№ 1009
гр. Бургас, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120104815 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен предявени от „Уникредит Булбанк“ АД срещу В. Т. В.,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 1791,56 лева, представляваща главница по сключен между
страните Договор за кредитна карта на физически лица № ССIR-**-***-*** г., ведно със
законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 30.09.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 113,56 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 22.02.2022 г. и сумата от 174,74 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 22.02.2022 г. до 29.09.2022 г., за които е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 3530/17.11.2022 г. по ч. гр. д. № 6220/2022 г.
на РС - Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от
ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за кредитна карта на физически
лица № **** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит, под формата
на кредитен лимит в размер от 2000 лева, а ответникът се е задължил да погасява кредита
чрез минимални погасителни вноски в размер на 60 лева до 15 число на месеца, следващ
периода за клиентски плащания. Сочи се, че уговорената между страните месечна договорна
лихва е в размер на 1,33 %. Излага се, че ответникът не е осигурил минимално салдо по
кредита за следните месеци: 16.11.2021 г., 15.12.2021 г. и 17.01.2022 г. Твърди се, че при
просрочие, върху усвоената сума се начислява лихва по чл. 7.2. от договора. Излага се, че на
04.05.2022 г. на ответника чрез ЧСИ е връчено уведомление, с което вземанията по кредита
са обявени за предсрочно изискуеми. В тази връзка се твърди, че за вземанията за главница и
лихви, банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение, връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и са дадени указания за предявяване на иск относно вземането,
което обуславя правният интерес от предявяване на настоящия иск.
1
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове поради изтекла три годишна давност.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ищецът поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 6220 по описа за 2022 г. на РС - Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК
за сумите, предмет на установителните искове, надлежно връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, като исковете са предявени в срока по чл. 415 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за кредитна
карта на физически лица № ССIR-**-***-** г. сключен между ищеца и И.Н.И., в който
страните са договорили кредитен лимит в размер от 2000 лева и МЛП – 1,33 %, МПВ – 60
лева с период на погасяване до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на
клиентски плащания. Съгласно чл. 7.2. от договора при забава на месечна вноска
кредитополучателят дължи обезщетение за забава.
По силата на сключения между страните Договор за предоставяне на платежни
услуги чрез използване на кредитни карти № CPIR-**-***-** г. и подписан приемо-
предавателен протокол в полза на ответника е предоставена кредитна карта Master Card
Standard, чрез която да ползва предоставения му кредитен ресурс.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза и
допълнителната такава се установява, че усвоени за периода от 22.03.2016 г. до 30.01.2022 г.
са общо 30385,42 лева, от които 29265,42 лева чрез плащания по ПОС терминал и 1120 лева
чрез теглене от АТМ. Установява се, че установява се, че за същия период ответникът е
извършвал погашения, като към датата на изготвяне на заключението непогасената главница
е в размер от 1791,56 лева, на възнаградителната лихва за периода от 16.11.2021 г. до
22.02.2022 г. е размер от 113,53 лева. Според заключението начислената мораторна лихва за
периода от 22.02.2022 г. до 29.09.2022 е в размер от 174,74 лева. В информационният масив
на банката няма данни за промяна на номера на договора за кредит, а само промяна на
референтния номер в счетоводството на банката вследствие обявената предсрочна
изискуемост като същият е променен от *** на *L** и всички плащания от ответника са
отнасяне за погасяване на вземанията по процесния договор за кредитна карта.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми,
връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в изпълнение на указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост в частта по предявените установителни искове.
2
Предявените от ищеца искове са с правно чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявените
искове, ищецът следва да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за
които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи
за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от
ответника и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в
претендираните размери. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения, включително направеното възражение за погасителна
давност.
По делото не е спорно, а и от представения от ищеца договор за потребителки кредит
се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото именно с твърдените от ищеца параметри. В тази връзка се установи от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира в тази част като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, че кредитополучателя е усвоил и към
момента на експертизата не е възстановил кредитния лимит в сочените в исковата молба
размери. С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати.
Неоснователно е възражението на ответника за неуведомяване на длъжника за
промяната на номера на договора, тъй като от заключението на вещото лице се установи, че
същият не е променян и всички погашения от длъжника са отнесени за погасяване на
задълженията на процесния договор за кредитна карта.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице се установи, че към датата
на изготвяне на заключението непогасената главница е в размер от 1791,56 лева, на
възнаградителната лихва за периода от 16.11.2021 г. до 22.02.2022 г. е размер от 113,53 лева,
а на начислената мораторна лихва за периода от 22.02.2022 г. до 29.09.2022 е в размер от
174,74 лева.
Възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията по договора за
кредитна карта, тъй като същият е сключен през 2016 г. и валиден до 2018 г., а исковата
молба е подадена през 2023 г., съдът приема за неоснователно по следните съображения: По
договорите за револвиращ кредит, какъвто е настоящият, усвояванията се извършват
периодично в течение на времето, а задължението за връщане се осъществява чрез
осигуряване на минимална изискуема погасителна вноска, която в случая е 60 лева. При
неосигуряване на тази вноска, по силата на изрична уговорка в договора, се дължи целият
усвоен от кредитополучателя кредитен лимит, без да е необходимо обявяване на предсрочна
изискуемост, тъй като при револвиращите кредити няма разсрочване и погасителен план,
чиято приложимост да отпадне. След изтичане на уговорения краен срок, ответникът е
продължил да ползва предоставяните от банката финансови услуги по договора за кредитна
карта, с което същият е продължен, като предмет на делото са само суми усвоявани от
ответника след 2021 г., респ, лихви начислявани за този период, а заявлението по чл. 410 от
ГПК, прекъсващо давността, е подадено в съда на 30.09.2022 г., тоест преди да е изтекла
давността за вземанията за главници и лихви.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени за следните суми: сумата от 1791,56 лева, представляваща главница
по сключен между страните Договор за кредитна карта на физически лица № **** г., ведно
със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 30.09.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 113,56 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 22.02.2022 г. и сумата от 174,74 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 22.02.2022 г. до 29.09.2022 г.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
3
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски. Представени са доказателства за следните разноски: сумата
от 130,06 лева за заплатена държавна такса, сумата от 529,15 лева за депозит за особен
представител, сумата от 300 лева за депозит за вещо лице и сумата от 370,93 лева за
адвокатско възнаграждение. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца съобразно уважената част от исковете общо сумата от 1330,14 лева, представляваща
направени по делото съдебно - деловодни разноски.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
претенцията в размер на 173,60 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В. Т.
В., ЕГН ********** с адрес гр. Б. дължи на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“, пл. „Света
Неделя“ № 7, следните суми: сумата от 1791,56 лева /хиляда седемстотин деветдесет и един
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща главница по сключен между страните
Договор за кредитна карта на физически лица № ССIR-**-***-*** г., ведно със законна
лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 30.09.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 113,56 лева /сто и тринадесет лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.11.2021
г. до 22.02.2022 г. и сумата от 174,74 лева /сто седемдесет и четири лева и седемдесет и
четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.02.2022 г. до
29.09.2022 г., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 3530/17.11.2022 г. по
ч. гр. д. № 6220/2022 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Т. В., ЕГН ********** с адрес гр. Б. да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 1330,14 лева /хиляда триста и тридесет
лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направени по делото съдебно - деловодни
разноски, както и сумата от 173,60 лева /сто седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/,
представляваща направени в заповедното производство съдебно - деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4