/ се установява още, че бракът между П. Д. и Р. Д. е прекратен с
развод по взаимно съгласие на 23.02.2005 г.
Видно е от приобщеното
удостоверение за сключен граждански брак /л. 6/, че на 20.07.2005 г. П. Д. е
сключил нов граждански брак с ищцата И.Й.Д. /Д. след брака/.
От ангажирания
нотариално заверен договор за доброволна делба на недвижим имот от 04.04.2007
г. /л. 7/, сключен между Р. Д. и П. Д., се установява, че съсобствеността между
същите върху процесния апартамент е ликвидирана, като П. Д. е придобил дела на Р.
Д. срещу парично уравнение на дела на последната в размер от 45 000.00
лева, за която сума е подписана разписка от същата дата, удостоверяваща
получаването на сумата /л. 9/.
От представеното
удостоверение за наследници изх. № АУ072482ОД от 25.07.2019 г. /л. 10/ се
установява, че П. Д. е починал на 19.02.2017 г., а негови наследници са И. Д. –
преживяла съпруга; М. Д. – син и ответницата М. Д. – дъщеря.
По делото е приобщено и
изп. дело № * по описа за * г. на ЧСИ И. С., вписана в КЧСИ под рег. № *, с
район на действие ОС-В., от което се установяват следните релавантни за спора
факти:
Индивидуалното
производство по принудително изпълнение е образувано по молба на М. М. срещу М.
Д. въз основа на изпълнителен лист от 11.09.2012 г., издаден по в. гр. д. №
2452 по описа за 2011 г. на ОС-В. за сумата от 22 700.00 лева – главница
по договор за заем от 01.02.2010 г., ведно с акцесорните вземания за лихви и
разноски и изпълнителен лист от 02.08.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 11340 по
описа за 2010 г. на РС-Варна за сумата в размер от 12 000.00 лева –
вземане по запис на заповед от 14.07.2010 г., ведно с акцесорните вземания за
лихви и разноски. Изпълнителните титули са издадени в полза на В. С.,
вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия от 11.04.2016 г. в полза
на Д. Д., а последния от своя страна с договор за цесия от 19.04.2018 г. ги е
цедирал на взискателя М. М..
По молба на взискателя М.
от 21.05.2018 г. изпълнението е насочено върху процесния апартамент, като
същият е обективирал искане за възбрана, опис, оценка и публична продан на
½ ид. ч. от жилището.
Съдебният изпълнител с
разпореждане от 21.05.2018 г. е насрочил описа на процесния недвижим имот за
20.06.2018 г. от 10:00 часа и едновременно с това е разпоредил да се извърши
справка в Служба по вписвания.
Видно от извършената
справка в СВ-гр. В. от 21.05.2018 г. процесният имот не е вписан по партидата
на длъжника М. Д..
От молбата с изх. №
13665/21.05.2018 г. по описа на ЧСИ се установява, че е вписана възбрана върху
1/3 ид. ч. от процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор * с вх. № *
г. при СВ-гр. В., акт № *, том *, дв. вх. № *.
Видно от съобщение изх.
№ 13672/21.05.2018 г. от 21.05.2018 г. ищцата И. Д., като съсобственик на
процесния апартамент, на 07.06.2018 г. е уведомена за насрочения опис за
20.06.2018 г. от 10:00 часа.
Видно от съобщение изх.
№ 13673/21.05.2018 г. ответницата М. Д., като съсобственик на недвижимия имот,
на 20.06.2018 г. също е уведомена за насрочения опис на същия ден.
На 20.06.2018 г. на
длъжника М. Д. му е връчена поканата за доброволно изпълнение, с която е
доведено до знанието на последния, че е наложена възбрана върху притежаваните
от него 1/3 ид. ч. от процесния апартамент и че е насрочен опис на целия
самостоятелен обект в сграда.
Видно е от протокола за
опис на недвижимо имущество на 20.06.2018 г. съдебният изпълнител е извършил
опис на самостоятелния обект в сграда с идентификатор * – предмет на
отрицателния установителен иск – в присъствието на вещо лице П. А. и страните в
настоящото производство – И. Д. и М. Д.. Имотът според данните от нотариален
акт и оглед на място е бил във владение на длъжника и съсобствниците И. и М. Д.
по време на налагане на възбраната. За пазач на описания имот е назначена
ищцата И. Д..
По изп. дело по
възлагане на ЧСИ е извършена и оценителна експертиза от инж. П. А. от
22.06.2018 г., като видно от експертното заключение пазарната цена на целия
описан недвижим имот възлиза на 207 200.00 лева.
По разпореждане на
съдебния изпълнител от 25.07.2018 г. от СВ-гр. Б. са изискани аковете вписани
по партидата на П. Д..
На 13.11.2018 г. е извършена нова справка по партидата на
длъжника М. Д. в СВ-гр. В., чиито резултати са идентични с тези на справката от
м. май 2018 г. – процесният имот не е вписан по неговата партида.
На 04.12.2018 г. ЧСИ е разпоредил да се извърши справка в
СВ по партидата на детето на длъжника – Д..
На 04.12.2018 г. ЧСИ е разпоредил да се изиска
нотариалния акт от 2003 г. за собственост на ап. * на ул. „О.“ № *, както и да
се изиска удостоверение за тежести и да се извърши справка НБД „Население“ за
длъжник.
На 05.12.2018 г. е изискана от Община В. справка за
наследници на П. Д..
По изп. дело е приложено удостоверение за наследници изх.
№ 170219/07.12.2018 г. на П. Д., което е идентично на това представено пред
настоящия съдебен състав от 2019 г.
С разпореждане от 07.12.2018 г. съдебният изпълнител е
насрочил първа публична продан на 1/3 ид. ч. от ап. № * на ул. „О.“ № *, която
е проведена за периода от 13.01.2019 г. до 13.02.2019 г. при начална цена от
55 253.33 лева.
С писмо изх. № 294/10.12.2018 г. ЧСИ е изискал от Община
В., Дирекция „Местни данъци и такси“ справка за размер на данъчна оценка на
процесния недивижм имот.
С писмо изх. № 29613/12.12.2018 г. ЧСИ отново е изискал
удостоверение за тежести на ап. № * на ул. „О.“ № *.
Публичната продан е обявена с обявление изх. №
29840/13.12.2018 г., което е поставено в канцеларията на ЧСИ, в сградата на
Община В., РС-В. и в самия имот и е публикувано на интернет страницата на КЧСИ и
ОС-В..
Със съобщение изх. № 29854/13.12.2018 г. и съобщение изх.
№ 29858/13.12.2018 г. ищцата И. Д. и ответницата М. Д. на 17.12.2018 г. са
уведомени за насрочената публична продан на 1/3 ид. ч. от процесния апартамент.
В отговор на изисканата справка от Община В., Дирекция
„МДТ“, на 20.12.2018 г. в деловодството на ЧСИ е входирано писмо с вх. № 26986,
ведно със справка за данъчна оценка на процесния имот, от която е видно, че
съсобствениците И., М. и М. Д. са декларирали в общината по 1/3 ид. ч. от имота
при данъчна оценка от 40 117.90 лева за за всеки дял.
В отговор на писмото от 12.12.2018 г., в деловодството на
ЧСИ е входирано удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за
процесния апаратамент с вх. № 27064/21.12.2018 г. за периода от 20.06.2003 г.
до 06.06.2017 г. по проверка за лицата И., М., М., П. Д.и и Г. и В. Я.. От
удостоверението е видно, че по имотната партида освен обезпечителните мерки
/възбрани и ипотеки/ са вписани и нотариалният акт, материализиращ договора за
продажба от 2003 г., който е изискан от ЧСИ и договорът за доброволна делба от
2007 г.
От протокола за обявяване на купувач от 14.02.2018 г. се
констатира, че ответницата М. Д. е обявена за купувач, тъй като е предложила
най-високата цена, а именно 60 795.33 лева.
Сумата е внесена от ответницата по специална сметка на
ЧСИ, видно от приложените по изп. дело банкови документи – първо е внесла
зададък в размер от 5 525.33 лева /на 12.02.2019 г./, а впоследствие и разликата
над задатъка до предложената цена от 60 795.33 лева, а именно сумата от
55 270.00 лева /на 25.02.2018 г./ с две отделни плащания от по
7 770.00 лева и 47 500.00 лева.
С постановление за възлагане на недвижим имот от
25.02.2019 г. на ответницата М. Д. е възложена 1/3 ид. ч. от процесния недвижим
имот, за който факт последната е уведомена на същата дата.
Ищцата е уведомена за реализираната публична продан на
1/3 ид. ч. от процесния имот в полза на ответницата на 08.03.2019 г.
С протокол за разпределение от 02.07.2019 г. сумата от
56 487.51 лева е разпределена в полза на взискателя М. М.; сумата от
4125.08 лева е разпределена в полза на ЧСИ, от която – 180.00 лева за покриване
на обикновените такси и 3 945.08 лева за погасяване на пропорционалната
такса ТТРЗЧСИ; 3.20 лева – преводни такси; 162.73 лева в полза на Община В. за
погасяване на дължимите местни данъци и такси и 16.81 лева в позла на НАП.
Видно е от протокола изх. № 13442 от 03.07.2019 г., че
преди предявяване на разпределението, с оглед на представените платежни
документи, съдебният изпълнител е разпоредил сумите разпределени в полза на
Община В. и НАП да бъдат преразпределени в полза на взискателя М. М., доколко
публичните вземания били погасени от длъжника М. Д..
На 04.07.2019 г. ответницата чрез ищцата е превела по
сметка на ЧСИ сумата в размер от 1 101.52 лева, представляваща такса по т.
23 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на постановление за възлагане с ДДС и изготвяне на
препис от документ.
На 04.07.2019 г. ответницата чрез ищцата е превела по
сметка на Община В. и сумата в размер от 1 580.68 лева, представляваща
местен данък в размер от 2.6% от цената на придобитото право.
Със заявление изх. № 13473 от 04.07.2019 г. влязлото в
сила възлагателно постановление е вписано в СВ-гр. В. с вх. рег. № * г., акт № *,
том *,
дело № * г. Към заявлението е приложена и вносна бележка
за платена държавна такса за вписването, възлизаща на 60.80 лева.
С молба изх. № 18818/24.09.2019 г. ЧСИ е вдигнал
възбраната, наложена върху закупените от ответницата 1/3 ид. ч. от процесния
апартамент.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният главен
отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал.
1 от ГПК ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на ½ ид. ч. от процесния апартамент.
В тежест на ответника е да установи противопоставимо свое
право на собственост, а именно, че е титуляр на 7/12 ид. ч. от съсобствения
недвижим имот, придобити на твърдените правни основания – наследяване и
публична продан провела се по изп. дело № * по описа за * г.
на ЧСИ И. С., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-В.,
както и наведените правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Установи се по делото по несъмнен начин, че общият
наследодател на страните по делото, а именно П. Д. на възмездно правно
основание – договор за покупко-продажба – е придобил процесния апартамент през
2003 г. по време на брака му с Р. Д., сключен през 1967 г., което обуславя
извода, че върху същия е учредена бездялова съпружеска имуществена общност
/СИО/ по арг. от чл. 19, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от СК /отм./, действащ към
2003 г. и отменен с § 3 от преходните и заключителните
разпоредби на СК - обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.
Брачната връзка между П. и Р. Д. е преустановена със
съдебна санкция с развод по взаимно съгласие през 2005 г. на основание чл. 100
от СК /отм./, което обуславя извода за трансформиране на бездяловата
съсобственост между последните в обикновена съсобственост при равни квоти по
арг. от чл. 27 вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от СК /отм./.
Т.е. всеки един от бившите съпрузи П. и Р. Д. е придобил
в своя патримониум по ½ ид. ч. от процесния апартамент.
През същата 2005 г. общият наследодател П. Д. е встъпил в
нов брак с ищцата И. Д., а през 2007 г. въз основа на договора за доброволна
делба е ликвидирана съсобствеността между него и бившата му съпруга Р. Д. на
основание чл. 35 от ЗС, като П. е придобил дела на Р. срещу съответното парично
уравнение. Доколкото обаче транслативната сукцесия е осъществена по време на
втория брак на П. Д. – с И. Д., то върху придобития въз основа на възмездната
правна сделка от 2007 г. ½ ид. ч. от апартамента отново е учредена
бездялова съпружеска имуществена общност по силата на горепосочените законови
текстове от отменения Семеен кодекс от 1985 г., действащ и към 2007 г.
Констатира се по делото, че П. Д. е починал на 19.02.2017
г., като негови законни наследнициа са преживялата го съпруга И. Д. и двете му
деца – М. и М. Д.. След смъртта на П. Д. съпружеската имуществена общност, учредена върху дела на Р. Д., е прекратена по
арг. чл. 27, ал. 1 вр. чл. 44, т. 1 от СК – в сила от 2009 г. Според правилото
на чл. 28 от СК – в сила от 2009 г., при прекратяване на имуществената общност
дяловете на съпрузите са равни.
Т.е. ищцата И. Д. е придобила в своя патримониум ¼
ид. ч. от процесния апартамент въз основа на договора за доброволна делба от
2007 г. и необорената презумпция за съвместен принос при прекратяване на СИО,
като в наследствената маса на покойния П. Д. са останали ¾ ид. ч. от
процесния апартамент.
Съгласно чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН преживялата
съпруга наследява част равна на частта на всяко дете.
От останалите ¾ ид. ч. всеки един от законните
наследници е придобил по ¼ ид. ч., в резултат на което ищцата И. Д. е
титуляр на ½ ид. ч. от процесния апартамент /¼ ид. ч. от
прекратяване на СИО + ¼ ид. ч. по наследяване/, а М. и М. Д. са
наследили по ¼ ид. ч.
Установи се по делото, че срещу М. Д. е насочено
индивидуално производство по принудително изпълнение по описа на ответника по
обратния иск ЧСИ И. С. във връзка със задълженията на същия, произтичащи от
договор за заем и заповедна ценна книга. По молба на взискателя М. М. по изп.
дело № * по описа за * г. на ЧСИ С., последната е насочила изпълнението върху наследените
от длъжника М. Д. идеални части от съсобствената вещ – предмет на иска по чл.
124 от ГПК. Органът, осъществяващ държавната принуда по силата на закон, въз
основа на проведената публична продан по реда на чл. 483 и след. от ГПК и
влязлото в сила възлагателно постановление е възложил на ответницата М. Д. 1/3
ид. ч. от процесния апартамент.
Постановлението
за възлагане е крайният акт, с който приключва публичната продан, като
производство за принудително прехвърляне на собствеността. Постановлението за възлагане е едно от основанията за придобиване
право на собственост и ограничени вещни права в системата на гражданското ни
законодателство. С него купувачът на публичната продан се
легитимира като собственик на имота. Публичната продан на недвижим имот е
деривативен способ за придобиване на вещни права по арг. от чл. 496, ал. 2 от ГПК, т.е. купувача придобива правата, които длъжникът е притежавал в своя
патримониум, поради което не прави
купувача собственик на вещта и не лишава истинския собственик от абсолютното му право на собственост, доколкото основен принцип в обективното гражданско
право е, че никой не може да прехвърля повече права, отколкото притежава, а
вещните права са противопоставими на всяко трето лице, което ги накърнява.
В
конкретния случай длъжникът М. Д. е притежавал ¼ ид. ч. от имота
/наследени от П. Д./ и по силата на възлагателното постановление ответницата М.
Д., която е обявена за купувач на ид. ч. на длъжника, е придобила именно тези
ид. ч. от апартамента. С
възлагателното постановление ЧСИ не разрешава правен спор между страни, породен
от накърнени субективни материални права, поради което и същото не се ползва със СПН, в
който смисъл е и каузалната съдебна практика на ВКС, обективирана в множество
актове /Определение
№ 177/25.04.2019 год. по гр.д.№ 1147/2019 год. на ІV г.о.; Определение №
40/27.02.2020 год. по ч.гр.д.№ 482/2020 год. на І г.о.; Определение №
250/18.06.2019 год. по гр.д.№ 2290/2019 год. на ІV г.о.; Определение №
364/09.11.2017 год. по гр.д.№ 887/2017 год. на ІІІ г.о.; Определение №
158/11.11.2019 год. по гр.д.№ 4044/2019 год. на ІІ г.о. и др./, които стъпват на т. 3 от ТР №
7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и които се споделят от настоящия съдебен състав.
Крайният извод на съда е, че
ответницата в резултат от наследственото правоприемство и влязлото в сила постановление
за възлагане е придобила в своя патримуниум ½ ид. ч. /¼ ид. ч. +
¼ ид. ч./, което обуславя основателността на предявения отрицателен
установителен иск за собственост, доколкото ответницата не е титуляр на
разликата до 7/12 ид. ч. от самостоятелния обект в сграда с
идентификатор *, находящ се в *.
С оглед сбъдването на
вътрешнопроцесуалното условие, съдът следва да се произнесе по основателността
на предявения по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК от М. Д. против третото лице
помагач ЧСИ И. С. в условията на евентуалност обратен осъдителен иск по чл.
441, ал. 1 вр. чл. 74, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде ангажирана специалната деликтна отговорност на
ЧСИ, ищцата М. Д. следва да установи в процеса на доказване по несъмнен начин
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на обратния иск,
а именно осъществено от ЧСИ противоправно деяние /незаконосъобразно действие или
бездействие по принудително изпълнение/, в резултат на което са причинени посочените
в исковата молба имуществени вреди; причинно –
следствената връзка между деянието и вредите и размера на претърпените вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по
горепосочените факти, а при установяването им от ищеца по обратния иск, да
докаже изпълнение на задължението да репарира причинените вреди, както и своите
дилаторни и перемпторни възражения.
Изпълнителният процес представлява по
правната си същност позволена и уредена от закона принуда и за да бъде
позволена същата следва да се упражнява законосъобразно. За да бъде законно,
изпълнението трябва да бъде насочено върху имуществени права, които принадлежат
на длъжника. Съгласно
каузалната практика на ВКС, обективираа в Решение № 3 от
23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 953/2017 г., III г. о., ГК, не е необходимо
преди завеждане на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ собствеността върху продадения
на публична продан недвижим имот да е установена със съдебно решение. Съдът,
разглеждащ иска за обезщетение за вреди от неправомерна продажба на чужда
недвижима вещ или ид. ч. от нея, предявен от
купувача на публичната продан срещу частния съдебен изпълнител, има задължение
да се произнесе по този преюдициален въпрос. Отделно, съдът по
деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са
обжалвани и какво е решението на съда по жалбата /решение № 264 от 8.04.2010 г.
по гр. д. № 474/2009 г., IV г. о. ВКС; решение
№ 184 от 21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г. на III г. о. ВКС и др./.
Действителният собственик не е и
длъжен да води иск по чл. 440 от ГПК, за да обори легитимиращия ефект на
постановлението за възлагане в полза на купувача на публична продан. Той може
извънсъдебно да противопостави на купувача на публична продан своето
действително право на собственост. На свой ред купувачът може да прецени, че
правото на собственост наистина принадлежи на третото лице и той не е могъл да
я придобие по силата на публичната продан. Тогава, след като купувачът не е
могъл да стане собственик на недвижимата вещ или на част от нея, но е заплатил
цената и на публична продан, той е претърпял имуществена вреда в размер на
платената цена. Тази вреда може да е причинена от небрежността на частния съдебен
изпълнител, който не е извършил надлежна проверка на собствеността, както
повелява чл. 483 от ГПК /стр. 1195
от "Българско гражданско процесуално право", Ж. С., А. М., О. С., В.
П. и Р. И., девето издание от 2012 г./. Увреденият купувач може да предяви иск
по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за обезщетение за причинените му вреди срещу частния
съдебен изпълнител. Разпоредбата не съдържа изискване преди това въпросът за
собствеността върху продадения на публична продан недвижим имот да бъде решен
със сила на пресъдено нещо. Следователно съдът, който
разглежда иска с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, трябва да се произнесе
по всички преюдициални въпроси, включително по въпроса чия собственост е имотът
или част от него, както изисква разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ГПК.
Наред с изложеното, имайки предвид разпоредбата на чл. 441 ГПК
вр. чл. 74 ЗЧСИ, която нормативно регламентира специална деликтна отговорност
на ЧСИ за вреди от негови противоправни действия по изпълнението, то съдът
счита, че не е налице конкуренция между чл. 441 от ГПК и чл. 499 от ГПК, и
третото лице-купувач при публичната продан не може да се счита задължен да
упражни първо реда по чл. 499 от ГПК.
Материалната законосъобразност на
изпълнителния процес е двуаспектна. Тя обхваща и е обусловена, на първо място,
от съществуването на субективното материално изпълняемо право в патримониума на
взискателя спрямо длъжника по изпълнението и второ, от възможността взискателят
да се удовлетвори принудително от имуществения актив, върху който е насочил изпълнението.
Процесуалната законосъобразност на изпълнителния процес от своя страна обхваща
съответствието на действията на съдебния изпълнител, от една страна, с общите
правила, уреждащи индивидуалното принудително изпълнение по ГПК, и от друга
страна, съответствието на тези действия със специалните разпоредби,
регламентиращи фактическия състав на избрания способ за индивидуално
принудително изпълнение.
Именно с оглед характера на възлагането като
способ за придобиване на вещни права е вменено задължение на съдебния
изпълнител да се увери преди описа, че имотът, върху който е насочено
изпълнението, принадлежи на длъжника, а ако е съсобствен каква е идеалната
част, върху която длъжникът притежава право на собственост. Несъмнено,
извършената публична продан на 1/3 ид. ч. от имота,
а не само на принадлежащата на длъжника 1/4 ид. ч.,
представлява незаконосъобразно действие от страна на ЧСИ.
Същото е обусловено от неизпълнението на служебните задължения по чл. 483 от
ГПК - преди извършването на описа съдебният изпълнител да се увери, че длъжникът е притежавал 1/3 ид. ч. от апартамента към деня на налагане
на възбраната върху тези ид. ч. Според правилото на цитирания законов текст вр. чл. 500, ал. 1 от ГПК, съдебният изпълнител описва целия имот, посочен от взискателя, след като се увери, че той е съсобственост
на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката е за собственост или притежавани от длъжника ид. ч. към момента на
налагане на възбраната. Съдебният изпълнител извършва проверка на собствеността
на имота, към която е насочен принудителното изпълнение, чрез справка в
данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на
свидетели.
По-конкретно, в настоящия случай неизпълнението на служебните
задължения
се изразява в това, че ЧСИ е бил длъжен да събере допълнителни
доказателства за съсобствеността преди да пристъпи към описа, в
това число да изиска справка от общината по местоживеене на общия наследодател на сънаследниците И., М. и М. Д., а именно П. Д. относно
неговото семейно положение и членове на семейството, от които да се установи
имал ли е същият сключен граждански брак към момента на придобиване на имота през 2003 г. и към момента на придобиване на съответния дял от него въз
основа на договора за доброволна делба от 2007 г., с оглед извършване
на преценката представлява ли същият, респективно
съответните ид. ч. от него СИО или не. Още повече, че
по изпълнителното дело е било представено удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за процесния имот, включително проверката е
извършена и за лицето П. Д., от което са видни реализираните в миналото от последния
възмездни правни сделки, които изключват възможността за придобиването им лично
за него при наличие на сключен граждански брак с оглед законовата презумпция за
съвместен принос, която е оборима единствено със съдебна санкция, за която не
са били ангажирани доказателства пред ЧСИ, включително и пред настоящия съдебен
състав. Общото правило е, че имот придобит по време на брак по възмезден начин е в режим на СИО по
силата на закона, поради което липсата на информация в справката от Агенция по
вписванията за право на собственост на други лица върху имота не освобождава ЧСИ
от задължението му да провери дали същият не е придобит по време на брака, с
оглед възможността в нотариалния акт/договор да
фигурира единствено единият от съпрузите.
Представената от Агенция по вписванията -
Служба по вписванията гр. В. справка
удостоверява, че на името на П. Д.
е вписан нотариален акт за покупко-продажба на имота през 2003 г. и договор за доброволна делба от 2007 г., както и
че върху имота има вписани възбрани и че не е
вписана смяна на собствеността, но това не е достатъчно, за да се приеме, че
имотът е изцяло негова изключителна собственост, а следва да се извърши пълна
проверка за това като се съберат всички необходими справки, в това число и за
наличието на сключен граждански брак към момента на придобиването му от страна
на общия наследодател на длъжника по изп. дело и страните в
настоящото производсвто, още повече че никъде няма данни процесният
имот да е придобит
по начин, изключващ възможността за трансформирането му
в СИО – например да е придобит от П. Д. чрез
дарение, завещание и т. н. Предвид изложеното е налице противоправност на
деянието на ЧСИ като е пристъпил към публична продан,
без да е извършил необходимите справки и да се е уверил, че длъжникът
е титуляр на 1/3 ид. ч. от жилището.
Представената справка
от данъчните книги, от която е видно, че имотът е деклариран от сънаследниците при квоти 1/3 идеална
част за всеки един, включително за длъжника М. Д., не променя
крайния извод на съда за незаконосъобразно бездействие на ЧСИ, тъй като
справката от Община В. няма конститутивно действие в гражданските
правоотношения и доколкото съдебният изпълнител е ръководно решаващият орган в
производството по принудително изпълнение по реда на ГПК, на който
законодателят изрично е възложил правомощията да упражнява държавната принуда при
удовлетворяване на гражданските притезания, то същият е следвало да съобрази
осъществените във времето транслативни сукцесии, като извърши допълнителни
справки. Като
не е сторил това, ЧСИ е описал и изнесъл
на публична продан и продал идеални части от процесния
апартамент,
които не са
принадлежали изключително на длъжника М. Д., а са били в патримониума на ищцата И. Д..
Доводите,
за това че всички съсобственици били надлежно уведомени за предприетите от
съдебния изпълнител действия и че същите не са се противопоставили, дори
съдействали на ЧСИ, са правноирелевантни по изложените по-горе мотиви. Ако
частният съдебен изпълнител се беше съобразил с обхвата на принудителното
изпълнение, което включва само наследените от М. Д. ид. ч. от апартамента, би
следвало да възбрани, опише и продаде само ¼ ид. ч. от
същия. Вместо това са възбранени и изнесени на публична продан
и възложени на ищцата М. Д. 1/3 ид. ч., които не са били собственост на
длъжника. По този начин частният съдебен изпълнител е превишил своите
правомощия, ограничени само до действително наследените от длъжника ид. ч.
Вината по смисъла на чл. 45 от ЗЗД
не е задължително да е умишлена, може и да е непредпазливост, включително
и небрежност. Вината, във формата на небрежност, е неполагането на дължимата
грижа, както е в случая, и тя, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага,
Презумпцията за вина, не е оборена, доколкото не е извършено деяние, което
съдебният изпълнител е могъл и е трябвало да извърши. От това негово
противоправно бездействие са произтекли
имуществени вреди за купувача на публична продан, който е заплатил разликата
над 1/3 ид. ч. до ¼ ид. ч., т.е. цена за 1/12 ид. ч., ведно с допълнителните такси и разноски, без да придобие
собствеността върху тях, което обуславя и наличието на причинно-следствената
връзка между противоправното деяние и настъпилите в имуществената сфера на
длъжника загуби.
Крайният извод на съда е за
доказаност на обратния иск по основание, доколкото ЧСИ е нарушил разпоредбата
на чл. 483 от ГПК, проявявайки професионална небрежност при изследване на
собствеността върху самостоятелния обект в сграда с идентификатор *, в резултат
на което М. Д. е претърпяла имуществени вреди.
Установи се по делото, че ищцата М.
Д. е внесла по сметка на ЧСИ сумата в
общ размер от 60 795.33 лева,
представляваща продажната цена на 1/3 ид. ч. от процесния апартамент.
Стойността на разликата над 1/3 ид. ч. до ¼ ид. ч. (1/12 ид. ч.), които
ищцата не е придобила, но чиято цена е заплатила, възлиза на 15 207.95
лева, като за установяване на размера не са необходими специални знания,
доколкото се касае за обикновени математически изчисления.
Ищцата е заплатила във връзка с публичната продан още и
сумата в размер от 1 580.68 лева в полза на Община В., представляваща дължимия
местен данък върху 1/3 ид. ч. от апартамента. Както вече беше
посочено, третото лице-купувач при публичната продан, при установяване на вреди
за него от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, не е длъжен да
търси друг предвиден ред за обезщетяване на такива вреди/възстановяване на
сумите от други лица, след като същият има на разположение специалният иск
срещу ЧСИ по чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74 от ЗЧСИ. Плащането на местния данък в
случая е закономерна последица от възлагането на
правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от недвижим
имот въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, но с оглед действително придобитите от купувача ид. ч. от апартамента, е налице
и вреда за последния при публичната продан в размер на платения от
него местен данък за разликата от 1/12 ид. ч., която възлиза на 395.41 лева. Това
плащане на местен данък е изискване поради придобиване правото на собственот по
силата на постановлението за възлагане, и с оглед
незаконосъобразното бездействие на ЧСИ вредата в размер на платения данък за 1/12 ид. ч. е в причинна връчка с допуснатото от ЧСИ нарушение на чл. 483 от ГПК.
С оглед на горните мотиви на ищцата следва да бъде възстановена
и сумата в размер от 273.74 лева – такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ за
изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот за разликата от 1/12
ид. ч. от апартамента от общо заплатената сума в размер от 1 094.32 лева, както
и сумата в размер от 15.21 лева – такса за вписване на постановлението
за възлагане в СВ-гр. В. за разликата от 1/12 ид. ч. от общо заплатената сума в
размер от 60.80 лева.
