№ 309
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502321 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 170 от 9 януари 2020г. по гр. д. № 16225/2018г.
Софийски градски съд, І ГО, 20 състав е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати
на Е. Е. П., действаща чрез своята майка и законен представител Г. И. Г., - на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 30 000 лева –
главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
Е. Е. П. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 31.07.2018г. на АМ
„Тракия“, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2018 г. до
окончателното плащане, както и - на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал. 1 КЗ сумата от 3003.85 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 10.11.2018г. до окончателното им плащане, като отхвърлил като
неоснователен иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ за разликата
над 30 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева – частичен иск от
60 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди; осъдил ответника да
заплати на адвокат М. Б. Н. - Т., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата 1 598.52 лева – адвокатско възнаграждение; осъдил
1
ищцата, действаща чрез своята майка и законен представител, да заплати на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 621 лева – разноски по
делото; осъдил ответника да заплати на СГС, на основание чл.78, ал. 6 ГПК,
сумата от 1 782.15 лева – разноски по делото.
ЗД „Бул инс“ АД е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. №
16225/2018г. на СГС, I ГО, 20 състав в неговата осъдителна част по иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С доводи,
концентрирани върху нарушение на чл. 45 ЗЗД, поради недоказаност на
механизма на ПТП, в това число, че ищцата е пострадало лице от твърдяното
ПТП, иска отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди.
Е. Е. П. чрез законния си представител е оспорила жалбата на
ответника и е подала от своя страна насрещна въззивна жалба, с която иска
искът й да бъде уважен в пълния предявен размер от 40 000 лв., определен от
първоинстанционния съд в занижен размер в нарушение на чл. 52 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищцата са възникнали вземания за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, съответно - в размер на 30 000 лв. с
оглед характера и тежестта на уврежданията, продължителността и
интензивността на болките и страданията, продължителността на лечебния и
възстановителен период, търпените ограничения от пострадалото на 10
години дете, извършените оперативни интервенции, необходимостта от чужда
помощ, промяната в обичайния му начин на живот и социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите и
на определяне на обезщетението, съответно в размер на 3 033, 85 лв. –
разходи за лечение, като е присъдил определените суми ведно със законната
лихва, начиная от 10.11.2018г., откогато е поискано присъждането й и съдът е
счел, че ответникът е изпаднал в забава. Възражението за съпричиняване
поради неизползване на предпазен колан и обезопасено детско столче,
направено от ответника, е прието за неоснователно.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
2
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в
обжалваната от ищцата част.
Предявен е иск, предмет и на въззивното производство, при правна
квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от пострадало лице срещу застраховалия гражданската
отговорност на делинквента, предявен като частичен иск при твърдян размер
на вземането от 60 000 лв.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита
по същество срещу иска, част от спорния предмет и на въззивното
производство, като е направил правоизключващо отговорността си
възражение, че ищцата не е пострадала в ПТП, описано в исковата молба , а
евентуално е оспорил размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, посочвайки, че за полученото травматично увреждане
адекватният размер на обезщетението възлиза на 30 000 лв.
Процесното застрахователното събитие е ПТП от 31.07.2018г., при
което се твърди, че е причинено непозволено увреждане на ищцата (родена
на 18.12.2008г.).
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, както е приел и
първоинстанционният съд, е установено с представения по делото протокол
за ПТП № 1637015, съставен на 31.07.2018г. от мл. автоконтрольор при КАТ
– ОДМВР-София, който е посетил мястото на ПТП. Като причини и условия
за настъпване на ПТП в протокола за ПТП е записано, че на 31.07.2018 г.,
около 16.00 ч., лек автомобил „Хонда Сивик”, с peг. № ********, управляван
от Е. Р. П., се е движил по АМ „Тракия“, в посока гр. София, и при км 36,
„поради движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферните условия
– мокра пътна настилка и дъжд, се завърта и самокатастрофира извън
платното за движение вдясно в отводнителна канавка, с което реализира ПТП
с материални щети“. Протоколът е подписан от актосъставителя и от водача.
На 31.07.2018г. на водача П. е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 756470, за това че на 31.07.2018г. на
АМ „Тракия“, при км 36 е допуснал нарушението, описано и в протокола за
3
ПТП, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. С наказателно постановление №
18-1204-002342/27.08.2018г. на водача на МПС, за посоченото в АУАН
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е наложено административно наказание
„Глоба“.
От заключението на изслушаната по делото автотехническа
експертиза е установено, че от техническа гледна точка процесното ПТП,
както е описано в протокола за ПТП, е реализирано при следния механизъм:
на 31.07.2018г., около 16.00 часа, в светлата част на денонощието, при мокро
време и добра видимост, по АМ „Тракия“, в посока към гр. София, се движи
лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с peг. № ********, управляван
от Е. Р. П.. Лекият автомобил се е движил в крайна лява лента с неустановена
скорост. В района на 36 км в посока гр. София, водачът е изгубил
управлението над лекия автомобил, който е напуснал лявата лента на
движение и променил траекторията си, като се отклонил надясно и пресякъл
средната и аварийната ленти за движение, като преминавайки в затревената
площ се е преобърнал и се е установил в покой вдясно от пътното платно.
Вещото лице е констатирало, че по делото липсват данни, които да сочат за
техническа неизправност на автомобила преди произшествието, поради което
е приело, че причините, довели до ПТП, не са технически, а имат субективен
характер, изразяващи се в действията на водача на л.а. „Хонда“, който по
неустановени обстоятелства е изгубил контрол върху управлението на лекия
автомобил.
От събраните по делото доказателства чрез разпита на свидетеля Г. –
дядо на ищцата, които подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК, е
установено по делото, че на посочената дата, на която станало ПТП (неточно
посочена като 31.08.2018г.) той е управлявал лек автомобил „Хюндай“ по АМ
„Тракия“. Времето било ясно, но бил валял дъжд. Зад него се движел лекият
автомобил, управляван от зет му, в който били дъщерята на свидетеля Г. и
неговата внучка – ищцата Е.П.. Свидетелят управлявал с около 110 км/ч и
поглеждал в огледалото за задно виждане, тъй като пътували заедно. След
като минал бензиностанция „Лукойл“ след гр. Ихтиман в посока гр. София,
свидетелят погледнал в огледалото назад, но колата, в която било
семейството на дъщеря му, вече не идвала след него. След като изчакал
няколко минути в аварийната лента, свидетелят се върнал назад и видял
4
катастрофата. Колата, управлявана от Е., била смачкана от двете страни. На
мястото били спрели още 3 коли и хората, които били там казали, че колата,
управлявана от Е., се е въртяла два - три пъти. Тя била размазана – била
затисната на лявата страна в канавката. Детето било извадено от колата и
стояло на една чанта. Костта на ръката й била „настръхнала“ и „надута“ под
кожата, без да се вижда. Когато свидетелят я пипнал Е. изпищяла, тъй като
много я боляло. Гърдите също я болели. Дошла линейка, която откарала
детето в „Пирогов“. Майката й имала проблем с врата и свидетелят ходил с
детето „по кабинетите“. То пищяло през цялото време и не давало да го
докоснат. Лекарката искала да говори с родителите й, защото „нещата били
сериозни“. Е. останала в болницата 4 дни и свидетелят ходил при нея всеки
ден. След като се прибрала в дома си, приемала обезболяващи. Стряскала се
на сън, не можела да спи. Водещата й ръка е дясната и тя не можела да пише
2 месеца, не можела да си носи и раницата. И към момента на разпита
(11.11.2019г.) Ева все още изпитвала болки в ръката като я натовари, все още
не играе с топка, страхувала се. Когато видела лекар продължавала да изпада
в „истерия“, страх я било да се вози и в автомобил.
От протокола за посетено на място ПТП, който се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила относно установената пътна
обстановка (чл. 179, ал. 1 ГПК) и не се ползва с такава относно механизма на
ПТП, който не е възприет от съставителя му (по аргумент от противното от
правилото, уредено в чл. 179, ал. 1 ГПК), както и от обсъдените гласни
доказателства, кореспондиращи с отразеното в протокола, но по-детайлни за
обстановката, и от заключението на изслушаната автотехническа експертиза,
което съдът възприема, при съвкупната им преценка, се налага извод за
механизъм на процесното ПТП като посочения в заключението, установен в
достатъчна степен с оглед ангажиране отговорността на ответника, който от
своя страна не е провел насрещно доказване за друг осъществен механизъм на
ПТП. При това положение се налага извод, че водачът на МПС е осъществил
противоправно и виновно (при неопровергана презумпция по чл. 45, ал. 2
ЗЗД) деяние, като е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, управлявайки със
скорост, несъобразена с атмосферните условия и със състоянието на пътя,
поради което е причинил и процесното ПТП. От показанията на разпитания
свидетел, както е приел и първоинстанционният съд, като кореспондиращи с
5
останалите данни по делото и правдоподобни откъм фактите, за които е
разказал свидетелят като възприел ги непосредствено, по делото е установено
освен настъпването на ПТП, така и че ищцата е пострадала от процесното
ПТП като пътник в автомобила. Обстоятелството, че не е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица (какъвто се съставя на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между
МВР, КФН и ГФ) не представлява пречка за провеждане на доказване с
всички допустими доказателствени средства в процеса, че ищцата е
пострадала от ПТП, което е сторено в конкретния случай.
От заключението на изслушаната по делото по съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от специалист по ортопедия и травматология, и с оглед
направения по-горе извод, че ищцата е пострадала от ПТП, е установено въз
основа на представената по делото медицинска документация и след личен
преглед на пострадалата (извършен на 30.10.2019 г.), че в резултат на
процесното ПТП (а не от падане от високо - друга възможна, но хипотетична,
причина за получените травми), тя е получила следните увреждания:
счупване на средната част на лакътната и лъчевата кост - закрито. При
приемането в Пирогов е била с оток и деформация в областта на дясната
предмишница, силна болка и невъзможност за активно движение. С
оперативна интервенция счупването на дясната лъчева кост било наместено и
фиксирано с интрамедуларен имплант. Лакътната кост също била оперирана и
фрактурата е била наместена и фиксирана с един интрамедуларен имплант.
Лечението е продължило в домашни условия. Болките и ограничението на
движението на ръката са били около 2 до 3 месеца, като през първите 10 дни
болките са били с по-интензивен характер. След навършването на 30 ден е
имало необходимост от започване на рехабилитация на десния горен крайник.
На 23.01.2019г. пострадалата е била приета отново в болница, където по хода
на старите оперативни цикатрикси са били извадени двата остеосинтезни
материали от лакътната и лъчевата кост на дясната предмишница. При
извършения преглед на дясната предмишница, вещото лице е констатирало
белег в задната част на лакътната става с размери 1/2 см и в горната част на
радиуса с размери 0,5/3 см. Движенията на дясната ръка в лакътната става са в
норма, но ищцата се е оплакала от болки в дясната предмишница при по-
6
голямо натоварване, които щели да продължат от 3 до 4 години. Обобщено е,
че състоянието на фрактурата е стабилно, видимите белези не увреждат
движението на крайника. Полученото увреждане на доминантния крайник не
е довело до промяна на развитието на крайника, не са необходими
допълнителни рехабилитационни процедури, а е необходимо периодично
провеждане на физиотерапия около 2 пъти годишно в продължение на 2 - 3
години с оглед болката от ревматоидния характер в десния горен крайник.
Вещото лице е уточнило при приемане на заключението, че счупването на две
кости не предполага по-тежка степен на увреждане на крайника и
представлява средна телесна повреда, но повечето счупени кости правят по-
сложна операцията, като поставянето на два импланта при една операция,
отколкото един, не може да се приеме за по-травматично.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо. Ето защо и в
случая съдът, предвид и защитата срещу иска, изследва на общо основание
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане без да е
обвързан от ангажирането и основанието за това на административно-
наказателната отговорност на водача, което обсъди с оглед съвкупната
преценка на всички факти, сочещи на настъпване на ПТП като вредоносно
7
събитие (арг. чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и 3 НПК).
С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и
обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в
полза на ищцата част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си
дейност следва да изходи от положението, че тя е пострадало лице от ПТП,
станало на 31.07.2018г., от което са й причинени имуществени вреди, а
ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента,
причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437
вр. чл. 477 и сл. КЗ). Въпреки това, с оглед упражненото право на жалба от
ответника, се оспорва че тя е получила телесни увреждания от процесното
ПТП. Ищцата от своя страна в подадената насрещна въззивна жалба счита, че
определеното й обезщетение е занижено необосновано и в нарушение на чл.
52 ЗЗД - с оглед характера на получените увреждания на две кости, наложило
провеждане на сложна оперативна интервенция, необходимостта от чужда
помощ през възстановителния период, проявяващите се болки в увредения
крайник за период от 3 – 4 години, необходимостта от провеждане на
физиотерапия, както и въздействието върху психиката й на дете.
Доводите на жалбоподателя – ответник срещу основанието на иска не
почиват на установените по делото факти и въззивният съд, както и приел и
първоинстанционният съд, ги счете за неоснователни. Вредите, които ищцата
твърди, че са й причинени от процесното ПТП, подлежат на доказване на
общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК). Съобразно посоченото по-горе
неимуществените вреди в причинна връзка с процесното ПТП са установени в
първоинстанционното производство и въззивният съд следва да определи
размера на дължимото обезщетение, в предмета на делото, при липса на
самостоятелни оплаквания от жалбоподателя – ответник, с оглед и защитата
му срещу иска, срещу определянето на обезщетение в размер на 30 000 лв.
По размера на претендираното обезщетение:
Като се изхожда от установеното по делото за травматичната увреда,
причинена от процесното ПТП, и в приложение на чл. 52 ЗЗД, за да определи
размера на дължимото обезщетение въззивният съд съобрази характера и
тежестта на увреждането на здравето на пострадалата на ненавършила 10
годишна възраст ищца, което се характеризира със значително трайно
8
затрудняване на движението на десния горен крайник за минимален срок от
поне около 3 месеца, както и претърпените от нея болки и неудобства от
физическо естество, присъщи на увреждането, продължителността на
болките, от които интензивни непосредствено след ПТП, проведеното
лечение, в т. ч. двукратно оперативно, съпроводено със съответни болки и
страдания след всяка оперативна намеса, необходимостта от провеждане на
рехабилитация, обстоятелствата, при които е причинено телесното
увреждане, ограниченията в битовото обслужване за срока на възстановяване,
проявяващите се болки при натоварване на крайника за период от около 3-4
години, в рамките на който трябва да се подлага и на периодична
физиотерапия, и особено преживения на възрастта на ищцата стрес при
станалото ПТП и последиците от него, включително начина на проведено
лечение, проява на който е нарушението на съня, страхът от лекари и
автомобили; променения начин на живот на пострадалото дете по време на
възстановяването му, в това число невъзможността да ползва водещата си
ръка за писане, и при съобразяване на икономическите условия в страната
към момента на настъпване на вредите, въззивният съд намира, че
обезщетение в търсения в настоящото производство размер от 40 000 лв.
отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Ето защо,
предявеният иск за заплащане на обезщетение за доказаните в
производството неимуществени вреди, резултат от ПТП, станало на
31.07.2018г., за последиците от реализирането на което отговоря ответникът,
е основателен до посочения размер. Върху обезщетението се присъжда и
лихва за забава от 10.11.2018г., откогато тя е поискана и присъдена, въпреки
че такава се дължи от по-ранен момент (чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 вр. чл. 493,
ал. 1, т. 5 КЗ). С оглед изложеното, доводите за нарушение на чл. 52 ЗЗД,
релевирани от ищцата в насрещната й въззивна жалба, са основателни. Съдът
определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди с оглед
конкретните обстоятелства, като в разглеждания случай съобрази предимно
възрастта на пострадалата, полученото физическо увреждане - фрактура на
две кости на водещата ръка, проведеното оперативно лечение,
продължителността на възстановителния период и търпените през него
неудобства, като отчете и страданията на малолетното дете в резултат от
травматичното събитие в живота му, дало отражение и на поведенческите му
прояви, и не на последно място спорадично проявяващите се болки във
9
възстановения откъм функции крайник за период от няколко години.
На основание приетото по-горе, въззивната жалба на ответника е
неоснователна, а тази на ищцата е основателна. Решението в обжалваната от
ищцата част подлежи на отмяна като неправилно и вместо това искът,
предявен като частичен, следва да се уважи за разликата до размера от 40 000
лв. (чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. последно ГПК). С оглед отмяната на
решението в отхвърлителната му част, на отмяна подлежи и решението в
частта, в която в тежест на ищцата са възложени разноски. При този изход на
спора, на основание основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗА, в полза на представителя й по пълномощие се присъжда адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ, както следва: 221, 60 лв. – за
първа инстанция и 1 730 лв. – за въззивна инстанция. На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК на ответника се възлагат и разноски за заплащане на държавна
такса по иска и за въззивно обжалване в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на САС в размер на 600 лв. и депозит за вещи лица в размер на 138
лв. по сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 170 от 9 януари 2020г. по гр. д. № 16225/2018г. на
Софийски градски съд, І ГО, 20 състав, в отхвърлителната му част и в частта,
в която в тежест на ищцата са възложени разноски и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на Е. Е. П.,
ЕГН **********, представлявана от законния си представител Г. И. Г., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 10 000 лв. (разликата над 30 000 лв. до 40
000 лв.) по предявен частичен иск, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматично
увреждане от ПТП, станало на 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 10.11.2018г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170 от 9 януари 2020г. по гр. д. №
10
16225/2018г. на Софийски градски съд, І ГО, 20 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на адвокат М. Б. Н. - Т.,
сумата 1 951, 60 лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ за двете
инстанции.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на САС в размер на 600 лв. и депозит за вещи лица по сметка на СГС в
размер на 138 лв.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11