Определение по дело №39/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 311
Дата: 7 април 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева Милева
Дело: 20223200500039
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 311
гр. гр. Добрич, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
частно гражданско дело № 20223200500039 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Етажната собственост на сграда с
идентификатор 35459.29.618.4 по кадастралната карта на с.К., общ.Б.,
находяща се в с.К., ул.“***“ №46 бл.Г, чрез управителя Л. ЮР. К., срещу
определение №287/14.10.2021г. по ч.гр.д.№592/2021г. на Балчишкия районен
съд, с което е отхвърлено подаденото от етажната собственост, чрез
управителя й, заявление за издаване на заповед срещу Р.А. Т. за изпълнение
на парично задължение в размер на 904 лева за поддръжка на общите части на
сградата за 2019г. по решение на Общото събрание на етажната собственост
от 04.10.2021г.
В частната жалба се възразява срещу отказа на първоинстанционния съд
да издаде исканата заповед за изпълнение, постановен по съображения, че
длъжникът няма регистриран на територията на Република България
постоянен адрес. Посочено е, че длъжникът е чужд гражданин с обичайно
местопребиваване в страната, на адреса на жилищния имот, който притежава
в сградата на етажната собственост, което означавало, че няма пречка срещу
него да бъде издадена заповед за изпълнение. Настоява се за отмяна на
обжалваното неправилно определение и за издаване на исканата заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
1
В съответствие с чл.413 ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на длъжника.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима. Разгледана по
същество, тя е основателна.
Обжалваното определение е постановено по заявление по чл.410 от ГПК,
подадено от Етажната собственост в сграда с идентификатор 35459.29.618.4
по кадастралната карта на с.К., общ.Б., находяща се в с.К., ул.“***“ №46 бл.Г,
чрез управителя Л. ЮР. К., за издаване заповед за изпълнение срещу
длъжника Р.А. Т. за сумата от 904 лева, съставляваща задължение за
поддръжка на етажната собственост за 2019г. по решение на Общото
събрание на етажната собственост от 04.10.2021г. За длъжника е посочен в
заявлението адрес в с.К., общ.Б., ул.“***“ №46 бл.4 ет.1 ап.7.
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението, с оглед разпоредбата
на чл.411 ал.2 т.4 от ГПК, а именно - поради това, че длъжникът няма
постоянен адрес територията на Република България.
Разпоредбите на чл.411 ал.2 т.4 и т.5 от ГПК въвеждат пречки за издаване
на заповед за изпълнение, които са предназначени да се избегне безкрайна
висящност на образуваното заповедно производство и неприключването му
поради невъзможност за връчване на заповедта. Съгласно посочените
разпоредби, предпоставка за издаване на заповедта за изпълнение е
длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на
Република България, която при физическите лица се изразява в наличието на
постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната. Постоянен адрес
по смисъла на чл.411 ал.2 т.4 от ГПК могат да имат само местните лица,
поради което и извършената от първоинстанционния съд справка в НБД
„Население” е показала, че длъжникът Р.А. Т. няма регистриран постоянен
адрес на територията на Република България. Това е така, защото длъжникът е
чужд гражданин. При чуждестранните лица следва да се търси друга връзка с
територията на страната и тя е предвидената такава в чл.411 ал.2 т.5 от ГПК -
обичайно местопребиваване на територията на страната. За длъжниците -
чужди граждани критерий е не постоянният адрес, а това дали имат обичайно
местопребиваване в България. Местопребиваването на чужди граждани не се
регистрира и няма как да се извърши предварително при постъпване на
заявлението справка от заповедния съд дали посоченият от заявителя адрес на
2
длъжника на територията на страната действително съответства на адреса на
обичайното местопребиваване на последния. Липсата на предпоставката по
чл.411 ал.2 т.5 от ГПК може да се установи едва при връчване на заповедта на
посочения в заявлението адрес в с.К., общ.Б.. Възможно е длъжникът да бъде
намерен на посочения в заявлението адрес и заповедта да му бъде връчена,
при което производството ще продължи и ще се развие със следващите
предвидени в закона процесуални действия. Възможно е връчването да е
формално редовно от външна страна /напр. чрез лице от домашните/ и с
изтичане срока за възражение заповедта ще се стабилизира, при което, ако
длъжникът в действителност няма обичайно местопребиваване в страната, ще
може да възрази пред въззивния съд. А, ако връчването на заповедта е
невъзможно, вкл. по реда на чл.47 ал.1 - 5 от ГПК, защото длъжникът не е
намерен на посочения адрес и няма регистриран постоянен и настоящ адрес
на територията на страната, то тогава заповедният съд ще приключи
заповедното производство с обезсилване на издадената заповед за
изпълнение. За да се стигне до цялостна проверка дали длъжникът Р.А. Т.
действително има обичайно пребиваване на адреса в с.К., е нужно да се
издаде исканата заповед. Не е нужно и няма такова законово изискване
предварително да се искат от заявителя доказателства, че длъжникът
действително живее на посочения адрес. Проверката ще се извърши при
връчване на заповедта и резултатът от нея определя следващите действия на
заповедния съд.
От изложеното следва, че обжалваното определение е неправилно и
следва да се отмени. Заявлението е редовно - в съответния образец и
отговарящо на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 от ГПК и чл.128 т.1 и 2 от
ГПК, като с него в съответствие с разпоредбата на чл.410 ал.1 т.1 от ГПК се
претендира издаване на заповед за парична сума предвид принципната родова
подсъдност на исково производство с предмет претенция с такава цена на
районен съд като първа инстанция. Подаденото заявление по чл.410 от ГПК
подлежи на уважаване и следва да се разпореди издаване на исканата заповед
за изпълнение на паричното задължение от 904 лева за поддръжка на
етажната собственост. Разноски за заповедното производство и за
производството по частната жалба не са претендирани.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №287/14.10.2021г. по ч.гр.д.№592/2021г. на
Балчишкия районен съд, като
РАЗПОРЕЖДА да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
полза на Етажната собственост в сграда с идентификатор 35459.29.618.4 по
кадастралната карта на с.К., общ.Б., находяща се в с.К., ул.“***“ №46 бл.Г,
чрез управителя Л. ЮР. К., срещу Р.А. Т. с адрес в с.К., общ.Б., ул.“***“ №46
бл.4 ет.1 ап.7, за сумата от 904 лева, съставляваща задължение за поддръжка
на етажната собственост за 2019г. по решение на Общото събрание на
етажната собственост от 04.10.2021г.
ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за издаване заповед за
изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4