Крайният
извод на съда е за доказаност на иска и по размер, което обуславя уважаването
на предявения обратен осъдителен иск изцяло, като в полза на ищцата М. Д. освен
търсената сума в общ размер от 15 882.08 лева следва да се присъди и
акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска в съда - 23.03.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и сторените от същата
съдебно-деловодни разноски по повод защита на интереса й срещу основателно предявения
главен отрицателен установителен иск за собственост, доколкото повод за
завеждане на първоначалния иск по чл. 124 от ГПК са незаконосъобразните
действия на ЧСИ, което обуславя причинната им връзка със специалната деликтна
отговорност на ЧСИ.
Доколкто обаче
отговорността за разноски на М. Д. спрямо И. Д. е обективна деликтна
отговорност и се реализира в рамките на настоящото висящо производство по
правилата на чл. 78 от ГПК, то спрямо ЧСИ И. С. в тази част следва да се
постанови условен диспозитив, като последната бъде осъдена да заплати на М. Д.
сторените от нея разноски по повод иска по чл. 124 от ГПК, при условие че
същата ги заплати в полза на първоначалната ишца И. Д..
Относно съдебно-деловодните
разноски:
При
този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на И. Д. следва
да се присъдят сторените от същата съдебно-деловодни разноски по повод основателна
искова молба по чл. 124 от ГПК, чийто общ размер възлиза на 1 323.68 лева
и които остават в тежест на М. Д., от които – 1 200.00 лева – възнаграждение за
един адвокат, за което е представен договор за правна защита и съдействие,
представляващ разписка по смисъла на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и 123.68
лева – държавна такса /96.68 лева за образуване на делото; 5.00 лева за
издаване на съдебно удостоверение и 22.00 лева за вписване на исковата молба в СВ-гр.
В./.
В
полза на М. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят
сторените от същата съдебно-деловодни разноски във връзка с основателната
искова молба по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 от ЗЗД, които остават в
тежест на ЧСИ И. С., чийто общ размер възлиза на 2 035.28 лева,
формирана, както следва: 1 400.00 лева – адвокатски хонорар, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие и 635.28 лева – дъражвна такса.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, в отношенията между ищцата И.Й. Д., ЕГН **********, с адрес: *** и ответницата
М. П. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, че ответницата не е
титуляр на вещното право на собственост върху 1/12 ид. ч. /една дванадесета
идеална част/, представляваща горницата над
1/2 ид. ч. /една втора идеална част/ (6/12 ид. ч.) до 7/12 ид. ч. /седем
дванадесети идеални части/ от следния недвижим имот: Апартамент № *, находящ се
в *, със застроена площ от 114.07 кв. м., с индентификатор * по КК и КР на гр.
В., намиращ се в сграда № , разположена в имот с идентификатор *, при съседи на
апартамента: самостоятелни обекти с идентификатори *, * на същия етаж; * под
жилището и * над него, както и прилежащите избда № *, с площ 6.50 кв. м. и
1.0492 % ид. ч. от общите части на сградата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 441, ал. 1 от ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ЧСИ И. С., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на
действие ОС-В., да заплати на М. П. Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер от 15 882.08
лева /петнадесет хиляди осемстотин осемдесет и два лева и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени от нея в резултат от
незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител имуществени вреди, от
които: 15 198.16 лева – разлика в цената за 1/12 част от имота; 395.15
лева – разлика за 1/12 част от местен данък; 273.57 лева – разлика за 1/12 част
от такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ; 15.20 лева – разлика за 1/12 част от такса за
вписване, ведно с обезщетението за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на
обратния иск в съда – 23.03.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 441, ал. 1 от ГПК вр. чл. 74,
ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ЧСИ И. С., вписана в КЧСИ под рег. № *, с
район на действие ОС-В., да заплати
на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер от 1 323.68 лева /хиляда триста
двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени от нея в резултат от незаконосъобразните действия на съдебния
изпълнител имуществени вреди, изразяващи се в сторените от насрещната страна по
иска с правна квалификация по чл. 124 от ГПК съдебно-делводни разноски, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ М. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *** заплати
горепосочената сума в полза на И.Й. Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.Й. Д., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер от 1 323.68
лева /хиляда триста двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЧСИ И. С., вписана в КЧСИ под рег.
№ *, с район на действие ОС-В., да
заплати на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер от 2 035.28 лева /две хиляди тридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответницата по иска по чл. 124
от ГПК М. П. Д., а именно ЧСИ И. С., рег. № * в КЧСИ, с район на действие ОС-В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на
страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: