Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1223 30.07.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 797 по описа за
2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.118 и сл. от КСО.
Образувано
е по жалба от К.Д.Т., с адрес: ***, представляван от упълномощен процесуален
представител – адв.Н.А. от БАК,
против Решение, изх. № 1023-02-49#1 от 23.03.2021г., на Директора на ТП на НОИ-Бургас, с
което било оставено
в сила разпореждане , изх.№ 2113-02-2369#2 от 16.02.2021г. на
ръководител ПО при ТП на НОИ-гр.Бургас, с което на жалбоподателя е отказана
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО.
Жалбоподателят иска отмяна
на оспореното решение на горестоящия административен орган, като противоречащо на
материалния закон. Според оспорващият, зачетеният от пенсионните органи стаж не
отговарял на действителния стаж, удостоверен от трудовата и военната книжка на
жалбоподателя. Оспорва се направеното от ответника изчисление на стажа в
предприятие „Океански риболов“, който следвало да бъде само от първа категория
и не бил изчислен правилно в години, месеци и дни. Сочи се, че почивките между
плаванията изобщо не били включени в стажа, положен в това предприятие. Всички
кораби, на които жалбоподателят полагал труд във времето, които били част от
структурата на „Океански риболов“ са били риболовни кораби, по смисъла на
нормативната уредба, поради което и следва да бъде зачетен като стаж от първа
категория, според жалбоподателя. Позовава се на стаж и в друго дружество,
според който не е отчетен извънредния му труд положен там, както и на
неправилно зачитане времето на задължителната военна служба.
Иска се отмяна оспореното решение на директора на ТП на
НОИ и връщане на преписката на органа с указания при новото произнасяне.
Претендират се направените по делото разноски.
В проведените публични
заседания по делото жалбоподателят се представлява от пълномощника си, който поддържа
жалбата, ангажира гласни
доказателства и съдебно- икономическа експертиза.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Бургас, чрез юрисконсулт Д., представя административната преписка, оспорва
жалбата, като неоснователна и
във връзка с аргументите, посочени в оспореното решение се иска отхвърляне на
жалбата.
Административен съд – Бургас, за да се произнесе по
жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази
представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в законния срок от надлежна страна, против подлежащ на оспорване пред съда административен
акт, с който се засягат неблагоприятно правата и законните интереси на
жалбоподателя, поради което е налице правен интерес от неговото обжалване и е
изчерпан реда за обжалване по административен ред. Следователно, са налице
кумулатив-но изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
По
фактите:
Страните не спорят, че към датата на подаденото заявление
до НОИ /26.10.2020г./, жалбоподателят Т. е на възраст 58 години, 6 месеца и 28
дни. Доказано е и обстоятелството, че в периода от 05.11.1982г. до 01.05.1988г.
жалбоподателя е работил в предприятие „Океански риболов“- Бургас, без
прекъсване- 5г. 5м. и 24 дни. Видно от установените по делото факти, вторият
договор с предприятието „Океански риболов“ е от 09.02.1989г. до 25.10.1989г.-
0г, 8м и 16 дни, като заемал длъжностите „моторист“ и „хладилен техник“. Видно
от материалите по преписката и установеното от вещото лице, полагането на труд
от заявителя на кораби е отразено в справката, както следва: „Физалия“,
„Бекас“, „Алка“, „Фламинго“, „Кондор“, „Албена“, „Лимоза“. Преобладаващата част
от корабите са риболовни- първа категория, като през по-малък период от време
жалбоподателят работил на транспортно-хладилни кораби, където положеният труд е
отчетен като втора категория.
Според посоченото в заключението на вещото лице, видно от
извлечените данни от платежните ведомости, има месеци, през които „неплатените
почивки“, които представляват компенсация за положения извънреден труд са
начислени и използвани, но има и останали неизползвани такива, които би могло
лицето да ползва след приключване на плаването, като през това време е на
брега. По тази причина, информация за това време липсва в платежните ведомости
на кораба.
Неплатените почивки са компенсация за времето на положен
извънреден труд, по време на плаването, тъй като на плавателния съд работното
време не е ограничено на 8 часа, а освен това се работи и в събота и неделя,
като целта на т.нар „неплатени почивки“ е компенсиране полагането на труд в
извънработно време. При положение, че няма прекъсване на договора, респективно
прекратяване на трудовото правоотношение, това извънредно време следва да се
зачете и то от категорията труд, при която е положен. Според заключението на
вещото лице, това време правилно е признато за стаж, но от трета категория, а
не е съобразено обстоятелството дали работникът е на риболовен кораб /първа
категория/ или на транспортно-хладилен плавателен съд /втора категория/,
респективно да се изчисли като съответен стаж. При съобразяване на данните от
пенсионния доклад и факта какъв е вида на плавателния съд, където е работил
жалбоподателя, вещото лице сочи, че от посочените в УП-15 неизползвани почивки
съгласно посочените размери и периоди трябва да се прецизира кои периоди трудът
обективно следва да бъде отразен като първа категория и за кои от тях, като
втора категория. В тази връзка, за м.01 и 02 на 1985г. /2 месеца/ и м.03 и
04.1987г. /2 месеца/ взети в пенсионния доклад като трета категория се
компенсират с „неплатените почивки“ от 1983, 1984 и 1986г.- 3м. от първа
категория и 1м. от втора категория труд; за м.08.1987г.- 1 месеца; от
01.05.1988г.- до 04.05.1988г.- 4 календарни дни, общо 1 м. и 4 д. се
компенсират с неплатените почивки от 1987г., като стаж от втора категория.
Следователно, изчисленията на 5м и 4 д. трета категория следва да се
преобразуват като 3м- първа категория и 2м и 4д- втора категория. След
направената трансформация от първа и втора категория към трета се получава още
2 месеца и 16 дни разлика за добавяне към общия стаж. Няма основание за
корекция на признатата военна служба, който период според вещото лице е
правилно изчислен и съобразен. Взети са предвид данните от удостоверение за
плавателен стаж издадено от „Морска администрация“ и положения стаж на кораба
„Физалия“ през 1982г., т.е. от 03.01.1982г. до 11.08.1982г., съответно е взета
предвид и датата до която се зачита военната служба- 01.07.1982г. Отчетен е
периода на неплатен отпуск- 14 дни за месеците 07 и 08 на тази година и сумите
изплатени на работника. При така направените изчисления, съобразяване на
средната работна заплата за 1982г., след съобразяване разпоредбата на чл.96,
ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите и направените изчисления
с установения стаж са получени още 60.06 дни, равняващо се на 2 месеца, но
съгласно практиката на НОИ следва да се вземат предвид като трета категория. В
тази връзка, сумирането на разликата от 2м и 16 дни /след трансформиране на
първа и втора категория към трета/ относно времето на неизползваните „неплатени
почивки“, и като се добавят 2 м. от времето отработено като стажант или общо
4м. и 16 д., е направено изчисление на 99 точки 9 м. и 16 дни, при което отново
не достигат 2 м. и 14 дни до изискуемите 100 точки към датата на молбата.
Според констатациите на вещото лице, стажът в охранителната фирма и положеният
извънреден труд там, както ивремето на
военната служба, а освен това и периодът на обезщетение от Бюрото по труда са
правилно зачетени. При съпоставката на датата, когато е постановено
разпореждането на ПО- 16.02.2021г. и датата на подаване молбата- 26.10.2020г. и
след правилното зачитане на „неплатените почивки“, респективно коректното им
изчисление според действителната категория дава резултат 99 точки 9 м. и 16
дни.
Недостигащите 2м и 14 дни се придобиват с нарастване
възрастта на лицето, т.е. за периода от подаване молбата- 26.10.2020г. до
10.01.2021г. аритметично се получават изискуемите 100 /сто/ точки, а от там и
правото на пенсия.
Съдът кредитира с доверие направените изчисления и
трансформации обективирани в заключението на извършена в хода на производството
съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Н.К., като
компетентно и безпристрастно.
Заключението на вещото лице е прието без възражения от
страните, в проведеното последно открито заседание по делото, с участие на
пълномощниците и на двете страни, а поради липсата на спор относно описаните
факти и обстоятелства, други доказателства не са изисквани.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ –гр.Бургас, е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията
му в хода на обжалване постановеното разпореждане на пенсионния орган по
административен ред и е постановено в предвидената от закона писмена форма.
При
постановяването му не се констатираха съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но
решението противоречи на приложимите норми на материалния закон и неговите
цели. Съвкупният анализ на ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства, впрочем кореспондиращи и на описаното в обстоятелствената част
на експертното заключение, водят до категоричният извод, че жалбоподателят е имал
99т. 09 м и 16 дни към датата на подадената молба за придобиване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Вярно е, че съгласно нормата на чл.40, ал.1 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж, установяването на осигурителния стаж следва
да се извършва с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
По делото и по-конкретно в обстоятелствената част на
експертното заключение подробно са описани периодите от време /неизползваните
„неплатени почивки“/, които следва да бъдат зачетени като първа и втора
категория, според вида на плавателния съд, а именно дали става въпрос за
риболовен кораб или за транспортно-хладилен плавателен съд, съответно са
изчислени като стаж от трета категория.
Макар, че към
датата на заявлението- 26.10.2020г. и според установеното по делото при
направените коректни изчисления от вещото лице, жалбоподателят е имал 99 точки
9м. и 16 дни, при положение, че в хода на производството и преди произнасянето
на пенсионния орган с разпореждане от 16.02.2021г., т.е. към 10.01.2021г. Т. е
придобил изискуемите 100 точки, очевидно не съответства на материалния закон и
неговите цели, произнасянето на този орган, в което е отразено, че заявителят
има 99 т. 05 м. и 00 дни. Правилното трансформиране на времето на констатирани
неплатени почивки според видовете плавателни съдове, сочи, че към 26.10.2020г.
резултатът следва да бъде не 99т 05м и 00 дни, както неправилно се сочи в
разпореждането и е възприето от ответника, а 99т. 9 м. и 16 дни, както е прието
в неоспореното заключение. Пенсионните органи е следвало да съобразят
изминалото календарно време като нововъзникнало обстоятелство, при положение,
че произнасянето на първия орган е едва на 16.02.2021г., респективно е следвало
да бъде съобразено получаване на изискуемия сбор от 100 точки още към датата
10.01.2021г., при което и ръководителят на ПО би следвало да констатира
наличието на законовите предпоставки за отпускане на пенсия по реда на чл.69б,
ал.1 и 2 от КСО, респективно да постанови акт в тази насока.
Като е достигнал до противоположни правни изводи и
потвърдил разпореждането на пенсионния орган, с което е отказана лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, ответният административен орган е постановил
неправилно решение, в противоречие с приложимите норми на материалния закон,
обсъдени в настоящото решение, поради което се обосновава извода, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, респективно оспореният административен
акт отменен.
Преписката следва да бъде върната на ответния
административен орган за ново произнасяне, тъй като решаването на въпроса по
съществото на подаденото заявление не е от компетентността на съда, а при
новото си произнасяне ответната страна следва да съобрази дадените с настоящия
съдебен акт задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на спора основателна е и акцесорната
претенция на жалбоподателя за присъждане на направените разноски, които
включват депозит за възнаграждение на вещото лице общо в размер на 300 лева и заплатен
адвокатски хонорар- 600 + 200 лева, за което бяха представени доказателства по
делото. Обаче, следва да бъде съобразено направеното от пълномощника на
ответника възражение за прекомерност
за този адвокатски хонорар. Като бъде взета предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото и ангажираността на пълномощника на оспорващата
страна, съдът намира възражението за ОСНОВАТЕЛНО. Според чл.8, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните адв. Възнаграждения, в производствата по
КСО този размер е 350 лева, поради което разноските в тази част следва да бъдат
уважени до тази сума. На основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на оспорващия
следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 650.00 лева, които
следва да бъдат възстановени от ТП на НОИ-гр.Бургас.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение, изх.№ 1023-02-49#1 от 23.03.2021г., на Директора
на ТП на НОИ-Бургас, с което било оставено в сила
Разпореждане , изх.№ 2113-02-2369#2 от 16.02.2021г. на
ръководител ПО при ТП на НОИ-гр.Бургас, с което на К.Д.Т. е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката
на ответния административен орган за ново произнасяне, при
спазване на дадените със съдебния акт задължителни указания
по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ-гр.Бургас да заплати на жалбоподателя К.Д.Т. сумата от 650.00 /шестстотин
и петдесет/ лева общ размер на разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба от страните, пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: