Решение по дело №260/2024 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 166
Дата: 5 ноември 2024 г. (в сила от 5 ноември 2024 г.)
Съдия: Габриел Петков Йончев
Дело: 20241300500260
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. В, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ

ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело №
20241300500260 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 199 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 20221320101020/2022 г. по
описа на РС-В е осъдено СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със седалище и адресна
управление: град В, ***, представлявано от РАИД да заплати в полза на ЕТ
„КДЗ“, ЕИК ***, представлявано от ДЗ - управител, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ***, представлявано от физическото лице- търговец ДЗ
СУМА в размер на 798,48 /седемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет
и осем стотинки/ лв., дължима за 20 /двадесет/ броя тонер касети (а именно за
тонер касетите, доставени на училището за заявките, предвидени за месец
септември, октомври, ноември и декември 2021 г.) по Договор за доставка на
тонер касети и лазерен принтер № 160902/2021 от 16.09.2021 г. , ведно със
законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата молба
до окончателното и изплащане.
ПРОГЛАСЕНА е нищожността на клаузата на чл.6.1 от договора поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което
1
е отхвърлен предявеният иск за заплащане на неустойка в размер на 4192,02
лева /четири хиляди сто деветдесет и два лева и две стотинки/ за обявена
предсрочна изискуемост на задължението на Възложителя за плащане на
остатъчните вноски за тонер касети.
ОСЪДЕНО Е СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със седалище и адресна
управление: град В, ул. ****, представлявано от РАИД да заплати в полза на
ЕТ „КДЗ“, ЕИК ***, представлявано от ДЗ - управител, със седалище и адрес
на управление: гр. С, ***, представлявано от физическото лице- търговец ДЗ
направените по делото разноски , съобразно уважената част от иска в размер
на 130.88/сто и тридесет лева и осемдесет и осем ст./лв.
ОСЪДЕН е ищецът ЕТ „КДЗ“, ЕИК ***, представлявано от ДЗ -
управител, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, представлявано от
физическото лице-търговец ДЗ да заплати на СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със
седалище и адресна управление: град В, ул. „П. Р. С“ 17, представлявано от
РАИД, разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 798
/седемстотин деветдесет и осем / лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от
ЕТ „КДЗ“, ЕИК ***, представлявано от ДЗ - управител, представлявано от
физическото лице-търговец ДЗ, , с адрес за кореспонденция: град С, ПК ***,
ул. ***, офис на счетоводна къща ВSR в частта, в която съдът е ПРОГЛАСИЛ
нищожността на клаузата на чл. 6.1 от договора поради накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което е ОТХВЪРЛИЛ
предявеният иск за заплащане на неустойка в размер на 4192,02 лева /четири
хиляди сто деветдесет и два лева и две стотинки/ за обявена предсрочна
изискуемост на задължението на Възложителя за плащане на остатъчните
вноски за тонер касети и е осъдил въззивника да заплати на ответника пред
първоинстанционния съд - СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със седалище и
адресна управление: град В, ***, представлявано от РАИД разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 798 /седемстотин деветдесет
и осем/ лева.
Поддържа се ,че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни норми,
поради което се иска да бъда отменено в обжалваната част, като съдът се
2
произнесе по съществото на спора и осъди СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град В, ***, представлявано от РАИД да
заплати в полза на ЕТ „КДЗ“, ЕИК ***, представлявано от ДЗ - управител, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ***, представлявано от физическото
лице-търговец ДЗ СУМА в размер на неустойка в размер на 4 192,02 лева
/четири хиляди сто деветдесет и два лева и две стотинки/ за обявена
предсрочна изискуемост на задължението на Възложителя за плащане на
остатъчните вноски за тонер касети.
Твърди се ,че срещу ответника СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град В, ***, представлявано от РАИД били
входени няколко сигнала до Община В, Министерство на образованието и
науката и до Прокуратурата за извършена кражба на принтери, неплащане на
тонер касети и изказани неколкократно нагли лъжи от страна на ответника.
Били предявени и искове, при което ответникът вместо да изяви желание за
приключване на спора чрез издължаваме на една дребна сума, не спрял да се
излага като твърдял, че не бил сключвал договори, не дължал пари, правели се
всевъзможни оспорвания, вкл. и на някакви товарителници, отделно се
демонстрирало нагло държание .
Искането пред първоинстанционния съд било ответникът да изплати
дължимите съгласно сключения договор суми за доставки и услуги - нещо,
което се извършва от всички останали клиенти в страната.Дължимите суми
поради неизпълнение на сключения договор били в две направления:
- главница в размер на 798,48 /седемстотин деветдесет и осем лева и
четиридесет и осем стотинки/ лв., дължима за 20 /двадесет/ броя тонер касети
(а именно за тонер касетите, доставени на училището за заявките, предвидени
за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 г.);
- неустойка в размер на 4 192,02 лева /четири хиляди сто деветдесет и два
лева и две стотинки/ за обявена предсрочна изискуемост на задължението на
Възложителя за плащане на остатъчните вноски за тонер касети. Отделно
неустойката целяла да компенсира за безвъзмездно доставени 5 бр. лазерни
принтери (САNОN i-SENSIS ) в полза на училището.С решението се
узаконявала безвъзмездната загуба на 5 бр. лазерни принтери, които струват
над 5000 лв., което било против каквато и да е бизнес логика, а не се
уважавали клаузите на сключения договор за предвидена неустойка, които
3
бранят именно в случай, че ответникът (без значение дали е училището или
някой друг) реши да не изпълнява договора.
Договорът за доставка на тонер касети и лазерен принтер № 160902/2021
г., сключен на 16.09.2021 г. и задълженията по него включвали единствено
изплащане на стойността на доставените тонер касети, като самите лазерни
принтери на практика се доставяли безплатно и се ползвали безвъзмездно през
целия период на времетраене на договора срещу единственото задължение
клиентът да поръчва по пет броя тонер касети за всеки един от принтерите
през периода на действие на договора.
В целия ход на първоинстанционното производство била налице липса на
каквото и да е възражение от страна на ответника за нищожност на клаузата
на чл. 6.1. изобщо не ставало ясно защо съдът е прогласил клаузи за нищожни
при положение, че страните по делото изобщо не правели такива възражения
и спорът не се развивал на такава плоскост. Ответникът не желаел да
изпълнява договора, но вече бил получил лазерните принтери и нежеланието
му било санкционирано с предварително изплащане на стойността на всички
тонер касети, предвидени за времетраенето на договора. Затова се правели
оспорвания на договора, вкл. на опити на ответника да върне
някаква стока, за която твърди, че са лазерните принтери. Тези принтери обаче
били вече използвани и изобщо не било ясно дали могат да ползват
впоследствие. Нямало обаче оспорване на съдържанието на клаузите на
договора. Това било изключително важно, защото клаузата на чл. 6.1 от
договора нямало как да бъде определена като нищожна, тя следвало да се
счита за валидна и изпълнима и да приведе в действие дължимото
обезщетение за предсрочното прекратяване на договора.
Клаузата за неустойка била включена в договора и била задължителна за
страните. Тя компенсирала ЕТ „КДЗ“ за доставените лазерни принтери , които
били предоставени безвъзмедзно на училището и не са били върнати (с
уговорката, че дори и все пак да са били върнати, а в хода на
първоинстанционното производство точно това се опитвал всячески да
докаже ответникът и това не било случайно - лазерните принтери едва ли
щели да стават за ползване поради овехтяването им като последица от
използването им), както и че като стопански субект въззивникът претърпява
нежелана и нецеляна финансова загуба като последица от неправомерното
4
поведение на ответника. Основната цел на бизнеса на въззивника била
доставка на оборудване (в частност лазерни принтери), а не водене на дела и
отчитане на загуби. Затова и в договора била включена клауза за неустойка,
която изчислявала потенциалните вреди, които в конкретния случай били
изпратените на училището 5 бр. лазерни принтери , която били предоставени
безвъзмездно, но реално стрували няколко хиляди лева. Именно това
опровергавало изводите, които били формулирани в обжалваното решение
.Клаузата за неустойка не била неправомерна, не нарушавала никакви добри
нрави и била реално приложима в настоящия случай като последица от
неизпълнение на задълженията на едната страна.
Както било посочено в исковата молба в хода на първоинстанционното
производство в конкретния случай, с покана за доброволно изпълнение,
имаща характер на уведомление за прекратяване, гоговорът с училището бил
обявен за прекратен (Приложение № 13 към исковата молба), като поканата
била връчена на 17.02.2022 г. (видно от разписка за връчване Приложение №
14). В Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено във
връзка с развалянето на договорите, било разяснено, че в хипотезата, в която
двустранен договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличавало всичко
онова, което е било негово съдържание и оставало единствено правото на
кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. При
договорите за продължително изпълнение какъвто бил настоящият,
кредиторът (в случая ЕТ „КДЗ“) можел да търси неустойка за обезщетяване
на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за
развалянето), но за тази част от сделката, за която правната връзка била
прекратена занапред. В случая в чл. 6.1. страните са уговорили именно
неустойка, която да обезщетява вредите от развалянето на договора за в
бъдеще. В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., II Т. 0.
на ВКС било прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна
функция, има и наказателна функция, тъй като била предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на
договора, каквото било налице в настоящия случай.
Обезпечителанта функция на договора обезпечавала стремеж към
изпълнение предвид риска от инкасиране на неустойка. Обезщетителната
функция на неустойката целяла да обезщети въззивника за доставените
5
принтери в случай на неизпълнение на задължението за регулярно поръчване
на тонер касети, в което задължение на практика била скрита печалбата от
безвъзмездната доставка на лазерните принтери и тяхната себестойност.
Наказателната функция на неустойката била допълнителен аргумент в
подкрепа на тезата за неправилност и тенденциозност в първоинстанционното
произнасяне, защото неустойката освен всички други функции целяла и да
накаже другата страна за неизпълнението и това наказване не било в „такъв
висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при
установената стойност на вещите и недоказаността на значителни разходи или
риск, поет от изпълнителя за срока на договора, които да оправдават
договарянето на такъв размер на неустойка“ .
Поддържа се ,че първоинстанционният съд не бил направил достатъчно
подробен анализ на еквивалентността на престациите между страните и не бил
взел предвид всички налични доказателства по делото. Не била отчетена
загубата, която претърпява ЕТ „КДЗ“ като последица от неизпълнението по
договора, която не била само от неизвършените регулярни доставки и
неплатените тонер касети. Предоставянето на ответника на 5 бр. лазерни
принтера било извършено изцяло добросъвестно от страна на въззивника , в
изпълнение на негови задължения по договора и фактът, че същите не били
върнати (а дори и да били върнати ,това по никакъв начин нямало да
обезщети въззивника за претърпяните загуби като последица от неизпълнение
на задълженията на училището, тъй като лазерните принтери щели вече да са
овехтели, а и вероятно негодни за по-нататъшна употреба) и че имали
значителна стойност, която трябвало да се отчете както при определянето на
евентуални неустойки, така и при приемането на генерален извод за липса на
еквивалентност на престациите.
В обжалваното решение било посочено, че „в конкретния случай се
установява липса на еквивалентност на насрещните престации, като вземането
на едната страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната
престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само
възмездяване“, което като извод бил неверен.
Сочи се ,че мотивите на съда относно нарушение на принципа на
справедливостта и за неоснователно обогатяване на ищеца били в нарушение
на закона, не кореспондирали с фактите по делото и били в разрез със здравия
6
бизнес разум. Загубата, която вече била понесена,била в няколко хиляди лева
материални щети под формата на предоставени за безвъзмездно ползване на
училището лазерни принтери, като печалбата от тази дейност била под
формата на задължение за регулярни доставки на консумативи (тонер касети).
Отделно била претърпяна загуба, която се изразявала в напразно ангажирани
служители за обслужване на доставките по договора, били наети адвокати,
били изпратени покани чрез ЧСИ, а отделно сигнали до община,
министерство, прокуратура и т.н. и това неминуемо щяло да се отрази върху
работата в бъдеще.
Иска се да бъде отменено решение № 199 от 10.04.2024 г. по гр. д. №
1020/2022 г. по описа на РС-В в частта, в която съдът е ПРОГЛАСИЛ
нищожността на клаузата на чл.6.1 от договора поради накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което е ОТХВЪРЛИЛ
предявеният иск за заплащане на неустойка в размер на 4192,02 лева /четири
хиляди сто деветдесет и два лева и две стотинки/ за обявена предсрочна
изискуемост на задължението на Възложителя за плащане на остатъчните
вноски за тонер касети.
Иска се да бъде осъдено СУ „ПРС", гр. В, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град В, ***, представлявано от РАИД да заплати в полза
на ЕТ „КДЗ“, ЕИК ***, представлявано от ДЗ - управител, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ***, представлявано от физическото лице-
търговец ДЗ СУМА в размер на неустойка в размер на 4 192,02 лева /четири
хиляди сто деветдесет и два лева и две стотинки/ за обявена предсрочна
изискуемост на задължението на Възложителя за плащане на остатъчните
вноски за тонер касети.
Претендират се и всички направени в производството по делото разходи
за деловодни разноски, държавни такси и адвокатски хонорар за две съдебни
инстанции.
Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението за
процесуално представителство, заплатено от СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град В, ***, представлявано от РАИД като се
иска същото да бъде занижено до нормативно-установения минимум в случай
на неблагоприятен изход на делото.
Ответникът оспорва въззивната жалба в писмен отговор и в с.з.чрез своя
7
процесуален представител .


Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано по искова молба от ЕТ „КДЗ“, със седалище и адрес
за получаване на съдебни книжа: гр. С, ул. ***, офис на счетоводна къща ВSR,
представлявано от физическото лице- търговец ДЗ срещу СУ „ПРС“, гр. В, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В, ул. ****,
представлявано от РАИД с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр с чл.86 ал.1
ЗЗД и чл.92 ЗЗД с цена на иска 798.48 лв. главница -неизпълнено задължение
по договора и 4 192.02 лв.-неустойка.
Поддържа се в исковата молба, че облигационното правоотношение
между страните е възникнало чрез онлайн оферта № **********/15.09.2021 г.
(Приложение № 1) за участие в организирана от ЕТ „КДЗ“, по програма
„Печатай наготово“ изпратена на вниманието на ответника. Съгласно
правилата на програмата, при изявено желание за участие, ЕТ „КДЗ“ подарява
безплатен принтер на училище, като последното (в конкретния случай СУ
„ПРС“) се задължава да прави поръчки от ищеца минимум една тонер касета
месечно, на стойност 39,93 лв. с включен ДДС. Броят на поръчваните месечно
тонер касети е пропорционален на броя на предоставените безплатно
принтери като максималният брой е 5.
С ответната страна СУ „ПРС“ на 16.09.2021 г. бил сключен Договор за
доставка на тонер касети и лазерен принтер № 160902/2021 г., наричан по-
надолу за краткост „Договора“ (Приложение № 2), ведно с Анекс от 16.09.2021
г. за задължителна ежемесечна периодична заявка на тонер касети
(Приложение N8 3).
В изпълнение на договора ЕТ "КДЗ" е доставил 5 /пет/ броя лазерен
принтер Canon i-SENSYS LBP6030B /БЕЗПЛАТНО/ и 5 /пет/ броя тонер
касети за сумата 39,93 лв. с ДДС, за един брой. За посочената доставка е
оформен и подписан Приемо- предавателен протокол от 16.09.2021 г. под №
9402 (Приложение № 4), отделно е предаден и подписана от представител на
СУ „ПРС“, гр. В и фактура N8 ********** от 16.09.2021 г. (Приложение № 5),
8
като документите са разменени по куриер, видно от товарителница 1- 000
********** 1-113 000 00121 10 (Приложение № 6) за доставка по куриер
Speedy, взета на 20.09.2021 г.,Фактура № ********** от 16.09.2021 г.
(Приложението е подписано от законния представител на ответника лично.
Посочва, че с подписване на договора ЕТ „КДЗ“ прехвърля
безвъзмездно правото на собственост върху принтер, като се ангажира с
гаранционното му обслужване, като печалбата се формира от доставка на
консумативи - тонер касети. Възложителят СУ „ПРС“ се задължава по силата
на чл. 2.5. да изплаща редовно тонер касетите по договора, описани в Анекс от
16.09.2021 г., като това задължение е преповторено на още няколко места - чл.
2.4 и др. Възложителят СУ „ПРС“ има правото да прекрати договора ,
съобразно уредено в чл. 6.
Твърди се, че е налице подписан договор, удостоверяващ поемането на
права и задължения, задължението на ищеца по договора е изпълнено и
прието, а задължението на ответника е надлежно възникнало и осчетоводено и
издадена е фактура за осъществената доставка, която фактура при това е
предадена и получена от законния представител на училището без възражение
и до настоящия момент няма и не е постъпило плащане по Фактура №
********** от 16.09.2021 г.
Посочва се, че задължението на Възложителя по договора е неотменимо
и не може да бъде упражнявано по негова преценка, а облигационното
правоотношение с ЕТ КДЗ“, може да бъде прекратено само при условията на
Договора За предоставените от страна на ЕТ „КДЗ“ 5 броя безплатни скенера
на основание чл. 2.5. от договора и анекса към него СУ „ПРС“, гр. В е поело
задължение да извърши задължителни ежемесечни заявки за тонер касети и да
ги заплаща редовно, по начин и срок, подробно описан в Анекса от 16.09.2021
г. към договора и в самия договор.
Твърди се, че до настоящия момент СУ „ПРС“, гр. В не е извършило
нито една заявка и не е заплатило тонер касети за м. октомври, м. ноември, м.
декември 2021 г. ЕТ „КДЗ“ е изпълнил задълженията по договора, като на
падежните дати от Анекса от 16.09.2021 г. към договор са извършени
съответните дължими доставки, видно от товарителница 1 - 000 6158 376 633
6 -113 000 003 23 2 3 от 23.11.2021 г. по куриер Speedy (Приложение № 7,
както и товарителница 5300347615550 по куриер ЕКОНТ (Приложение № 8), а
9
за настъпилите данъчни събития са съставени съответните фактури - респ.
фактура № ********** от 22.11.2021 г. за месец октомври и ноември
(Приложение 9), фактура № ********** от 20.12.2021 г. за месец декември
(Приложение № 10).
Сочат, че с неизпълнение на задължението си за заплащане на
дължимото възнаграждение, СУ „ПРС“, гр. В е нарушило задължения си по
чл.3.1. от Договора.
Предвид горното, на 22.12.2021 г., чрез ЧСИ ВТ, рег. № *** на КЧСИ,
район на действие - ОС гр. В, на ответника е връчена Покана за доброволно
изпълнение (Приложение № 11) - лично на Директора г-жа РД (разписка за
връчване Приложение №12)- за сумата 798,48 /седемстотин деветдесет и осем
лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., дължима за 20 /двадесет/ броя тонер
касети (а именно за тонер касетите, доставени на училището за заявките,
предвидени за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 г.).
Задълженията са осчетоводени и на вниманието на ответника са връчени
фактури за заплащане.Доколкото след изпратената покана за доброволно
изпълнение не постъпило плащане, с нова покана за доброволно изпълнение
обявили Договора за прекратен с нова покана за доброволно изпълнение
(Приложение № 13), връчена на 17.02.2022 г. (видно от разписка за връчване
Приложение № 14), по която не постъпило плащане, на основание чл. 6.1.6 от
договора, с настъпили последици съгласно цитираната клауза от Договора, а
именно: обявена предсрочно изискуемост на дължимата сума за тонер
касетите за целия период на договора (т.е. за периода от месец януари 2022 г.
до месец септември 2023 г., в обш размер на 4192,02 лева.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да ОСЪДИ СУ
„ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В,
***,представлявано от РАИД да заплати в полза на ЕТ „КДЗ“, ЕИК ***,
представлявано от ДЗ- управител, със седалище и адрес на управление: гр. С,
***, представлявано от физическото лице-търговец ДЗ СУМА в размер на:
-главница в размер на 798,48 /седемстотин деветдесет и осем лева и
четиридесет и осем стотинки/ лв., дължима за 20 /двадесет/ броя тонер касети
(а именно за тонер касетите, доставени на училището за заявките, предвидени
за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 г.);
-лихвата върху главницата от момента на завеждане на исковата молба
10
до окончателното й изплащане;
-неустойка в размер на 4192,02 лева /четири хиляди сто деветдесет и два
лева и две стотинки/ за обявена предсрочна изискуемост на задължението на
Възложителя за плащане на остатъчните вноски за тонер касети.
Претендират всички направени в производството по делото разходи за
деловодни разноски, държавни такси и адвокатски хонорар, съобразно списък
с разноските при даване на ход по същество.
Към исковата молба са приложени :Онлайн оферта №
**********/15.09.2021 г. Договор за доставка на тонер касети и лазерен
принтер № 160902/2021 г. Анекс от 16.09.2021 г. за задължителна ежемесечна
периодична заявка на тонер касети , приемо-предавателен протокол от
16.09.2021 г. под №9402 ,Фактура № ********** от 16.09.2021 г. ,
Товарителница 1-000 6 151 571 801 1 -113 000 001 21 10 Товарителница 1 - 000
6 158 376 633 6- 113 000 003 23 2 3 от 23.11.2021 г. по куриер 8рее4у
,Товарителница 5300347615550 по куриер ЕКОНТ,Фактура №
**********/22.11.2021 г. за месец X и Х1.2021,Фактура
**********/20.12.2021 г. за месец декември ,Покана за доброволно
изпълнение от 22.12.2021 г. , Разписка, удостоверяваща връчване на 22.12.2021
г.,Покана за доброволно изпълнение от 17.02.2022 г. ,Разписка,
удостоверяваща връчване на 17.02.2022 г.
Постъпил е писмен отговор от СУ „П.Р.С”,ЕИК ***
гр.В,ул.”П.Р.С” № 17 представлявано от РД - директор чрез адвокат и
пълномощник Р. Х. Д. гр.В,ул. „6 септември” № 5, в който оспорва
предявеният иск като неоснователен.
Оспорва се твърдението за сключването на договора и анекса,
приложени по делото. Твърди се, че при изпращането на договор за доставка
към СУ „П.Р.С” ,ЕИК *** гр.В са получили договор и анекс към него, които са
подписали на всяка страница, но впоследствие установили, че е вписано името
на друго училище и са го върнали на ищеца с уговорката да бъдат изпратени
нов договор и нов анекс с верните данни. До момента от ответника такива не
били постъпили. Оспорват представените по делото договор и анекс и
поддържат искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК.
Оспорват представените копия от договора и анекса.
Ответникът СУ „П.Р.С” ,ЕИК *** гр.В оспорва получаването на тонер
11
касети въобще. Изпратени били само самите принтери „Канон“, заедно със
сгрешените договор и анекс и оферта ,различна от тази в търговското
съобщение, което е изпратено. След многократни разговори с представители
на ищеца за корекция на договора и анекса и липса на доставка на
консумативи за принтерите ,ответникът бил върнал всички принтери по
куриер на ищеца, за което е представена товарителница за доставка
1000615845158041420001332528 и товарителница за доставка
1000615845158041420001332515 на куриерска фирма „Спиди” АД с дата
25.11.2021 година, приложени към писменият отговор.
Твърди, че фактурите описани в исковата молба, не доказват и не
материализират извършването на доставка.
Твърдят, че при ответника няма получени и заприходени принтери и
тонер касети.
В договора ,представен от ищеца за доставка на 5 броя принтери, имало
и задължението да получава по 5 тонер касети ежемесечно за срок от 2 години
от м.септември 2021 година до месец септември 2023 година. Към договора
имало и анекс, в който били посочени сроковете на доставката на тонер
касетите. Те били обвързващи за него.
Твърди се, че от приложената по делото товарителница от 16.09.2021
година и приложеният приемо - предавателен протокол към фактура
№********** от 16.09.2021 година нямало доставка на 5 броя тонер касети.
Съгласно сключеният между страните анекс ,приложен към исковата молба,
ищецът се задължавал да доставя на дата 09.10.2021 г.- 5 броя тонер касети и
на 09.11.2021 година да достави 5 броя тонер касети.
Поддържа,че от представената фактура №********** от 22.11.2021
година и товарителница от 23.11.2021 година, тонер касетите за двата месеца
/месец ноември и месец декември 2021 година/ не са доставени в договоР.те
срокове съгласно анекса сключен между страните. Приложената към исковата
молба фактура не е получена в училището и не е оформена с подписите на
представляващият.
Поддържа,че СУ „П.Р.С” ,ЕИК *** гр.В върнали получените 5 броя
принтери на 24.11.2021 г. на ищеца по „Спиди” АД.
При ищецът принтерите били получени на 25.11.2021 година.
12
Твърди се, че след като ищецът не е спазил задължението си да изпраща
в уговоР.те срокове тонер касетите, то тези принтери вече не са били
необходими на СУ „П.Р.С” ,ЕИК *** гр.В .
Ответникът СУ „П.Р.С” ,ЕИК *** твърди ,че в кашоните е върнал всички
дадени му принтери и тонер касети.
След получаването на принтерите от ищеца се твърдяло, че е извършил
доставка и през месец декември 2021 година, но за такава доставка не се
посочват доказателства. По делото е представена единствено фактура
№********** от 20.12.2021 година, която не е получена в училището, както
фактурата, така и посочените тонер касети.
Твърди се, че от договора и анекса ,приложени към исковата молба,
Възложителя не дължи неустойка за неизпълнение на клаузите на договора.
След като е върнал принтерите, то той не дължи и стойността на тонер
касетите. Поддържа се становище, че в приложеният договор към исковата
молба има неравноправни клаузи.
Твърди ,че договорът е изключително в полза на ищеца и има клаузи,
които противоречат на морала и накърняват добрите нрави.
В счетоводството на училището не били заприходявани получените
принтери, както и тонер касетите.
Ответникът представя като писмени доказателства завеР. преписи от
товарителница №61584515884 от 24.11.2021 година и товарителница
№615845208787 от 24.11.2021 година и докладна с изх.№912 от 02.03.2022
година.

Въззивната инстанция намира ,че от ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
се установява ,че преддоговорните отношения между страните са възникнали
чрез онлайн оферта № **********/15.09.2021 г. (лист 9 от гр.д.1020/2022 г. по
описа на Районен съд-В ) за участие в организирана от ЕТ „КДЗ“ по програма
„Печатай наготово“ ,изпратена от ищеца на вниманието на ответника по
правилата на Закона за електронната търговия . Съгласно правилата на
програмата при изявено желание за участие ЕТ „КДЗ“ се задължава да
предостави принтер на училище, като последното (в конкретния случай СУ
„ПРС“) се задължава да прави поръчки от ищеца минимум една тонер касета
13
месечно, на стойност 39,93 лв. с включен ДДС. Броят на поръчваните месечно
тонер касети е пропорционален на броя на предоставените безплатно
принтери като максималният брой е 5.Договорено е в т.1.2 от договора ,че
след приключването на настоящия договор лазерните принтери остават за
ползване на възложителя (ответника),като ищецът няма претенции за тяхната
собственост .
С ответната страна СУ „ПРС“ на 16.09.2021 г. е сключен Договор за
доставка на тонер касети и лазерен принтер № 160902/2021 г., (лист 10-11 от
гр.д.1020/2022 г. по описа на Районен съд-В ), ведно с Анекс от 16.09.2021 г. за
задължителна ежемесечна периодична заявка на тонер касети (лист 12 от
гр.д.1020/2022 г. по описа на Районен съд-В ).
В изпълнение на договора ищецът ЕТ "КДЗ" е доставил 5 /пет/ броя
лазерен принтер Canon i-SENSYS LBP6030B /БЕЗПЛАТНО/ и 5 /пет/ броя
тонер касети за сумата 39,93 лв. с ДДС, за един брой. За посочената доставка е
оформен и подписан Приемо- предавателен протокол от 16.09.2021 г. под №
9402 (лист 13 от гр.д.1020/2022 г. по описа на Районен съд-В ), отделно е
предаден и подписана от представител на СУ „ПРС“, гр. В и фактура N8
********** от 16.09.2021 г. (Приложение № 5), като документите са
разменени по куриер, видно от товарителница 1- 000 ********** 1-113 000
00121 10 (лист 15 от гр.д.1020/2022 г. по описа на Районен съд-В )за доставка
по куриер Speedy, взета на 20.09.2021 г.Фактура № ********** от 16.09.2021 г.
(лист 14 от гр.д.1020/2022 г. по описа на Районен съд-В ) е подписана от
законния представител на ответника лично.
Свидетелят СПК-завеждащ административно-техническата служба в СУ
„ПРС“ потвърждава получаването на принтерите и касетите при разпита си в
с.з.на 11.08.2023 г. (лист 181-182 от гр.д.1020/2022 г. по описа на Районен съд-
В )
Възложителят СУ „ПРС“ се задължил по силата на чл. 2.5. да изплаща
редовно тонер касетите по договора, описани в Анекс от 16.09.2021 г., като
това задължение е преповторено на още няколко места - чл. 2.4 и др.
Не се спори също така по делото ,че СУ „ПРС“, гр. В не е извършило
нито една заявка и не е заплатило тонер касети за м. октомври, м. ноември, м.
декември 2021 г. Ищецът ЕТ „КДЗ“ е изпълнил задълженията по договора,
като на падежните дати от Анекса от 16.09.2021 г. към договор са извършени
14
съответните дължими доставки, видно от товарителница 1 - 000 6158 376 633
6 -113 000 003 23 2 3 от 23.11.2021 г. по куриер Speedy (лист 16 от
гр.д.1020/2022 г. по описа на Районен съд-В ), а за настъпилите данъчни
събития са съставени съответните фактури - респ. фактура № ********** от
22.11.2021 г. за месец октомври и ноември (лист 17 от гр.д.1020/2022 г. по
описа на Районен съд-В ) и фактура № ********** от 20.12.2021 г. за месец
декември (лист 18 от гр.д.1020/2022 г. по описа на Районен съд-В ).
Поради неизпълнение на задължението за плащане на 22.12.2021 г., чрез
ЧСИ ВТ, рег. № *** на КЧСИ, район на действие - ОС гр. В, на ответника е
връчена Покана за доброволно изпълнение (лист 19 от гр.д.1020/2022 г. по
описа на Районен съд-В ),подписана лично на Директора г-жа РД (лист 20 от
гр.д.1020/2022 г. по описа на Районен съд-В ).В същата покана за доброволно
изпълнение ищецът е обявил договора за прекратен и е обявена предсрочно
изискуемост на дължимата сума за тонер касетите за целия период на
договора в общ размер на 4 790,88 лв. (лист 22 от гр.д.1020/2022 г. по описа на
Районен съд-В ) .
От приложените към делото два броя товарителници за доставка от
„СПИДИ“ АД се установява, че „Пратка с товарителница 61584520787 е
изпратена на 24.11.2021 година от ответника , като същата не е взета от ищеца
в офис и е върната към подател с товарителница 51119971043, след което
ответникът е отказал получаване на пратката и същата е унищожена, тъй като
е отказана.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Вският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
15
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява ,че ЕТ „КДЗ“ е
изпълнил задълженията по договора, като на падежните дати от Анекса от
16.09.2021 г. към договора са извършени съответните дължими доставки,
видно от товарителница 1 - 000 6158 376 633 6 -113 000 003 23 2 3 от
23.11.2021 г. по куриер 8рее4у , както и товарителница 5300347615550 по
16
куриер ЕКОНТ, а за настъпилите данъчни събития са съставени съответните
фактури - респ. фактура № ********** от 22.11.2021 г. за месец октомври и
ноември , фактура № ********** от 20.12.2021 г. за месец декември .
По делото е изготвена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като
в.л. установява, че счетоводството на ответника СУ „ПРС“ е водено редовно,
като не е установено заприходяване на 5 бр. принтери от ищеца, като за
периода 01.09.2021 до 31.12.2021г не са установени, получавани и изписвани
тонеркасети с доставчик ЕТ"КДЗ", не е установена и разкрита партида на
доставчик с име ЕТ"КДЗ".
Само по себе си обстоятелството, че приложените фактури не са
осчетоводени от ответника е нарушение на данъчното и счетоводното
законодателство, но приложените документи ясно обективират волята на
страните, възникналото облигационно правоотношение, правата и задължения
и за двете страни.
С оглед горното районен съд-В е приел за основателен и доказан иска за
сумата 798,48 /седемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки/ лв., дължима за тонер касетите, доставени на училището за
заявките, предвидени за месец септември, октомври, ноември и декември 2021
г.Приел е ,че е налице подписан договор, удостоверяващ поемането на права и
задължения, задължението на ищеца по договора е изпълнено и прието, а
задължението на ответника е надлежно възникнало и осчетоводено и е
издадена фактура за осъществената доставка, която фактура е предадена и
получена от законния представител на училището.Приел е ,че е налице
подписан договор, удостоверяващ поемането на права и задължения,
задължението на ищеца по договора е изпълнено и прието, а задължението на
ответника е надлежно възникнало и осчетоводено и е издадена фактура за
осъществената доставка, която фактура е предадена и получена от законния
представител на училището без възражение и до настоящия момент няма и не
постъпило плащане по Фактура № ********** от 16.09.2021 г.
Решението в тази му част е влязло в законна сила ,тъй като срещу него
не е подадена въззивна жалба от ответната страна ,поради което въззивният
съд е длъжен да приеме за установено ,че е налице подписан договор,
удостоверяващ поемането на права и задължения,че задължението на ищеца
по договора е изпълнено и прието,че задължението на ответника е надлежно
17
възникнало и осчетоводено и че е издадена фактура за осъществената
доставка, която фактура е предадена и получена от законния представител на
училището.Въззивният съд е длъжен освен това да приеме,че ответната страна
не е изпълнила задълженията си по договора да приеме изпълнение и да
заплаща договоР.те консумативи съобразно договоР.я анекс.
С обжалваното решение Районен съд-В е прогласил нищожността на
клаузата на чл.6.1 от договора поради накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което е отхвърлил предявения иск за
заплащане на неустойка в размер на 4192,02 лева /четири хиляди сто
деветдесет и два лева и две стотинки/ за обявена предсрочна изискуемост на
задължението на Възложителя за плащане на остатъчните вноски за тонер
касети.
Съдът е изложил доводи относно това ,че в чл.6.1 а от договора е
посочена възможността същият да се прекрати от СУ„ПРС“, гр. В, за което
следва да заплати в рамките на 10 дни след прекратяването, наведнъж
оставащата сума за касети по договора, а изпълнителя ЕТ „КДЗ“,се задължава
след превеждане на сумата, да изпрати наведнъж платените касети.
Посочил е ,че Чл.6.1.б визира прекратяване на договора от страна на
изпълнителя ЕТ „КДЗ“-поради неплащане от възложителя на две
последователни заявки , описани в Анекса, като след прекратяване на
договора възложителя следва да заплати наведнъж оставащата сума за касети
по договора.
Посочил е ,че уговорената възможност за прекратяване на договора от
страна на възложителя, не е поставена в зависимост от изправност или не на
страната, като му се вменява задължение за заплащане на наведнъж
оставащата сума за касети по договора, като последица от прекратяването.
Съдът е приел,че в конкретния случай се установява липса на
еквивалентност на насрещните престации, като вземането на едната страна е в
размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.С оглед на така
изложеното и при съобразяване с разпоредбата на чл. 26 ал. 1 ЗЗД съдът е
намерил уговорката на чл.6.1 от договора за нищожна и че като такава същата
не поражда права и задължения за страните по процесното правоотношение и
поради това е приел,че недължими се явяват претенциите на ищеца за
18
неустойка по договора в размер на 4 192.02 лева.Прие е ,че посочените клаузи
от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване на ищеца и че е налице явна
нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето неустойка по
процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на вещите и недоказаността
на значителни разходи или риск, поет от изпълнителя за срока на договора,
които да оправдават договарянето на такъв размер на неустойка.
Въззивната инстанция намира ,че разпоредбата на Чл.6 от договора по
никакъв начин не противоречи на закона и добрите нрави.Чл.6.1.а предвижда
,че възложителят (ответникът )може да прекрати договора ,като в десет
дневен срок след прекратяването заплати оставащата сума за касети по
договора ,а изпълнителят се задължава след превеждането на сумата да
изпрати наведнъж платените касети .Тази клауза всъщност предвижда една
допълнителна правна възможност за възложителя ,която не ограничава ,а
разширява правните му възможности .Разсрочването на плащането е в полза
на възложителя и чл.6.1.а от договора му дава допълнителна възможност да
плати на части или изцяло .
Решението на Районния съд относно неустойката обаче следва да бъде
потвърдено на друго основание поради следното :
Ищецът твърди в исковата молба ,че с договора е уговорена неустойка
,като са изразени подробни доводи относно това ,че неустойката обезщетява
кредитора за претърпените от него вреди и се позовава на ТР 7/2013 г.на
ОСГТК .Във въззивната жалба се поддържа ,че предявеният иск е за
заплащане на неустойка в размер на 4192,02 лева /четири хиляди сто
деветдесет и два лева и две стотинки/ .Поддържа се ,че неустойката в размер
на 4 192,02 лева /четири хиляди сто деветдесет и два лева и две стотинки/ е за
обявена предсрочна изискуемост на задължението на Възложителя за плащане
на остатъчните вноски за тонер касети и за компенсиране безвъзмездната
доставка на 5 бр. лазерни принтери (САNОN i-SENSIS ) в полза на
училището.Твърди се ,че с решението не се уважавали клаузите на
сключения договор за предвидена неустойка, които бранят именно в случай,
че ответникът реши да не изпълнява договора.
19
Поддържа се ,че клаузата за неустойка била включена в договора и била
задължителна за страните. Тя компенсирала ЕТ „КДЗ“ за доставените лазерни
принтери , които били предоставени безвъзмедзно на училището и не били
върнати , както и че като стопански субект въззивникът претърпявал нежелана
и нецеляна финансова загуба като последица от неправомерното поведение на
ответника. Основната цел на бизнеса на въззивника била доставка на
оборудване (в частност лазерни принтери), а не водене на дела и отчитане на
загуби. Затова и в договора била включена клауза за неустойка, която
изчислявала потенциалните вреди, които в конкретния случай били
изпратените на училището 5 бр. лазерни принтери , която били предоставени
безвъзмездно, но реално стрували няколко хиляди лева. Именно това
опровергавало изводите, които били формулирани в обжалваното решение
.Клаузата за неустойка не била неправомерна, не нарушавала никакви добри
нрави и била реално приложима в настоящия случай като последица от
неизпълнение на задълженията на едната страна.Поддържа се ,че в
Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено във
връзка с развалянето на договорите, било разяснено, че в хипотезата, в която
двустранен договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличавало всичко
онова, което е било негово съдържание и оставало единствено правото на
кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. При
договорите за продължително изпълнение какъвто бил настоящият,
кредиторът (в случая ЕТ „КДЗ“) можел да търси неустойка за обезщетяване
на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за
развалянето), но за тази част от сделката, за която правната връзка била
прекратена занапред. В случая, в чл. 6.1. страните били уговорили именно
неустойка, която да обезщетява вредите от развалянето на договора за в
бъдеще. В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., II Т. 0.
на ВКС било прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна
функция, има и наказателна функция, тъй като била предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на
договора, каквото било налице в настоящия случай.Обезпечителната функция
на договора обезпечавала стремеж към изпълнение предвид риска от
инкасиране на неустойка. Обезщетителната функция на неустойката целяла
да обезщети въззивника за доставените принтери в случай на неизпълнение
20
на задължението за регулярно поръчване на тонер касети, в което задължение
на практика била скрита печалбата от безвъзмездната доставка на лазерните
принтери и тяхната себестойност. Наказателната функция на неустойката била
допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за неправилност и
тенденциозност в първоинстанционното произнасяне, защото неустойката
освен всички други функции целяла и да накаже другата страна за
неизпълнението и това наказване не било в „такъв висок размер, довел до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на
вещите и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от
изпълнителя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такъв
размер на неустойка“ .
Законът,съдебната практика и правната теория приемат,че неустойката е
една от формите на договорна отговорност.
Общите правила за неустойката са уредени в чл. 92 ЗЗД. Правните
норми на чл. 92 ЗЗД са диспозитивни и страните могат да се отклоняват от тях
р. 526—1998—V ГО.
Терминът „неустойка“ има повече от едно значение.
С този термин се означава акцесорно съглашение с предмет задължение,
което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение.
Неустойката не дава право на страните по договора да се отказват от
него .Неустойка е и задължението (и правоотношението), което неустоечното
съглашение поражда.
Терминът „неустойка“ може да означава и самата престация да се
заплати сума пари или да се извърши друго действие.
Неустойката засяга правната сфера на неизправната страна. Затова не е
неустойка онази уговорка, с която се намалява насрещната престация на
изправната страна.
Не е неустойка и уговорката, с която задължението става предсрочно
изискуемо, независимо че длъжникът трябва да заплати повече от
първоначално дължимото.
Член 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД урежда две от функциите на неустойката.
Най-напред, неустойката има обезпечителна функция, защото
обезпечава изпълнението на задължението. Тя е средство за упражняване на
косвен натиск върху длъжника. Длъжникът се стреми да изпълни, защото знае,
21
че ако не изпълни, ще трябва да плати неустойка.
Неустойката има преимущество пред обезщетението за вреди, тъй като
кредиторът може да я получи, без да е необходимо да доказва претърпените от
него вреди. В това се изразява нейната обезщетителна функция. Ако размерът
на неустойката е твърде голям в сравнение с вредите, това би противоречало
на обезщетителната й функция. Затова законодателят осигурява възможност и
на длъжника да иска намаляване на неустойката — чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
Когато размерът на неустойката е по-голям от размера на претърпените
от кредитора вреди, тя може да има и наказателна функция. Тази функция не е
уредена от закона, но може да бъде обоснована както с диспозитивния
характер на нормите на чл. 92 ЗЗД, така и с предвидената в ал. 2 на чл. 92 ЗЗД
възможност за намаляване на размера на неустойката, когато последната е
прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или когато задъл‐
жението е изпълнено неправилно или отчасти.
Неустойката като съглашение и задължение има акцесорен характер.
Няма неустойка без главен дълг. Тя е функция на друго, главно задължение. То
може да бъде алтернативно или солидарно, делимо или неделимо. Без
значение е източникът на главното задължение — договор, едностранна
сделка, извъндоговорен източник.
Зависимостта между главното задължение и задължението за неустойка
е еднопосочна. Главното вземане не е функция на неустойката.
Недействителността на неустойката не води до недействителност на главното
задължение. В подобен случай неустойката няма действие, а вредите от
неизпълнението се обезщетяват по общия ред.
Задължението за неустойка се ползва с известна самостоятелност.
Неустойката се погасява с тригодишна давност, докато давността по
главницата може да бъде пет години — вж. чл. 111,6. „в“ ЗЗД.
Акцесорният характер на неустойката е основание за правилото, че
кредиторът не може да търси неустойката преди да настъпи изискуемостта на
главното задължение.
В конкретния случай въззивната инстанция не намира в процесния
договор да доставка на тонер касети и лазерен принтер №160902/2021 г.
уговорена клауза за неустойка ,поради което искът следва да бъде отхвърлен.
В договора липсва клауза ,озаглавена „неустойка“ .Освен това липсва и
клауза ,която да отговоря на критериите за договорена неустойка .Ищецът се
позовава на разпоредбата на Чл.6.1.б от договора ,която гласи :“Договорът
може да бъде прекратен в следните случаи :От изпълнителя ,когато
възложителят не изплати две последователни заявки ,описани в Анекс 01 към
22
настоящия договор.След прекратяването на договора Възложителят дължи
наведнъж оставащата сума за касети по договора ,а изпълнителят се задължава
след превеждането на сумата да изпрати наведнъж заплатените касети
.Изпълнителят няма претенции към собствеността на принтера ,тя остава на
възложителя „.Тълкувайки тази клауза от договора въззивната инстанция
стига до извода ,че страните са уговорили предсрочна изискуемост на
задълженията на неизправната страна ,която обаче поражда задължения и за
двете страни :за неизправната страна да заплати наведнъж оставащата сума за
касети по договора ,а за изправната страна –да изпрати веднага след
плащането платените касети .Чл.6.1.б от договора всъщност предвижда ,че
при неточно изпълнение от страна на длъжника кредиторът има право да
трансформира договора от договор с периодични престации в договор с
еднократно изпълнение на престациите .Договорът си остава
консенсуален,възмезден и синалагматичен .Както се посочи по-горе
неустойката засяга правната сфера на неизправната страна и затова не е
неустойка онази уговорка, с която се намалява насрещната престация на
изправната страна.Не е неустойка и уговорката, с която задължението става
предсрочно изискуемо, независимо че длъжникът трябва да заплати повече от
първоначално дължимото.
В настоящия случай неустойка би могла да се уговори ако се предвиди
,че при неизпълнение от страна на възложителя той се задължава да заплати
изцяло оставащата сума за касети по договора без насрещната страна да се
задължи да изпрати касетите .Такава клауза несъмнено би имала
обезщетителна и наказателна функция и по отношение на нея биха намерили
приложение действащите законови разпоредби относно неустойката
,включително и относно нейното намаляване .В конкретния случай обаче
въззивната инстанция не намира клауза за неустойка в договор да доставка на
тонер касети и лазерен принтер №160902/2021 г. ,поради което и искът за
заплащане на неустойка следва да бъде отхвърлен .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.78 ал.3 ГПК ЕТ „КДЗ“ следва да заплати на СУ „ПРС“,
гр. В, с ЕИК ***, със седалище и адресна управление: град В, ул. ****,
представлявано от РАИД, направените по делото разноски в размер на 700 лв.
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
23
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 199 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 1020/2022
г. по описа на РС-В.
ОСЪЖДА ЕТ „КДЗ“ ДА ЗАПЛАТИ на СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със
седалище и адресна управление: град В, ул. ****, представлявано от РАИД,
направените по делото разноски в размер на 700 лв.
Решението е окончателно .

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24