Р Е Ш
Е Н И Е
№1555
гр.
Пловдив, 19. 08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети
юли две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ САКУТОВА
при участието
на секретаря Милена Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1566/2019 г. по описа на
РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба, подадена от Д.В.Д. ***
против Наказателно постановление № 18-1030-009010 от 06.11.2018 г., издадено от *** група към
ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.139, ал.5 от Закона
за движение по пътищата / ЗДвП/ на основание чл.179, ал.4, т.1 от ЗДвП , както
и е наложена „глоба“ в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП
на основание чл.185 от ЗДвП.
С жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на наказателното постановление, за допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, вместо него се явява упълномощеният му защитник адв.Н. ***,
която поддържа жалбата по направените в
нея оплаквания и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 05.10.2018 г. на път 2-56 , км : 90 в посока
към гр. Пловдив жалбоподателят управлявал специален автомобил Скания П 94 ДБ
4Х2 с рег.№ ***, собственост на Тойота –Тиксим ЕООД с БУЛСТАТ ********* ,
когато бил спрян за проверка от екип към Сектор „Пътна полиция-КАТ“ при ОД на
МВР – Пловдив, а именно от св. Д.З.Т. и К.А.К.. В хода на проверката било
установено, че предното обзорно стъкло на управлявания специален автомобил имал
залепен валиден стикер К-2 номер :0001150, който не отговарял на категория №-3,
към която спада автомобилът. Било
установено също, че водачът на автомобила имал неплатени глоби. Констатираните
нарушения били квалифицирани по чл.139,
ал.5 от Закона за движение по пътищата и по чл.157, ал.8 от Закона за движение
по пътищата.
Във връзка с направените констатации бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, подписан от нарушителя без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, в което жалбоподателят изтъкнал, че
управляваното ППС отговаряло на изискванията
Като се запознал с материалите към
административнонаказателната преписка, административнонаказващият
орган е приел, че възражението е неоснователно и издал обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се установява
от събраните в хода на съдебното следствие устни и писмени доказателства
–показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Д.З.Т., заверено копие от свидетелство за регистрация
на МПС „Скания П 94 ДБ“ с рег.№ ***, заверено копие на трудов договор на името на нарушителя, сключен с „Тойота Тиксим“
ЕООД, справка за нарушител, Заповед №81213-515/14.05.2018 г.
Не се спори по делото, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал описания в наказателното постановление специален
автомобил.
Установява се от приобщената по реда на чл.283,
вр.чл.84 от ЗАНН заверено копие от
свидетелство за регистрация на МПС, че същото е от категория N3 и с максимална маса от 18600 , собственост
на „Тойота Тиксим“ ЕООД. Съобразно пар.6,т.34
от ДР на ЗДвП
„технически
допустима максимална маса“ е максималната маса на пътното превозно средство в натоварено
състояние, посочена от производителя, допустима за неговата конструкция и
производствено изпълнение. Установява се от събраните по делото обстоятелства, че за управляваното ППС от посочената
категория е следвало да има платена винетна такса от категория К-1 , съответстваща
на товарни машини с техническа товароносимост 12 и повече тона с две или повече
оси, какъвто именно е бил управлявания от жалбоподателя, както и че на предното
му стъкло е имало залепен винетен стикер на по-ниска стойност. За
обстоятелството, че управляваният автомобил е имал залепен стикер, но същият не
е съответствал на тонажа на автомобила, се установява от показанията на св. Д.З.Т.. Пред съда разпитания свидетел потвърждава направените
в съставения от него акт констатации, заявява, че той е съставил и подписал акта. Обстоятелството, че същият
заявява , че не си спомня подробности по случая не може да доведе до съмнение
относно установената фактическа обстановка.
Представените в хода на съдебното следствие
писмени доказателства , а именно заверено копие на платежно нареждане и фактура
от 17.05.2018 г., издадена на името на Тойота Тиксим ЕООД не опровергават
обективираните в акта за установяване на административно нарушение констатации,
а именно че на процесната дата жалбоподателят е управлявал описания специален автомобил
без съответната на категорията на превозното средство винетна такса.
Заплащането на винетна такса не освобождава водача от залепването й на
обзорното стъкло преди да започне да управлява автомобила. Именно със
залепването й се счита за изпълнено предвиденото в закона изискване.
По отношение на другото оплакване, че
жалбоподателят неправилно е бил санкциониран, доколкото същият не е собственик
на управляваното от него ППС, а служител в дружеството, явяващо се собственик
на ППС, следва да се вземе предвид че разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП гласи:
движението на пътни
превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата. Видно от съдържанието на
посочената за нарушена правна норма нарушението се налага на всеки, за който е
установено, че управлява МПС без предвидената за него винетна такса, а
жалбоподателят е управлявал ППС в деня на проверката без съответната винетна
такса. Следователно правилно на същия е била ангажирана отговорността по
чл.139, ал.5 от ЗДвП. Този извод на съда не се опровергава и от приложената и
приобщена по реда на чл.283 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН длъжностна характеристика,
нито от показанията на допуснатия до разпит св. Г.Й.К., служител в Тойота
Тиксим ЕООД, доколкото цитираната
разпоредба по чл.139, ал.5 от ЗДвП вменява задължението за всички водачи, независимо
от служебните им задължения, предвидени
в трудовия договор и длъжностна характеристика.
Правилно според съда е
приложена санкционната разпоредба, съответстваща на нарушението. Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, а му е наложено наказание
на основание санкционната разпоредба на чл.179, ал.4, т.1 от ЗДвП. Нормата на чл. 139, ал. 5
от ЗДвП не
е бланкетна, като същата въвежда задължение за извършване на движението на
определените в Закона за пътищата
превозни средства по републиканските пътища да се извършва след заплащането на
винетна такса. Съответно разпоредбата на чл.179, ал.4 от ЗДвП предвижда
различни по размер наказания в зависимост от вида на управляваното ППС и
неизпълнение на задължението по чл.139, ал.5 от ЗДвП. Административното
наказание е наложено на основание чл.179, ал.4, т.1
от ЗДвП,
съгласно която разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство
по републиканските пътища, за
което е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т.1
от Закона за пътищата,
по-ниска от нормативно установената за съответната категория, се наказва с
глоба, както следва, при управление на пътно превозно средство, предназначено
за превоз на товари, и на състав от пътни превозни средства, както и на пътните
превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т.
3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2
(две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12
(дванадесет) или повече тона - 1500 лв.
Правните норми,
посочени и в АУАН и в НП, са относими към установеното при проверката, налице е също словесно
изписване на нарушението, а именно, че водачът управлява пътно превозно
средство от категория N3, за което е заплатена по-ниска винетна такса от
установените от чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за пътищата/ЗП/. Налице е правилно приложение на материалния закон.
Наложеното наказание е във фиксиран размер, поради което наказателното постановление
в частта за наложеното наказание не подлежи на ревизиране.
По
отношение на оплакването, че неправилно административноказващият орган не се е
съобразил с нормата на чл.10, ал.2 от ЗП, следва да се отбележи следното. Нормата на чл.10, ал.2 от ЗП /ДВ бр. 80
от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г./ , която е била действаща
към деня на нарушението, предвижда, че
при
установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно
превозно средство не е заплатена съответната такса по ал.1, водачът на пътното
превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати
компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. Според ал.6 на същата разпоредба
размерът на таксите по ал.1, 2, 4 и 5 и по чл.10б ал.5 се определя с тарифа на
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите. Към момента на нарушението през
м.10.2018г.
и понастоящем са действащи две такива наредби - Наредба за
условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура,
за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските
пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях,
приета с ПМС 160 от 07.07.2008г. (обн. ДВ бр.64 от 18.07.2008 г.; посл. изм. ДВ
бр.64 от 17.08.2010 г., в сила от 18.09.2010г.); и Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние, приета с ПМС №285 от 10.12.2018г.
Размерите на тези такси са определени с Тарифата за
таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура"
- приета с ПМС № 219 от 2008г., последно изменена с ДВ бр. 32 и 102 от 2017 г.,
т.е. преди изменението на чл.10 ал.2
от ЗП с ДВ
бр.80 от 28.09.2018г. В нито един от тези три подзаконови нормативни актове не
е определен размер на т.нар. компенсаторната такса по чл.10 ал.2
от ЗП,
т.е. материалноправната предпоставка за освобождаване от
административнонаказателна отговорност е уредена в чл.10 ал.2
от ЗП,
действаща към датата на
извършване на нарушението 27.10.2018г, но след влизане в сила на тази
разпоредба и до настоящия момент е невъзможно нейното приложение. Следва да се отбележи също, че неправилно жалбоподателят смесва
последващото заплащане на винетната с компесаторната такса, за която се стигна
до извод, че няма определен размер и понастоящем.
По отношение на второто нарушение, а именно че
жалбоподателят управлява ППС при наличие на неплатени глоби , както и че носил
връчено наказателно постановление за нарушение на ЗДвП с изтекъл срок за плащане,
разпоредбата на чл. 157, ал. 6
ЗДвП предвижда
хипотеза, при която при управление на МПС водачът има възможност да носи
издаден АУАН вместо иззетия за констатираното с него нарушение контролен талон.
Тази възможност за заместване на необходимия документ е ограничена до един
месец от издаване на акта, като чл. 157, ал. 8
ЗДвП от своя страна
предвижда, че впоследствие контролният талон се замества от издаденото
наказателно постановление за срок до един месец след влизането му в сила. В обжалваното наказателно постановление не е
посочено кое е точно НП, с изтекъл срок
за плащане, неговият номер, дата на издаване, съответно влизането му в сила,
което поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере в какво точно се състои
нарушението. Не е посочен и изтеклият
срок на плащане от влизане в сила на наказателното постановление. Само управление на ППС с НП с изтекъл по-дълъг
срок от 1м. от влизането му в сила срок на плащане
подлежи на сакциониране. Посочените пропуски, свързани с описанието на нарушението
са съществени и представляват нарушение на
разпоредбите на чл. 42, т. 4
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.
5, предл. 1 и предл. 3 ЗАНН,
доколкото не са описани всички обективни признаци на административния състав,
под който е подведена отговорността на жалбоподателя. С това правото на защита на жалбоподателя се
явява нарушено. Последното следва от обстоятелството, че непълното описание на
обективните признаци на нарушението винаги води до неяснота на обвинението, което представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението и обстоятелставта, при които е
извършено следва да бъдат описани по достатъчно ясен начин. Посоченият пропуск
е съществен и поставя съда в невъзможност да провери правилността на
наказателното постановление в тази част, поради което и същото в тази му част следва да бъде отменено.
Съдът намира, че
при проверка на останалите изисквания, предвидени за съставяне на АУАН и
НП, последните не страдат от пороци. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34
от ЗАНН. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, връчени са на нарушителя
по предвидения в ЗАНН ред .
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление в частта, в която на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.139,
ал.5 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП/ на основание чл.179, ал.4, т.1
от ЗДвП , следва да бъде потвърдено , а в останалата му част следва да бъде
отменено. Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-1030-009010 от 06.11.2018 г.,
издадено от *** група към ОД на МВР-Пловдив, с което на Д.В.Д. ***, с ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за нарушение
на чл.139, ал.5 от Закона за движение по пътищата на основание чл.179, ал.4, т.1 от Закона за
движение по пътищата.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-1030-009010 от 06.11.2018 г.,
издадено от *** група към ОД на МВР-Пловдив, с което на Д.В.Д. ***, с ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. за нарушение
на чл.157, ал.8 от Закона за движение по пътищата на основание чл.185 от Закона за движение по
пътищата .
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :....................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.