Р Е Ш Е Н И Е №3654
04.10.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7782/ 2018 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
„Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Васил Левски № 114 , мецанин, е депозирала против ответника Е.П.С. , ЕГН **********,***, искова
молба с искане да се установи съществуването на парично вземане на ищеца против
ответника, произтичащо от договор за кредит, на което вземане ищецът е
цесионер.
Ищцовото дружество черпи права от два
договора.
Твърди се в исковата молба , че на дата 18.11.2016
година , между третото на спора лице
„Вива Кредит“ ООД и ответника е сключен договор за паричен заем №*******, по
силата на който ответникът получил паричен заем в размер на 500 лв. изцяло
усвоен в брой, на същата дата . От своя страна заемополучателят се съгласил да
върне получената сума, заедно с договорна
лихва от 283 лв. , на 18 двуседмични погасителни вноски по 43.50 лв., общо
– 783 лева за целия период на договора. С.
се задължила и да плати и такса за
експресно разглеждане на документите в размер на 114.50 лв., което не било
направено. Задължила се и да предостави обезпечение на кредитора под формата на
поръчителство или банкова гаранция, като при неизпълнение н а това задължение
на кредитополучателя, било договорена между страните неустойка в размер на 114.50
лв. Обезпечение не било представено. В случай на неизпълнение от страна на
длъжника С. , било договорено плащането на разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението в размер на 165лв.
По договора за паричен заем постъпили от
ответника плащания в общ размер 519.60 лв.
С договор за цесия от 01.12.2016 год. кредитодателя
прехвърлил вземането си на настоящия ищец. За цесията длъжникът се твърди да е
уведомен по реда на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите.
На
свой ред ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело №19528/2017 год., която била връчена на ответника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови решение ,
с което да признае за установено по отношение на С., че дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповедта за
плащане № 11895/11.12.2017г по
частното гражданско дело № 19528 по описа на ПРС за 2017г.: 294.77 лева – остатък за плащане от главницата , 25.73 лева - договорна лихва за периода от 02.12.2016г до
28.07.2017г., 114.50 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 114.50
лева – неустойка за непредставяне на обезпечение и 165 лева разходи и такси
по неизпълнението ( или 95 лева такса
за събиране на просрочени задължения и 70 лева разходи за администриране на
дейност по събирането), ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението в съда – 30.11.2017г до окончателното изплащане н а
вземането. Иска се и да се присъдят и сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска в своевременен
отговор като неоснователен и недоказан, моли се да бъде отхвърлен.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение , че остатъка от задължението на ответника е, както следва
: 294.77 лева от главницата , 25.73 лева от договорната лихва, 114.50 лева –
такса за експресно разглеждане на документи, 114.50 лева – такса за
непредставяне на обезпечение и 165 лева разходи и такси по неизпълнението, от последните - 95 лева
такса за събиране на просрочени задължения и 70 лева разходи за администриране
на дейност по събирането. Общата сума на дължимите плащания – 714.50 лева.
Допустим като установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 79 , чл. 86, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.
Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна
идентичност между спорното право , така , както е описано в заповедта за
изпълнение , от една страна, и исковата молба , от друга.
По
съществото на спора :
На л. 7 от делото е представено копие от
договор за паричен заем „Вивакредит план 14 и 30“, сключен между ответника и
„Вива Кредит„ ООД ЕИК *********, на дата 18.11.2016г. По силата на договора, С.
трябвало да получи сума от 500 лева , която да върне заедно с възнаграждение на
кредитора и такса за експресно разглеждане в размер от 206.10 лева, като
кредитора приел разсрочено плащане на общо 18 броя вноски от по 43.50 лева
(общо 783 лева), платими на всеки две седмици от датата на сключването;вноските
включват главницата , лихвите и таксата за експресно раглеждане на документите.
Датите на плащане били изрично посочени
в договора, като първата от тях във времеви план е 02.12.2016г. Подписите под
договора не са оспорвани.
Същевременно , липсва в договора фигурира
изрично изявление на С. да е получила сумата от 500 лева.
Договора
е документ с външни недостатъци
по смисъла на чл. 178 ал.2 от ГПК – в него липсват разпоредбите на чл. 3 и 4,
след чл. 2 т. 4 следва направо чл. 5 от
същия , след чл. 8 – направо чл. 10 , а в номерацията на страниците липсват тези под № 2 и 4 ,
като страници 1 и 3 са копирани на един и същи лист ( договора е
представен в заверено от страната
и неоспорено от ответника копие). Няма други писмени доказателства за плащане
на сумата от 500 лева в полза на С., но доколкото договорът за заем е реален,
то фактическото предаване на заемната сума предпоставя неговото съществуване,
което в случая остава недоказано.
В представената по делото част от договора
отсъстват данни за размера на годишния процент на разходите и за
лихвения процент, при които евентуално е сключен същия. С оглед датата на
сключването си , приложимо към договора право са разпоредбите на Закона за
потребителския кредит в редакцията му към датата на сключване ( ДВ , бр. изм. и
доп., бр. 59 от 29.07.2016 г., независимо от факта , че самият договор
съставлява търговска сделка. Договорът за кредит трябва да е писмен, с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт , и да отговаря на изискванията на останалите
императивни изисквания на Закона
за потребителския кредит, в частност – чл. чл. 10 , 11 и 22 от същия.
Поради липса на посочване в договора както на годишен процент на разходите ,
така и на лихвен процент, съдът не може да направи проверка за съответствие със
закона , макар и да е длъжен служебно.
Освен за спазването на нормите за потребителската защита, съдът следи
служебно , без да е сезиран, и за съответствието на договора с императивните
правни норми от публичен ред.
Нищожна е клаузата на чл.1 ал. 3 от
договора , която предвижда такса за експресно разглеждане на документите в
размер от 206.10 лева.
Тази клауза противоречи на добрите нрави ,
доколкото има за цел единствено
неоснователното обогатяване на кредитора. Като институт на правото ,
таксата съставлява плащане , което има за цел да репарира направените за
оказването на определена , най- често
административна услуга, разноски, като
по този начин се избегне неоснователното
обогатяване на получилия услугата. По правило , паричната стойност на таксата е
равна на тези разноски. В случая обаче, търсеното плащане значително надхвърля
необходимите за бързото разглеждане на искането разноски , вкл. тези по
евентуалната оценка на кредитния риск, който отпуснатия заем носи на кредитора.
Затова въвеждането на тази клауза в
договора има за единствена цел обогатяването на кредитора , а оттам –
клаузата противоречи на добрите нрави.
Клаузата за такса за експресно разглеждане
на документи заобикаля и забраната на
чл. 10а ал. 2
от Закона за потребителския кредит. Според тази норма , кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а точно такава такса предвижда коментираната договорка.
Това е така, тъй като таксата е безалтернативно условие за получаването на главницата по кредита. След като заобикаля
изискванията на закона за потребителския кредит, тази клауза е нищожна и на
основанието по чл. 21 ал. 1 от ЗПК.
Затова плащане на остатъка от това вземане на кредитора не се дължи.
Що се касае до сумата от 105 лева , плащането на същата е договорено да е
еквивалент на направени от кредитора
„разходи и такси за извънсъдебното събиране на просроченото задължение„; след
като по договор по правило се договаря
еквивалентна от гледна точка на
страните размяна на блага, то няма пречка , ответникът да се брани със
възражение за неизпълнен в тази му част договор, дори и при договорки, които по
своя характер имат неустоечен характер. По делото отсъстват данни , такива
разходи да са реално направени от цедента или цесионера ( писма , телефонни обаждания , нотариални
или др. покани), тоест, това възражение е основателно и исковете следва да се
отхвърлят и в тази част.
На л. 14 от делото е представено копие от рамков
договор за прехвърляне на парични задължения,
сключен между кредитора и ищеца , по
силата на които , вземането на Вива
Кредит“ООД, ЕИК ********* от Е.С. по процесния договор е
продадено на ищеца. В приложението към договора под № * е посочен номера
на процесния договор и е индивидуализиран кредитополучателя. В договора за
цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от договора.Има пълномощно
от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД; (пълномощно на л.19), а към приложенията на исковата молба е
представено уведомление до длъжника ( л. 6 ) по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Същото е връчено
на ответника заедно с исковата молба , при което действието му не може да бъде
отречено, включително и с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 4 от ГПК - прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, легитимирайки успешно ищеца като
носител на спорното вземане.
Въпреки това , исковете са
неоснователни , тъй като не се установи годно облигационно правоотношение под
формата на договор за потребителски кредит , от което да произтича задължение
за ответника.
Разноските по производството
остават за сметка на ищеца. Ответникът е бил защитаван от особен представител,
разноски за защитата си не е направил.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Васил Левски № 114 , мецанин, да се признае за установено в
отношенията между страните , че Е.П.С. , ЕГН **********,***, дължи на ищеца плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 11895/11.12.2017г по ч. гр. дело № 19528 по описа на Районен
съд-Пловдив за 2017 година :
294.77
лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението – 08.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането;
25.73 лева - договорна лихва за периода от 02.12.2016г
до 28.07.2017г.,
114.50 лева – такса за експресно
разглеждане на документи,
114.50 лева – неустойка за непредставяне
на обезпечение;
165
лева разходи и такси по неизпълнението,
от последните - 95 лева такса за събиране на просрочени задължения и 70 лева
разходи за администриране на дейност по събирането, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