Р Е
Ш Е Н
И Е № 56
гр.Враца, 27.03.2019г.
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 26.02.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА И.
при участието на секретаря МИГЛЕНА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдия И. т.д.№111 по описа за 2018г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226 от КЗ/отм./, вр.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът П.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
представляван по пълномощие от адв.С.Ч. от САК, е предявил срещу "ЗД Бул
Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Лозенец, бул.*** частичен осъдителен иск за сумата 100 000лв., част от сумата
200 000лв.
В исковата молба се твърди, че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.07.2015г., е причинена смъртта
на внука на ищеца К.С.П., ЕГН **********.
Исковата молба съдържа следното
изложение на обстоятелствата, при които е настъпило събитието:
На 27.07.2015г. В.М.В. управлявал лек
автомобил марка "Мерцедес", модел "С220" с д.к.№ВР **** ВН
в с.***. На ул."Скакуц" пред дом №21 В. нарушил правилата за движение
по пътищата, управлявайки МПС в пияно състояние, с неразрешена и несъобразена с
пътната обстановка скорост, при което загубил контрол над автомобила и
реализирал удар в спрелия в покой мотопед марка "Honlei", модел "LF50Q-2L", вследствие на което била
причинена смъртта на седящия на седалката К.П.. Налице е противоправност на
деянието, тъй като произшествието е настъпило по изключителна вина на водача В.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата и конкретни разпоредби на
ЗДвП. По случая е образувано д.п.№262/2015г. по описа на РУП-Оряхово и
пр.пр.№2126/2015г. на Окръжна прокуратура-Враца.
Налице е причинно-следствена връзка
между деянието и вредоносния резултат и причина за настъпването на смъртта на П.
са множество несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с ПТП.
Налице е и виновно поведение, като прекият
делинквент е извършил деянието при форма на вината - непредпазливост.
С влязла в сила присъда от
09.03.2017г., постановена по НОХД №47/2016г. по описа на Окръжен съд-Враца, и
Решение №71/15.02.2017г. по ВНОХД №21/2017г. на САС В.В. е признат за виновен в
това, че на 27.07.2015г., около 22.50ч. в с.***, на ул."Скакуц", пред
дом №21, движейки се в посока от центъра на селото към изхода за гр.Оряхово, на
около 0.5м. вляво от десния ръб на платното по посока на движението, при
управление на МПС - лек автомобил марка "Мерцедес", модел
"С220" с д.к.№ВР **** ВН, в пияно състояние, с концентрация на
алкохол в кръвта 2.19 промила, е нарушил правилата за движение по пътищата, в
резултат на което блъснал спрелия в покой плътно вдясно на пътното платно
мотопед марка "Honlei"
и седящия на седалката на мотопеда К.С.П., с което по непредпазливост е
причинил смъртта на П..
Ищецът твърди, че в резултат от
деянието и смъртта на внука си е претърпял вреди от тежката загуба. К.П. е напуснал
света твърде млад, малко преди да навърши пълнолетие и да завърши училище.
Исковата молба съдържа описание на загиналия младеж и личните му качества.
Твърди се, че ищецът е бил в силен шок от новината за смъртта на внука си,
довел до тежка депресия, тъй като между тях съществувала силна връзка с чувство
на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Ищецът се сринал от
загубата на внука си, който отгледал с много любов, грижи и внимание от самото
му раждане, с който се гордеел заради отличния му успех в училище и
постиженията му като футболист във ФК"Дунав 98". Починалото дете се
отнасяло с уважение към дядо си, който го подкрепял материално и морално. След
смъртта на К. ищецът страда от безсъние, няма покой, мъката му не намалява, а
се задълбочава и е развил остра стресова реакция и душевно разстройство.
Нататък в исковата молба се сочи, че ищецът попада в кръга на лицата,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смърт на техен близък.
Ищецът поддържа, че има основание да
насочи прекия си иск срещу застрахователя, тъй като лекият автомобил
"Мерцедес", при управлението на който е причинено ПТП, има сключена
застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество по полица
№02115001047266 със срок на валидност от 13.04.2015г. до 29.10.2015г.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на частичен иск за сумата 100 000лв., част от сумата
200 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 27.07.2015г. до окончателното й изплащане. Претендират
се и разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер.
На първо място в отговора се поддържа,
че ищецът не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, и в тази връзка
се излагат правни съображения във връзка с действието на ТР№1/2016г. на ОСНГТК
на ВКС.
Ответникът оспорва твърдението за
съществуване на особено близка връзка между ищеца и починалия, които се живеели
в различни градове.
Искът е оспорен и по размер и в тази
връзка се поддържа, че претендираното обезщетение е прекомерно и неотговарящо
както на икономическата конюнктура, така и на реалната вреда, както и че не е
налице особена връзка между ищеца и загиналия при произшествието.. Ответникът оспорва де е причинен деликт
и прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, който
е бил без поставена предпазна каска като пътник на мотопед и по този начин се е
поставил в риск.
В отговора се прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви.
Ищецът е подал допълнителна искова
молба, в която оспорва изложеното в отговора. На първо място излага правни
съображения във връзка с възражението на ответника, че не попада в кръга на
лицата, имащи право на обезщетение. Оспорва твърдението, че не е претърпял
вреди и обема на същите и отново поддържа, че между него и починалия е имало
дълбока и трайна емоционална връзка.
Във връзка с поддържаното от ответника
за липса на деликт ищецът излага съображения във връзка с приложението на
чл.300 от ГПК и наличието на влязла в сила присъда. Оспорва възраженията за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия и за изтекла погасителна
давност по отношение на иска за лихви.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа направените възражения. Настоява отново, че покойният
и ищеца са живели на различни места в отделни семейства и в тази връзка се
позовава на §95 и 96 и чл.493а от КЗ.
След като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за
установено следното:
С Присъда №11/28.03.2016г., постановена
от Окръжен съд-Враца по НОХД №47/2016г., В.М.В., ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 27.07.2015г., около 22.50ч. в с.***, обл.Враца на
ул."Скакуц", пред дом №21, движейки се в посока от центъра на селото
към изхода за гр.Оряхово, на около 0.5 метра от десния ръб на пътното платно по
посока на движението, при управление на МПС - лек автомобил марка
"Мерцедес", модел "С 220" с ДКН ВР **** ВН, собственост на Н.Д.М.,
в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2.19 промила, е нарушил
правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал; по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта си движение е бил длъжен, но не се е
съобразил с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, така че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението и по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
превишил разрешената за движение в населеното място скорост от 50км/ч и се е
движил със 71.5км/ч, в резултат на което е блъснал спрелия в покой плътно в
дясно на пътното платно мотопед марка "HONLEI" и седящия на седалката на
мотопеда К.С.П., с което по непредпазливост е причинил смъртта на последния. В
мотивите на присъдата е прието, че в участъка, в който е настъпил ударът, пътят
е бил с ширина 9.6 м., настилката е била суха, без неравности и зацапвания, без
пътни знаци за регулация, имало видимост и улично осветление. Непосредствено
преди удара пострадалият е бил седнал върху мотопеда с крака, опрени в земята и
разговарял със свой приятел.
С Решение №71/14.02.2017г., постановено
от Софийски апелативен съд по ВНОХД №21/2017г., присъдата на първоинстанционния
съд е изменена само по първоначално повдигнатото обвинение за нарушение на
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като
в останалата част е потвърдена. С исковата молба са представени материали от
досъдебното производство.
От представеното удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки е видно, че загиналият при произшествието К.П. е
внук на ищеца.
Между страните липсва спор по въпроса
за наличието на валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на лекия автомобил рег.№ВР **** ВН"
по полица №02115001047266 със срок на покритие от 13.04.2015г. до 29.10.2015г.
За изясняване на психичното състояние
на ищеца по делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-психиатрична
експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.
Проведеното от вещото лице изследване
на ищеца е показало, че същият е тревожен, с удължено реактивно време, плаче по
време на изследването, но не желае да коментира психотравмиращата ситуация;
хипобулия; беден мисловен процес, с внимание, фиксирано в психотравмиращата
ситуация и мисли за безперспективност. След изключително стресогенното събитие
- внезапната смърт на внука му ищецът е развил стресова реакция, с първоначално
състояние на "зашеметеност" с известно ограничаване на полето на ясно
съзнание и стеснение на вниманието, последвало от социална резигнация
/отдръпване/ и вегетативни прояви /главоболие, сърцебиене и световъртеж/. Това
състояние не търпи обратно развитие, а постепенно преминава в посттравматично
стресово разстройство. Последното се манифестира в епизоди на повтарящи се
изживявания на травмата, с оживяване на спомените, кошмарни сънища, емоционална
и социална отчужденост, тревожност, депресивност, анхедония /липса на
удоволствие/ и агорафобия. Това състояние с времето приема хроничен ход и се
оформя като трайна личностова промяна. В обобщение вещото лице се произнася, че
ищецът е в състояние на трайна промяна на личността след преживяване на
катастрофата и това състояние е с хроничен ход и е довело до социална
инвалидизация на ищеца.
В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че ищецът е в сенилна /старческа/ възраст, която обаче сама по себе
си не може да провокира състояние като това, в което се намира той, а от
преживяната психотравма. Въпреки напредналата си възраст /90г./, ищецът няма
възрастови промени, паметови или интелектуални нарушения, които биха направили
по-лек начина на протичане на заболяването.
Свидетелят Г.Б., съсед на ищеца, установява,
че същият обичал своя внук К., грижел се
за него, разхождали се заедно всеки ден.
К. живял в дома на дядо си до 6-годишна възраст, когато тръгнал на
училище, но и след като се преместил с родителите си в друга къща, контактите
между тях били всекидневни. Ищецът понесъл загубата много тежко, затворил се в
себе си, при споменаване на името на детето започвал да плаче. На мястото на
катастрофата ищецът поставил паметник на внука си, на който всяка сутрин и
вечер поставя цветя.
Св. Г.П., дъщеря на ищеца, на чиито
показания съдът дава вяра, установява, че тъй като бащата на К. е полицай и
работи на смени, детето често оставало при дядо си, който се грижел за него,
приготвял му храна, ходели заедно за риба и на футболни мачове. К. помагал на
дядо си в стопанството и в грижите за пчелните му кошери. След катастрофата
ищецът не бил на себе си и се наложило да бъде закаран в дома на своя син. И в
настоящия момент състоянието е непроменено, той плаче, приема успокоителни,
нощем не може да спи, неспокоен е. След смъртта на внука си ищецът избягва
контакти с други хора, тъй като очите му се насълзяват, а той не иска да ги
разстройва с мъката си.
Като свидетел по делото е разпитан и С.П.,
син на ищеца и баща на загиналия К., чиито показания съдът кредитира. П.
установява, че заедно с баща си отгледали К., чиято майка заминала в чужбина,
когато детето било на шест години. Тъй като П. работил на смени като полицай, К.
бил отгледан и възпитаван от дядо си, с който били неразделни. Внукът помагал
на дядо си и бил неотлъчно с него. След смъртта на К. ищецът изпаднал в шок,
сринал се физически и психически, плачел непрекъснато и трябвало да приема
успокоителни средства. Имало период, в който не можел да се движи, падал и бил
в много тежко състояние. П. съобщава, че в момента ищецът плаче, когато види
снимки на внука си или други деца и има проблеми със съня, заради което приема
лекарства.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните липсва спор по въпроса,
че процесният лек автомобил "Мерцедес" е имал при ответника валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
по полица №92115001047266 със срок на покритие от 13.04.2015г. до 29.10.2015г.
Налице е влязла в сила присъда, с която
водачът на застрахования автомобил В.М.В. е признат за виновен в това, че е
извършил престъплението, в резултат от което е настъпила смъртта на К.С.П.,
внук на ищеца. Съгласно нормата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Прекият извършител на деянието е
конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника, но не е взел
становище по иска и не се явява и представлява в съдебно заседание.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на загиналия при произшествието, изразяващо се в непоставяне на
предпазна каска. В присъдата на наказателния съд е установено, че преди удара
пострадалият е бил спрял в покой извън пътното платно с крака, опрени на земята
и е разговарял със свой приятел, т.е. той не е бил участник в движението и нито
е бил длъжен да постави предпазна каска, нито конкретната ситуация е изисквала
носенето на такава.
По делото са събрани доказателства за
претърпените от ищеца болки и страдания от смъртта на неговия внук. От
заключението на изслушаната съдебно-психиатрична експертиза се установява, че в
резултат от преживяната загуба ищецът е в състояние на трайна промяна на
личността и посттравматично стресово разстройство, имащо хроничен характер.
От показанията на разпитаните свидетели
се установява, че загиналият при произшествието е бил огледан от своя дядо с
много любов и всеотдайност, двамата са били неразделни и силно привързани един
към друг. Отношенията между двамата са се отличавали от обичайните такива между
дядо и внук с това, че К. е израснал практически без грижите на своята майка,
която е заминала за чужбина, и е бил отглеждан, обгрижван и възпитаван от
своите баща и дядо. Загубата на любимия внук е сринала ищеца физически и
психически, той не е в състояние да преодолее болката и живее в пълна социална
изолация.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че по делото е установено по безспорен начин основанието за възникване
на прякото право на ищеца по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ срещу застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта на неговия
починал внук по критериите на чл.52 от ЗЗД, предвид приетото в ТР №1/2016г. от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС относно материално легитимираните да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица.
Във връзка с позоваването от страна на
ответника на разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ /ДВ бр.101 от 2018г., в сила от
07.12.2018г./, предвиждаща, че до влизането в сила на наредбата на утвърждаване
на методика по чл.493а, ал.2 обезщетението за претърпени неимуществени вреди на
лицата по чл.493а, ал.4, в който кръг попада ищецът като дядо на загиналия при
произшествието, се определя в размер на 5 000лв., съдът приема следното:
Поставеният за разглеждане въпрос от
страна на ответника е такъв по приложението на закона, предвид новелата на §22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., която предвижда, че за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго
след влизането в сила на този кодекс.
Принципното становище на този съдебен
състав е, че приложими за разглеждания случай са разпоредбите на отменения
Кодекс за застраховането и разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ, въвеждаща лимит
на отговорността на застрахователя по отношение на обезщетенията за
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от новия КЗ, има характера на
материалноправна норма, която има действие занапред, т.е. е неприложима за
разглеждания случай.
Дори да се приеме, че цитираната преходна
разпоредба е приложима, следва да се вземе предвид следното:
Както е прието в множество решения на
ВКС /Решение №83 от 06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., Второ т.о. и др./,
практиката на касационната инстанция е последователна по въпросите както относно
основанието на прякото право по чл.407, ал.1/отм./ от ТЗ - съществуването на
валиден застрахователен договор между делинквента и застрахователя и
непозволено увреждане, така и относно размера на обезщетението, което по
принцип следва да овъзмезди действително претърпените от третите лица вреди в
границите на определената в договора сума /чл.405, отм. от ТЗ/. При
претендирани обезщетения за неимуществени вреди е приложим принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД,
основано на цялостна преценка на конкретни обективни обстоятелства. Практиката
на ВКС е последователна и по въпроса за детерминирането на критерия за
справедливост от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието
на обществото. От своя страна икономическата конюнктура е основана и на почти
ежегодно нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица. Това е видно и от действащите
в различните периоди от време наредби за задължителното застраховане.
Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението размер.
В контекста на изложеното по-горе
следва да се подчертае, че съгласно чл.492, ал.1 от КЗ минималната
застрахователна сума/лимит на отговорност/ за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е 10 000 000лв. преди и
10 420 000лв. след изменението на нормата със ЗИДКЗ /ДВ р.108 от 2018г./. От
тази гледна точка съдът приема, че доколкото разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР
на ЗИДКЗ противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, същата не следва да намери приложение, тъй като, въвеждайки
недопустимо подлимитиране на отговорността на застрахователя, може да бъде
определена като лоша законодателна техника. Противоречието на преходната
разпоредба с общата разпоредба на чл.346 от КЗ, съдържаща легална дефиниция на
понятието "застрахователна сума" като горна граница на отговорността
на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или третото
увредено лице, и с общностното право на ЕС и конкретно с Директива 2009/103/ЕО,
макар и непопадаща формално в приложното поле на чл.15, ал.2 от ЗНА, дава
основание на съда да приеме, че размерът на следващото се на ищеца обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди не може да бъде ограничен до този,
определен в преходната разпоредба.
Във връзка с цитираната Директива е
необходимо да се обърне внимание на това, че съдържащата се в нея разпоредба на
чл.9, ал.1 предвижда следното: "Без да се засягат всякакви по-високи
гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка
изисква застраховката, посочена в чл.3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните минимални суми: а/в случай на телесно увреждане -
минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите" и тази разпоредба е транспонирана в чл.266 от КЗ/отм./ и е възпроизведена в чл.492 от КЗ. Както бе посочено по-горе,
действащият КЗ въвежда застрахователната сума като предел на отговорността на
застрахователя, а нейният минимален размер е уреден в Директива 2009/103/ЕО.
Размерът на обезщетението не може да бъде по-нисък от този на застрахователната
сума и да не държи сметка за критерия за справедливо обезщетяване на вредите. В
този смисъл са постановени редица решения на Съда на Европейския съюз, които са
задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България съгласно
чл.633 от ГПК.
За определяне на паричния еквивалент на
болките и страданията на ищеца от смъртта на неговия внук съдът отчете
действителния размер на моралните вреди и съобрази характера и тежестта на
уврежданията, техния интензитет и продължителност. Съдът взе предвид силната
емоционална връзка между ищеца и загиналия при произшествието, който е бил едва
на 17 години, като в същото време отчете и напредналата възраст на ищеца, имаща
значение за бъдещия период от време, в който той ще търпи болките и страданията
от безвъзвратната загуба. Съобразявайки тези обстоятелства и конкретната
икономическа конюнктура в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съдът приема, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД е обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 60 000лв.
Върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена законна лихва. Съгласно чл.223, ал.2 от КЗ/отм./
застрахователят отговаря за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за
забава, присъдени в тежест за застрахования, считано от датата на съобщаването по чл.224,
ал.1, каквото застрахованият дължи на застрахователя в 7-дневен срок от
узнаването на обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на
гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми
застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е
извършил.
От систематичното тълкуване на чл.223,
ал.2 във вр. ал.1 от КЗ/отм./ следва, че лихвата за забава не е част от
вземането за обезщетение за вреди, а е законна последица от неточното в
темпорален аспект изпълнение, т.е. тя е част от обема на гражданската
отговорност на застрахования, респ. на неговия застраховател. В подкрепа на
това тълкуване следва да се посочи и текста на разпоредбата на чл.226, ал.1,
изр.1 от КЗ/отм./, предвиждаща, че застрахователят може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл.207, ал.3 и 4 и чл.224, ал.1. Следва да се
приеме, че началният момент, от който започва да тече лихвата за забавено
плащане на дължимото застрахователно обезщетение за вреди на увреденото
трето лице е датата на настъпване на
деликта, от който момент вземането става изискуемо. Това следва от
обстоятелството, че договорът за застраховка "Гражданска отговорност"
покрива отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
вреди. Застрахователното правоотношение възниква въз основа на договор, но
застрахователното събитие е юридически факт от категорията на юридическите
събития, който поражда задължението на застрахователя да плати
застрахователното обезщетение за непозволеното увреждане и в този ред на мисли
е налице идентичност между застрахователно събитие и непозволено увреждане и
двете задължения възникват в един и същ момент - датата на деликта.
В разглеждани случай застрахователното
събитие/деликтът е настъпило на 27.07.2015г. и от този момент вземането на
ищеца е станало изискуемо. Във връзка с направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви следва да се
отчете, че искът е предявен на 21.08.2018г. Като взе предвид, че вземанията за
лихва се погасяват с изтичането на тригодишния давностен срок по чл.111,
б."в" от ЗЗД, съдът приема, че акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забава под формата на законна лихва следва да бъде уважена с
начална дата 21.08.2015г., тъй като в останалата част е погасена по давност.
При този изход на делото в полза на
пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 980лв. с ДДС на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
В полза на Окръжен съд-Враца ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 2 400лв. и
заплатените от бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 150лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА "ЗД БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.*** да заплати
на П.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес: адв.С.Ч.,*** сумата 60
000лв. /шестдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на К.С.П., ЕГН **********, загинал при
пътнотранспортно произшествие на 27.07.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 21.08.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск до пълния му размер като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "ЗД Бул Инс"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.*** да заплати
на Адвокатско дружество "Ч.,П.,И.", БУЛСТАТ *** със седалище
гр.София, ул.*** адвокатско възнаграждение в размер на 1 980лв. с включен ДДС.
ОСЪЖДА "ЗД Бул Инс"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.*** да заплати
в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 2 400лв., както и
направените разноски за експертиза в размер на 150лв.
Решението е постановено в условията на
конституирано трето лице-помагач В.М.В., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: